Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.05.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Б въззивен състав, в закрито заседание
на двадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Гюрова ч. гр. д. № 3197 по описа за
2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл., вр. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, с вх. №
08782/19.02.2020 г., подадена от длъжника "Т.С." ЕАД, ЕИК *******, по
изп. дело № 20208380400476, срещу съобщение (постановление) от 07.02.2020 г. на ЧСИ М.Б.,
с рег. № 838 при КЧСИ, с което е отказано да бъдат намалени разноските по
изпълнителното дело.
Жалбоподателят излага доводи за
незаконосъобразност на атакуваното постановление. Сочи, че по изпълнителното
дело липсват данни процесуалният представител на взискателя да е извършвал
каквито и да е действия по него, освен подаване на молба за образуване. Сочи,
че разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредбата № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е неприложима, доколкото липсва активно
поведение на процесуалния представител на взискателя. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли да бъде намален адвокатският хонорар, претендиран от
взискателя по изпълнителното дело до размера от 200 лв. По отношение на
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, моли съдът да реши
въпроса по същество. Претендира разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3,
изр. 1 ГПК е постъпило възражение от взискателя по
изпълнителното дело М.С.Д., чрез редовно упълномощен процесуален представител -
адв. К.С., в който моли за оставяне без уважение на подадената жалба. Твърди,
че жалбата е недопустима, тъй като в деловодството на съдебния изпълнител не е
внесена дължимата се държавна такса. Поддържа, че адвокатското възнаграждение
не е прекомерно, а е съобразено изцяло с Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения. Счита, че размерът и обемът на адвокатското представителство
зависи от поведението на длъжника в хода на производството, като такава
преценка не може да се направи още при образуване на изпълнителното
производство. Твърди, че срокът за доброволно изпълнение е изтекъл, дългът не е
погасен, поради което ще се наложи извършването на активни процесуални
действия. Претендира разноски.
В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК,
съдебният изпълнител счита, че жалбата е допустима, но неоснователна. Твърди,
че приетото в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение съответства
на действителната правна и фактическа сложност на делото, и не е прекомерно.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от страните доводи и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Изпълнителното производство е образувано
по молба, с вх. № 03829 от 23.01.2020 г., на взискателя М.С.Д., ЕГН **********,
чрез редовно упълномощен процесуален представител - адв. К.С., срещу "Т.С."
ЕАД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 29.01.2019 г., на основание
решение № 430978/15.06.2018 г. по гр. д. № 64126/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, 29 състав, с който "Т.С." ЕАД е осъдено да заплати на М.С.Д.
сумата от 676,03 лв., представляваща деловодни разноски в производство. В
молбата за образуване на изпълнителното дело е възложено на съдебния изпълнител
да проучи имущественото състояние на длъжника, както и на основание чл. 18 ЗЧСИ, да определи начина и предмета на изпълнението, както и да предприеме
необходимите изпълнителни действия.
До длъжника е изготвена покана за
доброволно изпълнение, с изх. № 06324/24.01.2020 г., получена на 28.01.2020 г.,
с която последният е поканен да заплати следните суми: 676,03 лв. - главница;
260 лв. - адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело; сумата от 48 лв. -
разноски по изпълнителното дело; сумата от 112,32 - такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
С молба от 28.01.2020 г. взискателят е
поискал съдебният изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника,
като наложи запор върху банковите му сметки в „Общинска банка“ АД.
По делото е постъпило възражение от
длъжника, от 06.02.2020 г., с искане за намаляване на адвокатското
възнаграждение и пропорционалната такса по изпълнителното дело.
С обжалваното постановление за разноски
от 07.02.2020 г. съдебният изпълнител е отказал да
намали разноските по изпълнителното производство.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Частната жалба е допустима. Същата е
подадена от легитимирано лице, в срок, срещу акт, който по силата на изричната
разпоредба на чл. 435, ал. 2 ГПК,
подлежи на обжалване с частна жалба, внесена е дължимата се държавна такса.
Разгледана
по същество, частната жалба се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за разноските се поставя във
всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се
съдържа в част І "Общи правила". Тази част важи, както за исковия
процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението
на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Съгласно
посочената разпоредба всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на
изрично посочените такива, са за сметка на длъжника.
При направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
съдът следва да извърши преценка за съответствие между размера на адвокатското
възнаграждение и фактическата и правна сложност на делото, като обаче се
съобрази с размерите, определени като минимални такива за съответния вид работа
в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет /ВАС/, под
които адвокатското възнаграждение не може да бъде намалено. Разпоредба на чл. 78, ал. 5 ГПК,
се намира в гл. VIII "Такси и разноски" от част I "Общи
правила" от ГПК. Предвид систематичното й място в процесуалния закон,
разпоредбата е приложима за всички уредени в ГПК производства ( исково,
обезпечително и изпълнително, доколкото липсват специални разпоредби, които да
дерогират приложението на уредените в част I от ГПК общи правила.
В случаите на осъществена защита по
изпълнителното производство, какъвто е настоящият, това са размерите,
определени в чл. 10 от Наредбата. В посочената разпоредба е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи
възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. (чл. 10,
т. 1 от Наредбата) и възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания в размер на 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 /чл. 10, т. 2 от Наредбата/.
Видно от представените материали по
изпълнително дело такива действия /извън подаването на молбата за образуване на
изпълнителното дело с необходимото съдържание по чл. 426, ал. 2 ГПК, в т. ч.
посочването на начин на изпълнение, иначе би била нередовна/ не са предприемани,
поради което и настоящият съдебен състав приема, че длъжникът не следва да носи
отговорност за заплащане на направени от взискателя разноски за възнаграждение
по чл. 10, т. 2 от Наредбата.
В конкретния случай, съдът намира, че
делото не представлява фактическа и правна сложност. Положеният от адвоката труд е минималният, следователно и
възнаграждението подлежи на намаляване поради неговата прекомерност до сумата
от 200 лв. (двеста лева) - минималното, което Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда като дължимо за
образуване на изпълнително дело.
По отношение на начислената пропорционална
такса по т. 26, б. "б" от ТТРЗЧСИ :
Съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ за
изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума. В
"парично вземане" се включва само дългът, предмет на изпълнението, не
и разноските по повод изпълнението. В противен случай би означавало да се
събират такси върху разноски, което не отговаря на законодателната идея. В конкретния
случай задължението на длъжника възлиза на сумата от 676,03 лв. Съгласно разпоредбата
на чл. 26, б. „б“ от Тарифата пропорционалната такса следва да се изчисли в
размер на 10 лв. + сумата от 57,60 лв. или общо в размер на 67,60 лв. без ДДС или 81,12 лв. с ДДС.
Жалбоподателят претендира разноски в
настоящото производство в размер на 75 лв., от които държавна такса - 25 лв. и юрисконсултско
възнаграждение - 50 лв. Предвид
изхода на делото взискателят следва да бъде осъден да заплати на длъжника
сумата в размер общо на 75 лв.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление
от 07.02.2020 г. на ЧСИ М.Б., с рег. №
838 при КЧСИ, в частта, с което е оставено без уважение искането на длъжника "Т.С."
ЕАД за намаляване на разноските по изп. дело изп. дело № 20208380400476 на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 при КЧСИ, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, възнаграждението на адв. К.С.- процесуален представител на взискателя
М.С.Д. по № 20208380400476 на ЧСИ М.Б., с рег. №
838 при КЧСИ, до размера от 200 лв.
ОПРЕДЕЛЯ
размер на пропорционална такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители по изп. дело № 20208380400476 на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 при КЧСИ, в
размер на 81,12 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА М.С.Д., ЕГН **********, да заплати
на "Т.С." ЕАД, ЕИК *******, сумата от 75 лв., представляваща разноски
в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия
Станимира Иванова по гр.д.№ 3197 по описа за 2020г. на СГС, ІV-Б състав
Не съм съгласна с
мнението на мнозинството на състава в частта за дължимата такса по т. 26 от
Тарифата. Начислените от ЧСИ пропорционални такси по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (Тарифата)
следва да се определят на база сумите по изпълнителния лист и разноските на
взискателя в хода на изпълнителното дело, които са различни от платените такси
по изпълнителното дело. Тоест следва да се съобразят и разноски за
възнаграждение за адвокат и други разноски, ако такива са направени за нещо
различно от такси по изпълнителното дело. Тези разноски се поставят в тежест на
длъжника с постановление на ЧСИ. Това постановление е несъдебно изпълнително основание, тоест за
тези разноски не е нужно да има издаден изпълнителен лист, за да може ЧСИ да
пристъпи към събирането им. Вземането за разноски за адвокат, направени в
принудителното изпълнение, се реализира в производството по изпълнение въз
основа на това постановление на ЧСИ, тоест въпреки, че то не е посочено в
изпълнителния лист. Вземането за тези разноски е парично вземане и за събирането
му се прилагат общите правила. То е вземане, което е различно от това, за което
е издаден изпълнителния лист, но правилата за събиране на двете вземания – това
по изпълнителния лист и това по Постановлението на ЧСИ за разноски за адвокат,
са едни и същи- правилата по ГПК, ЗЧСИ и Тарифата, приложими с оглед характера
на вземането. При така възприето се налага извода, че за събиране на вземането
на взискателя за разноски за адвокат ще се дължат онези такси и разноски по
изпълнението, които биха се дължали за парично вземане, което е снабдено с
изпълнителен лист и за събиране на което е образувано принудителното
изпълнение. Това особено ясно проличава в хипотеза, в която притезанието, за
което е издаден изпълнителен лист, не е парично. В последната хипотеза способите за изпълнение
и таксите за същото са различни от тези за събиране на паричното вземане за
разноски по изпълнителното дело. За
разноските на взискателя за адвокат, направени в изпълнението, ЧСИ съставя Постановление
и това е изпълнителния титул за тях и така предмет на изпълнителното дело става
освен непарично вземане по изпълнителния лист и парично такова по
Постановлението на ЧСИ за разноските. За последното ще се пристъпи към събиране
по някой от способите, предвидени в закона за паричните притезания и за
събирането му ще се наложат и съберат съответните такси по Тарифата като за
събиране на парично вземане. Изпълнителното производство не може да приключи
преди да се удовлетвори вземането на взискателя за разноски по Постановлението
на ЧСИ, независимо, че е удовлетворено непаричното му притезание по
изпълнителния лист. (В този смисъл т.2 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д.№
3/2015г. на ОСГТК на ВКС). В подкрепа на
този извод е подходът на законодателя при уредбата на т. 26 от Тарифата, с
която изрично са изключени при определяне пропорционалната такса по т. 26 от
Тарифата определени разноски на взискателя по изпълнението, но не са изключени
направените от него разноски за адвокат.
Съдия …………………..
(Станимира Иванова)