Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 57
гр. Враца, 09.02.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на 12.01.2022
г. /дванадесети януари две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм.
дело № 470 по описа на Административен съд - Враца за 2021 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за
държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по
жалба на Т.М.Г.
***, чрез * В.Ч. ***, против Заповед № РД-15-066/14.07.2021 г. на началника на
Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, с която жалбоподателката е
преназначена от длъжност ** с * ст. ранг на длъжност **, длъжностно ниво – *,
експертно ниво – *, с * ст. ранг, с основна месечна заплата от ** лв.
В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че не е налице цитираната
в заповедта хипотеза на чл. 82, ал. 1 от ЗДСл. Поддържа се, че жалбоподателката
е била преместена да изпълнява по-ниска длъжност в рамките на същата
администрация при условията на чл. 83, ал. 3 от ЗДСл поради наличие на служебна
необходимост – възстановяване на длъжността на друго лице с влязъл в сила
съдебен акт. Сочи се, че в оспорената заповед не са изложени мотиви за
причината, поради която ** на РДНСК, СЗР * М.Н. е възстановен на длъжността **
при условие, че заеманата преди * длъжност е включвала пет регионални отдела,
един от които е РОНСК – ***, както и по каква причина жалбаподателката е
преместена на по-ниска по степен длъжност. Прави
се искане за отмяна на оспорената заповед. Претендират се направените по
производството разноски.
В съдебно заседание оспорващата, чрез процесуалния представител * В.Ч.,
поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на
направените по производството разноски съобразно представен списък.
Ответната
страна – началник
на Дирекция за национален строителен контрол, чрез процесуалния представител А.С.,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя писмена защита, в
която поддържа, че оспорената заповед е постановена при спазване на
административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни
разпоредби на закона. Отправя искане за отхвърляне на оспорването, както и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка представените по
делото писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № РД-15-1335/29.07.2019
г. на началника на ДНСК, на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДСл, жалбоподателката Т.М.Г.
е преназначена от длъжност **, с * ст. ранг, на длъжност **, с * ст. ранг, считано
от 01.08.2019 г., с основна месечна заплата – ** лв.
Със
Заповед № РД-15-538/10.09.2020 г. на
началника на ДНСК е определена основна месечна заплата на жалбоподателката на
длъжност **
в размер на ** лв.
С
решение № 413/03.12.2020 г. по адм. дело № 372/2020 г. по описа на АдмС –
Враца, оставено в сила с решение № 8386 от 12.07.2021 г. по адм. дело №
863/2021 г. по описа на ВАС, е отменена Заповед № РД-15-372/03.08.2020 г. на
началника на ДНСК, с която е прекратено служебното правоотношение на М.Д Н. на
основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл – поради „съкращаване на длъжността“,
считано от 04.08.2020 г.
С
писмо изх. № ЧР-480-02-711/14.07.2021 г. от началника на ДНСК на
жалбоподателката е предложено да заеме длъжност ** в ** ***, считано от
19.07.2021 г. поради възстановяване на * М.Д.Н. на длъжност ** в изпълнение на
влязло в сила решение № 413/03.12.2020 г. по адм. дело № 372/2020 г. по описа
на АдмС – Враца, оставено в сила с решение № 8386 от 12.07.2021 г. по адм. дело
№ 863/2021 г. по описа на ВАС. Видно от отбелязването върху писмото, Т.М.Г. е
заявила съгласие на 14.07.2021 г.
С
оспорената в настоящото производство Заповед № РД-15-066/14.07.2021 г. на началника
на ДНСК, на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДСл, жалбоподателката е преназначена от
длъжност ** с * ст. ранг на длъжност **, длъжностно ниво – *, експертно ниво –
* , с * ст. ранг, считано от 19.07.2021 г., с основна месечна заплата от ** лв.
По делото са приложени длъжностна
характеристика за длъжността ** и длъжностна характеристика за
длъжността ** .
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, адресат
на акта, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на оспорване.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Заповедта,
предмет на оспорване, е издадена от компетентен орган – началника на ДНСК, в качеството му на
орган по назначаването. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник
на Дирекцията за национален строителен контрол (обн. ДВ бр. 42 от 28.05.2019
г.) началникът на дирекцията издава актове за възникване, изменяне и прекратяване на
служебните правоотношения с държавните служители в ДНСК.
Оспореният в настоящото съдебно производство административен акт е издаден
на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДСл. Съгласно визираната
правна норма, държавен служител може да бъде преназначен на друга длъжност в
същата администрация, ако отговаря на условията за назначаване и е изразил
предварително писмено съгласие за заемането ѝ. Следователно, предпоставка
за прилагане на хипотезата на чл. 82, ал. 1 от ЗДСл е наличието на
предварително изразено писмено съгласие от страна на служителя за заемане на
съответната длъжност. В случая тази предпоставка е налице. По делото е прието писмо изх. №
ЧР-480-02-711/14.07.2021 г. от началника на ДНСК, с което на жалбоподателката е
предложено да заеме длъжност ** , считано от 19.07.2021 г. поради
възстановяване на * М.Д.Н. на длъжност ** в изпълнение на влязло в сила решение
№ 413/03.12.2020 г. по адм. дело № 372/2020 г. по описа на АдмС – Враца,
оставено в сила с решение № 8386 от 12.07.2021 г. по адм. дело № 863/2021 г. по
описа на ВАС. Видно от отбелязването върху писмото, жалбоподателката е заявила
съгласие на 14.07.2021 г. Доколкото преназначаването е на същата длъжност – **, заемана от
жалбоподателката преди да бъде преназначена на длъжност ** със Заповед №
РД-15-1335/29.07.2019 г. на началника на ДНСК, следва да се приеме за доказано
и наличието на другото условие за прилагане на нормата на чл. 82, ал. 1 от ЗДСЛ, а именно: служителят
да отговаря на условията за назначаване на длъжността, на която се
преназначава.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателката, че приложима в случая е
хипотезата на чл. 83, ал.
3 от ЗДСл, касаеща преместване в същата администрация поради служебна
необходимост. В случая е извършено преназначаване на жалбоподателката на друга
длъжност в същата администрация по реда на чл. 82, ал. 1 от ЗДСл, за да бъде
освободена заеманата
от нея длъжност за възстановяване на **, заемал преди това същата длъжност. Доколко
в случая е налице хипотезата на „възстановяване на същата длъжност“ е въпрос,
който макар и въведен като възражение с жалбата, не е относим към предмета на спора.
Този въпрос би имал отношение в случай на прекратяване на служебното
правоотношение по реда на чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, когато наличието на
идентитет между длъжността, за чието изпълнение е издадена заповедта и
длъжността, която ** е заемал преди * по конкретното служебно правоотношение е
една от предпоставките за законност на прекратяването на служебното
правоотношение. Релевантни за процесния казус са обстоятелствата, че
преназначеният държавен служител е изразил предварително писмено съгласие
за заемане на длъжността, на която е преназначен в същата администрация и
отговаря на условията за назначаване.
В обобщение на изложеното, настоящият състав на съда намира, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалния закон и при липса на допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Същият е законосъобразен,
поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена.
С оглед
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във
вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на Дирекцията за национален
строителен контрол следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд– Враца
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.М.Г. *** против
Заповед № РД-15-066/14.07.2021 г. на началника на Дирекция за национален
строителен контрол, с която жалбоподателката е преназначена от длъжност ** на
длъжност ** , длъжностно ниво – * , експертно ниво – *, с * ст. ранг, с основна
месечна заплата от ** лв.
ОСЪЖДА Т.М.Г. *** да заплати на Дирекция за национален строителен
контрол юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от
уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис
от същото.
Административен съдия: