№ 536
гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско
дело № 20211001000713 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 313305 от 29.04.2021г. по описа на
Софийски градски съд на „Илипра“ ЕООД, ЕИК *********, чрез И. Л. П., действаща в
качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на дружеството, против
решение № 260471 от 19.03.2021г., постановено по т.д.№1137 по описа за 2019г.
на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-1 състав, с което „Илипра“ ЕООД, с
ЕИК *********, е осъдено да заплати на „Мултимес груп“ ООД, с ЕИК *********, сума
в размер на 28 128,90 лв., представляваща неизплатена цена за доставени стоки по фактура
№ **********/17.01.2019г. на стойност 6 753,30 лв. с ДДС; фактура №
**********/20.01.2019г. на стойност 4 839,05 лв. с ДДС; фактура №**********/27.01.2019г.
на стойност 8 105,40 лв. с ДДС; фактура №**********/10.02.2019г. на стойност 1 101,95 лв.
с ДДС; фактура №**********/11.02.2019г. на стойност 515,20 лв. с ДДС и фактура
№**********/17.02.2019г. на стойност 6 814 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на исковата молба 19.06.2019 г. до окончателното
плащане, и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сума в размер на 935,51 лв.,
представляваща обезщетение за забава за заплащане на горепосочената сума за
главница за период, следващ 14 дни от датата на всяка една от фактурите до 12.06.2019 г.,
както и на основание чл.78, ал. 1 ГПК сума в размер на 3 392,58 лв., представлява
направени разноски по делото, включително и в обезпечителното производство.
1
Жалбоподателят поддържа, че атакуваното решение е постановено при нарушение на
материалния закон, процесуалните правила и непълнота на доказателствата, по подробно
изложени съображения, като иска да бъда отменено и делото да бъде върнато за ново
разглеждане.
Твърди, че преди насрочване на делото в съдебно заседание, изложил всичките и
възражения от фактическа страна по предявените искове в спора по допускане на
обезпечение на предявените искове чрез налагане на възбрана върху притежаваните
от дружеството ответник недвижими имоти. Взел становище, че голяма част от
представените от ищеца документи - фактури и съпътстващи товарителници,
приемо - предавателни протоколи, не се отнасят до продажба на месо. Две от фактурите
визират транспортни услуги до различни дестинации в страната: гр. Ямбол, гр. Сливен,
гр. Варна, Слънчев бряг, с. Тополи, където ответното дружество не извършва дейност.
„Илипра“ ЕООД има склад и разрешена дейност само в София и гр.Своге, но до тези
отправни точки, документи не бяха представени.
Възразил, че придружаващите исковата молба счетоводни документи нямат
задължителните реквизити - не са подписани от ответното дружество или оспорил
своевременно положения подпис, както и че не е налице удостоверяване на приемане
на доставка. Първоинстанционния съд не му дал указания да ангажира доказателства
/съдебно почеркова експертиза/ за оспорване истинността на тези документи.
Възразил, че има несъответствия между номера на фактури и номерата отразени в
товарителниците, които би трябвало да ги придружават. Възраженията му не са обсъдени от
съда при постановяване на атакуваното решение.
В срока за отговор по чл.263, ал.1 ГПК „Мултимес груп“ ООД, с ЕИК *********,
е представило отговор, в който поддържа становището за неосонвателност на същата,
съответно за правилност и законосъобразност на постановеното решение, по подробно
изложени съображения. Претендира направените разноски във въззивното производство.
Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът „Мултимес груп“ ООД, с ЕИК *********, е предявил срещу ответника
„Илипра“ ЕООД, ЕИК *********, обективно съединени искове с правно основание
чл.327, ал.1 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл.86, ал.1 ЗЗД, с които
претендира: сумата от 29 064,41 лв., представляваща сбор от главница в
размер на 28 128,90 лв. по Фактура №**********/17.01.2019г. – за сума в размер
на 6 753,30лв., като периодът на лихвата за забава е от 02.02.2019г.- 12.06.2019г.;
Фактура №**********/20.01.2019г. – за сума в размер на 4 839,05лв., като периодът на
лихвата за забава е от 05.02.2019г.-12.06.2019г.; Фактура №**********/27.01.2019г. – за
сумата от 8 105,40лв., като периодът на лихвата за забава е от 02.02.2019г.-
12.06.2019г.; Фактура №**********/10.02.2019г. – за сума в размер на 1
105,95лв., като периодът на лихвата за забава е 26.02.2019г. - 12.06.2019г.; Фактура
№**********/11.02.2019г. – за сума в размер на 515,20лв., като периодът на лихвата за
2
забава е от 26.02.2019г. до 12.06.2019г.; и Фактура №**********/17.02.2019г. – за
сумата от 6 814,00лв., като периодът за лихвата за забава е от 05.032019г. – 12.06.2019г., и
натрупаната върху нея законна лихва за забава в размер на 935,51 лв., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата искова
молба до окончателното плащане на вземането.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, но в съдебно заседание оспорва
предявените искове. Оспорва доставката на стока. Твърди, че са осчетоводили процесните
фактури за да няма данъчни и финансови последствия. Няма доказателствени искания към
реализираните доставки. Оспорва всички представени документи, освен представените
фактури, както и всички положени подписи и дати.
С обжалваното решение първоинстанционният съд, въз основа на съвкупен
анализ на събраните по делото доказателства и правилно установена фактическа обстановка,
е приел предявените искове за допустими, а разгледани по същество за основателни, по
следните мотиви:
Не се спори относно трайните търговски отношение между страните. Приети
доказателства са двустранно подписани фактури между „Мултимес груп“ ООД и „Илипра“
ЕООД: фактура № **********/17.01.2019г. на стойност 6 753,30 лв. с ДДС; фактура
№**********/20.01.2019г. на стойност 4 839,05лв. с ДДС; фактура №
**********/27.01.2019г. на стойност 8 105,40 лв. с ДДС; фактура №**********/10.02.2019г.
на стойност 1 101.95 лв. с ДДС; фактура №**********/11.02.2019г. на стойност 515,20 лв.
с ДДС и фактура № **********/17.02.2019г. на стойност 6 814 лв. с ДДС.
Отделено е като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
процесните фактури са надлежно осчетоводени от двете страни по спора и по тях е ползван
данъчен кредит.
С оглед тези доказателства и приетите за безспорни обстоятелства по осчетоводяване
на процесните фактури, съдът е приел за доказано, че между страните е сключен
неформален договор за покупко-продажба и доставка на стоки, по които ищецът е доставил
стоки на обща стойност 28 128,90 лв. с ДДС, а ответникът е следвало да заплати посочена
сума, за която има издадени описаните по-горе фактури.
За неоснователни са приети възражението на ответника, че стоката не е
предадена, и оспорването на представените към исковата молба документи, като е
съобразено, че ответникът не е подал отговор на исковата молба; определението, с което
отказано възстановяването на срока за подаване на отговор на исковата молба е влязло в
сила, поради което и оспорването е преклудирано. Не са ангажирани доказателства,
че„Илипра“ ЕООД е осчетоводило процесните фактури само, за да няма финансови
последствия за дружеството, без да е получило стоките. Представени са доказателства за
реално предаване на стоките, като върху документите има положен подпис за ответника,
което сочи на признание от страна на купувача, че е получил стоките. Възражения, че
стоките не са доставени в склад на ответника, а на различно място не са направени при
получаване на стоката, поради което доводите на ответника, че няма търговски обекти на
3
мястото на доставяне и поради това доставки не са направени са неоснователни и не
обосновават липса на предаване на стоката.
По тези съображения, приетите писмени доказателства и отделените са безспорни
обстоятелства, съдът е приел за доказано, че ищецът е доставил, а ответникът е приел
стоките, подробно описани във фактурите, приложени към исковата молба, което
прави предявеният иск за главница изцяло основателен за предявения размер от
28 128.90 лв.
За основателен е приет и акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразена е разпоредбата на чл.303а, ал.3 ТЗ и тъй като в разглеждания случай
фактурите и предаването на стоките са на дати, по-ранни от тези, от които ответникът
претендира лихва за забава, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен за пълния размер
от 935,51 лв. и за периода, както е претендирай от ищеца, следващ 14 дни от датата на
всяка една от фактурите до 12.06.2019г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в
обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на
събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената
фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.
Във въззивното производство не са представени нови доказателства.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК,
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното
решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно
посочените от жалбоподателя основания за неправилност на първоинстанционния акт,
прие следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК, вр. с чл. 62,
ал.2 ГПК, от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата
се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда и
съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които
се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Настоящият състав на съда възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд,
с които са признати за основателни предявените искове по чл.327, ал.1 ТЗ, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД, и чл.86, ал.1 ЗЗД, и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Предвид възраженията във въззивната жалба следва да се има в предвид следното:
4
По делото са представени:
фактура № **********/17.01.2019г. на стойност 6 753,30 лв. с ДДС/л.6/;
фактура №**********/20.01.2019г. на стойност 4 839,05лв. с ДДС/л.12/;
фактура № **********/27.01.2019г. на стойност 8 105,40 лв. с ДДС/л.18/;
фактура №**********/10.02.2019г. на стойност 1 101.95 лв. с ДДС/л.24/;
фактура №**********/11.02.2019г. на стойност 515,20 лв. с ДДС/л.29/ и
фактура № **********/17.02.2019г. на стойност 6 814 лв. с ДДС/л.33/.
В съдебно заседание на 08.03.2021г. е отделено, като безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че процесните фактури са осчетоводени от двете
страни.
С исковата молба към всяка една от фактурите са представени подробно описани
писмени документи - стокови разписки, търговски документи, приемо - предавателни
протоколи, товарителници и фактури от превозвач.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба в срока по чл. 367, ал.1 ГПК,
поради което са настъпили последиците по чл. 370 ГПК.
Съвкупния анализ на установеното от посочените доказателства е в подкрепа
на извода за основателност на предявения иск по чл.327, ал.1 ТЗ, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД, в претендираните размери от 28 128,90лв., поради което в тази част
обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Настоящият състав на съда споделя
изцяло цитираната от първоинстанционния съд трайна практика на ВКС, според
която - „отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването
й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит
по същата - представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото
съществуване“ /в този смисъл Решение № 42 от 19.04.2010г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г.,
II т. о., ТК/. От изложеното следва, че след като процесните фактури са
осчетоводени при ответника, то същите установяват наличието на валидни договори за
продажба между страните, по които ищецът е изпълнил задължението си - предал е стоката
на ответника, а ответникът дължи цената, посочена във фактурите, на основание чл. 327,
ал.1 ТЗ.
Предвид изложеното, неоснователни се явяват възраженията във въззивната жалба
допуснати нарушение по отношение съдържанието на представените с
фактурите съпътстващи документи, включително и несъответствия между
номерата на фактурите и номерата отразени в товарителниците, както и липсата на
задължителни реквизити в същите, не могат да обосноват различен извод от направения,
предвид трайна съдебна практика и установеното по делото обстоятелство, че
фактурите са осчетоводени при страните.
В случая не е налице и твърдяното процесуално нарушение от страната на съда – не
указване на страната да ангажира доказателства, предвид своевременното оспорване на
5
положения подпис, тъй като първоинстанционният съд не е бил длъжен да извърши
посоченото процесуално действие, предвид настъпването на последиците по чл.370 ГПК,
което е констатирано в решението. Първоинстанционният съд е изложил допълнителни
съображения в подкрепа на извода си за основателност на предявения иск,
предвид представени доказателства за реално предаване на стоките, като върху
документите има положен подпис за ответника, които не са оспорени своевременно от
ответника, и съставляват признание за осъществил се неизгоден за него факт /
приемо - предавателни протоколи от 18.01.2019г., от 20.01.2019г., от 27.01.2019г. и
17.02.2019г.; стокова разписка от 10.02.2019г./.
Поради основателността на главния иск по чл.327, ал.1 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
липсата на конкретни възражения срещу акцесорния иск по чл.86, ал.1 ГПК, предвид
разпоредбата на чл.269, ал.2, изр.2 ГПК, и след като не се установяват допуснати нарушения
на императивни правни норми, които следва да бъдат приложени
при разглеждането на този иск, в съответствие с задължителните
указания по т.1 от Тълкувателно решение №1 от 9.12.2013г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г.,
ОСГТК, настоящият състав на съда приема, че обжалваното решение следва да бъда
потвърдено, като правилно и законосъобразно, и в частта в която е уважен иска по
чл. 86, ал.1 ЗЗД.
При този изход на делото ответникът държи направените от ищеца разноски
за въззивното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в размер
на 1 440 лв.- възнаграждение за един адвокат, за което са
представени доказателства, че са направени.
По тези съображения и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК и чл. 272 ГПК,
Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260471 от 19.03.2021г., постановено по т.д.№1137 по
описа за 2019г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-1 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Илипра“ ЕООД, ЕИК *********, да
заплати на „Мултимес груп“ ООД, с ЕИК *********, сума в размер на 1 440лв. /хиляда
четиристотин и четиридесет лева/ - направени разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7