Р Е Ш Е Н И Е
гр.Елин Пелин, 31.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ
при секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 434 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск на основание чл.422 ГПК, вр. с чл.240 ЗЗД, вр. с чл.86 ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД.
С исковата молба се твърди ищецът е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на Д.Ц. Богданова при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД възникнал правен интерес от завеждане на настоящия установителен иск за вземанията.
Твърди се, че ответницата подписала Договор за паричен заем № 5458549 от 02.08.2018 г. с „Вива Кредит" ООД, който сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписа си под съдържанието на договора ответницата удостоверила, че е получила Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.
Ищецът твърди, че е сключил Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 април 2019 г. г. с „Вива Кредит" ООД, ЕИК …… по силата на който вземането по процесния договор било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Твърди се още, че съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 800 лева под формата на паричен заем, който се усвоява в търговски обект от клоновата мрежа на „ИЗИПЕИ" АД. С подписването на договора Д.Ц. Богданова удостоверила, че е получил заемната сума от 800 лева, като договорът имал силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума съгласно условията на договора.
Твърди се също, че Д.Ц. Б. не е извършвала никакви плащания по процесния договор и към настоящия момент дължимата главница е в размер на 800 лв., а дължимата се договорна лихва в размер на 96.14 лева за периода от 16 август 2018 г. - датата на първата вноска до 14 февруари 2019 г. г. - датата на настъпване на падежа по договора. Ответницата дължала и сума в размер на 287.42 лева- такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричния заем, тъй като Д. Б. е заявила, че ще се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричния заем. Съгласно клаузите на договора на ответника била начислена и неустойка за неизпълнение в размер на 287.42 лева, както и разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 245.00 лв..
Твърди се, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 14 февруари 2019 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски били изтекли, а ответникът по делото продължава виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и мораторна лихва върху непогасената главница, в размер на 59.91 лева, считано от 17 август 2018 г. г. - датата на допускане на забава на погасителна вноска до датата на подаване на заявлението - 13 декември 2019 г. г., заедно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане .
Иска
се съдът да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника, че
дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД-София: 800.00 лв. - главница; 96.14 лева - договорна лихва за периода от 16 август 2018
г. до 14 февруари 2019 г. г.; 287.42 лв.
неустойка, 287.42 лв.- такса за експресно
разглеждане на документите; 245.00 лв.- разходи
и такси за извънсъдебно събиране; 59.91 - лихва за забавено плащане
върху непогасената главница, считано от 17 август 2018 г. до 13 декември 2019
г. г., заедно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане.
Претендират се сторените в заповедното производство разноски, както и разноските направени от ищеца в производството по чл.422 ГПК.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК ответникът, чрез особения представител по делото-адв. А.Н., е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните по делото е сключен Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“№5458549 от 01.08.2018 год./Договора/. Заемодателят и ищец в настоящия процес е предоставил паричен заем в размер на 800.00 лева на Д.Ц. Б.- ответник по делото. От своя страна заемателят се е задължил да върне сумата в размер на 800.00 лева в срок от 28 седмици при 14 погасителни вноски всяка в размер от по 84.54 лева, падежирали на конкретно посочени в чл.2, т.4 от Договора дати. Фиксираният лихвен годишен процент по заема е 40.32% , а ГПР-49.36% / чл.2, т.5, т.8 от Договора /. Според чл.1, ал.3 от Договора заемателят дължи на заемодателя такса в размер на 287.42 лева за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричния заем. Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави обезпечение по произтичащите от Договора задължения към заемодателя, а именно: поръчител-физическо лице отговарящо на посочени в Договора изисквания или банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по Договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по Договора. Заемателят се е задължил и за неустойка в размер на 287.42 лева дължима в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечението посочено в чл.4, ал.1 от Договора. Представена е Тарифа на „Вивакредит“ООД към процесния Договор /л.10-13 от Договора/.
От Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г. е видно, че заемодателят е прехвърлил на „АКПЗ“ ООД-София вземането си произтичащо от процесния Договор с ответника Д.Ц. Б., като договорът за цесия е валидно сключен между „Вива Кредит“ООД-София и „АКПЗ“ООД-София. Не се установява ответникът по делото да е бил уведомен за извършената цесия, но не са ангажирани и доказателства / което е в тежест на ответника / за изпълнение на задължението му за издължаване към „Вива Кредит“ООД-София на заемната сума.
В тежест на ищеца е да докаже валидността на сключения между него и ответникна Договор. Видно от последния, същият съдържа подписи на страните, като подписа на ответника не е оспорен в процеса. От друга страна налице е и усвояване на сумата предоставена от заемодателя на заемателя , като така подписания между страните Договор служи като разписка за предаване от ищеца и получаването от ответника на сумата от 800.00 лева /чл.2, ал.2 от Договора/. Следователно в тежест на ответната страна е било да докаже /което не е сторила/, че е върнал заемната сума в посочения размер. В този смисъл настоящият състав приема, че предявения иск за главницата от 800.00 лева е основателен и следва да се уважи за посочената сума заедно със законната лихва , считано от 23.01.2020г. /датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред РС-Враца/до окончателното изплащане.
С оглед проведеното от особения представител на ответника оспорване на предявените искове съдът намира, че е нищожна клаузата за дължима неустойка по непредоставяне на едно от обезпеченията по чл.4, ал.1 от Договора. Това е така , тъй като по отношение на процесния договор за паричен кредит са приложими разпоредбите на Закона за защита на потребителите., като в тази връзка в противоречие с разпоредбите на чл.16 от ЗЗП заемодателят е възложил изцяло в тежест на заемателя рисковете от неизпълнение на произтичащото от Договора задължение. От друга страна по този начин недобросъвестно спрямо потребителя е завишен и размерът на предоставения кредит със сумата от 287.42 лева. На следващо място заемодателят разполага с правната възможност да учреди поръчителство, като предпоставка за сключване на процесния Договор. В този смисъл чл.4, ал.1-3 от Договора противоречат на добрите нрави и на закона, като не кореспондират с обезпечителната нужда, която се заявява в процесния Договор, а цели допълнително финансово облагодетелстване на ищеца / каквото не му се следва / чрез заобикалане закона / чл.21 от ЗПК/.
В чл.1, ал.2 от Договора е материализирано доброволно съгласие на заемателя да му бъде събрана такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричния заем, която такса в размер 287.42 лева. Изхождайки от разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК цитираната клауза от Договора противоречи на закона. Това е така, тъй като макар и действието, за което се събира процесната такса да е договорено съгласно изискванията на чл.10а, ал.4 от ЗПК, то същото недвусмислено се намира във връзка с усвояването на кредита, от което и произтича колизията с ал.1 на чл.10а от ЗПК. В този смисъл договорената такса за експресно раглеждане на документите за отпускане на паричния заем е нищожна съгласно чл.21, ал.1 ЗПК.
По отношение претендираната такса за извънсъдебно събиране на вземането, която такса в размер на 245.00лв. настоящият състав намира, че клаузата също е нищожна, договорена в противоречие с чл. 33, ал.1 от ЗПК. Последният сочи, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Случаят с процесния Договор не е такъв , тъй като така договорена /чл.8, ал.1 от Договора / претендираната такса от 245.00 лева представлява допълнително плащане за изпадане на потребителя в забава независимо, че последният е обвързан в Договора със задължението за заплащането на лихвата по чл.33, ал.1 ЗПК.
Настоящият състав намира, че в настоящия процес ищецът не е доказал / при пълно и главно доказване / и претенцията си за заявената с исковата молба договорна лихва от 96.14 лева за периода 16.08.2018г. / датата на първата вноска по паричния заем до 14.02.2019г./ датата на дължимо плащане на последната погасителна вноска по чл.1 ал.1,т.4 от Договора/. Отделно от това следва да се отбележи, че клаузите по процесния Договор определящи фиксирания годишен лихвен процент и годишен процент на разходите /ГЛП, ГПР/ са нищожни на основание чл.21 от ЗПК. Това е така, тъй като ГЛП е определен в Договора на 40.32 %, а ГПР на 49.36%. Определянето на така завишения процентен размер ищецът не е надлежно обосновал в настоящото производство. От друга страна незначителния размер на предоставения паричен заем и краткия срок на заема /чл.2 от Договора/ също не обосновават така високия процент на договаряне на ГПР и ГЛП надхвърлящ значително размера на законната лихва, което е в противоречие с добрите нрави, като се държи сметка и за обстоятлеството, че в настоящия процес ищецът не е провел доказване и на индивидуално договаряне условията на Договора / което е в тежест на ищеца; чл.143, чл.146, ал.1 ЗЗП/.
С исковата молба се претендира и лихва за забава върху главницта от 800.00 лева. Заявената в заповедното производство и с исковата молба сума представляваща лихва за забавено плащане върху главницата е в размер на 59.91 лева. Изчислена с общодостъпен интернет калкулатор, така посочената мораторна лихва се явява доказана в претендирания размер. В този смисъл съдът намира, че с оглед доказания размер на претендираната главница от 800.00 лева, ответникът дължи по акцесорната претенция за мораторна лихва върху главницата и сума в размер на 59.91 лева – мораторна лихва за периода 17.08.2018г. до 13.12.2019г. така, както е заявено с исковата молба до съда.
Предвид изхода на спора по делото и на основание чл.78,ал.1 ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца съдебните разноски претендирани по заповедното производство в размер на 225.00 лева и сторени разноски в производството по чл.422 от ГПК в размер на 350.00 лева , от които държавна такса – 50.00 лева и 300.00 лева- адвокатсто възнаграждение, като за разликата до пълния заявен размер, следва молбата да се остави без уважение.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Ц. ***, с ЕГН **********, дължи на "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД-гр. София, с ЕИК ……, както следва: главница в размер на 800.00 /осемстотин /лева, мораторна лихва върху главницата в размер на 59.91 /петдесет и девет лева и 91 стотинки/ лева за периода от 17.08.2018г. до 13.12.2019г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 23.01.2020г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД-гр. София, с ЕИК ……. против Д.Ц. ***, с ЕГН **********, искове за признаване съществуване на вземанията на дружеството по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 119/2020г. по ч.гр.д. № 158/2020г. по описа на РС- Елин Пелин, както следва: неустойка неизпълнение в размер на 287.42 лева, договорна лихва в рамер на 96.14 лева за период 16.08.2018г. до 14.02.2019г., такса експресно разглеждане на документи в размер на 287.42 лева, разходи и такси извънсъдебно събиране в размер на 245.00 лева.
ОСЪЖДА Д.Ц. ***, с ЕГН **********, да заплати на "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД-гр. София, с ЕИК ……., сторени разноски в производството по ч.гр.д. № 158/2020г. по описа на РС- Елин Пелин и в производството по чл.422 ГПК в общ размер на 575.00 лева, като оставя без уважение искането за разликата до пълния претендиран размер.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: