Решение по дело №9314/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7196
Дата: 24 октомври 2019 г. (в сила от 24 октомври 2019 г.)
Съдия: Любка Емилова Голакова
Дело: 20191100509314
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.  София, 24.10.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА ГОЛАКОВА                                                                                         

                                                                                 ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

 

като разгледа ч.гр.д.№ 9 314 по описа за 2019 година, докладвано от съдия Любка Голакова и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.                       

Подадена е жалба с вх. №91410/15.07.2019г. от длъжника „Т.С.” ЕАД срещу постановление от 13.06.2019г. по изпълнително дело №20198380402511, в частта, в която са определени разноски от 350 лв. адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят -  „Т.С.” ЕАД поддържа, че определения размер на адвокатското възнаграждение не е съобразен с размера на главното вземане. Посочва, че общо определения размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде: 230 лв., от които 200 лв. – за образуване на изпълнително дело и 30 лв. – на основание чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли съдът да отмени обжалваното постановление и да намали определения адвокатски хонорар до посочения минимум. Претендира направените разноски за настоящото производство.

Взискателят – Ю.А.Т.в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е депозирал възражение. В него се поддържа, че размерът на договорения и заплатен адвокатски хонорар е определен коректно, поради което жалбата е неоснователна. 

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на частната жалба.

Софийски градски съд, след като разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се запозна с материалите по делото, приема следното:

         Производството по изпълнително дело №20198380402511 е образувано на 12.06.2019г. по молба с вх. №32266 на Ю.А.Т., в качеството му на взискател, чрез пълномощника му адв. И.Д. срещу „Т.С.” ЕАД, в качеството на длъжник, въз основа на издаден изпълнителен лист на 28.05.2019г. по гр.д. № 72 980/2016г. по описа на Софийски районен съд, 82 състав. Към молбата е приложен  договор за правни услуги от 04.06.2019г., съгласно който е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева.

         На страница 4 от изпълнителното дело е представен изпълнителния лист, който е за сумата от 349, 80 лв.

         При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

С разпоредбата на чл. 435, ал.2, предл. последно ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по изпълнителното дело от страна на длъжника. Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Компетентен да се произнесе по искането в случая е съдебния изпълнител, като неговия акт може да бъде обжалван по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Процесното изпълнително дело не се отличава с  фактическа и/или правна сложност. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., а съгласно т. 2 на същата разпоредба - за воденето на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2. В конкретния случай от страна на процесуалния представител на взискателя единственото процесуално действие, което е извършено е депозиране на молбата за образуване на изпълнително дело.

Жалбоподателят посочва, че към така определения размер на адвокатско възнаграждение следва да се включи и този определен по чл. 10, т. 2, предл. 1 от Наредбата. Настоящият съдебен състав счита, че доколкото в срока за доброволно изпълнение не е постъпило плащане на задължението то длъжника, действително в този случай следва да се определи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. В конкретния случай материалния интерес е над 500 лв. /това е сбора от сумата, посочена в изпълнителния лист и разноските, дължими по изпълнителното производство, които са за сметка на длъжника такси за съдебния изпълнител и адвокатско възнаграждение за взискателя/ и съобразно т. 10, ал. 1, т. 2, предложение 2 от посочената наредба – адвокатското възнаграждение е минимум 60 лв.

Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 260 лв., поради което същото следва да бъде намалено до посочения размер.

По изложените съображения жалбата срещу постановлението, с което са определени разноските по изпълнително дело № 2018380402511  се явява частично основателна, в частта, в която са определени разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 260 лв.

 

Относно направените разноски за настоящото производство

         Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в три изчерпателно изброени хипотези на закона.  Доколкото в настоящия случай не попадаме в нито една от лимитативно изброените изключения, следва, че направените разноски за настоящото производство следва да бъдат понесени от длъжника, поради което и направеното му искане следва да бъде оставено без уважение.

         С тези мотиви съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ постановление от 13.06.2019г. по изп. дело №20198380402511, в частта, в която е определено адвокатско възнаграждение сумата от над 260 лв. до вписания размер от 350 лв. като разноски по изпълнителното дело.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                       

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

                                                                

                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                           

                                                                                     2.