МОТИВИ към ПРИСЪДА
от 23.10.2019г.на КРС
по НОХД № 998/ 2019г.
Повдигнато е
обвинение срещу В.П.Т. по чл.183 ал.1 от НК за това, че в периода от
21.01.2015г. до 21.07.2018г. в гр.Кърджали след като е осъден да издържа свой
низходящ- дъщеря си Л.В.П. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител Р.Г.С. с ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 42 месечни вноски възлизащи на
обща стойност от 11252,56лв.
Производството
по делото се движи по реда на глава 27 съкратено съдебно следствие като
подсъдимият Т. признава фактите от обвинителния акт по чл.371 т.2 от НПК, признава
се за виновен и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Представителят
на прокуратурата моли съда да признае подсъдимия за виновен в извършване на
престъпление така, както бил предаден на съд. По отношение на наказанието
предлага „лишаване от свобода“ за срок от 1 година с изпитателен срок от 3
години.
Подсъдимият В.Т.
се признава за виновен, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за
тези факти. В последна дума моли за по- малко наказание. Защитникът му пледира при
постановяване на присъдата да се вземе предвид доказателствата установяващи
наличието на влошено здравословно състояние на дееца. Фактът на неплащане на
издръжка е в резултат на това, че той е загубил контакт с пострадалото лице,
тъй като то е живеело извън пределите на страната. След установяването на такъв
той е започнал месечно и своевременно да заплаща дължимата месечна издръжка, но
според възможностите си, тъй като е пенсионер по болест и получава минимална
пенсия в размер на 176лв. Поради това намира, че са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства и моли за приложение на чл.55 от НК.
Съдът като
обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият В.П.Т.,
роден на ***г***, български гражданин, женен, със средно образование,
пенсионер, неосъждан, с ЕГН **********.
Настоящата
съдебна инстанция възприема фактическата обстановка описана в Обвинителния акт
предвид на направените самопризнания от страна на подсъдимия по отношение на
фактите в него на основание чл.373 ал.3 от НПК, а именно: През 2003г. от
съвместното съжителство в Испания на подсъдимия В.Т. и свидетелката Р.С. им се
родило дете- Л.В.П.. Двамата родители се разделили през 2008г., а детето
останало да живее при майката. С решение № 00080/ 201 от 21.06.2013г. по дело №
323/ 2012г. на първоинстанционен следствен съд № 2 Койадо Вийалба- Мадрд,
Испания, подсъдимият Т. бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето си Л.П.
в размер на 150 евро считано от 21.06.2013г. чрез майката и законен
представител Р.С..
Свидетелките
Р.С. и Л.П. живели в Испания до края на месец юли 2014г. От 01.08.2014г. те
живеят в гр.Кърджали на адрес ***.
Подсъдимият В.Т.
след влязлото в сила решение заплащал определената от съда издръжка до началото
на 2015г. От 21.01.2015г. до 21.07.2018г. той не заплатил 42 месечни вноски
като общата дължима сума е в размер на 11252,56лв.
Тази
фактология настоящата съдебна инстанция установи от всички събрани по делото
доказателства, която не се оспорва от нито една от страните.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА: За да е налице престъпление по смисъла на закона следва деянието-
действие или бездействие, да е осъществено опасно, да е извършено виновно и да
е обявено от закона за наказуемо. Непосредствен обект на престъплението по чл.183
от НК са обществените отношения, в рамките на които се изпълняват задълженията
определени от закона лица да осигуряват средства за съществуването на децата
си. Издръжката е парична и се дължи на месечни вноски. От обективна страна
изпълнителното деяние на престъплението по чл.183 ал.1 от НК се изразява в неплащане
на присъдена с влязло в сила съдебно решение издръжка. То може да се осъществи
само чрез бездействие на неизпълнение на задължението в размер на две или
повече месечни издръжки. По делото безспорно се установи, че подсъдимият В.Т. не
е заплащал в инкриминирания период повече от две месечни вноски. Субект на
престъплението, в което е обвинен по чл.183 ал.1 от НК, може да бъде само
особен такъв, а именно лице, което е осъдено да издържа свой низходящ. Налице е
в случая това качество към инкриминирания период, защото видно от Решение № 00080/
201 от 21.06.2013г. по дело № 323/ 2012г. на първоинстанционен следствен съд №
2 Койадо Вийалба- Мадрд, Испания деецът Т. дължи издръжка на детето си Л.. В
настоящият случай безспорно се установи, че деецът е знаел, че дължи издръжка
на дъщеря си, но въпреки това не е заплатил инкриминираната дължима сума чрез нейната
майка и законен представител Р.С..
Причините за
извършване му се коренят в неуважение на дееца към закона, ниско правосъзнание
и тежко материално и социално положение.
ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът като взе предвид
степента на обществена опасност на деянието- типична, предвид характера на
извършеното; като отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства-
самопризнанията, които прави на досъдебното производство, съдействието за разкриване
на обективната истина, чисто съдебно минало, добри характеристични данни и
влошено здравословно състояние, и съобрази разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК,
който препраща към чл.58а от НК, намира че наказанието следва да бъде
определено при условията на чл.58а, ал.1 от НК вр.чл.373 ал.2 от НПК при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства. Поради това настоящата инстанция
определи наказание към минималния размер на предвиденото, а именно „лишаване от
свобода” за срок от 6 месеца, което
наказание ще изпълни целите на чл.36 от НК. Така определеното наказание
„лишаване от свобода“ съдът намали с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК,
поради което наказанието, което следва да изтърпи е „лишаване от свобода“ за
срок от 4 месеца. На основание чл.66 ал.1 от НК така определеното наказание бе
отложено за срок от 3 години, тъй като са налице условията за това, а именно наложеното
наказание е „лишаване от свобода“ до три години, лицето не е осъждано на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а и съдът намери, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е
наложително да изтърпи наказанието.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК направените по делото
разноски се присъдиха на подсъдимия В.П.Т., който да ги заплати по сметка на
ОДМВР- Кърджали в размер на 470,40лв.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: