Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260737
гр. Пловдив, 19.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ,ІІІ н.с., в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Жулиета Колева като разгледа
докладваното от съдията АНД № 4923/2020г. по описа на Районен съд Пловдив, ІІІ
н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление /НП/ № 20-1030-004835/10.06.2020 г. на Началник група към ОД на МВР
Пловдив, с което на Р.Й.Д., ЕГН **********, с адрес *** е наложена глоба в
размер на 250 лв. за нарушения на чл. 483, ал. 1 от Кодекса за застраховането
/КЗ/, на основание чл.638, ал. 1, т.1 вр. чл. 461, т.1 от КЗ.
Жалбоподателят
Р.Й.Д., чрез процесуалния си представител моли да се отмени НП с аргументи за
нарушаване на материалния и процесуален закон. Твърди се, че не са налице
реквизитите на чл. 57 ЗАНН, а именно вмененото нарушение не е описано по място,
дата, обстоятелства и не са посочени доказателствата, които го потвърждават. Не
били отразени в пълнота всички факти от които да се направи извод за наличие на
кумулативните предпоставки на нарушението.
Страната редовно призована,
не се явява в съдебно заседание, представлява се от процесуален представител,
който поддържа доводите по жалбата, като
в допълнение се излагат аргументи за липсата на доказателства за
компетентността на административнонаказващия орган и маловажност на
случая.
Въззиваемата страна
сектор „ПП“ към ОД на МВР гр. Пловдив, не изпращат представител в съдебно
заседание, а в писменото си становище по преписката твърдят законосъобразност
на акта и съставянето му като съобразено с процесуалните правила.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана страна.
От фактическа
страна съдът намери за установено следното:
На 20.05.2020 г. в 11:50 ч. в гр. Пловдив,
бул. Източен до № 10 е бил управляван и се е движил лек автомобил Опел Корса с
регистрационен номер ****, собственост на жалбоподателя Р.Й.Д., ЕГН
**********,***, който към този момент не е имал активна застраховка „Гражданска
отговорност“. Тогава бил спрян за проверка от Г.Г.Г. и П. Й. Д.– служители на
СПС. При проверката било установено, че към момента на извършването ѝ
жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил, който е регистриран на
територията на страната и не е спрян от движение, но не притежава сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Малко по-късно в 13:32 ч. жалбоподателят сключил застраховка
„Гражданска отговорност“, за което била съставена застрахователна полица №
BG/03/120001367880 от 20.05.2020 г.
По повод на установеното при проверката бил
съставен АУАН бл. № 623769/20.05.2020 г. в присъствието на нарушителя за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Актът е връчен на жалбоподателя, от
когото не са постъпили възражения.
С оглед установяването на нарушението с АУАН,
административно-наказващият орган е издал и обжалваното НП, с което на
жалбоподателя е била наложена на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т.
1 от КЗ глоба в размер на 250 лв. за нарушението посочено в акта.
Така описаната и възприета от съда фактическа
обстановка не се оспорва от жалбоподателя. Освен това тя се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, а
именно, копие на застрахователна полица BG/03/120001367880 от 20.05.2020 г., от
която е видно, че същата е сключена в 13:32 ч., АУАН, справка за
нарушител/водач, заповед № 317з-3985/22.10.2018 г. на директора на ОД на МВР
Пловдив, писмо от ОД на МВР Пловдив за длъжността на М. В. М., заемана към
20.05.2020 г.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на св. Г.Г. -
актосъставител, който потвърждава, че описаното от него отговаря на
установеното, както и от приложените към административно-наказателната преписка
писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по
делото.
Съдът приема, че
тъй като не се спори по фактите, а отразеното в АУАН се подкрепя от писмените
доказателства, то следва да се зачете доказателствената сила на констатациите,
отразени в акта, съставен от държавните органи при упражняването на контролните
им функции.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената
заповед № 317з3985 от 22.10.2018 г. на директора на ОД на МВР Пловдив и писмо
от ОД на МВР Пловдив, в което се посочва, че издателят на наказателното
постановление М. М. към 10.06.2020 г. ,когато същото е било издадено, е заемал
длъжността началник група „Административно –наказателна дейност, информационно
аналитична дейност, отчет на пътно-транспортни произшествия и водачите“ в
сектор „Пътна Полиция“ към отдел Охранителна Полиция при ОД на МВР Пловдив, е
видно, че същият има компетентност да съставя наказателни постановления за
нарушения по чл. 638, ал.1 от КЗ.
При съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН.
Не се създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя, като АУАН съдържа подробно описание на обстоятелствата на
нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото
нарушение. Не е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на
връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения
и не се е възползвал от това си право.
АУАН е съставен в
присъствието на жалбоподателя и свидетел очевидец към момента на установяване
на нарушението, с което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН.
Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа
страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при
които е извършено). Нарушителят е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за движение на
МПС със сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на
цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се установява авторството на
деянието и виновното му извършване, като с основание е ангажирана отговорността
на жалбоподателя.
На базата на всички
събрани и оценени с доверие писмени доказателства, съдът е на становище, че
правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали
поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Посочената норма гласи, че договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице,
което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и
всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да
сключи застрахователния договор. От обективна и субективна страна
жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се
установява, че Р.Й.Д., като водач на МПС
на 20.05.2020 г. около 11:50 часа в гр. Пловдив на бул. „Източен“ до № 10
управлявал собствения си лек автомобил Опел Корса с регистрационен номер РВ
2313 КХ, без да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“.
Констатациите в
АУАН съответстват на събраните писмени доказателства. След преценка на цялата
доказателствена съвкупност не се опровергават фактическите констатации в АУАН.
Не се установиха от съда доказателства, които да обосноват извод за
невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете доказателствената му
сила като официален документ съставен от длъжностно лице, в това му качество, в
рамките на компетентността му, в установената форма и по установения от закона
ред. Това дава основание на съда да прецени, че фактическата обстановка в АУАН
се установява по безспорен начин, а следователно и съпричастността на
жалбоподателя в извършването на нарушението. Еднопосочни в този смисъл са
представеният препис на застрахователна полица от жалбоподателя, от където е
видно, че до 13.32 на 20.05.2020 г. за автомобила не е имало сключена застраховка
„Гражданска Отговорност“ /ЗГО/ и тогава нарушителят е управлявал автомобила си.
Следователно
жалбоподателят не е съобразил правилата на КЗ, като по време на движение с
автомобила си не е имал сключена и действаща задължителна застраховка. Същата
норма има за цел да бъдат обезпечени последиците от ПТП и да се гарантира
правото на обезщетение на евентуалните пострадали от ПТП.
Нарушителят е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си – противоправността на
притежаване и управление на МПС, което не е спряно от движение, и липсата на
сключена ЗГО, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му може да доведе
до настъпване на общественоопасни последици. Затова съдът намира, че деянието
му е извършено при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер
на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпване.
По наказанието:
Правилно описаното
нарушение е съотнесено към санкционната разпоредба по чл. 638, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 461, т. 1 от КЗ, която предвижда при нарушение на правилото по чл. 438, ал.
1, т. 1 от КЗ нарушителят да се наказва с глоба в размер на 250 лв. Съдът
намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за
оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред
които е тежестта на нарушението. Размерите на наложената глоба са фиксирани от
законодателя, поради което не могат да се ревизират от съда.
Определеното спрямо
жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение.
Разпоредбата на чл.
93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е приложима и в процеса, развиващ се по реда
на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН. Маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай
административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид.
В настоящия случай
се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици
не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото
деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Напротив, процесният случай разкрива белезите на
обичайните нарушения от същия вид. В тази дръзка е справедливо да се отбележи,
че нарушителят е лице, което може да се характеризира с по-висока степен на
обществена опасност, доколкото от справката му за нарушите/водач се установява
множество на влезли в сила НП за нарушения на ЗДвП, така и електронни фишове и
заповеди за налагане на принудителни административни мерки. От друга страна не
може да бъде взето предвид последващото поведение на нарушителя по сключване на
ЗГО като добра характеристика на личността му или по ниска степен на обществена
опасност на нарушението. Независимо колко скоро след установяване на
нарушението е сключен застрахователен договор, то това поведение се явява
именно вследствие на констатираното нарушение и по никакъв начин не се отразява
на неговата обществената опасност. Не се разкриват други обстоятелства, които
биха могли да имат отношение към приложението на чл. 28 от ЗАНН и да
характеризират случая със значително по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи.
С оглед на
изложеното съдът приема, че наказателното постановление е обосновано и
законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 20-1030-004835/10.06.2020 г. на Началник група към
ОД на МВР Пловдив, с което на Р.Й.Д., ЕГН **********, с адрес *** е наложена
глоба в размер на 250 лв. за нарушения на чл. 483, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/, на основание чл.638, ал. 1, т.1 вр. чл. 461, т.1 от КЗ.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Ж. К.