Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав на пети април
през две хиляди и двадесет и първа година
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
При секретаря Цв.Добрева като разгледа докладваното от
съдия ТАШЕВА гр. дело N 11756 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 11.03.2019 г. по гр.д. № 12434/17
г., СРС, ГО, 160 с-в ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Н.Х.Г., с ЕГН **********,*** - адв.Х.Б. срещу „Е.А.Т.“АД, с ЕИК********, представлявано от К.П., с адрес: гр.София, бул. „********тяло
А, с правно основание чл.215 от КТ за сумата от 999 лв., представляваща частичен иск от общата сума в размер на 6845лв.-
претендирана като дължимо обезщетение за командироване, поради неизплатени
дневни разходи, дължими за периода от 09.11.2015 г. до 01.04.2016 г.
ОСЪЖДА Н.Х.Г., с ЕГН **********,*** - адв.Х.Б. да заплати на „Е.А.Т.“АД, с ЕИК********,
представлявано от К.П., с адрес: гр.София, бул. „********тяло А, на основание
чл. 78, ал.З от ГПК, сумата от 660
лв.- разноски по делото за адвокатско възнаграждение,намалени на
400 лв.с опр.от 24.07.2020 г.
Решението се
обжалва от ищеца като неправилно и незаконосъобразно.В жалбата си въззивникът
твърди,че съдът не е
изследвал въпроса за наличие на законно издадена заповед за командировка и че с
тази заповед ищецът е изпратен извън пределите на страната.След като ищецът е
изпълнил заповедта за командировка е следвало да се изплатят командировъчни за
престоя.Моли да се ревизира извода на съда,че мястото на работа и мястото на
командировка не могат да съвпадат.
Моли да се отмени решението и да се уважат
предявените искове .Претендира разноски.
По жалбата е постъпил отговор от въззиваемата страна,с който същата
се оспорва.Претендират се разноски.
Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства,приема за установено следното:
На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от
настоящите мотиви.За пълнота:
Районният съд е сезиран с искове с правно
основание чл.215 КТ- за изплащане на обезщетение за командироване /дневни пари/
в размер на 999 лв. /частично/ от 6845 лв., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба. Ищецът твърди, че в периода
09.11.2015г.- 01.04.2016г. е работил в Република Сърбия, град Владичин хан,
обект- изграждане на магистрала Е75 и за посочения период му се дължат
командировъчни- дневни.
СРС е отхвърлил изцяло предявените искове, като е приел от фактическа
страна, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на
което ищецът е приел да изпълнява длъжността „мениджър контрол по разходите
ПТО“ с място на работа- Република Сърбия, град Владичин хан- обект: изграждане
на магистрала, Отсечка Грделица- Царичина долина. Уговорено е между страните по
делото основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2520лв. и
допълнително месечно трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит
- по 0.6% за всяка година трудов стаж. Прието е също, че видно от заповед за
командировка №190/04.11.2015г., че ищецът Н. Г. е командирован за периода от
09.11.2015г. до 08.11.2017г. в Република Сърбия, град Владичин хан, на обект: изграждане на магистрала, Отсечка Грделица- Царичина долина, ЛОТ 3, тунел
Предеяне. Първоинстанционният съд е приел, че по своята същност командировката
представлява временно изпълнение на определената трудова функция на работника
или служителя извън мястото на постоянната му работа, определено с трудовия
договор. В разпоредбата на чл.66, ал.З от КТ е уредено понятието място на
работа като място, съвпадащо със седалището на предприятието, освен ако не е
уговорено друго или не следва от характера на работата. В съдебната практика се
приема, че предназначението на командировъчните пари е да компенсират до
известна степен неудобствата, които работникът или служителят понася, когато
изпълнява задача извън мястото на работа. Работодателят ще дължи компенсиране
за претърпените от работника или служителя неудобства, в случай, че последният
следва да изпълнява трудовите си задължения на място, което не е отнапред
известно и изрично прието в договора и не следва от естеството на работа. Съдът
е приел още, че в сключения между страните трудов договор, е налице едно от
двете изключения, предвидени в нормата на чл.66, ал.З от КТ-посочено е точно
определено място на работа на ищеца: Република Сърбия, следователно налице е
предварително конкретно знание и съгласие от страна на ищеца за точно
определено място на работа, посочено и в трудовия му договор. Изхождайки от
същността на командировката, следва да се приеме, че мястото на работа и
мястото на командироването на работника или служителя не може да съвпадат.
Съгласно чл.66, ал.1, т.1 КТ в трудовия договор
задължително се определя мястото на работа на работника или служителя. За място
на работа се счита седалището на предприятието, с което е сключен трудовият
договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата.
Командироването по смисъла на чл. 121, ал. 1 КТ представлява изпълнение на
трудови операции, съставляващи с оглед на индивидуалното трудово правоотношение
конкретна трудова функция, но извън мястото на постоянна работа. При
командироване работникът има право да получи обезщетение по чл.215 КТ при
условия и ред, определени в Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина. В конкретния случай в трудовия договор, сключен между
ответното дружество и Н.Г. е определено място на работа- Република Сърбия, град
Владичин хан. След като при възникване на трудовото правоотношение страните
изрично са уговорили, че мястото на работа е различно от седалището на
работодателя, именно това е мястото на работа на съответния служител.
Изпълнението на възложените трудови функции от страна на ищеца е осъществявано
на място, съобразно договореното в трудовия договор- в
република Сърбия, град Владичин хан. Няма налице временна едностранна промяна
от страна на работодателя на мястото на работа, за да се приеме, че е налице
командироване по смисъла на чл. 121, ал. 1 КТ. Обектът, на който ищецът е
изпълнявал трудовите си задължения в процесния период, представлява място на
постоянна работа по смисъла на чл.121 КТ, поради което при липсата на
установено командироване, не се дължи обезщетение по чл.215 от Кодекса на
труда.
Сключването на трудовия договор
между страните, в който изрично е договорено място на работа- Република Сърбия ,предхожда
издаването на заповедта за командироване, тъй като може да бъде командировано
лице, което вече има качеството работник/служител. Мястото на работа на
работника остава непроменено, поради което заповедта за командироване не е
основание за изплащане на дневни командировъчни по чл.215 КТ.
Не се
доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то
следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна има право на разноски.Такива са сторени в размер на
600 лв.,които са прекомерни, предвид ниската
правна и фактическа сложност на делото.Затова съдът ги намалява на 300
лв.,съобразно Наредба №1/2004 г.за МРАВ.
На основание
изложеното, Софийски градски
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 11.03.2019 г. по гр.д. №
12434/17 г., СРС, ГО, 160 с-в.
ОСЪЖДА Н.Х.Г., с ЕГН **********,*** - адв.Х.Б.
да заплати на „Е.А.Т.“АД,
с ЕИК********,
на основание чл. 78, ал.З от ГПК, сумата от 300 лв.- разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.