Присъда по дело №184/2015 на Районен съд - Несебър

МОТИВИ към Присъда № 16/31.03.2016г. по НОХД № 184/2015г. по описа на НРС.

Производството по делото е образувано по повод внесен обвинителен акт на РП-Несебър против Н.А.П., роден на *** ***, с постоянен адрес:*** и с настоящ адрес: к.к. „С.Б.”, станция на Л.С., българин, български гражданин, разведен, осъждан, с висше образование, безработен, ЕГН: **********  е предаден на съд с обвинение в това, че на неустановена дата през месец май 2012 год. в к.к. „Сл.бряг", общ.Несебър, хотел „К." от стая №..., при условията на повторност, като случаят е немаловажен е отнел чужди движими вещи - мобилен телефон марка „Айфон", модел 4S„ бял на цвят с IMEI №*************** на стойност 946.00лв. и прилежащите 1бр.зарядно на цвят бяло, 1бр. слушалки на цвят бели, 1бр. метален кръгъл елемент /ключ за поставяне на сим карта/, 1бр. хартиена кутия на цвят бяла, 1бр. книжка с указания за ползване, 1бр. фактура №********* к получател В.И.А. от „Германос Телеком България" ЕАД и копие на фактура и 1бр,- касов бон от 03.05.2012 год. от „Германос Телеком България" ЕАД всичко на обща стойност 946.00лв., собственост на „Космо България мобайл" ЕАД София, от владението и без съгласието на В.И.А. ***, с намерение противозаконно да ги присвои като случая е немаловажен - престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.

Делото е сложено за разглеждане пред РС-Несебър за втори път, след като с Решение № 32/16.03.2015г., постановено по ВНОХД № 25/2015г. по описа на ОС-Бургас е отменена Присъда № 50/10.12.2014г. по НОХД № 403/14г. по описа на НРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Настоящото производство се движи по реда на чл.370, вр.чл.371, т.1 от НПК.

          В съдебно заседание представителя на РП-Несебър считайки, че обвинението е доказано по безспорен начин, пледира за реализиране на наказателната отговорност при баланс на отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства.

          Защитника на подсъдимия не оспорва фактическите констатации, залегнали в обвинителния акт, но поддържа правните аргументи, изложени и при първоначалното разглеждане на делото, а именно, че престъплението за което е повдигнато обвинение е недоказано както от обективна, така и от субективна страна, като в конкретния случай правни изводи могат да бъдат направени само за  престъпление по чл.206, ал.6 от НК.

          Подсъдимият моли да бъде признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение, като заявява категорично че кражба на процесния телефон не е извършвал.

          СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВОКУПНА ОЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ И ГЛАСНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

  Подсъдимият Н.А.П., през месец май 2012год. заживял на територията на общ.Несебър. Работил в супермаркет „П.К.“, като охранител към фирма „Б. COT" заедно с пострадалия от престъплението свид.В.И.А., като в края на 2011 год. напуснал фирмата и започнал да извършва превози с личен автомобил. Не е спорно по делото, че свидетеля А. и подсъдимия П. се познават отпреди повече от три години. На 03.05.2012г. А., придружаван от подсъдимия посетил магазин „Германос Телеком България" ЕАД от където закупил на лизинг мобилен телефон „Айфон 4, модел 4S бял на цвят със СИМ-карта за която сключил и двугодишен договор с мобилния оператор на съответния тарифен план. Не се оспорва от подсъдимия, а и видно от останалите доказателства по делото/показания на св.Р.и/ мобилният апарат им е бил продаден от подсъдимия, като купувача св.Р. е бил уведомен от подсъдимия, че апарата не е негов, а на св.А.. Следва да се отбележи, че при продажбата мобилния апарат е предаден на купувача от подсъдимия ведно с всички придружаващи го документи. СИМ картата от апарата е останала у св.А. и същият е продължил да заплаща на мобилния оператор месечните такси, като и апарата е напълно изплатен. Апарата е върнат на собственика преди приключване на досъдебното производство, но подсъдимия не му е предал парите от продажбата на телефона. Налице е разминаване в показанията на св.А. и обясненията на подсъдимия относно начина и причините поради които телефона е бил продаден от подсъдимия. Така свидетеля твърди, че не е давал телефона на подсъдимия, докато последния твърди, че това е станало по предварителна уговорка между двамата докато са били приятели. Именно тази уговорка е причината свидетеля да си купи втори телефон, който по думите му не е използвал, двамата заедно са отишли до офис на мобилен оператор за да бъде закупен телефона от св.А., който според подсъдимия веднага му бил предаден от свидетеля, за да бъде продаден, като СИМ картата останала у собственика, но след като продал телефона подсъдимия похарчил парите, не заплащал лизинговите вноски за телефона на свидетеля, отношенията им се влошили. Прави впечатление че св.А. е подал сигнал за липсващия апарат в полицията три месеца след продажбата на апарата. Наесен същия си е прибрал вещите от стаята в С.Б., прибрал се е в гр.Сливен и близо месец след това е подал жалба за липсващия телефон.

В хода не делото е извършена оценителна експертиза от заключението на която е установено, че процесния мобилен телефон марка „Айфон", модел 4S бял на цвят с IМЕI № *************** и прилежащите 1 брой зарядно бяло на цвят, 1 брой слушалки бели на цвят, 1 брой метален кръгъл елемент /ключ за поставяне на сим карта/ са на обща стойност 946.00 лв.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин и се подкрепя изцяло от събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка, Съдът зае  становище, че с деянието си  , че с деянието си  подсъдимият  Н.А.П.  ЕГН: ********** е извършил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.206, ал.6, т.1 от НК.

Този извод се налага от анализа на доказателствата за фактическата обстановка. Изпълнителното деяние е осъществено от П., като на неустановена дата през месец май 2012 г. в курортен комплекс „С.Б.”, общ.Несебър, хотел „***************, противозаконно е присвоил чужди движими вещи, които владеел, а именно: мобилен телефон марка „Айфон", модел 4S бял на цвят с IМЕI № *************** и прилежащите 1 брой зарядно бяло на цвят, 1 брой слушалки бели на цвят, 1 брой метален кръгъл елемент /ключ за поставяне на сим карта/ на обща стойност 946.00 лв. собственост на Космо България Мобайл“ ЕАД, като имуществото е внесено до приключване на съдебното производство пред прървоинстанционния съд.

По делото липсват каквито и да било доказателства за механизма на извършване твърдяната от държавното обвинение кражба, такива не са събрани и в хода на съдебното следствие, като в тази насока са налице само твърдения изложени в обвинителния акт, като данни за това липсват дори в показанията на св.А.. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1 от  НПК присъдата не може да се основава на предположения, като съгл.ал.2 от с.чл. подсъдимият може да бъде признат за виновен, само ако престъплението, в което е обвинен е доказано по несъмнен начин, което в случая не е сторено. Ето защо и на осн. чл.304 от НПК съдът призна подс. П. за невиновен в това, че на неустановена дата през месец май 2012 г. в курортен комплекс „С.Б.”, общ.Несебър, хотел „***************, при условията на повторност е отнел чужди движими вещи, както следва: мобилен телефон марка „Айфон", модел 4S бял на цвят с IМЕI № *************** и прилежащите 1 брой зарядно бяло на цвят, 1 брой слушалки бели на цвят, 1 брой метален кръгъл елемент /ключ за поставяне на сим карта/, един брой хартиена кутия бяла на цвят, един брой книжка с указания за ползване, един брой фактура № ********* и копие на фактура и един брой касов бон от 03.05.2012г. от „Германос телефон България” ЕАД на обща стойност 946.00 лв. от владението и без съгласието на В.И.А. ***, с намерение противозаконно да ги присвои като случаят е немаловажен, поради което го оправда по повдигнатото му обвинение по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.

По отношение престъплението по чл.206 НК - Обсебването е уредено в разпоредбата на чл.206 от НК, като ал.1 от текста го определя, като противозаконно присвояване на чужда движима вещ, която деецът владее или пази. Непосредствен обект на престъплението обсебване е движима вещ, при това чужда, като е възможно и част от нея да принадлежи на законно основание на дееца. От обективна страна е установено, че вещите са се намирали във владение на П.. Изпълнителното деяние осъществен, чрез акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждото имущество в конкретния случай в свой интерес. Обсебването е резултатно престъпление, то се счита за довършено с общественото засягане на възможността собственика на веща да се разпорежда с нея. Това е следствието от акта на имущественото разпореждане. От друга страна обсебването е престъпление, което се извършва само с пряк умисъл. Интелектуалният момент на умисъла за обсебване включва съзнание у дееца за това, че предметът на престъплението е чужда движима вещ, че той я владее или пази на правно основание и че му е позволено да върши определени действия с нея. Във волево отношение деецът има за цел да се разпореди с предмета на престъплението в свой или в чужд интерес.

Изпълнителното деяние е довършено с продажбата на вещта. Налице е и интелектуалния момент на умисъл за обсебване, тъй като деецът, в случая подсъдимият  е съзнавал, че владее вещите с конкретна цел, но въпреки това се е разпоредил с тях и е използвал парите от продажбата за собствени цели. Несъмнено собствениците на вещите след тези действия на подсъдимия не биха могли да упражняват правото си на собственост. В разглеждания случай от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.206, ал.6, т.1 от НК, тъй като вещите са заместени до приключване на делото пред първоинстанционния съд, всъщност още в досъдебната фаза.

От субективна страна престъплението е осъществено при условията на пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е следващите го обществноопасни последици и е целял именно тяхното настъпване.

          При определяне на наказанието, съдът съобрази от една страна относително ниската степен на обществена опасност на деянието предвид стойността на предмета на престъпното посегателство, както и на личността дееца, продължителността на производството поради което прецени, че справедливо за извършеното престъпление се явява наказание определено при условията на чл.58а, ал.4 от НК, а именно по чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК-Пробация, като определи на основание чл.42а, ал.2, т.1, 2 и 6, вр. ал.3, т.1 и 3 от НК следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес:*** за срок от една година, при периодичност два пъти седмично; Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година; Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа годишно за период от една година.

С оглед изхода по делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия Н.А.П. се възложи сумата в размер на 90,00лв. (деветдесет) лева, представляваща разноски по делото.

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: