Решение по дело №873/2019 на Районен съд - Чирпан

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 октомври 2020 г. (в сила от 23 ноември 2020 г.)
Съдия: Тихомир Колев Колев
Дело: 20195540100873
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 260021

27. 10. 2020 год. гр. Чирпан

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд  Чирпан, втори състав

На 26. 10. 2020 год.

В публично заседание в състав:

                                         Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ

Секретар:  МАРИЯ ХАЛАЧЕВА

 Сложи за разглеждане докладваното от  Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ

 Гр. дело номер 873 по описа за 2019 година

 и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК.

Ищцовата страна чрез процесуалния си представител ю.к. И.Н.Н. твърди в исковата молба, че на 20.05.2019 г. бил подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********, по силата на което вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД срещу Ш.К.С., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 2567596, одобрен на 28.12.2016 г. и подписан на 29.12.2016 г., било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор. Общите условия на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД съдържали изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Приложение № 1/20.05.2019 г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.05.2019 г. било представено само с данните на кредитополичателя, тъй като данните на останалите длъжници били защитени съгласно Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и приложенията към исковата молба не се представят само на съда.

Съгласно чл. 4.3. от рамковия договора за цесия, Агенция за събиране на вземания, в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция за събиране на вземания имала изрично пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. В изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона на кредитополучателя било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия, ведно с уведомление за предсрочната изискуемост с изх. № УПЦ-П-УКФ/2567596 от 30.05.2019 г. от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. Уведомлението било изпратено чрез Български пощи ЕАД с известие за доставяне. Същото било получено на 05.06.2019 г. от съпруга на ответника.

Към исковата молба представят копие от уведомлението за извършената цесия и обявената предсрочна изискуемост от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-П-УКФ/2567596 от 30.05.2019 г., което да връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея, в случай че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания, както и за настъпилата предсрочна изискуемост. Позовават се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.

В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес и съдът постанови горепосоченото връчване като нередовно, както и ако исковата молба бъде надлежно връчена по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем не е погасено, моля да приемете, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.

В случай че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес и исковата молба бъде надлежно връчена на назначения на ответника на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител и последният възрази относно редовността на уведомяването за извършената цесия и за предсрочната изискуемост на процесния Договор с връчването на препис от исковата молба, моля да имате предвид следното: установената фикция в чл. 47, ал. 1 и ал. 5 ГПК е приложима, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В този случай законът приема връчването за редовно и с изтичане на срока за получаване на книжата, съдът приема, че длъжникът е получил изходящото от цедента чрез пълномощника уведомление за цесиите. С назначаването на особен представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК възниква представителство по закон, не договорно представителство за назначения адвокат и до назначаването му се стига, след като съдът приеме, че връчването на книжата е станало редовно. Т. е. връчването на исковата молба и книжата към нея предхождат назначаването на особения представител и последващото получаване на исковата молба и книжата към нея от особения представител не засягат редовността на връчването на ответника. В подкрепа на гореизложеното били Решение № 2887 от 30.10.2018 г. по гр.д. № 1708/2017 на PC Сандански и Решение № 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018 на PC Варна.

С факта на редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, включващи и договора за цесия и пълномощното и уведомления за извършената цесия, изходящо от цедента чрез неговия пълномощник, както и уведомление за предсрочна изискуемост, на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, с изтичането на срока за получаването на книжата, длъжникът е получил уведомленията. Получаването на уведомленията е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Проверката за редовност на връчването по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК се прави с оглед залепването на уведомление на настоящ и постоянен адрес на ответника - физическо лице при неоткриването му на адреса и изтичането на срока по ал. 2 и тя предхожда назначаването на особен представител на ответника, съобразно ал. б на чл. 47, поради което и получаването на книжата от особения представител е ирелевантно към редовността на връчването на исковата молба и доказателствата към нея. В този смисъл било Решение № 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018 г. на Районен съд - Варна.

Нещо повече, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Предвид изложеното се налага цялостен извод, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на кредитора, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник. Горното становище било залегнало в мотивите на постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г., I т.о., ТК на ВКС.

При условията на Договора за потребителски паричен кредит, Кредиторът предоставил на Кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 5988,23 лева, която сума е преведена по посочената от Кредитополучателя банкова сметка, ***.12.2016 г.

Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в погасителен план, който бил неразделна част от договора за кредит. Посоченият в погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включвал съответна част от главницата на отпуснатия кредит и лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита. В погасителния план били посочени и падежът на изискуемост и погасяване на всяка една от вноските.

Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвявала с възнаградителна лихва, месечният размер на която бил фиксиран за целия срок на договора и която се начислявала от датата на отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за кредит, страните постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 3884,29 лв. Общата сума, която Кредитополучателят се задължил да върне при сключване на договора за кредит била в размер на 9872,52 лв., която съгласно клаузите на договора за кредит била платима на 69 броя месечни погасителни вноски, като първите 9 броя погасителни вноски били с гратисен период за главницата. Първата погасителна вноска била дължима на 21.1.2017 г., а последната била с падеж на 21.9.2022 г., съгласно погасителен план, неразделна част от Договора за кредит, в който бил посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 21.9.2022 г./дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 13, ал. 2, б. „а" от Общите условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно който кредиторът имал право да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихва/. От страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД до кредитополучателят било изпратено писмено уведомление, с което му било съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора всички вземания по него били изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 03.6.2019 /датата на получаване на уведомлението/. Уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост било получено от длъжника на 03.6.2019 г.

Съгласно разпоредбите на приложимите към Договора за кредит Общи условия, при забава в плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми, същият дължи на Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На посоченото основание, на длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 207,36 лв. за периода от 21.3.2018г. до датата на входиране на задължението в съда.

Кредитополучателят не заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 2070,88 лв., с която били погасени, както следва: възнаградителна лихва: 1205,09лв., главница: 864,97лв. и лихва за забава 0,82 лв.

Моли съдът да приложи разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК в съответствие с дадените указания в т. 9 от TP 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че съдът следва да вземе под внимание всички падежирали вноски до приключване на съдебното дирене, настъпването на които падежи се явяват нововъзникнали факти от значение за спорното право съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК /в тази насока Решение № 184 от 4.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 60361/2016 г., IV г. о., ГК и Решение № 15/09.05.2017 г. по търг. д. № 60034/2016 г. на 1-во гр. отд. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.

В съответствие с трайната практика на съдилищата с настоящата искова молба уведомяват ответника за предсрочната изискуемост на кредита му за сумите, формиращи претенцията по евентуалния осъдителен иск.

Моли съда, да постановите съдебен акт, по силата на който да признаете за установено, че Ш.К.С., в качеството на кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 2567596, одобрен на 28.12.2016 г. и подписан на 29.12.2016 г., дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК *********, следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 680/2019 г., на Районен съд - Чирпан, а именно:

5 123.26 лева /пет хиляди сто двадесет и три лева и двадесет и шест стотинки/ - главница по 55 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.03.2018 г. до 21.09.2022 г., по отношение на които на основание чл. 13, ал. 2, б."а" от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от 03.06.2019 г.;

486.05 лева /четиристотин осемдесет и шест лева и пет стотинки/ - възнаградителна лихва за периода от 21.03.2018 г. до 20.05.2019 г.;

206,54лева /двеста и шест лева и петдесет и четири стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 21.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга, както и да ни присъдите сторените и предявени разноски по ч.гр.д. № 680/2019 г., на Районен съд – Чирпан.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи изцяло или частично кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове срещу Ш.К.С., моли след като съдът се запознае с всички доказателства по делото и приложи разпоредбите на чл. 235 от ГПК, да постанови съдебен акт, по силата на който да осъди Ш.К.С., в качеството на кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 2567596, одобрен на 28.12.2016 г. и подписан на 29.12.2016 г., да плати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК ********* следните неизплатени по процесния договор суми:5 123.26 лева /пет хиляди сто двадесет и три лева и двадесет и шест стотинки/ - главница по 55 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.03.2018 г. до 21.09.2022 г.;486.05 лева /четиристотин осемдесет и шест лева и пет стотинки/ - възнаградителна лихва за периода от 21.03.2018 г. до 20.05.2019 г.; 293,55лева /двеста деветдесет и три лева и петдесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 21.03.2018 г. до датата на подаване на исковата молба в съда; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на дълга.

Моли, да им бъдат присъдени и направените съдебно деловодни разноски и в настоящото производство.

Ответникът чрез назначения особен представител е подал отговор в законоустановения срок, с който заявява, че искът е основателен и допустим. Счита, че същият следва да бъде уважен ведно със съответните лихви.

От събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,  съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 680/2019г по описа на РС Чирпан безспорно се установява, че в резултат на заявление по смисъла на чл. 410 от ГПК, РС Чирпан е издал Заповед № 200/ 01. 10. 2019 г., с която е разпоредил и осъдил длъжника и ответник по настоящото дело да заплати сумите 5123.26 /пет хиляди сто двадесет и три  лева и 26 ст./ лева – главница по 55 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.03.2018г. до 21.09.2022г., 486.05 /четиристотин осемдесет и шест лева и 05 ст./ лева – възнаградителна  лихва, за периода от 21.03.2018г. до 20.05.2019г., 206.54 /двеста и шест лева и 54 ст./ лева – обезщетение за забава за периода от 21.03.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда- 30.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 116, 32 лева – ДТ и 200. 00 лева – юристконсултско възнаграждение.

Изрично в тази заповед е посочено, че произтича от Задължение по Договор за потребителски паричен кредит № 2567596, сключен на 28.12.2016г. между УниКредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД с ЕИК ********* и Ш.К.С., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на УниКредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД в полза на Агенция за събиране на вземания ЕАД с ЕИК ********* по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/.

Тъй като длъжникът не е открит на известните му адреси, съобщението до него е приложено по делото, на основание чл. 47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл. 415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителя е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.

Видно от представения Договор за потребителски кредит № 2567596, одобрен на 28.12.2016 г. и подписан на 29.12.2016 г., сключен между УниКредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД с ЕИК *********/кредитор/  и ответника Ш.К.С., / кредитополучател/, кредиторът предоставил на кредитополучателя потребителски паричен кредит 5988,23 лв., като кредитополучателят се задължил да върне въпросната сума ,ведно с начисленителихви и разноски в срокове и условия посочени в договора.

Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в погасителен план, който се съдържа в договора за кредит. Посоченият в погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включвал съответна част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита. В погасителния план били посочени и падежът на изискуемост и погасяване на всяка една от вноските.

Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвявала с възнаградителна лихва, месечния размер на която бил фиксиран за целия срок на договора и която се начислявала от датата на покупката на стоката от търговския обект. Така, подписвайки договора за кредит, страните  постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 3884,29 лв. Общата сума, която Кредитополучателят се задължил да върне при сключване на договора за кредит била в размер на 9 872,52 лв., която съгласно клаузите на договора за кредит била платима на 69 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 143,08 лева, като първата погасителна вноска се дължала на 21.01.2017, а последната била с падеж на 21.09.2022 г, съгласно погасителен план, съдържащ се в Договора за кредит, в който бил посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска.

Видно от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.05.2019 г, сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********, се установява, че по силата на който вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД срещу ответницата било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор. Общите условия на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Съгласно договора за цесия от 20.05.2019 г. „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството си на цесионер се задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците. Ищцовото дружество имало изрично пълномощно от цедентаУниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл.99, ал.З от ЗЗД.

Действително на ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД с изх. №УПЦ-П-УКФ/ 2567596 от 30.05.2019 г., с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД с известие за доставяне на посочения в договора за кредит адрес на длъжника.Уведомлението е стигнало до знанието на ответницата, тъй като видно от известието за доставяне е получено от съпруга на ответната страна.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 21.9.2022 г./дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 13, ал. 2, б. „а" от Общите условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно който кредиторът имал право да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихва/. От страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД до кредитополучателят било изпратено писмено уведомление, с което му било съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора всички вземания по него били изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 03.6.2019 /датата на получаване на уведомлението/. Уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост било получено от длъжника на 03.6.2019 г.

Съгласно разпоредбите на приложимите към Договора за кредит Общи условия, при забава в плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми, същият дължи на Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На посоченото основание, на длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 207,36 лв. за периода от 21.3.2018г. до датата на входиране на задължението в съда.

Кредитополучателят не заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 2070,88 лв., с която били погасени, както следва: възнаградителна лихва: 1205,09лв., главница: 864,97лв. и лихва за забава 0,82 лв.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в исковото производство в размер на 616,32лв.

Съдът счита, че следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода от спора приема, че ответната страна следва да бъде осъдена да заплати и разноските и в заповедното производство възлизащи на 316,32 лв. съгласно уважената исковата претенция / в тази насока виж т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК /.

Предвид гореизложеното и на осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК и чл. 235 от ГПК, съдът

Р   Е   Ш   И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Ш.К.С. ЕГН ********** с постоянен адрес и настоящ адрес:*** призована по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК с особен представител адв. А.Н. *** СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНИЯТА на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК *********, на следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение № 200/ 01.10.2019 г.по ч.гр.д. № 680/2019 г., на Районен съд - Чирпан, а именно:

5 123.26 лева /пет хиляди сто двадесет и три лева и двадесет и шест стотинки/ - главница по 55 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.03.2018 г. до 21.09.2022 г., по отношение на които на основание чл. 13, ал. 2, б."а" от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от 03.06.2019 г.;

486.05 лева /четиристотин осемдесет и шест лева и пет стотинки/ - възнаградителна лихва за периода от 21.03.2018 г. до 20.05.2019 г.;

206,54лева /двеста и шест лева и петдесет и четири стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 21.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга.

ОСЪЖДА Ш.К.С. ЕГН ********** с постоянен адрес и настоящ адрес:*** призована по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК с особен представител адв. А.Н. *** да ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК *********,сумата от 616,32 лева – разноски по настоящото дело и сумата от 316,32 лева - разноски по ч. гр. д. № 680/ 2019 г. по описа на PC Чирпан .

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: