РЕШЕНИЕ №
гр.София, 29.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, TO,
VI, в закрито заседание на двадесет и девети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия Братоева ч. гр. д. № 5785 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, срещу акт на частен съдебен изпълнител *******по изп. дело № 20208630400874,
обективиран в съобщение, изх. № 15134/02.04.2020 г., с който е оставено без
уважение искането на жалбоподателя да бъдат намалени приетите в поканата за
доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя Я.В.И..
Жалбоподателят твърди, че определените разноски за адвокатско
възнаграждение над сумата от 200 лева били прекомерни предвид ниската правна и фактическа
сложност на делото, тъй като в изпълнителното производство не били предприети
никакви изпълнителни действия, съответно намаляването на адвокатското
възнаграждение следвало да се отрази и върху определената пропорционална такса
по чл. 26 ТТРЗЧСИ в посока намаляването й.
С депозираното на основание чл. 436, ал. 3 ГПК възражение, взискателят Я.В.И.,
чрез упълномощения адвокат М.П.оспорва жалбата като процесуално недопустима,
тъй като при подаденото възражение пред съдебния изпълнител размера на
разноските, до който възнаграждението да бъде намалено, не бил посочен, респ.
жалбата била и преклудирана. При условията на евентуалност се твърди жалбата да
е неоснователна, тъй като претендираното възнаграждение е в рамките на законоустановения
минимум, определен в разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 7, ал.
2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(НМРАВ), тъй като извършените действия били не само за образуване, но и за процесуално
представителство в изпълнителното производство. Въз основа на изложеното, счита
претендираното възнаграждение за дължимо и моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна.
В мотиви на ЧСИ, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, са развити
съображения за недопустимост на жалбата, поради преклудирането й, евентуално за
неоснователност, тъй като адвокатското възнаграждение не било прекомерно.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението
за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението
за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от
извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
В разглеждания случай правото на жалба е упражнено срещу акт на
съдебния изпълнител, с който е оставено без уважение искането на длъжника „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, за намаляване размера на адвокатското възнаграждение,
претендирано от Я.В.И., поради прекомерност до сумата от 200 лева - дължимо
адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното производство, съгласно
чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 ЗА. В изпълнителното производство адресат на искането
за намаляване на адвокатското възнаграждение, е съдебният изпълнител, пред
когото се развива изпълнението, който следва да се произнесе по това искане и
този негов акт подлежи на съдебен контрол относно законосъобразността му.
Следователно, жалбата, по която е образувано настоящото производство,
има допустим предмет на съдебен контрол - правото на жалба по същество е
упражнено срещу акт на съдебен изпълнител С.Х.№ 863, с който искането на
длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* за намаляване на адвокатското възнаграждение
на взискателя е оставено без уважение. Произнасянето на съдебния изпълнител е
обективирано в съобщение, получено от жалбоподателя на 19.05.2020 г..
От приложените преписи на документите, съдържащи се в изп. дело №
20208630400874, се установява, че изпълнителното производство е образувано
срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, по молба на Я.В.И., депозирана чрез процесуален
представител - адв. Петров, въз основа на изпълнителен лист от 05.02.2020 г.,
издаден по гр. дело № 72377/2018 г. на СРС, ГО, 169 състав, за принудително
събиране на сумата от 550 лева - присъдени разноски. В молбата за образуване на
изпълнителното производство взискателят не е посочил конкретни изпълнителни
способи, като към същата е представен договор за правна защита и съдействие,
сключен между взискателя Я.В.И. и адвокат М.П., видно от който взискателят се
задължил да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 260 лева, като в
договора е отразено и изпълнение на това задължение чрез заплащане на
възнаграждението в брой.
До длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* е изпратена покана за доброволно
изпълнение, в която е включена сумата 260 лева - разноски за адвокатско
възнаграждение, която покана е получена от задълженото лице на 27.03.2020 г.,
съответно на 30.03.2020 г. длъжникът подал възражение срещу определеното като
дължимо адвокатско възнаграждение с искане за неговото намаляване до 200 лева и
на 15.05.2020 г. превел по сметка на ЧСИ *******цялото задължение, предмет на
принудителното изпълнение. В изх. съобщение от 02.04.2020 г. ЧСИ С.Х.№ 863, оставил
искането без уважение, което обуславя процесуалната допустимост на жалбата, тъй
като при всички случаи адресат на искане за намаляване на адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство е съдебният изпълнител.
В рамките на предоставените от съдебния изпълнител преписи от
документите, съдържащи се в изп. дело № 20198610401917 не се установява да са
извършвани каквито и да било изпълнителни действия, съответно не се установява в
какъв конкретен размер е начислена таксата по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ, тъй като
дължимите такси за съдебното изпълнение са определени в общ размер от 145,20
лева.
На първо място следва да се посочи, че при подаване на възражение срещу
приетото за удовлетворяване в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение
на взискателя, с искане за неговото намаляване, длъжникът не е процесуално
задължен да посочва конкретния размер, до който възнаграждението да бъде
намалено. С оглед това липсата на конкретизиране на размера на намалението не
прави молбата на длъжника процесуално недопустима, както твърди Я.В.И.. Съвсем
отделен е въпросът, че в подаденото възражение сумата на адвокатското
възнаграждение, до което разноските да бъдат намалени е ясно посочена.
С оглед доводите и на взискателя, и на съдебния изпълнител за просрочие
на подадената жалба, се налага да се отбележи, че срокът за депозирането й е двуседмичен
и тече не от първоначалното определяне на разноските, а от съобщаването на акта
на съдебния изпълнител, с който същият се произнася по искането. В случая
съобщението е връчено на длъжника на 19.05.2020 г., а жалбата е подадена на 26.05.2020
г. – изцяло в рамките на преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК.
С оглед изложеното няма никакво основание, жалбата да се третира като
процесуално недопустима.
Съгласно решение № 523 от
19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС и решение №
82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., длъжникът не отговаря за разноски в
изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за
предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.
Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за
доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство. Жалбоподателят
не оспорва принципната си отговорност за разноски, но оспорва техния размер.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, действаща към сключване на договора за
правна помощ редакция, за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнително дело възнаграждението е 200 лева - за образуване на изпълнително
дело. Съгласно чл. 10, т. 2 с. а. за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл. 7, ал. 2 НМРАВ.
В случая, спорен е въпросът дължи ли се на взискателя адвокатско
възнаграждение над размера от 200 лева, т. е. и за извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания в хода на изпълнителното дело.
Настоящият състав
намира, че такова възнаграждение няма основание да бъде възложено в тежест на
длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******. Съгласно чл. 426, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата
страна, в която взискателят посочва начина на изпълнение, като редовността на
молбата се проверява по реда на чл. 129 ГПК.
В случая, извън
депозирането на молбата за образуване на изпълнителното производство, в която
липсва посочен изпълнителен способ не се установява от страна на процесуалния
представител на взискателя да са инициирани и извършени каквито и да било
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане - връчването на покана за
доброволно изпълнение не е такова действие, като в срока за доброволно
изпълнение задължението е погасено чрез плащане. В този смисъл в производството
е дължимо единствено и само възнаграждението по чл. 10, т. 1 НМРАВ - за
образуване на изпълнителното производство и затова в тежест на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******
следва да се възложи само минималното адвокатско възнаграждение за защитата,
осъществена от един адвокат, като при осъществените по конкретното изпълнително
дело факти съдът намира, че няма основание за начисляване на възнаграждение по
чл. 10, т. 2 НМРАВ.
По изложените съображения, актът на съдебния изпълнител, с който е
отказано намаляване на определеното в размер на 260 лева в полза на взискателя Я.В.И.
адвокатско възнаграждение, следва да се отмени като незаконосъобразно, като
вместо това възнаграждението се намали до сумата от 200 лева, която съставлява
минималния размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително
дело, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ е дължима, но в размер на 75 лева без ДДС или 90 лева с включен ДДС, до
който следва да се намали - събраната сума включва присъденото вземане,
съгласно изпълнителния лист - 550 лева и дължимото адвокатско възнагражение -
200 лева. Недължимостта й би била обосновима само в хипотезата на извършено
плащане преди образуване на изпълнителното производство, а такова не е налице.
При този изход на спора в полза на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* следва да се
присъдят разноските за настоящото производство, които възлизат на сумата 173
лева, формирана от заплатени държавни такси в общ размер от 73 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, акт на частен
съдебен изпълнител *******по изп. дело № 20208630400874, обективиран в
съобщение, изх. № 15134/02.04.2020 г., с който е оставено без уважение искането
на жалбоподателя да бъдат намалени приетите в поканата за доброволно изпълнение
разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя Я.В.И. и ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетите в поканата за доброволно изпълнение, изх. № 13196/18.03.2020
г. разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя Я.В.И. по изп. дело №
20208630400874 до сумата 200 (двеста) лева, както и таксата по т. 26, б. „б“
ТТРЗЧСИ до размера от 90 (деветдесет) лева.
ОСЪЖДА Я.В.И., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, сумата 123 (сто двадесет и три) лева
– разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.