П Р О Т О К О Л
гр. Пловдив, 20.03.2023 г.
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V административен състав, в публично съдебно
заседание на двадесети март две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОИЛ БОТЕВ
секретар: СТАНКА ЖУРНАЛОВА,
сложи за разглеждане докладваното от председателя
административно дело № 552 по описа за 2023 година.
На именното повикване в
14:20 часа се явиха:
Жалбоподателят Ф.И.Ф. редовно призован по
електронна поща не се явява и не изпраща представител.
Ответникът КМЕТ на Община Пловдив редовно
призован по електронна поща, представлява се от М.Т.– Началник отдел „Правно
обслужване на общинската собственост“, лице с юредическо образование при Община
Пловдив, с пълномощно по делото.
Окръжна прокуратура – Пловдив редовно
уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител.
Съдът намира, че не са налице процесуални
пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се жалбата. Производството
е образувано по жалба на Ф.И.Ф., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адвокатско дружество „Б. и П.“, Булстат: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив 4000, ул „Тодор Хрулев“ № 7, с тел.
***, със съдружници и Управители адв. А.Т.Б. и адв. Н.С.П. срещу Заповед за
отчуждаване на недвижим имот № 21ОА-1491/14.06.2021 г. на Кмета на Община
Пловдив, отхвърлена със съдебно решение по адм. дело № 1917/21 г. на 27-ми
състав, което впоследствие е отменено с Решение № 1979/22.02.2023 г. на
Върховен административен съд, по адм. дело № 10302/2022
г., а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.
В жалбата се излагат подробни
съображения на първо място за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради
липса на мотиви, също така се твърди, че е налице недействителност на
оспорвания административен акт, като постановен при липса на основанията за
принудително отчуждаване на имоти – частна
собственост, както и че същата не е
издадена при наличие на материалноправните предпоставки за принудително
отчуждаване на недвижим имот – частна собственост, регламентирани в чл. 21, ал.
1 и ал. 2 ЗОбС.
На второ място заповедта се оспорва в
частта за размера на даденото парично обезщетение, като в условията на
евентуалност жалбоподателят моли същата да бъде изменена в частта за размера на
паричното обезщетение, като моли да бъде назначена СОЕ, която да определи
справедлив и адекватен размер.
ДОКЛАДВА се постъпила на 08.03.2023 г.
молба от ответника чрез процесуалния представител М.Т., с която излага следното
становище: процесният имот, към датата на издаване на обжалваната заповед е бил
собственост на Ф.И.Ф. – адресат на издадения акт и жалбоподател по адм. дело №
1917/2021 г.. С Решение № 1726/ 16.09.2021 г. Административен съд – Пловдив е отхвърлил
като неоснователна подадената жалба срещу издадения от Кмета на Община Пловдив
административен акт. Считано от датата на постановяване на решението,
последното, по силата на императивната разпоредба на чл. 27, ал. 6 от ЗОС е
влязло в законна сила. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 3, т. 1 от Закона
за общинската собственост „Имотът се смята за отчужден от датата, на която
паричното обезщетение, определено във влязлата в сила заповед по чл. 25, ал. 2
или в решението на съда, бъде преведено от общината в банка по сметка на
правоимащите лица“.
Предвид
последното и съобразявайки се с разпоредбите на ЗОС, Община Пловдив с писмо с
изх. №21П-5912/1/ от 07.10.2021 г. до Ф.Ф. е изискала необходимите документи във
връзка с необходимостта от изплащане на дължимото равностойно парично
обезщетение, съобразно влязлата в сила заповед на кмета на община Пловдив. В
отговор с писмо с вх. № 21П-5912/2/ 25.10.2021 г. Ф.И.Ф. ***, че не е
собственик на имота, предмет на издадената заповед за отчуждаване, предвид
извършена от него разпоредителна сделка /НА № 22 от 22.10.2021 г. за продажба,
вписан в СВ-АВ вх. per. № 3041/22.10.2021 г., акт № 63, том 106/. С последния
Ф.И.Ф. – адресат на обжалваната заповед за отчуждаване продава на В.Х.С.ПИ с ИД
****по КК и КР, с адрес на имота: гр. П., бул. „****" № **, с площ 132
кв.м. Предвид последното, Община Пловдив не е предприела действия по изплащане
на равностойно парично обезщетение, определено в Заповед № 21 OA-1491/ 14.06.2021
г., потвърдено и със съдебното решение, постановено по административно дело №
1917/ 2021 г. В тази връзка следва да се има предвид, че нормата на чл. 29, ал.
8 от Закона за общинската собственост предвижда, че ако в срока по ал. 7 не
бъде предявено искане за отмяна на заповедта за отчуждаване и в този срок
дължимото парично обезщетение заедно с лихвите не бъде преведено по сметка на
собственика на имота, заповедта за отчуждаване се обезсилва. Или иначе казано,
издадената заповед № 21 OA-1491/ 14.06.2021 г. на Кмета на община Пловдив към
дата 16.06.2022 г. вече е била обезсилена по силата на императивната разпоредба
на ЗОС. В този смисъл счита, че по настоящото дело липсва предмет, тъй като е
налице специален ред за обезсилване на издадения административен акт, като
следва да се има предвид, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е
депозирана след обезсилването на административния акт по силата на закона и
след извършената продажба, но това обстоятелство не е взето предвид от Върховен
административен съд.
На
следващо място ответникът счита, че жалбоподателят Ф.И.Ф. няма правен интерес
от оспорване на процесна заповед с оглед извършената от него
продажба на недвижимия имот, предмет на издадения административен акт,
обективирана в НА № 22 от 22.10.2021 г. за продажба, вписан в СВ-АВ вх. per. №
3041/22.10.2021 г., акт № 63, том 106, който е представен към депозираното пред
Върховен административен съд становище на Кмета на Община Пловдив по молбата за
отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Към дата 06.03.2023 г. при направена
служебна проверка в Агенция по вписванията чрез отдалечен достъп не се
установява да има промяна в собствеността, или иначе казано описаният в
заповедта на кмета недвижим имот е собственост на лице, различно от жалбоподателя
по настоящото дело.
Независимо,
че постановеното по административното дело съдебно решение е било
неблагоприятно за жалбоподателя, то обстоятелството, че същият, считано от
22.10.2021 г. не е собственик на недвижимия имот, предмет на издадената заповед
за отчуждаване, е пречка заповедта на Кмета на Община Пловдив изначално да
породи правно действие към днешна дата, тъй като не е налице хипотезата на
чл.25, ал. 2 от ЗОС – а именно: не е проведена отчуждителна
процедура по отношение на новия собственик на недвижимия имот. В тази връзка се
счита, че настоящият жалбоподател няма никакъв правен интерес от оспорване на
издадения административен акт, тъй като право да оспорват заповед за
отчуждаване на недвижим имот имат единствено собствениците на имотите, предмет
на отчуждаване или носителите на вещни права, какъвто жалбоподателя не е.
Счита, че
искането на жалбоподателя, освен че е недопустимо с оглед липсата на активна
легитимация, се явява и невъзможно за осъществяване на практика, тъй като
законът изрично регламентира с императивна правна норма начина на изплащане на
цената и неговия адресат – чл. 25, ал. 2 от ЗОС.
Предвид
гореизложеното моли жалбата да бъде оставена без разглеждане и производството
по делото да бъде прекратено, като им се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Към молбата са приложени: Пълномощно № 23ВК-414/07.03.2023 г.; Писмо
с изх. № 21П-5912/1/ от 07.10.2021 г.. Нотариален акт за
покупко-продажба от 22.10.2021 г.; Писмо вх. № 21П-5912/2/
25.10.2021 г. и Справка № 292431/06.03.2023 г. чрез отдалечен достъп в Агенция
по вписванията към 06.03.2023 г..
ДОКЛАДВА се
постъпила на 20.03.2023 г. молба от жалбоподателя чрез процесуалните
представители адв. Б. и адв. П., с която уточняват, че процесния имот, предмет
на обжалваната заповед за отчуждаване е продаден на друго лице на 22.10.2021 г.
и същият вече не е собственост на жалбоподателя, за което представят нотариален
акт.
Заявяват, че с изрично
писмо на дата 25.10.2021 г. жалбоподателят е уведомил община Пловдив за
продажбата на имот. Именно поради това молят настоящото производство да бъде
прекратено.
Връчи се препис от
молбата на адв. П. на процесуалния представител на ответната страна.
ТУРЛАНОВА:
Представила съм становище, което поддържам. Считам, че за жалбоподателя няма
правен интерес и моля да се прекрати настоящото производство, становище, което
кореспондира с представената молба от адв. П. от 20.03.2023 г.. Претендирам и
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА жалбата, ведно с приложените към
нея, както и представени от административния орган писмени доказателства.
ПРИЕМА административната
преписка.
ПРИЕМА докладваните молби от
процесуалните представители на страните, ведно с приложените към тях писмени
доказателства.
От представения нотариален акт от адв. П.
безспорно се установява, че процесният имот, който е бил предмет на обезщетение
с процесната заповед е прехвърлен на друго лице към октомври 2021 г., поради
което към настоящия момент следва да се приеме, че за жалбоподателя липсва
правен интерес, което налага на основание чл. 159, т. 4 АПК оставяне на жалбата
без разглеждане и прекратяване на съдебното производство.
Водим от горното и на основание чл. 159, т.
4 АПК
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалба на Ф.И.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокатско
дружество „Б. и П.“, Булстат: ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив 4000, ул „Тодор Хрулев“ № 7, с тел. ***, със съдружници и Управители
адв. А.Т.Б. и адв. Н.С.П. срещу Заповед за отчуждаване на недвижим имот №
21ОА-1491/14.06.2021 г. на Кмета на Община Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 552/2023 г. по описа на Административен съд –
Пловдив, V състав.
ОСЪЖДА Ф.И.Ф., ЕГН
**********, с адрес: *** да заплати на Община Пловдив юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева.
Определението подлежи
на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен
срок от съобщението на жалбоподателя и от днес за ответника.
Протоколът се изготви
в съдебно заседание.
Заседанието се закри
в 14:30 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: