Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 124
гр. Пловдив, 11.08.2020 год.,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи наказателен състав,
на втори юли две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО
КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН
РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН
ГАНЕВ
с
участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора КРАСИМИР
ПАПАРИЗОВ, като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО КРАЧОЛОВ, НД/В/№ 209 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на глава 33 НПК.
С присъда № 296/19.11.2019 г. П.ският районен съд по
НОХД 5318/2019 г. е ПРИЗНАЛ подс. Н.З.С., със снета по делото самоличност, за
ВИНОВЕН в това, че на 03.08.2018 г., в гр. П., съзнателно се е ползвал пред
помощник-нотариус и нотариус от неистински официален документ – български
документ за самоличност, издаден на името на Д.С.В., когато от него за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на
основание чл. 316 вр. чл. 308 ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 ал. 1 НК го е ОСЪДИЛ на
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, което, на основание чл. 57 ал. 1 т.
2 б. Б ЗИНЗС, е ПОСТАНОВИЛ да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим.
Със същата присъда съдът се е произнесъл за вещественото доказателство и направените по делото разноски.
С въззивна жалба от адв. Р.С., защитник на подс. Н.З.С. е обжалвал така постановената присъда от Районен съд П., като незаконосъобразна, неправилна и явно несправедлива.
С решение № 49/18.02.2020 г. П.ският окръжен съд по ВНОХД 2351/2019 г. е потвърдил присъда № 296/19.11.2019 г. по НОХД № 5318/2019 г. на РС П..
Недоволен от така постановените съдебни актове е
останал осъденият Н.С., който, чрез своя служебен защитни, е депозирал искане
за възобновяване на наказателното производство, като се отмени
първоинстанционната присъда и осъденият бъде признат за НЕВИНЕН и ОПРАВДАН
изцяло по повдигнатото му обвинение.
Алтернативно се иска делото да се върне за ново
разглеждане за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения или
да бъде намален размерът на наложеното наказание.
Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и
във връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено
следното:
ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.
За да постановят атакуваните съдебни актове, П.ският
районен и окръжен съд са приели за безспорно установено от фактическа страна,
че св. Т.Б.Д.работила като нотариус в гр. П.. Кантората й се намирала на „Х.” №
13. Там като помощник-нотариус работила св. Х.Х.. На 03.08.2018 г. при
нотариусът пристигнал подс. Н.С.. Първоначално споделил със св. Х.Х., че желае
да завери пълномощно, предоставяйки такова, в което като упълномощител бил посочен
Д.С.В. и упълномощено лице подс. Н.С..
Поради обстоятелството, че в пълномощното се съдържала
клауза за теглене на пари от всички банки и сметки на лицето Д.В.,
помощник-нотариусът поискал личната карта от подсъдимия. Тогава той й
предоставил неистински официален документ – лична карта № ***, в която били
посочени имената на „Д.С.В.” и снимка на подс. Н.С., който всъщност се
представил за лицето Д.В..
Свидетелката установила, че снимката е на подсъдимия, но
при обработката на документа се усъмнила в истинността на представения документ
за самоличност. Отправила се към св. Т.Б.Д., споделяйки й за своите опасения.
Нотариусът извършил справка в НБД Население към МВР, до които имала достъп в
качеството й на нотариус, и устновила, че на този номер лична карта с имена Д.В.,
отговаря друго лице по снимка, а не подсъдимият С..
Свидетелката Т.Б.Д.поканила в кабинета си подс. Н.С. и
му заявила, че няма да завери пълномощното, понеже документът за самоличност,
който той представил, е фалшив и ще извика полиция. Подсъдимият не отрекъл, че
представената от него лична карта е фалшива и доверил, че има финасови проблеми
и напуснал кантората.
Според назначената съдебно-техническа експертиза,
представената лична карта с № ***, издадена от МВР П. на името на Д.С.В., е
изцяло неистински документ.
Видно от съдебно-техническата експертиза, назначена по
време на досъдебното производство, при проведеното лицево-идентификационно
изследване може да се направи извод, че на ф.к. 1 и на ф.к. 3 /снимката за
сравнителен материал/ е заснето едно и също лице, а именно Н.З.С..
Описаната по-горе фактическа обстановка е възприета след
внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото гласни, писмени и
веществени доказателства.
Не може да бъде приет основният довод, който се
развива в производството по възобновяване, свързан с твърдението, че по делото не
са събрани доказателства, въз основа на които да се направи категоричен извод,
че именно подс. Н.С. е автор на инкриминираното деяние. Тук е необходимо да се
отбележи, че обосноваността на съдебния акт е извън обхвата на настоящото
производство. Доколкото обаче това възражение следва да се приеме, като
свързано с твърдение, че не може да се проследи начинът на формиране волята на
решаващите съдилища, Пловдивският апелативен съд, обсъждайки го, също го намира
за неоснователно.
По време на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд е разпитана св. Т.Б.Д./л. 35 гърба НОХД/. На практика тя
е потвърдила възприетата от съда фактическа обстановка. Изразила е известна
несигурност относно обстоятелството дали именно подсъдимият /тогава/ е
представил инкриминираната лична карта. Това е наложило показанията й, дадени
пред органите на досъдебното производство, да й бъдат прочетени. В
първоначалния си разпит, проведен през месец ноември 2018 г., т.е. във време
много по-близо до събитието, тя е заявила категорично, че лицето от снимката е
предоставило неистинската лична карта. Още тогава е доверила, че няма да може
да го разпознае, понеже през кантората й минават много хора.
Споделеното от св. Х.Х. /л. 37 гърба НОХД/
потвърждава думите на св. Т.Б.Д.. Нещо
повече - и пред съда тази свидетелка е заявила, че лицето от снимката на
представената лична карта било идентично с това, което се е явило в кантората с
искане за заверка на пълномощното. В същата насока са и показанията на св. П.Б.,
който се е отзовал на сигнала за извършено престъпление. Той споделил пред съда
/л. 37 НОХД/, че лицето, което е посетило нотариалната кантора е установено по описание
и снимки.
Посочените по-горе свидетелски показания съответстват
на заключението на компетентното вещо лице Д.А./л. 37 ДП/, изготвило
съдебно-техническата експертиза, назначена по време на досъдебното
производство. От нея се установява, че при проведеното лицево-идентификационно
изследване може да се направи извод, че на ф.к. 1 и на ф.к. 3 /снимката за
сравнителен материал/ е заснето едно и също лице, а именно Н.З.С..
В идентична насока е и протоколът за доброволно предаване
/л. 34 ДП/, в който именно св. Т.Б.Д.пояснила над подписа си, че „тази лична
карта е представена от лицето по снимката на помощник-нотариуса Х.Х. заедно с
изготвено пълномощно…Приносителят заяви, че той е на снимката от л.карта, но не
и на справката.”
Следователно, по делото са събрани достатъчно
доказателства, въз основа на които да се направи единствено възможният и
категоричен извод, че именно Н.С. е
автор на инкриминираното деяние.
Неоснователен е доводът в депозираното искане, според
който в решението на въззивния съд е пренесена буквално фактическата
обстановка, възприета в първоинстанционната присъда, без да са изложени
убедителни съображения затова и да е направен внимателен анализ на снъбраните
по делото доказателства.
Във въззивното решение напълно правилно са споделени
изводите на първостепенния съд, като за това са зложени и съответните мотиви
/л. 22 ВНОХД/. Окръжният съд по-нататък внимателно е обсъдил лансираната теза
на защитата /л. 22 гърба ВНОХД/. Подложил е на задълбочен анализ показанията на
разпитаните по време на въззивното заседание свидетели И.М., И.К. и Б.Д..
Напълно правилно думите им не са възприети с доверие, понеже, от една страна,
те категорично са опровергани от показанията на посочените по-горе свидетели,
разпитани от П.ския районен съд, а, от друга, и тримата не са могли да дадат
някаво логично обяснение за точното възпроизвеждане по дата на незначителни
факти от обикновеното ежедневие, станали преди две години.
Окръжният съд е преодолял законосъобразно пропуска на
първата инстанция относно правното основание за прочитане показанията на св. Т.Б.Д.,
допуснат поради известна схематичност при
оформяне на съдебния протокол.
Във въззивният съдебен акт е даден ясен и убедителен
отговор на всички възражения на защитата, поради което не може да се възприеме
твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение в тази насока.
Противно на твърдението, в искането за възобоновяване
е посочено и защо въз основа на безспорно установената фактическа обстановка е
направен правен извод за това, че Н.С. е осъществил от обективна и субективна
страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 316 вр. чл. 308 ал. 2
вр. ал. 1 НК, понеже на 03.08.2018 г. в гр. П. съзнателно се е ползвал пред
помощник-нотариус и нотариус от неистински официален документ – български
документ за самоличност, издаден на името на Д.С.В., когато от него за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Досежно възражението в искането за възобновяване за
липса на извършено разпознаване, същото е обсъдено още в мотивите на П.ския
районен съд. Изрично е подчертано, че това е пропуск на органите на досъдебното
производство. От събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства
обаче, авторството на деянието е установено по несъмнен начин.
Наложеното наказание е напълно справедливо. И двете
решаващи инстанции са направили правилна и обективна преценка както на смекчаващите,
така и на отегчаващите отговорността обстоятелства. Определената санкция е
напълно справедлива и изцяло отговаря на целите както на специлната, така и на
генералната превенция, регламентирани в хипотезата на чл. 36 НК.
До настоящия момент Н.С. е осъждан два пъти, като
деянието - предмет на настоящото обвинение, е извършено в изпитателния срок на
предишно осъждане. Това обстоятелство е било констатирано от пъростпенния съд и
процесуалната икономия е налагало да има произнасяне още с присъдата, без да се
налага съдът да бъде сезиран за това от прокуратурата и администрацията на
затвора и да провежда отделно съдебно заседание, предвид възможността по чл.
306 ал. 1 т. 3 НПК.
С
оглед на изложеното по-горе, Пловдивският апелативен съд счита, че искането за
възобновяване е неоснователно, поради което и
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н.З.С., депозирано чрез неговия защитник, за възобновавяване на ВНОХД 2351/2019 г. с решение № 49/18.02.2020 г. на Окръжен съд Пазарджик и НОХД № 5318/2019 г. с присъда № 296/19.11.2019 г. на РС П..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.