Р
Е Ш Е Н И Е
№ 141 23.10.2019 г.
град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, наказателно отделение
На тринадесети
септември година
2019
В публично заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПОПОВА
АНГЕЛ
ГАГАШЕВ
Секретар: Лена Димитрова
Прокурор: Румяна
Славова
като разгледа
докладваното от съдия Гайдурлиев
ВНОХ дело № 854 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г.Г.Г., ЕГН **********,
чрез защитника му адв. Имилиана Цонева от АК - Бургас, срещу присъда №
13/23.07.2019 г., постановена по НОХД № 38/2019 г. по описа на Районен съд - Карнобат.
С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият Г.Г.Г., ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че на 31.01.2018
г. от гр. Бургас, кв. „Ветрен”, ул. „Александър Стамболийски“ № **, Бургаска област чрез използване
на техническо средство – контактен ключ за запалване, противозаконно отнел
чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мицубиши“, модел
„Каризма“, с рег. № ****, от владението на И. К. Р. от гр. В. Т., без негово съгласие с намерение
да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство, изразяваща се в
повредени предна броня, предно обзорно стъкло, съединител и маховик, стартер,
преден десен фар, предна маска, автомобилна гума с размери 195/65 R 15, казанче
за охладителна течност и преден десен калник на обща стойност 1391,00 лева и
превозното средство е изоставено без надзор на ГП І-6 в землището на гр.
Карнобат, поради което и на основание чл. 346, ал. 2, т. 1, предл. първо и
второ и т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. второ от НК, вр. чл. 54, ал. 1,
вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от една
година, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС е бил определен
първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното наказание. С присъдата в
тежест на подсъдимия Г. са били възложени и направените по делото разноски.
С жалбата се релевира оплакване за явна несправедливост на наложеното
наказание и се прави искане за
изменение на първоинстанционната присъда, като се намали наказанието, наложено
на подсъдимия Г., от една година на четири месеца лишаване от свобода.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитникът на подсъдимия Г.
– адв. Имилиана Цонева поддържа жалбата си по изтъкнатите в нея доводи и
направеното искане, като пледира за прилагане на чл.55 от НК и налагане на
наказание под минимума в размер на четири месеца лишаване от свобода, считайки
го за достатъчно, за да се поправи и превъзпита подсъдимия, както и да се
въздейства предупредително върху другите членове на обществото.
Подсъдимият Г.Г.Г., в лична защита и в
последната си дума моли съда да му бъде намалено наказанието.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира наложеното наказание
от първоинстанционния съд за правилно определено по вид и размер и моли
присъдата да бъде потвърдена.
Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на присъдата,
независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на
въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира въззивната жалба за
процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок
от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт,
но разгледана по същество – за неоснователна.
По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред
доказателства, нужни за неговото правилно решаване. При собствения анализ на
доказателствената съвкупност, въззивният съд намери за установена следната
фактическа обстановка, която съответства с възприетата в мотивите към присъдата
на първоинстанционния съд:
Подсъдимият Г.Г.Г. е роден на *** г. в гр. *****, обл. *****. Същият живее
в с. К., общ. Л., обл. В. Т., ул. „****“ № *. Той е ****, **** гражданин, с ***
образование, ****, и е с ЕГН **********.
Подсъдимият
Г. е осъждан с общо осем влезли в сила съдебни акта, постановени в периода 2001
г. – 2018 г., като е изтърпявал ефективни
наказания лишаване от свобода в Затвора Ловеч – четири месеца ЛОС за времето от 29.01.2010 г. до 23.04.2010 г. и три месеца ЛОС за времето от 15.08.2018 г. до 09.10.2018 г.
След последното му осъждане по НОХД № 262/2018 г. по описа на Районен
съд – Горна Оряховица, с определение от 19.12.2018 г. по ЧНД № 988/2018 г. по
описа на Районен съд – Горна Оряховица, влязло в сила от 04.01.2019 г.,
постановено в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, му е било определено
едно общо наказание измежду наказанията, наложени му по НОХД № 672/2018 г. по описа на РС – Горна Оряховица, по НОХД №
194/2018 г. по описа на РС – Свищов и по НОХД № 262/2018 г. по описа на РС –
Горна Оряховица, като му е било наложено най-тежкото от тях, а именно лишаване
от свобода за срок от четири месеца, което да се изтърпи при първоначален общ
режим. На основание чл. 25, ал. 2 от НК е било приспаднато изтърпяното
наказание лишаване от свобода по горепосочените съдебни актове.
Подсъдимият Г. не е правоспособен водач и не притежава СУМПС.
Свидетелят И. Р. и съпругата му - И. Р. притежавали лек автомобил
„Мицубиши“ модел „Каризма“ с рег. № ****. Свидетелят Р. осъществявал строителна
дейност. През месец януари 2018 г. свидетелят Р. поел ангажимент да полага
гипсова мазилка на къща в кв. Банево на гр. Бургас. За да изпълни работата
свидетелят Р. имал нужда от помощник и публикувал обява за работа в интернет.
По повод публикуваната обява, подсъдимият Г. се свързал със свидетеля Р. и
заявил готовност да работи.
На 23.01.2018 г. свидетелят Р. минал с горе описания автомобил през с.
Козаревец, взел от автобусната спирка на селото подсъдимия Г. и двамата
отпътували за гр. Бургас. След като пристигнали в гр. Бургас, те се настанили
на квартира в кв. „Ветрен“, ул. „Ал. Стамболийски“ № ** и в същият ден
започнали да работят. Двамата ползвали една стая. На 30.01.2018 год. вечерта,
след приключване на работа, закупили храна и се прибрали в квартирата.
Подсъдимият Г. и свидетелят Р. вечеряли. Свидетелят Р. оставил в стаята, на
шкафчето до телевизора, личните си документи, парична сума в размер на 230 лв.
и ключовете на автомобила. Около 22.00 часа свидетелят Р. заспал. На 31.01.2018
год. около 01.35 часа свидетелят Р. се събудил и установил, че подсъдимият Г.
говори по телефона и отново заспал. След като приключил разговора по мобилния
телефон, подсъдимият Г. решил да се прибере в с. ***, но нямал превоз, а нямал
и пари, с които да плати превоза. Подсъдимият Г. решил да вземе автомобила на
свидетеля Р. и с него да се придвижи до с. ***. Докато свидетелят Р. спял,
подсъдимият Г. без негово знание и позволение, взел ключовете на автомобила му,
привел го в движение и се отправил в посока към гр. Карнобат. Подсъдимият Г. се
движел по ГП I-6, когато преди разклона за с. Глумче изгубил контрол върху
управлявания от него автомобил. Моторното превозно средство напуснало платното
за движение и навлязло в северната канавка, от което предната дясна гума на
автомобила се пукнала и настъпили повреди на същия. След произшествието
подсъдимият Г. заключил автомобила и през леко отворения преден ляв прозорец пуснал
контактния ключ на предната лява седалка. Подсъдимият Г. изоставил автомобила и
продължил пеш към ж.п. гарата на гр. Карнобат,
където се качил на влак и пристигнал в гр. Горна Оряховица.
На 31.01.2018 г. около 05.30 часа свидетелят Р. се събудил и установил, че Г.
го няма, както и липсата на контактния ключ на автомобила и паричната сума,
оставени от него на шкафчето на телевизора. Свидетелят Р. подал сигнал за
случая на телефон 112 и същият ден публикувал в социалната мрежа „Фейсбук“
снимка на автомобила си със съобщение, че същия му е отнет. Още същата вечер
около 21.54 часа, свидетелят Р. получил обаждане по телефона от непозната за
него жена, която му съобщила, че имало подобен автомобил изоставен между гр. Айтос
и гр. Карнобат. Р. съобщил за получената информация на служителите в РУ –
Карнобат и автомобилът бил установен, извършен бил оглед на същия и на
следващият ден подс. Г. бил установен в с. *****.
В резултат на пътно-транспортното произшествие, предизвикано при управлението
на автомобила от подсъдимия Г., са настъпили повреди, изразяващи се в повредени
предна броня, предно обзорно стъкло, съединител и маховик, стартер, преден
десен фар, предна маска, автомобилна гума с размери 195/65 R 15, казанче за
охладителна течност и преден десен калник. Според заключението на вещото лице
по изготвената по делото оценъчна експертиза стойността на причинените
имуществени вреди по лек автомобил „Мицубиши“ модел „Каризма“ с рег. № **** към
датата на настъпилото произшествие на 31.01.2018 г. е 1391,00 лева.
Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от направеното
от подсъдимия Г.Г. самопризнание, в рамките на проведеното при условията на чл.
371, т. 2 от НПК съкратено съдебно следствие, както и от доказателствата,
събрани в досъдебното производство, които изцяло го подкрепят, съдържащи се в
гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите И. Р. и И. Р., и
обясненията на подсъдимия Г.Г.; в писмените доказателствени средства – протокол
от оглед на местопроизшествие; в писмените доказателства - протоколи за
доброволно предаване, справка за съдимост на подсъдимия Г., справка за
нарушител/водач и справка от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”; във
веществените доказателствени средства - фотоснимки, изготвени при оглед на
местопроизшествието; в експертното
заключение на изготвената в досъдебното производство оценъчна експертиза на лек
автомобил „Мицубиши“ модел „Каризма“ с рег. № *****.
В съответствие с разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК първоинстанционният
съд не е събирал доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а ги е приел за категорично установени на база направеното
самопризнание на подсъдимия и на извършената положителна констатация за
подкрепеност на самопризнанието от събраните на досъдебното производство
доказателства. Подсъдимият Г. доброволно, съзнателно и при яснота за
последиците от това, е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Преценката, която е дължал първоинстанционният съд, е
за подкрепеност на направеното от подсъдимия признание на фактите, от
доказателствата, надлежно събрани на досъдебната фаза на производството.
Изводите на районния съд за подкрепеност на направеното признание от валидно
събрани доказателства на досъдебното производство са правилни. Следва да се
отбележи, че поради характера на тази диференцирана процедура, първостепенният
съд не е дължал анализ на доказателствената съвкупност, който е изискуем при
мотивиране на съдебния акт при разглеждане на делото по общите правила, а само
положителна констатация за подкрепеност на самопризнанието от събраните на
досъдебното производство доказателства. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС цялостното признаване на
фактите, изложени в обвинителния акт, обуславя ограничения в пределите на
инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивното решение. Въззивният
съд проверява дали процесуалната дейност на първата инстанция е осъществена при
съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство и
законосъобразността на доказателствената преценка. Също така, следи за спазване
регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие,
както и относно спазване изискванията на чл. 373, ал. 2 и
3 от НПК при
постановяване на присъдата. При осъществения контрол върху
дейността на първата инстанция, настоящият въззивен състав намери, че изводите
на районния съд за подкрепеност на направеното признание от валидно събрани
доказателства на досъдебното производство са правилни. Същевременно въззивният
съд прецени, че релевантните за решаване на делото обстоятелства са установени
в хода на разследването чрез способите и по реда на НПК, като при проведеното
съкратено съдебно следствие първостепенният съд е спазил изискванията на
закона. При установено
изпълнение на посочените правни предписания, както е в настоящия случай,
въззивната инстанция не разполага с процесуална възможност да реши делото на
основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и
да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти. Предвид на
това настоящият въззивен съдебен състав изцяло възприе
фактическите констатации на първостепенния съд.
В рамките на направените самопризнания, подкрепящи се от
доказателствената съвкупност, събрана на досъдебното производство, първоинстанционният съд е направил законосъобразни правни изводи относно престъпната
деятелност на подсъдимия Г.Г., като правилно е квалифицирал извършеното от него
деяние, като осъществяващо от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, предл. първо и второ и т. 3, вр. чл. 195,
ал. 1, т. 4, предл. второ от НК.
От обективна страна изпълнителното
деяние по чл. 346, ал. 1 НК се
изразява в отнемането на моторното превозно средство от владението на другиго,
при което деецът прекъсва това владение и установява свое такова. Законът
изисква да е налице не какво да е отнемане, а противозаконно отнемане без
съгласието на владелеца с намерение да го ползва, а не да го присвоява. Правилно първостепенният съд е приел, че от
обстоятелството, че подсъдимият Г. е привел автомобила в движение и го е
управлявал в посока от кв. Банево на гр. Бургас към гр. Карнобат, по път ГП І–6,
след като не е поискал и не е получавал съгласието от свидетелят Р., се извежда
намерението на извършителя Г. да ползва автомобила. Първоинстанционният съд
правилно е квалифицирал деянието при наличие на по – тежко наказуемия
квалифициран състав на престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 1, предл. първо и
второ от НК, а именно при наличие на последвала повреда на превозното средство,
както и че същото е изоставено от извършителя Г.. Повредата е настъпила по
време на ползването на лекия автомобил, тъй като преди разклона за с. Глумче, подс.
Г., който е неправоспособен водач, изгубил контрол върху управлението и
моторното превозно средство напуснало платното за движение, навлизайки в
северната канавка, вследствие на което предната дясна гума на автомобила се
пукнала и настъпили горепосочените щети по него. След произшествието
подсъдимият Г. заключил автомобила и през леко отворения преден ляв прозорец
пуснал контактния ключ на предна лява седалка, изоставяйки без надзор моторното превозно средство, тъй като
след отнемането го е оставил на друго място и по такъв начин е лишил владелеца
му - свидетелят Р. от възможността да упражнява обичайния контрол и е създал
възможност за допълнителното му увреждане или отнемането му. Правилен е
изводът на първоинстанционния съд за наличие на допълнителен квалифициращ признак
на инкриминираното деяние по смисъла на чл. 346, ал. 2, т. 3 от НК – деянието е
извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 от НК, а именно чрез
използване на техническо средство – контактен ключ на автомобил. От данните по делото се установява, че за да
осъществи владение върху автомобила, подсъдимият Г. е взел контактния ключ за
автомобила, оставен от свидетелят Р., и с този контактен ключ е привел
автомобила в движение.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като е
безспорно установено, че подс. Г. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните им последици и е искал настъпването
им. Подсъдимият Г. е съзнавал, че прекъсва владението
на свидетелят Р. върху автомобила, тъй като е осъзнавал липсата на съгласие за
предоставянето на автомобила, но въпреки това е установил свое владение с намерение да го ползва и с помощта на
контактен ключ е привел автомобила в движение.
Неоснователно е оплакването за явна
несправедливост на наложеното наказание, заявено във въззивната жалбата на
подсъдимия Г. и поддържано от него и от защитника му в съдебно заседание пред
въззивния съд.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на Глава двадесет и
седма от НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, като подс. Г. е признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства
за тези факти. Така заетата от дееца процесуална позиция закономерно е
обусловила приложението на чл. 58а от НК при определянето на наказанието за извършеното от него престъпление по чл.
346, ал. 2, т. 1, предл. първо и второ и т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл.
второ от НК. Наложената от първата инстанция на подс. Г. санкция правилно е
била индивидуализирана в хипотезата на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, като районният съд е мотивирал изводите си, че наличните смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства не са изключителни или многобройни,
за да могат да доведат до определянето на наказанието му по правилата на чл. 58а, ал. 4, вр. чл.
55 от НК. В кръга на последните правилно е било включено процесуалното
поведение на подсъдимия, обективирано в направени още на досъдебната фаза самопризнания
и съдействие за разкриване на обективната истина.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства законосъобразно са били
отчетени предходните осъждания на дееца, които обуславят заключение за липса на
поправително, предупредително и възпитателно въздействие на наложените му до
момента наказания.
Погрешно първостепенният съд е оценил като отегчаващи обстоятелства невъзстановяването на щетите, нанесени от
извършеното от подсъдимия престъпление. Съдебната практика е константна относно
това, че не може да бъде третирано като отегчаващо обстоятелство невъзстановяването на щетите. В този
смисъл е Решение № 229 от 8.V.1991 г. по н. д. № 62/91 г., I н. о. на ВС на РБ.
Като допълнително отегчаващо обстоятелство въззивният съд третира наличието
на повече от един квалифициращи признаци за деянието по чл. 346 НК.
Така, преценявайки конкретната степен на обществена опасност на извършеното
от подс. Г. престъпление, личната му такава, както и посочените по-горе
смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, въззивният съд прие, че
определеното от първата инстанция наказание лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца е справедливо, като същото законосъобразно е редуцирано с
1/3 предвид проведената диференцирана процедура до размер от една година
лишаване от свобода.
Обсъдените по-горе смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, преценени самостоятелно
и в съвкупност, не оправдават извод за необходимост от прилагане на по-лека
санкция с оглед постигане на съответствие с извършеното, както и за успешното
реализиране на целите на наказанието.
За приложението на разпоредбата
на чл.
55 от НК е
необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: 1. смекчаващите
обстоятелства да са изключителни и/или многобройни; 2. и най-лекото наказание,
предвидено за съответното престъпление да се явява несъразмерно тежко.
Първоинстанционният съд е съобразил конкретиката на казуса и законосъобразно е
преценил, че тези императивни изисквания не са налице, тъй като установените смекчаващи отговорността обстоятелства не могат да
бъдат квалифицирани като изключителни и/или многобройни по смисъла на чл.
55 от НК. В настоящия случай липсва и второто необходимо условие, а именно - и
най-лекото, предвидено в закона наказание, да се окаже несъразмерно тежко.
С оглед на гореизложеното въззивният съд прие, че наложеното на подсъдимия Г.
наказание от една година лишаване от свобода е справедливо и съответно на
тежестта на извършеното, и с него в пълнота могат да бъдат постигнати целите на
специалната и генерална превенция.
Въпросът с изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е самостоятелен
въпрос, който следва да бъде решен първоначално при съобразяване на
обстоятелството налице ли са законовите предпоставки за прилагане на чл. 66,
ал. 1 от НК и при положителен отговор, чрез преценка дали приложението на чл.
66, ал. 1 от НК ще способства за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК относно специалната и генерална превенция. В конкретния случай настоящият
въззивен състав счита, че приложението на чл. 66, ал. 1 от НК е било принципно допустимо
– наложеното наказание е в размер на една година лишаване от свобода; по
отношение на предходните осъждания на подсъдимия – от т. 1 до т. 5 от справката
му за съдимост, последно наложеното наказание по които – четири месеца лишаване
от свобода е било изтърпяно за времето от 29.01.2010 г. до 23.04.2010 г., е настъпила абсолютна реабилитация по чл. 88а, ал. 4, вр.
ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК с изтичането на пет години, считано от
23.04.2010 г. до 23.04.2015 г., поради което и към датата на извършване на
деянието, предмет на разглеждане по настоящото дело – 31.01.2018 г., подс. Г. се
е считал за неосъждан; последващите три осъждания на подс. Г. по НОХД № 672/2018 г., НОХД № 262/2018 г., двете по описа на РС –
Горна Оряховица, и НОХД № 194/2018 г. по описа на РС – Свищов са за
престъпления, извършени в условията на реална съвкупност с деянието, предмет на
настоящото дело.
Независимо от тази формална предпоставеност на института на условното
осъждане, въззивният съд счита, че в конкретния случай за постигане целите на
наказанието по чл. 36 от НК наложеното на подс. Г. наказание една година
лишаване от свобода следва да се изтърпи ефективно. Този извод се основава на
тежестта на извършеното деяние, оценено със завишена степен на обществена
опасност, предвид наличието на повече от един квалифициращи признаци за
деянието, както и с оглед липсата на правоспособност у подсъдимия да управлява
МПС, но въпреки това е предприел пътуване с процесния автомобил в тъмната част
на денонощието, с което е създал опасност за останалите участници в движението.
На следващо място въззивната инстанция констатира, че първоинстанционният
съд е допуснал нарушение на закона при определяне на първоначалния режим за
изтърпяване на наказанието. В диспозитива на присъдата районният съд се е
позовал на правното основание на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, а в
мотивите си е посочил, че от изтърпяване на
предходното наказание лишаване от свобода до настоящата престъпна дейност не е
изминал период от пет години, поради което следва да се определи първоначален
строг режим. Този извод е неправилен. Въззивният съд вече отбеляза, че по
отношение на предходните осъждания на подсъдимия – от т. 1 до т. 5 от справката
му за съдимост, последно наложеното наказание по които – четири месеца лишаване
от свобода е било изтърпяно за времето от 29.01.2010 г. до 23.04.2010 г. След тази дата до датата на извършване на деянието, предмет
на настоящото дело – 31.01.2018 г., са изтекли повече от пет години, което
изключва приложението на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС. Наред с това,
независимо от факта, че подс. Г. е изтърпял наказание лишаване от свобода за
срок от четири месеца, наложено му с определение от
19.12.2018 г. по ЧНД № 988/2018 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица,
като общо най – тежко наказание по НОХД № 672/2018
г. по описа на РС – Горна Оряховица, по НОХД № 194/2018 г. по описа на РС –
Свищов и по НОХД № 262/2018 г. по описа на РС – Горна Оряховица, то в случая
отново не може да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 57, ал. 1, т.
2, б. „б“ от ЗИНЗС, тъй като същото е наложено за престъпления, извършени в
условията на реална съвкупност с деянието - предмет на
настоящото дело. Да се приеме обратното би означавало да бъдат поставени в
по-неблагоприятно положение лицата, извършили съвкупност от престъпления, за
които са постановени отделни присъди и част от наложените с тях наказания вече
са изтърпени преди извършването на кумулация в сравнение с онези, които не са
изтърпели нито една от санкциите или са осъдени за съвкупност с една единствена
присъда.
Що се отнася до определянето на общо наказание измежду наказанията,
наложени на подсъдимия по настоящото дело и по НОХД № 672/2018
г., НОХД № 262/2018 г., двете по описа на РС – Горна Оряховица, и НОХД №
194/2018 г. по описа на РС – Свищов, по този въпрос следва да се произнесе
първоинстанционният съд в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК,
тъй като не е сторил това с постановената присъда.
За пълнота на изложението заслужава да се отбележи, че не са налице и
останалите хипотези на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС, предпоставящи строг режим
на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Наказанието, въпреки че е за
умишлено престъпление, не надхвърля пет години и не е наложено за деяние,
извършено в изпитателния срок на предходно осъждане. Най-сетне по делото няма
данни, че районният съд е съзрял и възможността за утежняване на режима в
хипотезата на чл. 57, ал. 2 от ЗИНЗС.
Предвид горното се налага извода, че в случая е приложима разпоредбата на
чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, изискваща определянето на първоначален общ режим
за изтърпяване на наложеното наказание.
С оглед изложеното и тъй като това е изцяло в полза на подсъдимия, първоинстанционната
присъда следва да бъде изменена, като бъде определен първоначален общ режим на
изтърпяване на наложеното наказание.
В останалата й част присъдата на първата инстанция следва да бъде потвърдена.
С оглед виновността на подсъдимия, правилно първоинстанционният съд е
ангажирал отговорността му за разноски, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
По гореизложените съображения и на основание чл. 334, т. 3
от НПК, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда
№ 13/23.07.2019 г., постановена по НОХД № 38/2019 г. по описа на Районен съд –
Карнобат, в частта относно определянето на първоначалния режим за изтърпяване
на наказанието, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ
първоначален ОБЩ режим за изтърпяване на наложеното на подсъдимия Г.Г. наказание
лишаване от свобода за срок от една година.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата
в останалата й част.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на
страните за изготвяне на въззивното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.