№ 742
гр. Шумен, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20243630100646 по описа за 2024 година
Предявени са три обективно съединени положителни установителни иска с
правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.
1 от ТЗ – по отношение на главницата, с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ – по отношение на претенцията за
заплащане на договорна /възнаградителната/ лихва и с правна квалификация чл. 422,
ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД - по отношение на
претенцията за заплащане на мораторна лихва.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „Юробанк
България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Витоша, ул. „***“ № 260, представлявано от Петя Димитрова и Димитър Шуманов –
изпълнителни директори и членове на УС, в качеството му на правоприемник на правата,
задълженията и фактическите отношения на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., клон
България, ЕИК ***, със съдебен адрес: гр. София, ул. „***” № 57, чрез пълномощника си –
адв. Светлозар Златанов от САК срещу Д. К. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Шумен, ул. „Бор” № 25.
Ищцовото дружество твърди, че на 13.08.2022 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“, ЕИК ***, в качеството на кредитор, от една страна и
ответницата Д. К. А., ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател, от друга страна
бил сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № CARD-19496173. Съгласно чл. 1 от договора, кредиторът
отпускал на кредитополучателят – ответник револвиращ кредит в размер на кредитния
лимит от 3000 лв., при годишна лихва - 23.35 % и такси за ползването му, посочени в
табличен вид на стр. 8 и 9 от договора. Излага, че на основание чл. 2 от договора била
издадена издадена и кредитна карта Мастъркард /международна картова организация/ с
максимален кредитен лимит от 3000 лв., чрез която картата се извършвала идентификация
на кредитополучателя и се осъществявал отдалечен достъп до отпуснатия на
кредитополучателя револвиращ кредит. Сочи, че според чл. 5 от договора, идентификацията
се извършвала чрез въвеждане на персонален идентификационен номер /ПИН/ уникален за
1
всеки клиент. Първоначалният ПИН се съобщавал на клиента чрез процедура по активация,
като на основание чл. 12 от договора във връзка с усвоени суми от страна на
кредитополучателя, кредиторът издавал месечно извлечение за осъществените трансакции
до 15–то число на месеца, както и неполучаването на извлечението не било причина за
неплащане на месечните погасителна вноска, които на основание чл. 13 от договора, се
правили до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението най - малко в
минимален размер съгласно тарифата, поместена на стр. 8 от договора. Ищцовото дружество
твърди също, че според чл. 14 от договора, за ползването на револвиращия кредит
кредитополучателя дължал годишна лихва в посочения в този документ размер, като
лихвата се начислявала върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването
му. Освен това за използването на картата кредитополучателят заплащал таксите,
предвидени в тарифата, поместена в този документ.
Твърдят, че въпреки установените клаузи между страните, било трайно
преустановено погасяването на кредита по месечните извлечения от 01.11.2022 г., в който
случай, в текста на чл. 17 от договора, било предвидено, че при забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.
А при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му
размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава. Излага се, че поради допуснатата забава в плащанията, съгласно чл.
17, банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем на 03.05.2023 г., като на
същата дата 03.05.2023 г. на длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение от
„БПП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, с която кредиторът изрично бил
обявил кредита за предсрочно изискуем.
На 31.05.2023 г. между „БПП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и
„Юробанк България“ АД бил сключен Договор за прехвърляне на търговско предприятие,
вписан в Агенцията по вписванията – Търговски регистър на 06.06.2023 г., по силата на
който ищцовото дружеството на основание чл. 15 и следв. от Търговския закон придобило
собствеността върху цялото търговско предприятие на „БПП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България“, предвид което всички активи, задължения и фактически отношения,
свързани и попадащи в дейността на Търговското предприятие на „БПП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“, както и всички права и задължения на „БПП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ по сключените договори с клиенти се прехвърляли
на ищцовото дружество. Правят изявление, че исковата молба следва да се счита за
уведомление отправено до ответника във връзка с предсрочната изикуемост на кредита, в
случай, че съдът приеме, че правото на кредитора да направи кредита предстрочно изискуем
не е надлежно упражнено преди подаване на исковата молба.
Твърдят, че тъй като ответницата не е заплатила дължимата сума, ищцовото
дружество инициирало производство по чл. 410 от ГПК пред ШРС, по повод, на което им
била издадена заповед за изпълнение. Тъй като издадена заповед е била връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищеца възниква задължение да установи
претенцията си по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват три обективно съединени положителни
установителни иска с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
първият от които с цена на иска 3138.31 лева, представляващ главницата в размер на по
Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № CARD-19496173 от 13.08.2022 г., вторият с цена на иска в размер на
171.46 лева - претенцията за заплащане на договорна /възнаградителната лихва за периода от
01.11.2022 г. до 11.04.2023 г. и третият с цена на иска 251.31 лева - претенцията за заплащане
на обезщетение за мораторна лихва за периода от 05.04.2023 г. до 22.11.2023 г., ведно със
2
законната лихва върху главницата за периода от 14.12.2023 г. до изплащане на вземането.
При условията на евентуалност, в случай, че установителните искове по чл. 422 от
ГПК бъдат отхвърлени при формиране на извод за липса на редовно обявена предстрочна
изискуемост на кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, предявяват осъдителни обективно съединени искове срещу ответника за
заплащане на предсрочно изискуеми парични суми по договора за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 13.08.2022 г.
Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по настоящото
производство разноски, както и разноските, направени в хода на заповедното производство.
В проведените по делото съдебни заседания за ищцовото дружество, редовно
призовано, не се явява представляващият дружеството и не изпращат процесуален
представител. От тяхно име са депозирани писмени молби на 12.08.2024 г. и на 20.09.2024
г., с която молят да се даде ход на делото в тяхно отсъствие.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на
ответницата. Тъй като последната не е била открит на адреса, посочен в исковата молба и в
изготвената по делото служебна справка от НБД и от ТД на НАП, на основание
разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК й е бил назначен особен представител. В
законоустановения едномесечен срок от страна на назначения на ответницата особен
представител е бил депозиран писмен отговор. В отговора последният заявява, че счита
предявените искове за допустими, но неоснователни и недоказани по размер. Излага, че
доколкото процесния договор бил потребителски договор за банков кредит и били
приложими правилата на специалния Закон за потребителския кредит, както и Закона за
защита на потребителите, според императивния характер на нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК,
в действалата й към момента на сключване на договора редакция, договорът за
потребителски кредит се сключвал в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи ни договора се представят в еднакъв вид.
формат и размер шрифт - но не по-малък от 12, прави възражение за наличието на
неравноправни клаузи, тъй като видимо всички елементи на процесния договор, ведно с
табличната част, погасителния план и прилежащите Общи условия на Банката за кредити на
физически лица не били в еднакъв вид, формат и размер на шрифта, което правило този
договор за банков кредит нищожен. Излага, че съгласно чл. 22 от ЗПК процесния договор за
потребителски кредит е недействителен, поради неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1 от
ЗПК, а на основание чл. 23 от ЗПК, когато потребителския кредит бил обявен за
недействителен, кредитополучателят-потребител връщал само чистата стойност на кредита
/усвоения, но непогасен размер на главницата/, но не дължал лихва или други разходи по
кредита. Освен това сочи, че ищецът не бил представил доказателства за надлежно
уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита и началната й дата -
03.05.2023 г., при което предсрочната изискуемост на кредита следвало да се счита към
момента на връчване на исковата молба - 12.06.2024 г., като следвало и законната лихва
върху главницата да бъде считано от датата на предявяване на исковата молба.
В проведените по делото съдебни заседания ответникът, редовно призован, не се
явява лично. За него се явява назначения особен представител – адв. С. И. от ШАК, като с
оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства и направените възражения
заявява, че счита, че с оглед изложени твърдения за недействителност на част от клаузите на
договора потребителят дължи връщане само на чистата стойност на главницата по
предявените искове, като излага подробно становище по съществото на спора.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения по делото Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-19496173 от 13.08.2022 г. е, че
3
„БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” ЕАД е отпуснало на ответницата Д. К. А. револвиращ
паричен кредит за закупуване на акцесоари за бяла техника и домакински уреди в размер на
51.99 лева и смартфон в размер на 2 499 лева, както и закупуване на застраховка от 322.65
лева, като посочената сума била включена към главницата по кредита. Съобразно чл. 2 от
договора била издадена издадена и кредитна карта Мастъркард /международна картова
организация/ с максимален кредитен лимит от 3000 лв., чрез която картата се извършва
идентификация на кредитополучателя и се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия на
кредитополучателя револвиращ кредит. В чл. 5 от договора е предвидено, че
идентификацията се извършва чрез въвеждане на персонален идентификационен номер
/ПИН/ уникален за всеки клиент, като първоначалният ПИН се съобщава на клиента чрез
процедура по активация, като на основание чл. 12 от договора във връзка с усвоени суми от
страна на кредитополучателя, кредиторът издава месечно извлечение за осъществените
трансакции до 15–то число на месеца, както и неполучаването на извлечението не било
причина за неплащане на месечните погасителна вноска, които на основание чл. 13 от
договора, се правили до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението най-
малко в минимален размер съгласно тарифата, поместена на стр. 8 от договора. Заемът е
следвало да бъде погасен на 24 месечни вноски всяка в размер на 134.10 лева, съгласно
подписан от страните погасителен план. Договорът бил отпуснат при годишен процент на
разходите 11.13% и лихвен процент 10.59%. От страна на ответникът не са постъпвали
плащанията по кредита, като падежът на първата неплатена вноска настъпил на 01.10.2022 г.
Съгласно клаузите на договора крайния срок за изпълнение на договора настъпвал на
01.09.2024 г. Според чл. 14 от договора, за ползването на револвиращия кредит ответника-
кредитополучател дължи годишна лихва, като лихвата се начислява върху усвоения размер
на кредитния лимит за времето на ползването му. В чл. 17 от договора е предвидено, че при
забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху
всяка забавена погасителна вноска. Съгласно същият текст, при просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането
на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава.
Видно от приложената покана от 03.05.2023 г., „БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс”
ЕАД поканил ответницата да изпълни задълженията си, но по делото няма доказателства за
получаването на поканата от страна на ответницата.
На 31.05.2023 г. между „БПП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и
„Юробанк България“ АД бил сключен Договор за прехвърляне на търговско предприятие,
вписан в Агенцията по вписванията – Търговски регистър на 06.06.2023 г., по силата на
който ищцовото дружеството на основание чл. 15 и следв. от Търговския закон придобило
собствеността върху цялото търговско предприятие на „БПП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България“, предвид което всички активи, задължения и фактически отношения,
свързани и попадащи в дейността на Търговското предприятие на „БПП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ , както и всички права и задължения на „БПП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ по сключените договори с клиенти се прехвърляли
на ищцовото дружество.
Тъй като ответницата не заплатила задължението си, на основание чл. 410 от ГПК
поискали издаване на заповед за изпълнение, като във връзка с депозираното от банката
заявление било образувано ЧГД № 2787/2023 г. по описа на ШРС. По същото в полза на
“Юробанк България” АД била издадена Заповед за изпълнение № 1266/18.12.2022 г. за
следните суми: 3 138.31 лева - главница, представляваща неизплатена дължима сума по
Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № CARD-19496173 от 13.08.2022 г., 171.46 лева – договорна възнаградителна
лихва за периода от 01.11.2022 г. до 11.04.2023 г., 251.31 лева – лихва за забава за периода от
4
05.04.2023 г. до 22.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от
15.12.2023 г. до изплащане на вземането.
Тъй като след издаване на заповедта за изпълнение ответницата не е била намерена
на известните по делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и по-специално от: заверено копие на Платежно нареждане за
заплатен адвокатски хонорар в полза на адв. Светозар Златанов; заверено копие на
Нотариално заверено пълномощно с peг. № 1550 от 01.02.2013 г. на нотариус Милена
Георгиева № 622 в регистъра на НК за упълномощаване на адвокат Светозар Златанов;
заверено копие на Удостоверение на Агенция по вписванията за актуална регистрация па
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД към 24.11.2023 г.; заверено копие на Удостоверение на
Агенция по вписванията за актуална регистрация па „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД към
21.01.2024 г.; заверено копие на Удостоверение на Агенция по вписванията за прехвърляне
на търговско предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК
***; заверено копие на Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта № CARD-19496173/13.08.2022 г.; заверено копие на
Декларация за предоставяне на лични данни и информация за тяхната обработка във връзка
с искаме за отпускане на кредит, или сключване и изпълнение на договор за потребителски
кредит; заверено копие на Приложение № 2 към чл. 5 ал. 2 от ЗПК; заверено копие на
Месечни извлечения за периода 16.07.2022 г. - 15.03.2023 г. - 8 бр.; заверено копие на
Покана уведомление от дата 03.05.2023 г., както и материалите, приложени по ч. гр. дeло №
2787/2023 г. по описа на ШРС.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че на
13.08.2022 г. от ответицата е усвоена сума в размер на 2550.99 лв. чрез закупуване на стоки-
акцесоари за бяла техника и смарттфон „АРLLЕ“ от „Технополис България“ ЕАД, като по
счетоводни данни на ищцовото дружество от страна на ответницата не са постъпвали
месечни вноски за погасяване на кредита. Вещото лице заключава, че към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –
14.12.2023 г. и понастоящем, задълженията на ответницата по Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-
19496173 от 13.08.2022 г. били следните: 2 965.01 лева - главницатата по Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CARD-19496173 от 13.08.2022 г., от които: 2550.99 лв. – стойност на закупени стоки, 322.65
лв. – застраховка Сигурност на плащанията и 91.37 лв. – разходи по кредита; 344.76 лева –
неплатена договорна /възнаградителна/ лихва съобразно погасителния план; 354.09 лв. –
мораторна лихва за периода от 01.10.2022 г. до 01.09.2024 г. Вещото лице заключава, че
размерът на дължимата /усвоена и непогасена/ и осчетоводена главница към датата на
изискуемостта на кредита, както и към 12.06.2024 г. е 3 138.31 лв., а размерът на усвоената и
непогасена част от главницата към падежа на първата погасителна вноска в забава е 2 873.64
лв. Според заключението на вещото лице предсрочната изискуемост на кредита е настъпила
на 11.04.2023 г., като в счетоводните записвания на банката за предсрочна изискуемост на
кредита е отразена същата дата – 11.04.2023 г. Вещото лице заключава, че размерът на
чистата стойност на кредита – усвоения, но непогасен размер на главницата е 2550.99 лв.
По делото с оглед направеното възражение от особения представител на ответника за
недействителност на клаузите на договора, поради нарушение на нормата на чл. 10, ал. 1 от
ЗПК – неспазване на изискуемия шрифт и размер, е назначена съдебно-графична експертиза.
В същото време обаче в настоящото исково производство не са представени поисканите от
ищцовото дружество оригинали на Договор за отпускане на револвиращ потребителски
5
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-19496173 от 13.08.2022 г., ведно с
приложените към него Общи условия, табличната част и погасителния план, поради което
същата не е била изготвена. С оглед на изложеното се налага извода, че последното се е
дезинтересирало от възможността да установи подлежащите на доказване с него факти и
обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от “Юробанк България” АД, с ЕИК *********, в качеството
на правоприемник на „БПП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и „Юробанк
България“ АД, на основание сключен на 31.05.2023 г. Договор за прехвърляне на търговско
предприятие, вписан в Агенцията по вписванията – Търговски регистър на 06.06.2023 г., по
силата на който ищцовото дружеството на основание чл. 15 и следв. от Търговския закон
придобило собствеността върху цялото търговско предприятие на „БПП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“, по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на ищеца в качеството му на кредитор срещу
ответницата Д. К. А. в качеството й на длъжник, на заповед № 1266 от 18.12.2023 г. по ч. гр.
д. № 2787/2023 г. по описа на ШРС, и след връчването й по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство.
Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта
за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и
заповедното производство, приема, че установителните искове са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване на установено,
че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответницата, произтичащи от Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CARD-19496173 от 13.08.2022 г.
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава
пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в
исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на
основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства
на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч. гр. д. № 2787/2023 г.
на ШРС, представените писмени документи в настоящото исково производство и
заключението на изготвената експертиза.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в
облигационни отношения въз основа на сключения на 13.08.2022 г. между „БНП ПАРИБА
Пърсънъл Файненс” ЕАД е отпуснало на ответницата Д. К. А. за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-19496173.
Регламентацията на договора за банков кредит се съдържа в Търговския закон /ТЗ/ и в
Закона за кредитните институции /ЗКИ/. Съгласно легалното определение, съдържащо се в
чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва
сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна
характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и
формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за
съществуването на самия договор. В случая се доказа, че на 13.08.2022 г. процесната сума,
възлизаща на 2 550.99 лева, е отпусната на заемателя, която изцяло е била усвоена, както и
бил уговорен срок за погасяване на кредита – 24 месеца. Не съществува спор между
страните, че „Юробанк България” АД, в качеството на правоприемник на „БПП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ е изпълнило задължението си по договора за
6
кредит. По делото се установи, че не са извършвани плащания по договора, поради което
следва да се приеме, че ответницата Д. К. А. не изпълнила задължението си да върне заетата
сума. Съобразно предвиденото в договора, заемодателят упражнил правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Тази предсрочна изискуемост, обаче, не е съобщена на
ответницата преди депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Същото е
връчено на особения представител на ответника на 12.06.2024 г., поради което следва да се
приеме, че именно от тази дата всички задължения на ответницата Д. К. А. по договора за
кредит са изискуеми.
В изпълнение на вмененото му задължение служебно да следи за наличието на
неравноправни клаузи и с оглед направеното възражение от особения представител на
ответника за недействителност на клаузите на договора, поради нарушение на нормата на
чл. 10, ал. 1 от ЗПК – неспазване на изискуемия шрифт и размер, настоящият състав назначи
по делото съдебно-графична експертиза.
В същото време обаче в настоящото исково производство не са представени
изисканите по реда на чл. 190 от ГПК от ищцовото дружество оригинали на Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CARD-19496173 от 13.08.2022 г., ведно с приложените към него Общи условия, табличната
част и погасителния план, поради което същата не е била изготвена. С оглед на изложеното
се налага извода, че последното се е дезинтересирало от възможността да установи
подлежащите на доказване с него факти и обстоятелства и че следва да се приложат
последиците по чл. 161 от ГПК, за които страната е била предупредена. Предвид това следва
да се приеме, че процесния Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № CARD-19496173 от 13.08.2022 г. не отговаря на
условията на чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит и е нарушена нормата на чл.
10 от закона, според която договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма,
на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора, поради което съдът намира, че
сключения на 13.08.2022 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“ и
ответницата Д. К. А. договор за потребителски кредит е нищожен.
А с оглед на изложените съображения, поради неспазване на изискването по чл. 10,
ал. 1 от ЗПК на основание чл. 22 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да бъде
обявен за недействителен. Разпоредбата на чл. 23 от ЗПК предвижда, че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Чрез заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че
размерът на дължимата /чистата стойност на усвоена и непогасена/ от ответницата Д. А. и
осчетоводена главница към датата на изискуемостта на кредита, както и към 12.06.2024 г. е
2 550.99 лв.
Ето защо, следва да бъде признато за установено между страните, че съществува
вземане на „Юробанк България“ АД, в качеството му на правоприемник на правата,
задълженията и фактическите отношения на БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., клон
България, ЕИК *** от Д. К. А. за парична сума в размер на 2 550.99 лв., представляващо
задължение на заемател за връщане на отпусната парична сума по Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-
19496173 от 13.08.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.06.2024 г.
до окончателното й изплащане. Претенцията, в останалата й част до пълния предявен за
установяване размер следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
Поради констатираната недействителност на сключения между страните договор за
потребителски кредит, неоснователни се явяват акцесорните искове за дължими договорна
/възнаградителна/ лихва и обезщетение за забава /мораторна лихва/. Неоснователни са и
7
предявените при условията на евентуалност осъдителни искове.
При направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на „Юробанк
България“ АД направените разноски по настоящото исково производство, съразмерно с
уважената част от исковете, в размер на 539.58 лв. и по заповедното производство,
съразмерно с уважената част от исковете в размер на 461.87 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от
ТЗ, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. К. А., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „Бор” № 25 и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК
*********, със седалище: гр. София, адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.
„***” № 260, представлявано от Петя Димитрова и Димитър Шуманов - изпълнителни
директори и членове на УС, в качеството му на правоприемник на правата, задълженията и
фактическите отношения на БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., клон България, ЕИК
***, че съществува вземане на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД от Д. К. А. в размер на 2
550.99 лева /две хиляди петстотин и петдесет лева и деветдесет и девет стотинки/,
представляващо задължение на заемател за връщане на отпусната парична сума по
Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № CARD-19496173 от 13.08.2022 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 12.06.2024 г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1266/18.12.2023 г. по ч. гр. дело №
2787/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
признаване за установено съществуването на вземането за парична сума в размер над 2
550.99 лв. до 3 138.31 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК *********, в
качеството му на правоприемник на правата, задълженията и фактическите отношения на
БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., клон България, ЕИК *** срещу Д. К. А., с ЕГН
********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 430, ал. 2 от ТЗ ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО че съществува вземане на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД от Д. К. А. в размер на 171.46 лв. /сто седемдесет и един
лева и четиридесет и шест стотинки/, представляващо задължение за плащане на
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 01.11.2022 г. до 11.04.2023 г., по Договор
за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № CARD-19496173 от 13.08.2022 г., сключен между страните, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
1266/18.12.2023 г. по ч. гр. дело № 2787/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК *********, в
качеството му на правоприемник на правата, задълженията и фактическите отношения на
БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., клон България, ЕИК *** срещу Д. К. А., с ЕГН
********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГРК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО че съществува вземане на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД от Д. К. А. в размер на 251.31 лв. /двеста петдесет и един
лева и тридесет и една стотинки/, представляващо задължение за плащане на мораторна
лихва, за периода от 05.04.2023 г. до 22.11.2023 г. по Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
8
CARD-19496173 от 13.08.2022 г., сключен между страните, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1266/18.12.2023 г. по ч.
гр. дело № 2787/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д. К. А., с ЕГН ********** да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД
гр. София направените в настоящото исково производство деловодни разноски, съразмерно
с уважената част от исковете в размер на 539.58 лв. /петстотин тридесет и девет лева и
петдесет и осем стотинки/.
ОСЪЖДА Д. К. А., с ЕГН ********** да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД
гр. София, направените деловодни разноски по ч. гр. дело № 2787/2023 г. по описа на
Районен съд – Шумен, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 461.87 лв.
/четиристотин шестдесет и един лева и осемдесет и седем стотинки/.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
9