Р Е Ш Е Н И Е
№972
гр. Пловдив,
30.04.2019
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Пловдив, ІІ състав, в съдебно заседание на двадесет и седми март през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
при секретар СТЕФКА
КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от председателя административно
дело № 2453 по описа за 2018 год. на
Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е
по жалба на „Н.“ ООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ****, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Коматевско шосе“ № 156, представлявано от управителя Л.Г.**, чрез
адв. В. със съдебен адрес:*** – 28А, против Ревизионен акт /РА/
№ Р-16001617006487-091-001/18.04.2018г., издаден от В.А.-
началник сектор, възложил ревизията, и В.Г.- главен инспектор по приходите в ТД
на НАП - гр. Пловдив, офис Хасково, ръководител на ревизията, в частта му
потвърдена с Решение № 390/09.07.2018г. на директор на дирекция “Обжалване и
данъчно - осигурителна практика” - гр. Пловдив, относно допълнително определен корпоративен
данък за 2014г. в размер на 31 529,57лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 9 762,91лв.
Жалбоподателят моли съда да отмени
ревизионния акт, като навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност.
Твърди, че констатацията на ревизиращия екип се основава само и единствено на
информация от счетоводните регистри на дружеството и на счетоводните записвания
по сметки 152 Получени дълготрайни заеми и 499 Други кредитори, без да се държи
сметка за първичните документи, носители на информация, въз основа на които са
взети счетоводните операции. Налице е непълнота на събраните при ревизията
доказателства, тъй като не е извършена проверка на „**“ АД, отпуснала банковия
кредит. В жалбата подробно са проследени взаимоотношенията по договор за банков
кредит от 18.09.2009г. със страни „Н.“ ООД (кредитополучател), ЕТ „Н. – Л.Х.
(солидарен длъжник) и „**“ АД (кредитор), като според жалбоподателя основната
цел на сключения договор е била с отпуснатите средства кредитополучателят да
погаси задълженията на ЕТ (и двете собственост на Л.Х.) към „**“ АД. Кредитът е
обслужван солидарно от дружеството и от ФЛ, собственик на ЕТ и е изплатен
изцяло на 03.11.2014г. със средства от продажбата на недвижим имот съпружеска
имуществена общност на Л.и Н.**а. Съгласно предварителен договор със страни Л.и
Н.**и (продавачи) и И.Д.** (купувач) купувачът се задължава да заплати
70 000 евро, част от договорената пазарна цена за недвижимия имот като 7
равни вноски, считано от 01.01.2014г., привеждани по банковата сметка на
дружеството в „**“ АД, по която е усвоен банковия кредит. При тези
взаимоотношения между посочените страни не е налице извънреден приход за „Н.“
ООД, който не е осчетоводен по надлежния ред, съответно неправилно
декларираният СФР за 2014г. е преобразуван в увеличение със сумата от
315 295,71лв. Иска се отмяна на обжалвания ревизионен акт, в тази му част
и е заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски. Подробни
съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена
защита от пълномощника адв. В..
На следващо място с жалбата е
направено самостоятелно искане за прогласяване нищожността на ревизионния акт /очевидно в потвърдената и
изменената му части/, тъй като при издаването му били допуснати съществени
процесуални нарушения. В жалбата са посочени следните съществени процесуални
нарушения, водещи според жалбодателя до нищожност на обжалвания РА: ЗВР №
Р-16001617006487-020-001/28.09.2017г. не била връчена лично на представляващия
дружеството Л.Х., който е управител на същото, считано от 06.10.2017г. ЗВР е
връчена на електронен адрес, деклариран от лицето Г. **, което е действало без
представителна власт и това е електронният адрес на счетоводната кантора, която
обслужва „Н.“ ООД. От страна на счетоводната кантора не било представено
изрично пълномощно за служителите й от представляващия „Н.“ ООД за получаване
на съобщения във връзка с извършваната ревизия. Наред с това, ревизионният акт
и ревизионният доклад били изпратени за връчване отново на електронния адрес на
счетоводната кантора като електронни документи, подписани от издателите им с
квалифицирани електронни подписи. По ревизионната преписка обаче, не били
представени доказателства за валидни електронни подписи на издателите на
ревизионния доклад и издателите на ревизионния акт, което отново било
обстоятелство, водещо до нищожността му. Същите оплаквания са били направени и
при обжалването по административен ред, макар и без изрично искане за
прогласяване на акта за нищожен, като при извършената проверка горестоящия
орган е проверил валидността на акта и се е произнесъл в този смисъл.
Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция
"Обжалване и управление на изпълнението" – гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт П., е на становище, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на
съответното юрисконсултско възнаграждение и прави изрично възражение за прекомерност
на заплатения адвокатски хонорар.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на страните по делото,след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Ревизионният акт е обжалван в
предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната
администрация орган, който с решението си го е потвърдил, в частта, предмет на
настоящото съдебно производство. Така постановеният от Директора на Дирекция
"Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив резултат и
подаването на жалбата в рамките на предвидения за това 14-дневен преклузивен
процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална допустимост. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Началото на ревизията е сложено със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001617006487-020-001/28.09.2017г.,
издадена от орган по приходите на длъжност началник сектор в ТД на НАП – гр.
Пловдив, връчена управителя на РЛ на 06.10.2017г. Предмет на ревизията са
данъчни задължения по ЗДДС и по ЗКПО за данъчните периоди от 01.01.2013г. до 31.12.2016г.
Първоначално издадената ЗВР е изменена със ЗИЗВР №№ Р-16001617006487-020-002/03.01.2018г.
и Р-16001617006487-020-003/18.01.2018г., като в обхвата на ревизията предмет на
проверка са и данъчни задължения по ЗДДС за периода от 01.12.2017г. до
31.12.2017г. Със ЗИЗВР е определен краен срок до 06.03.2018г.
В хода на производството е издаден
Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001617006487-092-001 от 20.03.2018г., против
констатациите в който, в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК не е подадено
възражение. Въз основа на констатациите в РД е издаден и обжалвания РА.
Този резултат е обжалван от
дружеството - жалбоподател, като с Решение № 390/09.07.2018г. на директора на
дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив е
потвърден РА, в частта, предмет на настоящото съдебно производство. Със същото
решение РА е потвърден и изменен, в частта на допълнително начислен ДДС за
данъчните периоди мм. 01, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09 и 10.2013г., ведно с
прилежащите лихви и корпоративен данък за 2013г., ведно с прилежащите лихви, в
която част не е предмет на съдебно обжалване. Обжалваният РА е отменен, в
частта на допълнително определен корпоративен данък за 2015г., ведно с
прилежащите лихви.
Всички цитирани актове са издадени от
надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложената по делото
упълномощителна заповед № РД-09-456 от 04.04.2016г. на Директора на ТД на НАП -
гр. Пловдив (л. 3 – 5).
Съдът констатира, че в хода на
ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон. Оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с
правомощията за това материално компетентен административен орган.
Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма.
С
оглед на това и по повод на наведените възражения за допуснати съществени
процесуални нарушения, съдът намира, че същите са неоснователни. Следва да се
има предвид разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, съгласно която съдът при съдебното
обжалване на ревизионните актове, е задължен да разреши
материалноправния спор по същество. Поради това, дори и да се констатират
несъществени процесуални нарушения, допуснати в хода на ревизионното
производство, които сами по себе си не обосновават извод за недействителност
или незаконосъобразност на административния акт, респективно за съществено
нарушение на принципа на участие и защита на страната в производството, съдът
няма правомощието да отмени РА само на това основание, а следва да приложи материалния
закон по отношение на установените по делото факти и да определи конкретния
размер на данъчните задължения.
По
конкретните твърдения в жалбата по отношение ненадлежното връчване на ЗВР и
ЗИЗВР, съдът намира, че не са допуснати процесуални нарушения. Към момента на
издаване на първата ЗВР управител на дружеството е бил Г.**, който в деня на
връчването й е декларирал данни за електронен адрес за кореспонденция, адрес на
счетоводната кантора, обслужваща дружеството и лице за контакт. След издаване
на двете ЗИЗВР е вписана промяна в обстоятелствата по партидата на дружеството
в Търговския регистър, като е вписан нов управител Л.Х.. Лицето отново е подало
декларация, в която е декларирало електронен адрес за кореспонденция, място на
извършване на ревизията и лице за контакт, съвпадащи с тези по първата подадена
декларация (л. 1245 – 1246). По делото е представено и заверено копие на
подадена куриерска пратка в „Еконт“, адресирана до офис Хасково при ТД на НАП –
гр. Пловдив с дата и час на подаване 19.02.2018г., 14,38ч., което означава, че
втората декларация е подадена от Л.Х., чрез предишния управител на дружеството Г.**.
Предвид тези доказателства, настоящият съдебен състав намира, че дружеството е
било надлежно уведомено за извършваната му ревизия, чрез управителите Г.** и Л.Х..
Съдът
намира за неоснователни и твърденията за липса на валиден квалифициран
електронен подпис на издателите на ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА. На л. 74 – 76 по делото
са представени удостоверения за валидни електронни подписи на органите по
приходите В. А., В.Г.и С. П. за периода от 20.12.2017г. до 20.12.2018г., т.е.
към момента на издаване на ЗИЗВР, РД и РА. На л. 1241 по делото е представено и
удостоверение за валиден електронен подпис на В.А.за периода от 03.01.2017г. до
03.01.2018г., т.е. като възложил ревизията същата е притежавала квалифициран
електронен подпис към датата на издаване на ЗВР. Валидността на електронните
подписи на всички органи и за всички етапи на ревизионното производство съдът
провери и на съответната страница в интернет, поради което направените в този
смисъл оплаквания са изцяло неоснователни. По изложените аргументи, съдът
намира за неоснователно твърденията за нищожност на РА. Поради изложеното във
връзка с тези оплаквания, следва да бъде отхвърлена жалбата на „Н.“ ООД, ЕИК по
БУЛСТАТ: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Коматевско
шосе“ № 156, представлявано от управителя Л.Г.**, чрез адв. В. със съдебен
адрес:*** – 28А, в частта с която се иска прогласяване нищожността на
Ревизионен акт /РА/ № Р-16001617006487-091-001/18.04.2018г., издаден от В.А.- началник сектор, възложил
ревизията, и В.Г.- главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив,
офис Хасково, ръководител на ревизията, в потвърдената и изменената му части с
Решение № 390/09.07.2018г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно -
осигурителна практика” - гр. Пловдив.
Във
връзка с твърденията за незаконосъобразност на РА, в обжалваната и
потвърдена негова част, с Решение № 390/09.07.2018г. на директор на
дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. Пловдив, относно
допълнително определен корпоративен данък за 2014г. в размер на
31 529,57лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 9 762,91лв., при
ревизионното производство са направени следните констатации, довели до
определяне на данъчни задължения за корпоративен данък за 2014г.:
В хода на
ревизията е установено, че по сметка 152 Получени дългосрочни заеми към
01.01.2013г. салдото е кредитно в размер на 330 372,93лв. и е свързано с
договор за предоставен банков кредит (Прокредит развитие) № 024-548122/18.06.2009г.
на стойност 245 000евро с кредитор ** (БЪЛГАРИЯ) АД. Длъжник по договора е
дружеството – жалбоподател „Н.“ ООД и солидарен длъжник свързаното лице - ЕТ „Л.Х.
- Н.“. Предоставени са и анекси към договора, както следва: от 08.02.2010г. за
промяна на начина на погасяване на остатъка от сумата по договор за банков
кредит; от 25.11.2012г. за освобождаване на обезпечение на част от обекти,
посочени в договорна ипотека; от 20.03.2012г. за промяна на начина на погасяване
на остатъка по договора; референция от 10.10.2012г. относно текущи задължения
на „Н.“ ООД към ** (БЪЛГАРИЯ) АД.
През 2013г.
са отразени дебитни обороти по счетоводна сметка 152 в размер на 261 997,38лв.
в кореспонденция с кредитни обороти: по сметка 499 Други кредитори в размер на
212 232,03лв.; по сметка 501 Каса в левове - 48 000лв. и счетоводна сметка
504 Разплащателна сметка във валута - 1 765,35лв. Отразени са и кредитни
обороти по счетоводна сметка 152 в кореспонденция с дебитни обороти на
счетоводна сметка 499 в размер на 315 295,71лв., като салдото на сметка 152 към
31.12.2013г. е кредитно в размер на 383 671,26лв.
През 2014г.
са отразени дебитни обороти по счетоводна сметка 152 в размер на 357 295,71лв.
в кореспонденция с кредитни обороти по счетоводни сметки 499 в размер на 315
295,71лв. и счетоводна сметка 501 в размер на 42 000лв. В резултат на
това, салдото на сметка 152 към 31.12.2014г. е в размер на 26 375,55лв.
За периода
от 01.01.2015г. до 31.12.2017г. по счетоводна сметка 152 няма отразени дебитни
и/или кредитни обороти и към 31.12.2015г., 31.12.2016г. и 31.12.2017г. салдото
е непроменено – кредитно в размер на 26 375,55лв. Във връзка с отразените
счетоводни операции, на РЛ е връчено ИПДПОЗЛ, с което е изискано да предостави
документи, въз основа на данните в които са взети посочените счетоводни
операции по счетоводни сметки 152 и 499. В отговор на искането от
представляващия дружеството не са представени изисканите документи и писмени
обяснения.
С протокол №
1345255/27.02.2018г. е документирано посещение в счетоводна кантора на „ОФЕРТА
МА“ ЕООД, при която счетоводителят М.Р. (посочена като лице за контакт в
нарочни декларации на представляващите РЛ) е депозирала писмено обяснение
относно осчетоводяванията по счетоводни сметки 152 и 499. Съгласно съдържанието
на същото „по счетоводна сметка 152 Получени дългосрочни заеми и счетоводна
сметка 499 Други кредитори е отразено рефинансиране на кредит от ** от 2011г.,
който е изплатен през 2013г. Движението по счетоводна сметка 499 кореспондира
със счетоводна сметка 501 Каса за внесени и теглени суми“.
След анализ
на данните в счетоводните баланси на дружеството – жалбоподател към
31.12.2013г. и към 31.12.2014г. ревизиращият екип е констатирал, че в счетоводен
баланс към 31.12.2013г., в Пасива, т. В. Задължения, Задължения към финансови
предприятия е отразена сумата в размер на 384 хил. лв. за текущата година. Същевременно,
в счетоводен баланс към 31.12.2014г. в Пасива, т. В. Задължения, Задължения към
финансови предприятия е отразена сумата в размер на 0лв. При преглед на данните
на посочените счетоводни баланси не е установено увеличение на собствения
капитал, данни относно задължение към други лица и институции. През 2014г. са
намалени и вземанията на предприятието, отразени по дебита на счетоводна сметка
499 Други кредитори.
При анализ
на събраните доказателства може да се направи извод, че РЛ е отписало
задължение към ** (БЪЛГАРИЯ) ЕАД в размер на 315 295,71лв., без да е
представило документи с основания за погасяване, както и такива за начина на
погасяване на задължението към банката. Същевременно, във връзка със записванията
по счетоводна сметка 499, свързани с погасяване на задължението за банков
кредит не може да се установи от кого са предоставени средствата за погасяване
на кредита, както и не са налице и документи, в които да е посочено връщането
им на предоставилото ги лице. По този начин не е спазен счетоводният принцип за
текущо начисляване, тъй като не е документално обосновано осчетоводеното
намаление на задълженията на предприятието към финансова институция.
Финансовият пасив (задължението) се отписва от баланса, когато бъде погасен,
т.е. когато задължението е погасено чрез плащане или замяна, когато е отменено
или когато срокът му изтече. След като задължението не подлежи на
възстановяване, то се трансформира от задължение в собствен капитал и е
следвало да бъде отчетен приход в ОПР, тъй като в групата на „Други приходи“ от
дейността се включват: излишъци на активи, отписани задължения, получени глоби,
неустойки и други.
На основание
разпоредбата на чл. 78 от ЗКПО е извършено преобразуване в увеличение на
декларирания СФР на дружеството за 2014г. със сумата в размер на 315 295,71лв.
В хода на
съдебното производство са представени писмени доказателства, касаещи
погасяването на банковия кредит, както следва: предварителен договор за покупко
– продажба на недвижим имот от 26.11.2013г. със страни Л.Х. (продавач) и И.**Л.
(купувач) и предмет едноетажна масивна промишлена сграда с площ по кадастрална
карта от 414кв. м, ведно с 414/2686 идеални части от правото на собственост
върху поземления имот, с право на преминаване и достъп през ПИ 151; 6 бр.
вносни бележки за внесени по банковата сметка в ** ЕАД, по която се усвоява
отпуснатия банков кредит през 2009г. за периода от 23.08.2013г. до 27.11.2013г.
от клиенти Л.и Н.**и; 7 бр. вносни бележки за внесени по банковата сметка в **
ЕАД, по която се усвоява отпуснатия банков кредит през 2009г. за периода от
21.01.2014г. до 01.08.2014г. от клиент ЕТ „** – И.**Л.“; нотариален акт № 165
от 13.11.2014г. със страни Л.и Н.**и (продавачи) и И.**Л. (купувач) с предмет
1024/2686 идеални части от поземлен имот, ведно с построените в него 7 броя
сгради (л. 15 – 32); нотариален акт № 150 от 17.07.2014г. със страни Л.Х.,
действащ лично за себе си и в качеството му на ЕТ „Л.Х. – Н.“ (продавач) и СД
„КОСКО – КОСТАДИНОВ И С-ИЕ“ (купувач) и предмет сграда със застроена площ от
185кв. м и разгъната застроена площ от 370кв.м, ведно с 327/2686 идеални части
от поземлен имот (л. 1231 – 1232).
В
съдебното заседание на 19.12.2018г. е прието заключение по назначената съдебно
– счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице И.С., без направени
възражения от страните по делото. След анализ на данните в представените по
делото доказателства и движението по банковите сметки на „Н.“ ООД в ** ЕАД
вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи:
-задача 1:
На 18.06.2009г. е сключен договор за банков кредит между ** ЕАД и „Н.“ ООД за отпускане на банков кредит в
размер на 245 000евро. Съгласно клаузата по чл. 7.2 по договора
кредитополучателят се задължава да използва част от средствата от кредита за
предсрочно погасяване на текущи кредити, отпуснати от ** на „Н.“ ООД на
19.08.2006г. в размер на 70 000евро и на ЕТ „Н. – Л.Х.“ на 31.03.2006г. в
размер на 130 000евро. На 25.06.2009г. е нареден превод в размер на
75 530евро в полза на ЕТ „Н. – Л.Х.“, а на 30.06.2009г. и 30.07.2009г. са
наредени преводи в общ размер на 130 000евро в полза на „Н.“ ООД. В
табличен вид на л. 1223 – 1225 са посочени направените вноски за погасяване на
отпуснатия банков кредит от ** ЕАД за периода от 24.07.2009г. до 03.11.2014г.,
като към втората дата кредитът е погасен предсрочно;
-задача 2:
при проследяване на извършените погашения по главницата вещото лице е
констатирало, че част от сумите, послужили за това, са от наличностите по
банковата сметка на „Н.“ ООД; друга част са служебно прехвърлени средства от
банковата сметка на „Н.“ ООД, а останалата част са вноски в брой от Л.и Н.**и и
други лица. Вещото лице не може да посочи в какво качество физическите лица са
извършвали вноските за погасяване на банковия кредит, отпуснат на дружество,
със съдлъжник ЕТ. При извършената продажба на недвижим имот от ЕТ „Н. – Л.Х.“
на И.Д.**Л. съгласно нотариален акт № 106 от 13.11.2014г. купувачът внася в
брой обща сума в размер на 70 627,87евро, от която за погасяване на
главницата по кредита 56 852,29евро и остатъкът за погасяване на дължими
лихви (договорни и наказателни). На 09.07.2014г. е извършен превод от банковата
сметка на ЕТ „Н. – Л.Х.“ в размер на 99 838,18евро, от които за погасяване
главницата на кредита в размер на 98 710,03евро; на 03.10.2014г. са
внесени в брой 25 523,23евро, от които за погасяване главницата по кредита
24 337,83евро; на 03.11.2014г. от банковата сметка на ЕТ „Н. – Л.Х.“ са
преведени 16 372,13евро, от които за погасяване на главницата на кредита в
размер на 16 267,85евро. Общо постъпилите парични преводи от солидарния
длъжник по банковия кредит ЕТ „Н. – Л.Х.“ в полза на длъжника „Н.“ ООД са в общ
размер на 171 830,17евро (56 852,29евро + 98 710,03евро +
16 267,85евро).
Съгласно
клаузите на договора за банков кредит частта на паричните средства,
предоставени на ЕТ „Н. – Л.Х.“ възлиза общо на 205 530евро, като е дължим
неплатен остатък в размер на 65 911,14лв. (разлика между усвоената сума в
левова равностойност и погасената сума в левова равностойност).
Вещото
лице е направило извод, че некоректно е посочено началното кредитно салдо към
01.01.2013г. по сметка 152 Получени дългосрочни
заеми. Същото не кореспондира с извършените плащания на главницата по
кредита до 31.12.2012г., които са в общ размер на 45 215,49евро. Това
означава, че началното кредитно салдо на посочената счетоводна сметка към
01.01.2013г. следва да бъде в размер на 390 744,54лв., вместо отразеното
от РЛ в размер на 330 372,93лв. По счетоводна сметка 152 Получени
дългосрочни заеми се отчита главницата на предоставените заеми, но взетите
счетоводни операции на 31.12.2013г. дебит сметка 152 срещу кредит сметка 499
със сумата от 212 232,03лв., дебит сметка 499 срещу кредит сметка 152 със
сумата от 315 295,71лв. и дебит сметка 152 срещу кредит сметка 501 със
сумата от 48 000лв. не кореспондират с движението на парични средства по
главницата на банковия кредит. На вещото лице не са представени никакви
първични счетоводни документи, на основание на които са взети счетоводните
операции във вторичните счетоводни регистри. Налице е некоректно заведена
счетоводна отчетност във връзка с разчетните взаимоотношения между „Н.“ ООД и
ЕТ „Н. – Л.Х.“, които са длъжник и солидарен длъжник по банковия кредит, отпуснат
от ** ЕАД. Към 03.11.2014г., когато е извършено предсрочно погасяване на
банковия кредит, разчетните взаимоотношения между двете лица би следвало да
са в размер на 65 911,34лв.
задължение на ЕТ „Н. – Л.Х.“ към „Н.“ ООД.
В разпита
си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е уточнило, че
по банковия кредит са правили вноски не само длъжника и солидарния длъжник, но
й физически лица, включително Л.Х.. Не е възможно да се извърши проверка дали
вноските са правени от него като физическо лице, т.е. са негови лични средства
или са изтеглени от касите на собственото му ЕТ „Н. – Л.Х.“ или „Н.“ ООД, на
което към онзи момент представляващ е бил синът му Г.**. В този смисъл,
счетоводните записвания и в дружеството, и в ЕТ са некоректни. Дори да се
приеме, че през месец юли 2014г. ЕТ „Н. – Л.Х.“ е извършило продажба на свой
недвижим имот за сумата от 195 583лв. няма данни тези пари да са постъпили
по сметка 501 Каса в лева, а след като не са постъпили няма как да са изтеглени
и да са внесени за погасяване на банковия кредит именно от името на съдлъжника.
Действително, на 11.07.2014г. е постъпил превод от ЕТ „Н. – Л.Х.“ в размер на
98 710,03евро. Другите вноски по кредита са започнали от 21-ви януари
2014г. и са извършени от ЕТ „**“.
Съгласно
клаузите на договора за банков кредит, същият се отпуска на „Н.“ ООД за
рефинансиране на банков кредит, отпуснат на ЕТ „Н. – Л.Х.“ през 2006г. то **.
Част от паричните средства на банковия кредит са постъпили по банкова сметка ***,
което не е имало банков кредит за рефинансиране и от него са били наредени за
погасяване на банковия кредит на ЕТ. Не може да се направи категорична обвръзка
между получените парични средства от ЕТ по повод извършена продажба на недвижим
имот през месец юли 2014г., тъй като не са представени документи, че се касае
за едни и същи парични средства. Може само да се предположи, че направената на
08.10.2014г. парична вноска от физическото лице Л.Х. в размер на
25 523,23евро (левова равностойност от около 50 000лв.) е направена
от ЕТ и това е част от продажната цена на недвижимия имот. Това обаче е само
предположение, тъй като липсват съответните счетоводни записвания в
счетоводствата на дружеството и на ЕТ. В случай, че се приеме, че двете лица са
процедирали именно по този начин сумата на разчетните взаимоотношения между тях
ще се намали с тези около 50 000лв., т.е. задължението на ЕТ „Н. – Л.Х.“
към „Н.“ ООД ще възлиза на около 15 000лв.
При така
установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от
правна страна:
Съгласно
данните в представените по делото писмени доказателства, както и неоспореното
от страните заключение по ССЕ разчетните взаимоотношения между „Н.“ ООД и
ЕТ „Н. – Л.Х.“ по повод заплащане на отпуснатия банков кредит от ** ЕАД са се
развили в следния хронологичен ред: на дружеството са наредени преводи в общ
размер на 130 000евро, а на ЕТ – в размер на 75 530евро. Съгласно
констатациите в заключението на вещото лице длъжникът „Н.“ ООД е
заплатило до месец март 2013г. включително сумата в размер на
45 215,49евро, като остатъкът е погасен от солидарния длъжник ЕТ „Н. – Л.Х.“,
който е внесъл до 03.11.2014г. сума в общ размер на 171 830,17евро. Не е
спорно обстоятелството по делото, че освен дружеството и ЕТ по банковата сметка
са направили вноски и физическите лица Л., Н.и Г.**и и П.Я.. Съгласно
констатациите в неоспореното заключение и уточненията му, направени в разпита
по приемане на заключението, не може да се направи категоричен извод в какво
качество посочените лица са правили вноски по банков кредит, отпуснат на
дружество. Може само и единствено да се предположи, че Л.Х. е правил вноски за
погасяване на частта на банковия кредит, преведена на солидарния длъжник ЕТ „Н.
– Л.Х.“, на което е собственик, но след погасяване на тази част е направил
вноски и за погасяване на непогасената част от кредита на основния длъжник „Н.“ ООД.
По делото
не е спорно обстоятелството, че лицата Л.и Н.**и са разполагали с парични
средства за погасяване на банковия кредит, които са с произход продажбата на
недвижими имоти (УПИ и сгради) в режим на СИО съгласно нотариален акт № 165 от
13.11.2014г. за сумата от 227 700лв. Не е спорно и обстоятелството, че
солидарният длъжник ЕТ „Н. – Л.Х.“ също разполага с парични средства за
погасяване на банковия кредит, които са с произход продажба на недвижим имот
(УПИ и сграда) съгласно нотариален акт № 150 от 17.07.2014г. за сумата от
195 583лв. Спорно е обстоятелството относно взетите счетоводни операции в „Н.“ ООД по
сметки 152, 499 и 501, в следствие на които от пасивите на баланса са отписани
задължения в размер на 348 хил. лева.
Съдът
намира, че в настоящия случай правилно е приложена разпоредбата на чл. 78 от ЗКПО, съгласно която при
определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се
коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат
отчетени през текущата година, съгласно изискванията на нормативен акт, но не
са отчетени от данъчно задълженото лице.
Когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо
бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за
данъчни цели.
Редът и условията
за признаване на приходи са регламентирани в Национални стандарти за финансови
отчети за малки и средни предприятия – Общи разпоредби и СС 18 Приходи. Съгласно
легалната дефиниция на понятието „приход“ за да е налице приход следва да има
нарастване на икономическата изгода през отчетния период под формата на
придобиване на активи или намаляване на пасивите, което води до нарастване на
собствения капитал, освен онова, което подлежи на разпределяне между
собствениците на капитала, и преоценката, отразена в собствения капитал.
Посредством приетото по делото заключение по назначената ССЕ се потвърждава
констатацията на ревизиращия екип, че през процесната 2014г. са налице
основания за признаване на приходи на РЛ. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗСч. (отм.,
действал през процесния период) активите,
собственият капитал, пасивите, приходите и разходите се оценяват и записват при
тяхното придобиване или възникване по историческата им цена или друга цена, в
съответствие с приложимите счетоводни стандарти. В настоящия случай, счетоводното
третиране на приходите, както и тяхното признаване се урежда от разпоредбите на
посочения по-горе СС 18 Приходи. В раздел Г. Други случаи за признаване на
приходи, т. 3 е регламентирано, че приходите се признават след установяване на
правото за тяхното получаване, съгласно договор или чрез съдебен иск.
В настоящия случай,
съгласно данните в оборотна ведомост за месец октомври 2014г. счетоводната
операция по дебита на сметка 152/2 Получени дългосрочни заеми във валута със
сумата от 315 295,71лв., с която задължението по банковия кредит е
намалено, е моментът на признаването на счетоводен приход, съгласно СС 18
Приходи. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗСч (отм.,
действал за 2014г.)
предприятията осъществяват своето счетоводство и съставят своите финансови
отчети съобразно принципа за текущо начисляване, според който приходите и
разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на
тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на
паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети
за периода, за който се отнасят.
По делото не
са представени доказателства относно основанията за вземане на счетоводната
операция, довела до намаляване на задължението по банковия кредит във валута
със сумата от 315 295,71лв. От страна на РЛ са изложени съображения, че
това е направено, тъй като кредитът е предсрочно погасен, като не е спорно, че
в по-голямата си част това е направено от физическите лице Л.и Н.**и и от
солидарния длъжник ЕТ „Н. – Л.Х.“,
които са разполагали с парични средства с установен произход. Същевременно е
установено, че осчетоводените суми по сметка 499 Други кредитори във връзка с
погасяване на банковия кредит не са намерили отражение като задължение към
лицето, предоставило паричните средства. Не е спорно обстоятелството, че
управителят на дружеството към 2014г. Г.** и собственикът на ЕТ Л.Х. са син и
баща, като е възможно между тях да съществува уговорка предоставените от Л.Х.
като ФЛ и в качеството му на ЕТ парични средства за погасяване на кредита да не
бъдат връщани. В ревизионния доклад и заключението на вещото лице се съдържат
изрични констатации, че не са представени каквито и да било доказателства как
са предоставени паричните средства на РЛ за погасяване на банковия кредит,
както и такива, съдържащи уговорки за връщането им. В тази връзка, в заключението
на вещото лице са посочени редица неточности относно водената счетоводна
отчетност, касаеща разчетните взаимоотношения между длъжника и солидарния
длъжник по банковия кредит, като не са представени доказателства, опровергаващи
този експертен извод.
При анализ
на така събраните доказателства, настоящият съдебен състав намира за правилен
изводът на ревизиращия екип и горестоящия административен орган относно
неспазване принципа за текущо начисляване, съгласно разпоредбата на чл. 4, ал.
1, т. 1 от ЗСч (отм., действал към 2014г.) и разпоредбите на СС 1 при
намалението на задълженията на РЛ към финансовата институция. В този случай,
финансовият пасив (задължението) се отписва, когато е погасено чрез плащане или
замяна, отменено е или срокът му изтече. След като задължението в размер на
315 295,71лв. не подлежи на възстановяване от дружеството към лицата,
които са го предоставили, то се трансформира от задължение в собствен капитал и
неправилно не е отчетено като извънреден приход, съгласно изискванията на СС
18.
При така изложеното от фактическа страна, настоящият
съдебен състав намира жалбата, в частта с която се иска отмяната на Ревизионен акт /РА/
№ Р-16001617006487-091-001/18.04.2018г., издаден от В.А.- началник сектор, възложил
ревизията, и В.Г.- главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив,
офис Хасково, ръководител на ревизията, в обжалваната и потвърдена част, с Решение № 390/09.07.2018г.
на директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр.
Пловдив, относно допълнително определен корпоративен данък за 2014г. в размер
на 31 529,57лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 9 762,91лв., за неоснователна, съответно обжалваният РА за
правилен и законосъобразен в тази му част.
При този изход на делото, на основание чл. 161 ал. 1, предл. 3 от ДОПК, на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Изчислено съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция) същото възлиза на 1 768,77лв. (хиляда седемстотин шестдесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки).
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на „Н.“ ООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ****, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Коматевско шосе“ № 156, представлявано от управителя Л.Г.**, чрез
адв. В. със съдебен адрес:*** – 28А, в частта с която се иска прогласяване
нищожността на Ревизионен акт /РА/ № Р-16001617006487-091-001/18.04.2018г., издаден от В.А.- началник сектор, възложил
ревизията, и В.Г.- главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив,
офис Хасково, ръководител на ревизията, в потвърдената и изменената му части с
Решение № 390/09.07.2018г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно -
осигурителна практика” - гр. Пловдив; с които е: 1. потвърден ревизионен акт №
Р-16001617006487-091-001/18.04.2018 г., издаден на „Н.“ ЕООД в обжалваната част
за допълнително начислен през периодите м.01, 03, 04, 05, 06, 07, 08 и 10/2013
г. ДДС общо в размер на 3 833,33 лв., ведно с прилежащите лихви от 414,11 лв.,
както и допълнително установения корпоративен данък за 2014 г. в размер на 31
529,57 лв., ведно с прилежащите лихви 9 762,91 лв.; 2. е изменен ревизионен акт
№ Р-16001617006487-091-001/18.04.2018 г., издаден на „Н.“ ЕООД в обжалваната
част за допълнително начислен през м.09/2013 г. ДДС от 500 лв. на 366,67 лв.,
ведно с прилежащите лихви от 12,94 лв. на 9,48 лв., както и допълнително
установения корпоративен данък за 2013 г. от 2 166,67 лв. на 1 600,00 лв.,
ведно с прилежащите лихви от 658, 02 лв.; както и в частта, с която се иска
отмяната на Ревизионен акт /РА/
№ Р-16001617006487-091-001/18.04.2018г., издаден от В.А.- началник сектор, възложил
ревизията, и В.Г.- главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив,
офис Хасково, ръководител на ревизията, в обжалваната и потвърдена част, с Решение № 390/09.07.2018г.
на директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр.
Пловдив, относно допълнително определен корпоративен данък за 2014г. в размер
на 31 529,57лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 9 762,91лв.
ОСЪЖДА
„Н.“
ООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Коматевско шосе“ № 156, представлявано от управителя Л.Г.** да заплати на
Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - гр. Пловдив сумата от
1 768,77лв. (хиляда седемстотин шестдесет и осем лева и седемдесет и седем
стотинки), представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/