Номер / .04.2023 год., град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен състав, в публичното заседание на втори март през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
секретар: Светла Великова
прокурор при
Варненска окръжна прокуратура: СИЛВИЯН
ИВАНОВ
като
разгледа докладваното от съдия Ралица
Андонова
кАНД № 392 по описа на съда за 2023 година,
за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „Голдън Фийлд“ ООД
– Шумен, представлявано от управителя Д.Кр.Д.чрез пълномощника му адв.С.Е. ***,
против Решение №128/29.11.2022г по АНД №67/2022г на РС - Девня, ІІІ с-в, с
което е потвърден Електронен фиш №**********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ при МРРБ – София и наложената на касаторите Имуществена санкция в размер на 2
500лв. на осн.чл.179 ал.3б вр.чл.187а ал.2 т.3 от ЗДвП.
Релевирано са касационните основания по чл.348 ал.1
т.1 и т.2 от НПК, приложими по препращането на чл.63в ал.1 от ЗАНН. Относно неправилното
приложение на материалния закон с подробно мотивирани съображения се оспорват
изводите на въззивния съд за доказаност на вмененото им нарушение, за спазване
на сроковете по чл.34 от ЗАНН и в тази връзка – извода на ДРС, че ЕФ, АУАН и НП
не следва да бъдат приравнявани нито относно съдържанието им, нито относно
процедурата по съставянето им. В евентуалност и ако се приеме, че дружеството е
осъществило нарушението твърдят, че е налице частично заплатена такса и
въззивният съд е дължал преценка по реда на чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН за наличието
на предпоставки за изменение на НП. Относно допуснатите съществени процесуални
нарушения се поддържа, че неустановяването на релевантни за спора факти е
довело до постановяване на решението в нарушение на материалния закон, както и
че в него не са изложени приетите от съда за установени факти и на база на
какви доказателства, като не е изяснено с колко оси е ППС към момента на
нарушението и каква е дължимата тол такса, което според тях е самостоятелно
отменително основание. С тези аргументи претендират отмяна на решението и на
фиша като незаконосъобразни, както и присъждане на сторените в производството
разноски. В съдебно заседание касаторите, редовно призовани, не се представляват;
адв.Е. е депозирала писмени бележки, с които поддържа жалбата на изложените в
нея основания, искането си по същество и претенцията за присъждане на сторените
разноски.
Касационният ответник чрез процесуалния си
представител ю.к.Стоян С. изразява
становище по същество за неоснователност на касационната жалба, за
законосъобразност и обоснованост на обжалваното съдебно решение, като настоява
за оставянето му в сила и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение; в
евентуалност възразява за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Участващият в производството представител на Окръжна
прокуратура – Варна дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната
инстанция счита жалбата за основателна.
Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие
пред него релевантни гласни и писмени доказателства, въззивният съд приел за
установено от фактическа страна, че ЕФ е издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ против „Голдън фийлд“ ООД като собственик на ППС влекач „МАН
ТГА 18.440 БЛС“ с рег. №Н 5040 АН, с технически допустима маса 18 000кг,
брой оси 2, категория ЕВРО 4, в състав с ремарке с общ брой оси 5, обща
технически допустима максимална маса 44 000кг, за нарушение по чл.10 ал.1
от Закона за пътищата – за това, че на 31.10.2020г в 08:00ч с устройство №10071
(елемент от електронната система за събиране на пътни такси) било заснето
движението на ППС по път А-2, км.399 + 703, в посока нарастващ километър в
Община Девня, обл.Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
него частично не била заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП според
категорията на ППС.
От правна страна съдът приел, че в прозводството по
издаване на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, и че той
съдържа всички минимално изискуеми за редовността му реквизити от формална
страна. Съдът обсъдил възраженията на настоящия касатор – относно неспазване на
срока по чл.34 от ЗАНН, авторството на нарушението, неговата обективна
съставомерност и доказаност, мотивирано отхвърлил всички тях като
неоснователни, и потвърдил ЕФ с имуществена санкция, наложена в абсолютен
размер. С оглед изхода на делото присъдил в полза на АНО и юрисконсултско
възнаграждение.
Настоящата касационна инстанция счита, че при
постановяване на проверяваното решение е приложен неправилно материалния закон.
Този съдебен състав не споделя мотивите на ДРС за неоснователност на
възражението на касаторите по приложението на чл.34 от ЗАНН.
Позоваването на ТР №1/26.02.2014г по т.д. №1/2013г на
ВАС не мотивира извод за неприложимост на сроковете по чл.34 от ЗАНН в
производството по издаване на ЕФ. Цитираното решение е концентрирано по въпроса
относно формата, съдържанието, реквизитите и правната природа на ЕФ, които не
са спорни в настоящото производство. С ТР изрично е посочено, че проблемите по
приложението на института на ЕФ са сложни и многопластови и решението се отнася
само до един от противоречиво разрешаваните въпроси от съдилищата. Въпросът за
приложението на чл.34 от ЗАНН при издаване на ЕФ е именно такъв въпрос, той е дискусионен
в съдебната практика понастоящем, и не е получил разрешение чрез постановяване
на тълкувателен акт от ВАС.
Този съдебен състав категорично счита, че в
производството по издаване на ЕФ са приложими сроковете по чл.34 от ЗАНН, и
конкретно – този по неговата ал.2. Вярно е, че ЕФ съвместява функциите на АУАН
и правните последици на НП, както и че сред задължителните му реквизити липсва
дата на издаване. Такава не е и необходима за преценката за спазване на
посочения срок – необходимо е обаче събиране на доказателства кога е издаден
ЕФ. Това задължение възниква поради факта, че стриктното и еднакво прилагане на
правилата на административното правораздаване не предоставя възможност срокът
за образуване на АНП за едно и също административно нарушение да зависи от
начина на установяването му – физически от полицейски служител чрез съставяне
на АУАН, или по електронен път чрез издаване на ЕФ, при което в първия случай
срокът да е 3-месечен, респективно – 1-годишен, и пропускането му да води до
преклудиране на възможността за административно наказване на нарушението, а във
втория случая срокът да е минимум 3 години – т.е. до момента на изтичане на
давността за преследване на нарушението, което санкционира фишът. Противното
тълкуване създава неоправдана асиметрия в правното положение на наказаните лица,
което е недопустимо в производство с наказателен по естеството си характер. Допълнителен
аргумент в тази насока е фактът, че ЕФ се издава в една ускорена процедура и
има за цел по-бързо реализиране на административнонаказателната отговорност в
сравнение с общия случай на АУАН и НП, именно с оглед елиминирането на човешкия
фактор в това производство. Поради изложеното и при наличната законодателна
уредба следва да се приеме, че срокът за издаване на ЕФ е този по чл.34 ал.2 от ЗАНН – три месеца от откриване на нарушителя или една година от извършване на
нарушението. В случая нарушението е извършено на 31.10.2020г, а ЕФ е връчен на
нарушителя на 14.02.2022г, т.е. година и половина след установяването му, вкл.
и на авторството му. При липсата на данни по делото за датата на издаване на ЕФ
изводът за спазен срок по чл.34 ал.2 от ЗАНН е обективно невъзможен.
Изложеното налага отмяна на решението и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Девня, който следва да събере
доказателства за датата на издаване на ЕФ и да я съобрази при постановяване на
акта си по същество. С оглед предмета на ЕФ в настоящото производство новият
съдебен състав следва да съобрази и наличието на образувано дело С-61/23 на
СЕС.
По исканията за разноски следва да се произнесе въззивният
съд в хипотезата на чл.226 ал.3 от АПК.
Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.222
ал.2 т.2 от АПК, касационният съдебен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 128/29.11.2022г по АНД № 67/2022г на РС - Девня, ІІІ с-в, и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.