№ 16676
гр. София, 10.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110165317 по описа за 2023 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Р. А. М., с която е предявил
срещу ЮЛ отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК с искане да се
признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 9751.05 лв.,
представляваща главница, както и сумата от 9780.15 лв. представляваща мораторна лихва
/законна лихва/, за които суми е издаден изпълнителен лист от 25.06.2010 г. по гр.д. №
22789/2010 г. по описа на СРС, 31 състав, поради погасяването му по давност.
Ищецът твърди, че срещу него и още две лица е издаден изпълнителен лист от
25.06.2010 г. по гр.д. № 22789/2010 г. по описа на СРС, 31 състав. Посочва, че вземането
било прехвърлено от ЮЛ на ЮЛ, а впоследствие и на ЮЛ по силата на договор за цесия. Въз
основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 2713/2023 г.
по описа на ЧСИ ***. Поддържа, че давността погасителната петгодишна давност.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
исковата молба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че издаденият по изпълнителен лист
от 25.06.2010 г. по гр.д. № 22789/2010 г. по описа на СРС, 31 състав било образувано
изпълнително дело № 3033/2010 г. по описа на ЧСИ ***, а след неговото прекратяване било
образувано ново изпълнително дело № 2713/2023 г. по описа на ЧСИ ***. Твърди, че в
рамките на изпълнителното производство са извършвани действия, прекъсващи 5-годишната
погасителна давност за процесните вземания. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
разноски. Пред съда страната не изпраща процесуалният представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
срещу Р. А. М. е издаден изпълнителен лист от 25.06.2010 г. по гр.д. № 22789/2010 г. по
описа на СРС, 31 състав.
С определение № 7861 от 20.02.2024 г. постановено по гр. д. № 65317/2023 по описа на
СРС, 39 състав е допуснато обезпечение на предявен иск посредством спиране на
изпълнението по изп. д. № 2713/2023 г. по описа на ЧСИ ***. С определение № 13774 от
29.03.2024 г. е отменено на основание чл. 402, ал. 1 от ГПК допуснатото обезпечение.
1
По делото е представен препис от изп. д. № 2010*** по описа на ЧСИ ***, от което се
установява, че същото е било образувано с молба подадена от ЮЛ на 29.09.2010 г., като с
молбата на съдебният изпълнител му е възложено да предприеме конкретни действия срещу
длъжника. Към молбата за образуване е приложен изпълнителен лист от 25.06.2010 г. по
гр.д. № 22789/2010 г. по описа на СРС, 31 състав.
Със запорно съобщение от 01.10.2010 г. изпратено до ЮЛ е наложен запор върху
трудовото възнаграждение, което ще бъде изплащано на Р. А. М.. От представените
доказателства се установява, че запорното съобщение е било получено на 05.10.2010 г.
На 01.10.2010 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до Р. А. М. в качеството
му на длъжник по изпълнителното дело.
На 25.03.2011 г. са изпратени тринадесет броя запорни съобщения до търговски банки,
с които е наложен запор върху всички сметки на длъжника Р. А. М. открити в банките. От
представените доказателства се установява, че на 31.03.2011 г. /датата на получаване на
запорното съобщение от третото задължено лице/ е наложен запор върху банкови сметки на
длъжника в банките.
Със запорно съобщение от 26.02.2013 г. изпратено до ЮЛ е наложен запор върху
трудовото възнаграждение, което ще бъде изплащано на Р. А. М.. От представените
доказателства се установява, че запорното съобщение е било получено на 13.03.2013 г.
На 22.04.2013 г. е подадена молба от ЮЛ, с която се иска да бъде конституирано
дружеството като взискател по делото, тъй като на 12.07.2012 г. бил сключен договор за
цесия с ЮЛ и вземането на ищцата било прехвърлено на ответника. С постановление от
03.07.2013 г. на съдебния изпълнител на основание чл. 429 ГПК ЮЛ бил конституиран като
взискател по изпълнителното дело.
С молба от 12.11.2015 г. подадена от взискателя ЮЛ по процесното изпълнително дело
е поискано да се извърши описа на движими вещи собственост на длъжника Р. А. М..
С разпореждане от 11.01.2017 г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника Р. А.
М., който щял да се състои на 28.02.2017 г. от 12.00 часа, на адрес ***.
С постановление от 21.01.2019 г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
изпълнителното дело.
На 21.09.2022 г. е подадена молба от ЮЛ, с която се иска да бъде конституирано
дружеството като взискател по делото, тъй като на 14.12.2021 г. бил сключен договор за
цесия с ЮЛ и вземането на ищцата било прехвърлено на ответника.
Други изпълнителни действия частният съдебен изпълнител не е извършвал.
По делото е представен препис от изп. д. № 2023*** по описа на ЧСИ ***, от което се
установява, че същото е било образувано с молба подадена от ЮЛ на 01.09.2023 г. Към
молбата за образуване е приложен изпълнителен лист от 25.06.2010 г. по гр.д. № 22789/2010
г. по описа на СРС, 31 състав.
На 01.11.2023 г. са изпратени два броя запорни съобщения до търговски банки, с които
е наложен запор върху всички сметки на длъжника Р. А. М. открити в банките. От
представените доказателства се установява, че на 07.11.2023 г. /датата на получаване на
запорното съобщение от третото задължено лице/ е наложен запор върху банкови сметки на
длъжника в банките.
На 15.11.2023 г., по изпълнителното дело е съставен протокол за явяване на страна, от
който се установява, че Р. А. се бил явил и заявил, че цял да погасява задължението с вноски
в размер на 900 лв., между 1-15 число от месец декември, като протокола е подписан от Р.
А..
На 15.11.2023 г., по изпълнителното дело е подадена молба от Р. А., с която е поискал
да му бъде вдигнат запора по разплащателната сметка в ЮЛ, тъй като щял да внася по 900
лв. месечно във връзка със задълженията по изпълнителното дело.
С платежно нареждане от 20.11.2023 г. Р. А. е заплатил по изпълнителното дело сумата
от 79.30 лв., платежно нареждане от 14.11.2023 г. Р. А. е заплатил по изпълнителното дело
сумата от 939 лв., платежно нареждане от 14.11.2023 г. Р. А. е заплатил по изпълнителното
дело сумата от 8003.50 лв.
2
С платежно нареждане от 26.11.2023 г. съдебният изпълнител е превел по сметка на
взискателя ЮЛ сумата от 8308.19 лв., с основание платена сума от Р. А. М..
С платежно нареждане от 26.02.2024 г. Р. А. е заплатил по изпълнителното дело сумата
от 119.30 лв., като съдебният изпълнител на 26.02.2024 г. е превел по сметка на взискателя
ЮЛ сумата от 109.31 лв., с основание платена сума от Р. А. М..
Други изпълнителни действия частният съдебен изпълнител не е извършвал.
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест
на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата
молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното
изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за недължимост
на сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи
основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.
116 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на принудително
изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, какъвто е и настоящият
случай, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на
изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно
издава изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се
получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира
възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439
ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен
правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира
приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет
години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по
правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД – целта на
регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали
претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с
конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на
длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – виж например
Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от
23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по
тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно са
изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т. ч. насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Взискателят има
задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес,
извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на
нови изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото
кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все
още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по
право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен
характер. Поради това новата давност започва да тече не от датата на постановлението за
прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на
3
взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.
В контекста на изложеното съдът приема, че с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
считано от датата влизането в сила на процесната заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
22789/2010 г. по описа на СРС, 31 състав е започнала да тече нова петгодишна давност, която
не е изтекла към момента на предприемането от страна на кредитора на действия за
принудително изпълнение на вземанията по изпълнително дело № 2010*** по описа на ЧСИ
***, чрез подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело – на 29.09.2010 г. В
разглеждания случай от представения по делото препис на изпълнително дело № 2010***, се
установява, че същото е било образувано въз основа на подадена молба на 29.09.2010 г. с
приложен към нея - процесния изпълнителен лист. Съгласно мотивите към Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, не прекъсва давността
образуването на изпълнителния процес, представляващо действието на съдебния
изпълнител, който образува изпълнителното дело в качеството му на процесуален орган.
Това обаче не важи за подаването на редовна молба за образуване на изпълнителното дело, а
такава е и молбата, съдържаща овластяване, която прекъсва давността. В настоящия случай
в молбата по чл. 426 от ГПК съдържа изрично възлагане, поради което с нея може да се
приеме, че е била прекъсната давността. Следващите изпълнителни действия, годни да
прекъснат давността по отношение на Р. А. М. са запор от 05.10.2010 г. /датата на
получаване на запорното съобщение/ върху трудовото възнаграждение от ЮЛ, запор от
31.03.2011 г. /датата на получаване на запорното съобщение/ върху всички сметки на
длъжника в тринадесет банки, запор от 13.03.2013 г. /датата на получаване на запорното
съобщение/ върху трудовото възнаграждение от ЮЛ, молба от 12.11.2015 г. от взискателя
ЮЛ съдържащо изрично искане за предприемане на изпълнителни действия, а именно опис
на движимо имущество, като други действия годни да прекъснат давността по това
изпълнително дело не са били извършени. Следващите действия годни да прекъснат
давността по отношение на Р. А. М. са били извършени по изп. д. № 2023*** по описа на
ЧСИ ***, чрез запор от 07.11.2023 г. /датата на получаване на запорното съобщение/ върху
всички сметки на длъжника в две банки.
Настоящият състав намира, че когато се касае до първоначално приети тълкувателни
решения и постановления те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от
момента, в който правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала
съдържанието, посочено в тълкувателните актове. Възможно е след издаването на
първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна в тълкуваната норма или свързани с
нея други правни норми, или в обществено-икономическите условия, които да правят вече
даденото тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона. В
тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя предходното
тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване, последващото
тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а се прилага от
момента, в който е постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да се
прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази хипотеза, ако
преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от
значение за спорното между страните правоотношение и са породили правните си
последици, то тези последици следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им
тълкуване, дадено и действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се
придало същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо, освен
съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична разпоредба за това. За
заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по
принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата следва
да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г.,
според което през времетраенето на изпълнителното производство – от датата на
образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт /придаващ
различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на
изпълнителния процес/, погасителната давност е спряла. Такова разрешение се даде и с
тълкувателно решение № 3от 28.03.2023 г. постановено по тълк. д. № 3/2020 г. съгласно
което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането
по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Както доктрината, така и съдебната
4
практика несъмнено са приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в
случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК , поради т. нар. „перемпция“ и то по силата на закона, независимо дали
съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не
конститутивно действие. Различието е относно датата, от която започва да тече новата
погасителна давност за вземането в тези случаи /според постановките по т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие/. Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност за
вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен
/двугодишен/ срок, като при съдебно установено вземане срокът й е всякога пет години /чл.
117, ал. 2 ГПК/ в този смисъл решение № 252 от 17.02.2020 г. постановено по гр. д. №
1609/2019 г. по описа ма ВКС.
В случая настоящият състав след като взе предвид обстоятелството, че между
изпълнителното действие по налагане на запор от 13.03.2013 г. /датата на получаване на
запорното съобщение/ върху трудовото възнаграждение от ЮЛ и подаване на молба от
взискателя от 12.11.2015 г. за извършване на конкретен способ на изпълнение, които са
извършени по изпълнителното дело № 2010*** по описа на ЧСИ ***, то е изтекъл период
по-голям от две години, в който взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия, респективно изпълнителни действия не са извършвани от съдебния изпълнител,
поради което е настъпило прекратяване на изпълнителното производство по силата на
закона още на 13.03.2015 г., от който момент е започнала да тече нова погасителна давност с
оглед обстоятелството, че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона.
Тъй като обаче това прекратяване е преди приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК,
по отношение на погасителната давност следва са се приложи тълкуването, дадено в
предшестващото ППВС № 3/1980 г. Съобразно него, погасителна давност не е текла докато е
траел този изпълнителен процес /т.е. до 13.03.2015 г./ и че новата погасителна давност за
вземането е започнала да тече от датата на прекратяване на изпълнителното производство –
от 14.03.2015 г., а не от последното изпълнително действие. От 14.03.2015 г. е започнал да
тече нов петгодишен давностен срок, който не е изтекъл към момента на предприемане на
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, а именно подаване на молба
взискателя от 12.11.2015 г., в която молба се съдържа изрично искане за предприемане на
изпълнителни действия. В случая независимо от настъпилата перемпция по силата на
закона, то доколкото по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от
това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело,
във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването
на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на
длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния
изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на
отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните
дела в този смисъл решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г. и решение
№ 93 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2766/2020. Тъй като обаче това прекратяване е след
приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, то новата погасителна давност за
вземането е започнала да тече от последното изпълнително действие. От 12.11.2015 г. е
започнал да тече нов петгодишен давностен срок, които е изтекъл към момента на
предприемане на изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, а именно
налагането на запор от 07.11.2023 г. /датата на получаване на запорното съобщение/ върху
всички сметки на длъжника в две банки извършено по изп. д. № 2023*** по описа на ЧСИ
***, чрез запор. С оглед на гореизлжоеното вземанията на ответника се явяват погасени по
давност, което води до основателност на исковата претенция.
Следва да бъде посочено, че действително по изп. д. № 2023*** по описа на ЧСИ ***
5
на 15.11.2023 г. е съставен протокол с изявления от Р. А., че цял да погасява задължението с
вноски в размер на 900 лв., между 1-15 число от месец декември, както е депозирана и
нарочна молба от същата дата от страна на Р. А. до съдебния изпълнител, с която е поискано
вдигне на запора по разплащателната сметка в ЮЛ, тъй като щял да внася по 900 лв.
месечно във връзка със задълженията по изпълнителното дело. Също така видно от
представените платежни нареждания от 14.11.2023 г., 20.11.2023 г и 26.02.2024 г. ищецът е
извършил частични плащания. Настоящият състав намира, че на 15.11.2023 г. ищецът е
осъществил признание на дълга, което е извършено много след като давността е била
изтекла и в този смисъл не може да породи предвидените в чл. 116, ал. 1, б. „а“ от ЗЗД
последици, в който смисъл са и мотивите изложени в тълкувателно решение № 4 от
14.10.2022 г., по тълк. д. № 4/2019 г. ОСГТК, в което е посочено, че признаването на
вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД следва да бъде направено, след като е започнала
да тече погасителната давност и преди нейното изтичане. Извършените частични плащания
също не могат да прекъснат давността за остатъка от същото, тъй като е сторено след
изтичане на давността. Доколкото в процеса няма наведено твърдение дали формулираното
признание представлява по своя характер отказ от погасителна давност, то същото не следва
да бъде обсъждано.
За пълното следва да бъде посочено, че релевантно обстоятелство се явява и доколко
претенцията е допустима. Видно от направените отбелязвания по процесния изпълнителен
лист по изп. д. № 2010*** са извършени частични плащания, които платени суми не са
предмет на настоящото производство, тъй като не са включени в размера на задълженията
изп. д. № 2023***2713 по описа на ЧСИ ***, тъй като същото е образувано за сумите от
9751.05 лв., представляваща главница, както и сумата от 9780.15 лв. представляваща
мораторна лихва /законна лихва/. В същото време обаче ищецът е извършил плащания по
изп. д. № 2023***2713, като видно от представените два броя платежни нареждания от
14.11.2023 г. и 26.02.2024 г., с които на взискателя от съдебни изпълнител са били преведени
разпределените суми в общ размер от 8417.50 лв. С оглед правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД,
настоящият състав намира, че с нея са погасени разноските в изпълнителното дело, които не
са предмет на настоящото производство, както и частично вземането за мораторна лихва в
размер на 8267.5 лв.
При отрицателния установителен иск, какъвто е настоящият случай в тежест на ищеца
е да установи съществуването на правен интерес от иска. Съдът следи служебно за същия
през цялото развитие на производството, като в хипотеза, в която твърденията на ищците за
правен интерес от иска не се установят по делото, то производството по тези искове е
недопустимо и същото следва да се прекрати. Правният интерес е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на
такъв не се установят, то съдът следва да прекрати производството без да се произнася по
основателността на иска. В конкретния случай по делото не се спори, а и от представените
платежни нареждания се установява частично изпълнение на задълженията от длъжника по
отношение на процесните суми от изпълнителния лист. Настоящият състав намира, че в
случаите, когато сумите са били заплатени на взискателя /ответник/, то длъжникът в
изпълнението разполага с осъдителен иск по реда на чл. 55 ЗЗД срещу взискателя /ответник/,
поради което следва да се приеме, че отрицателния установителен иск е недопустим, тъй
като за тази сума той няма интерес да води иск по чл. 439 ГПК. Конкретно чл. 439 ГПК
предоставя възможност на длъжника в изпълнителното производство да оспори чрез иск
изпълнението, като поиска установяване на несъществуване на неговото задължение. Искът
на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Съдебната практика е безпротиворечива, че основание за правен интерес у длъжника от
предявяване на този установителен иск е наличието на висящ изпълнителен процес за
събиране на вземането по изпълнителния лист. При условие че част от процесните сумите са
били преведени на взискателя /ответник/ и той е бил удовлетворен по отношение на тях, не е
налице правен интерес за ищеца от предявяване на иск по чл. 439 ГПК за тези суми. С оглед
на гореизложеното, доколкото по делото беше установено, че взискателят /ответник/ е бил
удовлетворен за сумата от 8267.5 лв., представляваща представляваща мораторна лихва
/законна лихва/, която сума е предмет на настоящото производство, то настоящото
производство по реда на чл. 439 от ГПК се явява недопустимо, в тази му част поради липса
6
на правен интерес, поради което следва да бъде прекратено за така посочената сума.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищеца има право на разноски,
като страната претендира сумата от 792.92 лв. заплатена държавна такса, като настоящият
състав намира, че действителния размер на определената и внесена държавната такса е
781.27 лв., от който размер следва да се определят дължимите разноски. С оглед частичната
основателност на исковата молба на ищеца следва да се присъди сумата от 450.56 лв. На
основание чл. 78, ал. 4 във вр. ал. 8 ГПК ответникът има право на разноски, като съдът на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, съдът определя сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение. Неоснователно се явява възражението на ищеца за
прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение, доколкото в хипотезата
на чл. 78, ал. 8 от ГПК същото се определя от съда. С оглед изход на спора на ответника
следва да се присъди сумата в размер на 42.32 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството, в частта по иск с правна
квалификация чл. 439 от ГПК предявен от Р. А. М., ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
чрез адв. М. С. срещу ЮЛ, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, за признаване
за установено, че Р. А. М. не дължи на ЮЛ сумата 8267.5 лв., представляваща мораторна
лихва /законна лихва/, за които суми е издаден изпълнителен лист от 25.06.2010 г. по гр.д. №
22789/2010 г. по описа на СРС, 31 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. А. М., ЕГН **********, със
съдебен адрес ***, чрез адв. М. С. срещу ЮЛ, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
***, иск с правно основание чл. 439 ГПК, че Р. А. М. не дължи на ЮЛ сумата от 9751.05 лв.,
представляваща главница, както и сумата от 1512.65 лв. представляваща мораторна лихва
/законна лихва/, за които суми е издаден изпълнителен лист от 25.06.2010 г. по гр.д. №
22789/2010 г. по описа на СРС, 31 състав, поради погасяването му по давност.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Р. А.
М., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. М. С., на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата от 450.56 лв., представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА Р. А. М., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. М. С., да заплати
на ЮЛ, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 4 във вр.
ал. 8 ГПК сумата от 42.32 лв., разноски в производството.
Решението, имащо характер на определение, в частта, в която производството е
прекратено може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата му част може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7