Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.София, 17.05.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ, първо гражданско отделение,
в
закрито заседание на седемнадесети май
две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА БОГДАНОВА ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при
секретаря
и
в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното
от
съдия Алексиева ч.гр.д.№ 5613 по
описа
за
2021 г. и за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.436-чл.438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на Г. ф. против Постановление за разноски от 09.04.2021 г. по изпълнително
дело № 20218480400257 по описа на ЧСИ Р.А.с рег. № 848 от КЧСИ, с район на
действие-СГС, в частта на приетите за събиране разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1600 лв.
Жалбоподателят твърди, че
приетият за събиране адвокатски хонорар е прекомерен и несъобразен с Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поддържа се липсата на каквато и да било фактическа и правна сложност на
изпълнителното дело. Твърди, че е заплатил задължението в срока за доброволно
изпълнение.
Моли
съда да постанови определение, по силата на което да отмени Постановлението за
разноските, с което съдебният изпълнител е приел разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1600 лв. и да намали същите на 200 лв.
В
срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя чрез
неговия процесуален представител. Оспорва
жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.
И двете страни претендират разноски,
съобразно изхода на делото.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК
съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие. Счита жалбата за
допустима, но неоснователна.
Съдът
като взе предвид становищата на страните, намира следното от фактическа страна:
Видно от приложеното заверено копие на изпълнително дело № 20218480400257
по описа на ЧСИ Р.А.с рег. № 848 от КЧСИ, същото е образувано по молба на
взискателя Д.И.С.за събиране на вземане по изпълнителен лист от 18.03.2021 г.,
издаден въз основа на влязло в сила решение, по силата на което длъжникът и
жалбоподател в настоящото производство Г. фонд е осъден да заплати на Д.И.С.сумата
от 90 000 лв.-обезщетение, ведно със законната лихва от 10.03.2018 г., сумата
от 4172,60 лв.-обезщетение, ведно със законната лихва от 10.03.2018 г.
Представено
е пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 01.04.2021 г.,
удостоверяващ уговарянето и заплащането в брой /в тази част договорът има
характер на разписка/ на адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лв.
В хода
на изпълнителното производство, процесуалният представител на взискателя е
изготвил и входил молба въз основа, на която е образувано изпълнително дело № 20218480400257
по описа на ЧСИ Р.А.с рег. № 848 от КЧСИ и е посочил изпълнителни способи-запор
и възбрана след извършване на цялостно проучване.
На 22.02.2021 г. на длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение, в която е обективирано и постановлението на за разноски.
На 02.04.2021
г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която е
обективирано и постановлението за разноски, между които и сумата от 1600 лв.
адвокатско възнаграждение. Още в същия ден длъжникът е изплатил изцяло
дължимите суми по изпълнителния лист, без разноските, тъй като е оспорил същите
с възражение от 05.04.2021 г.
С
обжалваното Постановление за разноски, съдебният изпълнител е отказал да намали
адвокатско възнаграждение, оставайки без уважение молбата на длъжника.
При така установените факти, съдът приема
следното от правна страна:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок,
срещу акт подлежат на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Жалбата срещу отказа на ЧСИ А.да намали разноските по
изпълнението е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Има надлежен акт
на ЧСИ, с който отказва намаляване на адвокатския хонорар в изпълнителното
производство до сумата от 200 лв., ето защо и настоящият съдебен състав приема,
че постановлението на ЧСИ по въпроса за разноските подлежи на обжалване пред
съда.
Следователно подадената частна жалба е допустима.
По съществото на жалбата:
По отношение на дължимото адвокатско възнаграждение.
Съобразно приетото в Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015 год. на ВКС,
ОСГТК, първоначалният взискател прави разноски по образуването на изпълнителното
дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се
разпределят, по осъществяване на други изпълнителни способи, както и разноски
за възнаграждение на един адвокат, от които (при възражение от длъжника или от
някой от присъединените кредитори) се признава тази част, която съответства на действителната
фактическа и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната роля на
адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който
няма право да определя изпълнителния способ; и ролята на адвоката при
възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено
да определя изпълнителния способ.
Длъжникът не отговаря за разноските на взискателя,
направени за изпълнителни способи, които не са приложени. Последното е прието
както в цитираното по-горе Тълкувателно решение, така и в Решение № 251 от 5.09.2012 г. на ВКС по гр. д. №
517/2011 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на 290 ГПК.
Съобразно нормата на чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014
г., доп. - ДВ, бр. 84 от 2016 г.), т.1 и
т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на
страната по изпълнително дело възнаграждението е:
1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.,
изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) за образуване на изпълнително дело - 200 лв.;
2. (изм. – ДВ, бр.
28 от
Настоящият съдебен състав намира, че
длъжникът не дължи и разноските за адвокатско възнаграждение по т.2, тъй като безспорно
не е осъществено принудително изпълнение чрез посочения от взискателя способ, а
именно запор върху банкова сметка ***.
Призовката за доброволно изпълнение е
връчена на длъжника на 02.04.2021 г., т.е. двуседмичният срок за доброволно
изпълнение на задължението е започнал да тече от тази дата и е изтекъл на 16.04.2021
г. Преди да се предприемат действия по принудително изпълнение чрез посочения
от взискателя изпълнителен способ и на 02.04.2021 г. длъжникът е погасил своето
задължение по изпълнителния лист с платежно нареждане от същата дата.
Следователно посоченият от взискателя
способ, не е приложен, съответно длъжникът не дължи и адвокатско възнаграждение
на взискателя за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания.
Ето защо жалбата се явява основателна и
дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 200 лв., до
който размер ще следва да бъде намалено.
С оглед намаляването на адвокатското
възнаграждение, следва да бъде намалена и пропорционалната такса от
6 865,07 лв. на 6 832,09 лв.
Материалният интерес по делото е в общ
размер на 123 670,74 лв. и представлява сбор от главници: 90 000
лв.+4172,60 лв., законна лихва върху главницата от 90 000 лв. в размер на
28 000 лв. и върху главницата от 4172,60 лв. в размер на 1298,14 лв.,
изчислени от 10.03.2018 г. до датата на извършеното плащане-02.04.2021 г.,
както и 200 лв. адвокатско възнаграждение. При този материален интерес и на
основание чл.26, б.“е“ от ТТРЗЧСИ-пропорционалната такса възлиза на 5693,41 лв.,
съответно с начислено ДДС на 6832,09 лв.
В това производство разноски не се
дължат на страните, поради което съдът не присъжда такива.
В
производството по разноските /каквото по същността си е производството по
настоящото дело, доколкото единственият спорен въпрос е по размера на
разноските, определени в изпълнителното производство/, страните не си дължат
разноски, тъй като в това производство не се допуска кумулиране на нови
задължения за разноски, и разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение /в
този смисъл определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч.гр. д. № 3926/2017 г. на
ВКС, ІV ГО, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч.гр. д. № 2845/2018 г. по
описа на ВКС, ІV ГО и др./.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Постановление от 09.04.2021 г. на ЧСИ Р. А., с което е оставено без уважение възражение с
вх.№2068/06.04.2021 г. на длъжника Г. ф. за намаляване на приетото адвокатско
възнаграждение и вместо него постановява:
НАМАЛЯВА по жалба с правно основание чл.435, ал.2, т.7
от ГПК на Г. ф., *** дължимите в изпълнително дело № 20218480400257
по описа на ЧСИ Р.А.с рег. № 848 от КЧСИ, с район на действие-СГС от длъжника Г.
ф. разноски за адвокатско възнаграждение от 1600 лв. на 200 лв. /двеста лв./, както и дължимата на основание чл.26,
б.“е“ от ТТРЗЧСИ-пропорционалната такса от 6 865,07 лв. на 6 832,09
лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.