Р Е Ш Е Н И Е
№ 374
Град Пловдив, 19, 02, 2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І
отделение, V състав, в открито заседание
на 14,12,2018 година в състав:
Административен съдия:
СТОИЛ БОТЕВ
при участието на секретаря В. К.,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1135 по описа на
съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.160 от ДОПК.
Жалбоподателят – З.Д.Д. с ЕГН ********** с ЕТ „***Д.“
със съдебен адрес *** обжалва
РА № Р-16001617002744-091-001/20.12.2017 г. и РА за поправка с №
П-16001618010444-003-001/17.01.2018 г., в частта, потвърдена с решение № 173 от
26.03.2018 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив, в която на дружеството
са определени допълнителни задължения за непризнат данъчен кредит в размер на
300 лв., прилежащи лихви от 30.92 лв., данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011
г. в размер на 28 912.95 лв. и лихва за забава в размер на 16 579.48 лв., данък
по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016 г.в размер на 27 523.40 лв. и прилежаща лихва
в размер на 1773.87 лв., данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на
51 941.58 лв. и прилежаща лихва в размер на 24 487.88 лв., както и в частта за
допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски на
самоосигуряващото се лице, както следва: Период Главница Лихви
• Вноски
за ДОО 2011 г. -3 403,36 лв. -2 179,44 лв.
• Вноски
за ДОО 2012 г. -3 381,68 лв. -1 594,24 лв.
• Вноски
за ДОО 2016 г. -4 801,23 лв. -309,44 лв.
• Вноски
за ЗО 2011 г. -1 529,60 лв. -877,11
лв.
• Вноски
за ЗО 2012 г. -1
519,85 лв. -716,53 лв.
• Вноски
за ЗО 2016 г.-2 157,85 лв. -139,07 лв.
Твърди се в жалбата, че РА е
неправилен незаконосъобразен и необоснован и постановен при неправилно
тълкуване на материалния закон и при допуснати съществени нарушения при
издаването му, съгласно чл. 122 ДОПК и на други материално-правни норми по
закона за счетоводството и ЗДДФЛ. Излагат се подробни съображения и практика на
ВАС и се иска неговата отмяна, като се претендират и съдебни разноски, съобразно приложения списък
на л. 639.
Ответникът –
Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив
при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юк. Б. в представената защита
/ л. 645/ е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и претендира присъждане на съответното юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура гр. Пловдив , като контролираща страна
редовно уведомена не встъпва в процеса.
Ревизионния акт е обжалван в
предвидения за това срок, пред горестоящият в йерархията на приходната данъчна
администрация орган, който с решението си го е потвърдил и изменил в
обжалваната негова част. Така постановения от Директор Дирекция “Обжалване и
управление на изпълнението” - Пловдив резултат и подаването на жалбата от лице
с правен интерес, в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната процесуална
допустимост.
Съдът
от приложените доказателства в административната преписка установи от фактическа страна следното:
Съдът установи , че процесното
ревизионно производство е сложено в ход със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-16001617002744-020-001/03,05,2017г., издадена от Й.М.на длъжност
Началник сектор в отдел „Ревизии“ при ТД на НАП гр. Пловдив. Предметният обхват
на ревизията е определяне на задълженията на р.лице по ЗДДФЛ за данъчни периоди от 01.01.2011 г.
до 31.12.2015г., за Данък върху
добавената стойност (ДДС) за данъчни периоди от 01.01.2012 г. до 31.12.2016г. ,
за ДОО за период 01,01,2011-31,12,2015г. и за ЗО за период 01,01,2011-31,12,2015г като
е определен краен срок за приключването й до 09,10,2017г. Последвало е
издаването на още три ЗВР / л. 48-59/ доказателства за издаването на които, връчването и получаването им са налице и в
приетия по делото диск на л. 583.
В хода на производството, на
основание чл. 117 от ДОПК е издаден / л. 168/ Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001617002744-092-001/23,10,2017г
, а впоследствие, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, е издаден / л.71/ и оспореният РА Р-16001617002744-091-001/20,12,2017г
от М. и И. съответно на длъжност началник сектор “Ревизии” – възложил ревизията
и главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив.
На 17,01,2018г. е издаден /л. 62/ и РА за поправка на първия РА .
Горния резултат е обжалван от
ревизираното лице, като с Решение № 173 от 26.03.2018 г. на Директора на
Дирекция „ОДОП“ Пловдив, като цяло се потвърждава процесния ревизионен акт и РА
за поправка в обжалваната част, и се отменя в частта за допълнително начислен
ДДС в размер на 74933,07лева и прилежащи лихви в размер на 43396,05лева.
С оглед делегирането на правомощия по
реда на чл.112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и предвид представения /л. 583/ оптичен носител – CD, с електронни документи
относно процесния РА, РД и ЗВР, съдът счита че оспорения РА е издаден от
компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила,
като в настоящото производство се доказа и валидността на електронните подписи,
положени под РА, РД и ЗВР. Съдът взе предвид представения оптичен носител с копия на обжалвания акт,
доклад и всички ЗВР, подписвани с електронен подпис oт органа по приходите,
като от същите, с програма DSTool бе проверена валидността на подписите и се
установи, че същите са квалифицирани по своята същност, съгласно разпоредбите
на Закона за електронния документ.
От приложените доказателства в
административната преписка, както и от изложеното /л.15/ в оспореното Решение № 173 от 26,03,2018г. съдът
установи следното:
ПО ЗДДФЛ:
Ревизията по ЗДДФЛ е за периода от
01.01.2011 г. до 31.12.2016 г. и е определен допълнително данък по чл. 48, ал.
2 от ЗДДФЛ в резултат от следната констатация на органите по приходите:
При извършена проверка на първичните
документи – банкови извлечения за движение по разплащателните сметки във валута
в ЦКБ АД клон Пловдив BG61 CECB 979014D54100300 в евро и в ОББ АД BG34 UBBS 78211211412415 в евро са установени
получени суми на 12.06.2012 г.; 26.01.2012 г.; 16.02.2012 г.; 01.03.2012 г.;
14.03.2012 г. и 20.03.2012 г., като общо постъпилите суми възлизат на 229
876,00 евро или 449 598,38лв. Наредител на сумите е GULLER GIDA URUNLERI VE
INS. SAN. V. ATARTURK CAD MERKEZ MAN NO 149 TR ALIBEYKOY ISTANBUL 7 TR
**********. Посочва се, че за получените преводи от страна на ревизираното лице
няма издавани фактури за продажби. Няма представени при ревизията инвойс
фактури към наредителя.
Представени са обяснение и счетоводни разпечатки като е декларирано , че в сметката на
ЕТ „***“ през 2012 г. няма постъпили суми от турската фирма – Г.Ж.У.. ЕТ няма
търговски отношения с посочената турска фирма. Търговските отношения са с друго
дружество на З. Д. – „***.“ ООД. Там са отразени всички продажби и постъпления
от тях. Приложени са разпечатки от дружеството „***“ ООД.
При направена справка в интернет се
установява, че посоченият наредител на сумите е търговска компания от Турция –
Истанбул.
Направена е констатация, че
ревизираното лице не е представило изисканите му документи и обяснения, с които
да докаже, че сумите не са свързани с търговската му дейност. В своите
обяснения то потвърждава, че с турската фирма има търговски отношения в друго
от дружествата, собственост на З. Д.. Предвид това, при ревизията се приема, че
няма доказателства, че получените преводи са от други финансови отношения и
същите се приемат за приходи от дейността на ЕТ „***“, които не са отчетени по
надлежния ред. Посочено е от органите по приходите, че през ревизирания период
ЕТ „***“ извършва както дейности в търговията, така и в услугите. Ревизираното
лице не е представило документи относно получените суми. Представени са
оборотни ведомости и инвентаризационни описи към 31.12.2012 г., от които е
установена наличността на стоковите запаси. Поради това, направена е
констатация, че не може да се приеме, че получените суми са свързани с
продажбата на стоки. Не са представени и инвойс фактури, от които да се
обоснове извода, че същите са свързани със стоки. Не са представени и митнически
декларации за оформен износ, от които да е видно, че стоки са напуснали
територията на България. Посочено е, че при ревизията не се установяват данни
за характера на получените суми и дали имат съответстващи разходи, поради което
се приема, че същите са приход от дейността, на които не може да бъде определен
съответстващият му разход. Органите по
приходите са установили, че е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи и
след анализ по ал. 2 от същата разпоредба са определили данъчна основа за
облагане на лицето от дейността като едноличен търговец по особения ред,
предвиден в ДОПК.
Във възражението срещу РД от страна
на ревизираното лице е посочено, че постъпилите суми са получени/транзитирани
през сметката на ЕТ „****– З. Д.“ и са отчетени счетоводно в „***“ ООД. Твърди
се, че са разплатени продажби (износ) на дружеството и са приложени ЕАД за
износ за периода м.05.2012 г. – м.11.2012 г., т.е. след периода през който
сумите са постъпили по сметката на ЕТ. Приложени са и ЕАД за износ за периода
м.01.2011 г. – м.07.2011 г., който е преди датите на преводите.
Органите по приходите са приели, че
представените с възражението множество ЕАД (почти всички за 2011 г. – 2012 г.)
по никакъв начин не доказват, че получените суми са свързани с тях. Точно
обратното - в основанията за извършените преводи са посочени номера на инвойси,
различни от издадените от „***“ ООД на турския контрагент, а постъпилите суми
не съвпадат с нито една дължима сума по митническите декларации. От
представените разпечатки от счетоводната отчетност на дружеството се установява
само, че има начислени вземания по с/ка 411“Клиенти“ по тези митнически
декларации, но не са представени счетоводните статии, с които са погасени
вземанията от турския клиент, нито са приложени документите, въз основа на
които е станало това. Не са представени документи, доказващи прехвърляне на
сумите от ЕТ „****– З. Д.“ на „***.“ ООД и дали са спазени изискванията на
закона за ограничаване на плащанията в брой.
В счетоводството на ЕТ „****– З. Д.“
за постъпилите суми са взети операции по дебит на с/ка 503 „Разплащателна
сметка“ срещу кредита на с/ка 501 „Каса“ и не е осчетоводен разчет със свързаното
лице или друг вид разчет.
Предвид посоченото, счетено е, че
лицето е следвало да посочи в приходите общо постъпилите суми в размер на 449
598,38 лв. левова равностойност. Определена е данъчна основа от дейността на
търговеца в размер на 346 277,18 лв. и съответният данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, предмет на настоящата жалба.
Съдът установи , че в жалбата срещу
РА се твърди, че постъпилите суми в банковите сметки в евро не представляват
приход на едноличния търговец, а на посоченото дружество, в което З. Д. е
съдружник. Сочи се, че сумите са постъпвали, защото по това време банковите
сметки на „***.“ ООД са били запорирани /в уверение на което е приложено копие
на удостоверение от „ОББ“ АД/. Поради това е подписан договор за временно доверително
ползване на разплащателните сметки на търговеца. Твърдяло се е , че при анализ
на цялото движение на паричните потоци би се установило, че постъпилите суми по
банковата сметка на едноличния търговец са преминали в патримониума на
дружеството било чрез захранване на банковата му сметка в ЦКБ след 09.04.2012
г., било чрез обслужване на задължения на дружеството към неговите доставчици в
Испания.
В хода на ревизията е констатирано,
че в банковите сметки на търговеца са получени суми в евро, наредени от турска
фирма, от турска банка в Истанбул и в част от нарежданията са посочени номера,
които вероятно са на инвойс – фактури. Ревизираното лице твърди, че получените
суми не са във връзка с извършвани от него продажби, а с такива на свързаното
дружество „***.“ ООД. Посочено , че след
като ревизираното лице твърди наличието
на определени факти и обстоятелства то негов е ангажимента да докаже същите
като представи за това съответните документи, удостоверяващи твърдяните от него
факти и обстоятелства.
От лицето са изисквани документи относно
притежаваните транспортни средства. При данъчната ревизия е представена
инвентарна книга на сметка 205 транспортни средства. Относно автомобил Мерцедес
лицето декларира, че няма документи за придобиване на автомобила и няма
регистрационен талон. Автомобилът е предоставен пред Агенция Митници като
обезпечение. Заведен е счетоводно като сумата на задължението от 50 000 лв. е
към контрагент физически лица – собственик. Към 31.12.2016 г. сумата стои като
неразплатена. Видно от приложен амортизационен план за актива има отчетни
следните годишни счетоводни амортизации и със същият размер данъчни
амортизации: 2012 г. – 7 291,62 лв.; 2013 г. - 12 500,00 лв.; 2014 г. -12
500,00 лв.; 2015 г. – 12 500,00 лв.; 2016 г. – 5 208,38 лв. В РД/РА е записано,
че на основание чл. 56 от ЗКПО данъчните амортизируемите активи се включват в
данъчния амортизационен план по данъчната им амортизируема стойност. Това е
историческата цена на актива, намалена с включените в нея провизии и дарения,
свързани с актива. Тази норма гласи, че за начисляването на данъчни амортизации
следва да се определи цената на актива. При ревизията и с настоящата жалба не
се представени документи доказващи цената на придобиване на актива или
документи, които са послужили за определяне на цена на придобиване в размер на
50 000,00 лв. С тази стойност актива е включен в данъчният амортизационен план
и за него се начисляват данъчни амортизации. Освен, че не са представени
доказателства, относно определената данъчна амортизационна стойност от 50
000,00 лв., не са представени документи,
от които да е видно коя е датата на закупуване на актива и съответно датата на
въвеждане в експлоатация. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗКПО
начисляването на данъчна амортизация започва от началото на месеца, през който
данъчният амортизируем актив е въведен в експлоатация или от началото на
следващия месец, като датата на въвеждане в експлоатация следва да е
документално обоснована. Органите по приходите правилно са направили извод, че
лицето в качеството му на едноличният търговец не е следвало да начислява
данъчни амортизации за въпросния активи, с които впоследствие да намалява
финансовия си резултат за ревизираните периоди.
Определен е допълнително данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в резултат от следната констатация
на органите по приходите:
От органите по приходите са
събрани доказателства за приходите и
разходите на лицето по години за целите на съпоставката им. В хода на
ревизионните действия, по реда на ДОПК са връчени искания за представяне на
документи и писмени обяснения със справки на ревизираното лице, както и на
трети лица – службите по вписванията, отдел „Местни данъци и такси”, банките,
Обл. дирекция „Полиция”. От информацията по събраните доказателства и присъединените
такива са установени приходите /ресурсите/ и разходите на З.Д.Д.. С оглед
изследването на приходите и ресурсите за предоставянето на парични средства на
дружествата/ „***“ ООД; „***.“ ЕООД/, в които лицето има дялово участие се
извършва съпоставка на извършените разходи и доказаните приходи, за
установяване на наличието на съответствие между тях, с цел евентуално
последващо прилагане на разпоредбата на чл.123 от ДОПК. В хода на ревизията са
представени от З. Д. разписки за получени суми в заем, от които е видно, че
размерът на заемите е както следва: на 02.03.2016 г. от И.С. 50 000,00 евро с
левова равностойност 97 791,50 лв.; на 02.03.2016 г. от Л.К. 50 000,00 евро, с левова
равностойност 97 791,50 лв.; на
02.03.2016 г. от К.С. 50 000,00 евро, с
левова равностойност 97 791,50 лв.; на
02.03.2016 г. от Л.К. в размер на 50 000,00 евро, с левова равностойност 97 791,50 лв. Обяснено е от жалбоподателката,
че всички суми са получавани персонално от нея и няма данни за техните ЕГН и
адрес. Тя е пояснила, че парите е
получавала в брой, на части и на различни места в Турция - Одрин,
Истанбул. Връщането им е от 2015г., поетапно, на части и продължава. Документите
са изготвени на място и не знае от кого.
В резултат на всички събрани в хода
на ревизията документи и обяснения органите по приходите са направили извод, че
не се представени годни доказателства относно получените от лицето заеми от
чужди граждани. Не са представени конкретни данни относно самите лица
заемодатели, не са представени и конкретни данни на кои дати са получени
сумите. Представените договори /по скоро с характеристика на разписки/ са с
дата и сума, а З. Д. декларира, че ги е внасяла на части по 10 000 евро при
всяко влизане в България. По заемите няма лихви и условие за връщане на сумите.
Според доказателствата и анализа,
който са направили органите по приходите
жалбоподателката не е разполагала с декларирани и обложени доходи, които
да покриват като размер извършените от нея разходи през част от периодите на
ревизията и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската
дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му
състояние за следните ревизирани
периоди: 2011 г. в размер на 295 500,00
лв.; 2016 г. в размер на 283 470,60 лв.
При тези обстоятелства, в ревизионния доклад, респективно в ревизионния акт,
е посочено, че за тези данъчни периоди
са налице предпоставките на чл.122, ал.1,
т.7/декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската
дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му
състояние за ревизирания период/ от ДОПК за определяне на данъчните основи, по
години по реда на чл.122, ал.2 от същия кодекс.
Предвид посоченото, размерът на
несъотвествието е посочено като облагаем доход
и след приспадане на осигурителните вноски е определена основа за
облагане и дължимият данък.
ПО ЗДДС:
Ревизията по ЗДДС е за периода от
01.01.2012 г. до 31.12.2016 г., като допълнително е начислен ДДС в размер на 74
933,07 лв. в резултат от следната констатация на органите по приходите:
При извършена проверка на първичните
документи – банкови извлечения за движение по разплащателните сметки във валута
в ЦКБ АД клон Пловдив BG61 CECB 979014D54100300 в евро и в ОББ АД BG34 UBBS 78211211412415 в евро са установени
получени суми на 12.06.2012 г.; 26.01.2012 г.; 16.02.2012 г.; 01.03.2012 г.;
14.03.2012 г. и 20.03.2012 г., като общо постъпилите суми възлизат на 229
876,00 евро или 449 598,38лв. Наредител на сумите е GULLER GIDA URUNLERI VE
INS. SAN. V. ATARTURK CAD MERKEZ MAN NO 149 TR ALIBEYKOY ISTANBUL 7 TR
**********. Посочва се, че за получените преводи от страна на ревизираното лице
няма издавани фактури за продажби. Няма представени при ревизията инвойс
фактури към наредителя.
Изготвено е ИПДПОЗЛ, с което са
изисквани документите относно получените суми, счетоводни разпечатки за
отразяване на сумите в отчетните регистри – хронология на валутна сметка в евро
за 2012 г., писмени обяснения.
Представени са опис с обяснение и
счетоводни разпечатки: декларирано е, че в сметката на ЕТ „***“ през 2012 г.
няма постъпили суми от турската фирма – Г.Ж.У.. ЕТ няма търговски отношения с
посочената турска фирма. Търговските отношения са с друго дружество на З. Д. –
„***.“ ООД. Там са отразени всички продажби и постъпления от тях. Приложени са
разпечатки от дружеството „***“ ООД.
Органите по приходите са посочили, че
от представените хронологични описи на стопанските операции за 2012 г. е видно,
че сумите са с контировка дебит разплащателна сметка 503 кредит сметка 501
каса. Но съгласно банковите документи и основанието на преводите в тях същите
представляват валутни преводи, а не вноски на каса.
При направена справка в интернет се
установява, че посоченият наредител на сумите е търговска компания от Турция –
Истанбул.
Направена е констатация, че
ревизираното лице не е представило изисканите му документи и обяснения, с които
да докаже, че сумите не са свързани с търговската му дейност. В своите
обяснения то потвърждава, че с турската фирма има търговски отношения, но в
друго дружество, в което З. Д. има
участие. Предвид това, при ревизията се приема, че няма доказателства, че
получените преводи са от други финансови отношения и същите се приемат за приходи
от дейността на ЕТ „***“, които не са отчетени по надлежния ред. Посочено е от
органите по приходите, че през ревизирания период ЕТ „***“ извършва както
дейности в търговията, така и в услугите. Ревизираното лице не е представило
документи относно получените суми. Представени са оборотни ведомости и
инвентаризационни описи към 31.12.2012 г., от които е установена наличността на
стоковите запаси. Поради това, направена е констатация, че не може да се
приеме, че получените суми са свързани с продажбата на стоки. Не са представени
и инвойс фактури, от които да се обоснове извода, че същите са свързани със
стоки. Не са представени и митнически декларации за оформен износ, от които да
е видно, че стоки са напуснали територията на България. Посочено е, че при
ревизията не се установяват данни за характера на получените суми и дали имат
съответстващи разходи, поради което се приема, че същите са приход от
дейността, на които не може да бъде определен съответстващият му разход.
Във възражението срещу РД от страна
на ревизираното лице е посочено, че постъпилите суми са получени/транзитирани
през сметката на ЕТ „****– З. Д.“ и са отчетени счетоводно в „***“ ООД. Твърди
се, че са разплатени продажби (износ) на дружеството и са приложени ЕАД за
износ за периода м.05.2012 г. – м.11.2012 г., т.е. след периода през който
сумите са постъпили по сметката на ЕТ. Приложени са и ЕАД за износ за периода
м.01.2011 г. – м.07.2011 г., който е преди датите на преводите.
Органите по приходите са приели, че
представените с възражението множество ЕАД (почти всички за 2011 г. – 2012 г.)
по никакъв начин не доказват, че получените суми са свързани с тях. Точно
обратното - в основанията за извършените преводи са посочени номера на инвойси,
различни от издадените от „***“ на турския контрагент, а постъпилите суми не
съвпадат с нито една дължима сума по митническите декларации. От представените
разпечатки от счетоводната отчетност на дружеството се установява само, че има
начислени вземания по с/ка 411“Клиенти“ по тези митнически декларации, но не са
представени счетоводните статии, с които са погасени вземанията от турския
клиент, нито са приложени документите, въз основа на които е станало това. Не
са представени документи, доказващи прехвърляне на сумите от ЕТ „****– З. Д.“
на „***.“ ООД и дали са спазени изискванията на закона за ограничаване на
плащанията в брой.
В счетоводството на ЕТ „****– З. Д.“
за постъпилите суми са взети операции по дебит на с/ка 503 „Разплащателна
сметка“ срещу кредита на с/ка 501 „Каса“ и не е осчетоводен разчет със
свързаното лице или друг вид разчет.
Предвид посоченото, счетено е, че
регистрираното лице е следвало за своите облагаеми доставки да начисли дължимия
ДДС за общо постъпилите суми в размер на 449 598,38 лв. левова равностойност.
Данъкът е приет за включен в сумите. На основание чл. 6, ал. 1; чл. 25, ал. 2 и
ал. 6 и чл. 86, ал. 1 от ЗДДС при ревизията е начислен допълнително ДДС в
размер на 74 933,07 лв. за получените преводи в евро по банковите сметки.
В жалбата срещу РА отново се твърди,
/ както при оспорване задълженията по
ЗДДФЛ/ че постъпилите суми в
банковите сметки в евро не представляват приход на едноличния търговец, а на
посоченото дружество, в което З. Д. е съдружник. Сочи се, че сумите са
постъпвали, защото по това време банковите сметки на „****.“ ООД са били
запорирани / в уверение на което е приложено копие на удостоверение от „ОББ“
АД/. Поради това е подписан договор за временно доверително ползване на
разплащателните сметки на търговеца. В жалбата се твърди, че при анализ на
цялото движение на паричните потоци би се установило, че постъпилите суми по
банковата сметка на едноличния търговец са преминали в патримониума на
дружеството било чрез захранване на банковата му сметка в ЦКБ след 09.04.2012
г., било чрез обслужване на задължения на дружеството към неговите доставчици в
Испания.
По отношение на начисляването на ДДС
се посочва, че в случая се касаело за доставки за износ, облагаеми с нулева
ставка на данъка, поради което не следвало да се начислява ДДС с 20% ставка на
данъка.
Предвид описаната фактическа
обстановка и приложените норми на ЗДДС в РД, органите по приходите приемат, че
РЛ е извършило продажба на стоки в страната на турското дружество GULLER GIDA
URUNLERI, като за тази продажба не е издало надлежно фактури и не е начислило
дължимия 20% ДДС. Същевременно е направена констатация, че видно от
представените инвентаризационни описи и счетоводни регистри не се касае за
извършени продажби на стоки. Следователно, прието е, че са налице продажби на
стоки и в същото време, че не са налице такива. На следващо място няма посочени
никакви данни за видове, количества, цени, а нормите на ЗДДС визират
прехвърляне на собственост върху конкретни стоки. Определено е също така, че
стоките са продадени на територията на страната, но не се посочват и не са
събрани каквито и да са доказателства за извършени продажби на стоки на
турското дружество и то на територията на страната. Налице е противоречие
относно датата на определяне на данъчното събитие и дължимостта на данъка. За
такава е приета датата на съответния банков превод, т.е. на плащането, а
посоченото основание в РД е чл. 25, ал. 2 от ЗДДС – датата на прехвърляне на собствеността
върху стоката или извършването на услугата. Но тъй като не се посочват никакви
мотиви и доказателства за това кога са извършени продажбите, то не може да се
установи на коя дата е възникнало данъчното събитие и коя е по-ранната дата –
датата на прехвърлянето на собствеността или тази на извършеното плащане.
В случай, че се счете, че приходите
от продажбите са укрити от ЕТ „***“, то за това също няма посочени мотиви и
основания, а и ревизията за определяне на задълженията по ЗДДС не е извършвана
по реда на чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК.
Следователно не може да се приеме за
доказано при ревизията, че получените суми във валутните сметки на търговеца
представляват плащания във връзка с извършени облагаеми доставки на стоки с 20%
ставка на данъка. Направената констатация за допълнително начислен ДДС се явява необоснована и като такава е прието , че следва да се отмени.
2. На основание чл. 68, ал. 1, т. 1; чл. 69, ал. 1, т. 1 и във връзка с чл. 70, ал.
5; чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, с мотива за липсата на реално
осъществена доставка е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в
размер на 300,00 лв. по фактура № 2091/29.11.2016 г. с данъчна основа 1500,00 лв., издадена от „****“
ООД с БУЛСТАТ ****.
На посочения доставчик е извършена
насрещна проверка, във връзка с която е изготвено ИПДПОЗЛ, връчено по реда на
чл. 32 от ДОПК, тъй като след извършени две проверки на декларирания адрес за
кореспонденция не е открито представляващо лице. Не са представени изисканите
документи. Констатирано е, че фактурата е отразена в дневник за продажби на „****“
ООД.
Съгласно данни от информационните
масиви на НАП – ПП СУП - „Справка актуално състояние на всички действащи
трудови договори“ е установено, че за проверявания период дружеството има 5
действащи трудови договори.
При проверка в ПП „Осигуряване по
Булстат" е установено, че за периода дружеството няма подавани декларации обр.1 и обр.6. За периода на издаване на описаната фактура
дружеството не е внесло ДДС по СД. „****“
ЕООД няма подадена ГДД по ЗКПО за 2016 г.
Поради ненамиране на проверяваното
дружество, не може да бъде извършена проверка на първични счетоводни документи,
както и да бъдат предоставени всички изискани документи, за да бъде доказано
наличието, съответно – липса на реално извършена доставка, не може да бъде
установено вида и мястото на извършване на доставката, начин на разплащане,
наличието на материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършването на
доставката.
За да постановят извода си за липса
на доставка, ревизиращите органи са се позовали също и на направените служебни
проверки в регистрите на НАП, от които може да се направи извод, че посоченото дружество „****“ ЕООД, към
процесния период на издаване на фактурата на ревизираното лице, единствено
издава фактури и генерира данъчни задължения без да са налице данни за реално
осъществявана дейност.
По КСО и ЗЗО
Възложената ревизия е за установяване
на задълженията на З.Д.Д., в качеството ѝ на самоосигуряващо се лице, за
осигурителни вноски за ДОО и за здравно осигуряване, като обхваща периода
от 01.01.2011 г. до 31.12.2016 г.
В хода на ревизията е установено, че
задълженото лице за периода включен в обхвата на ревизията е регистрирано като
едноличен търговец с фирма „****.” и като едноличен собственик на капитала на „***.“
ЕООД. Ревизираното лице има участия в „***“ ООД и в „****“ ЕООД. Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските
лица З. Д. е подала декларация за
започване на дейност като ЕТ, с вид осигуряване – за всички осигурени
социални рискове, като самоосигуряващо се лице, считано от 01.01.2009 г.
Считано от 14.03.2016 г. е декларирано прекъсване на дейност и осигуряване чрез
ЕТ и е от същата дата е декларирано начало на дейност и осигуряване за всички
осигурени социални рискове като едноличен собственик на капитала на „***.“
ЕООД. Извършваната дейност от ЕТ през ревизирания период е специализирана
търговия на едро с други хранителни стоки. От ЗЛ е подадена информация с
декларация обр. 1 (чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-8/2005г. на МФ) за дните в
осигуряване, осигурителния доход и размера на осигурителните вноски за
самоосигуряващото се лице, а с декларация обр. 6 (чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба
Н-8/2005г. на МФ) е деклариран размерът на дължимите вноски за периода 2012 г.
– 2016 г. За 2011 г. не е подадена декларация обр.6. В хода на ревизионното
производство е установено, че за ревизирания период З. Д. в качеството ѝ
на самоосигуряващо се лице е внесла авансово дължимите ЗОВ върху минималния
месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за всяка една от
ревизираните години.
От събраните доказателства в хода на
ревизионното производство е установено, че по разплащателните сметки във валута
на ЕТ „****.” са постъпили суми в общ размер на 229 876,00 евро или 449 598,38
лв. Ревизираното лице не е представило документи, с които да докаже, че
получените суми не са свързани с търговската му дейност. Предвид това, органите по приходите приемат
получените средства за приходи от дейността на едноличния търговец, които са
укрити и не са отчетени по надлежния ред в счетоводството му. Установено е
наличие на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи.
На основание чл.54, ал. 1 от ЗКПО при
ревизията е извършена и корекция на размера на отчетените годишни разходи за
данъчни амортизации за 2012 г. – 2016 г., подробно описани в РД. В резултат на
извършените корекции е намален размера на декларираните данъчни загуби от ЕТ.
В резултат на извършените процесуални действия
и анализ на събраните при ревизията доказателства е установено, че за 2011 г. и
2016 г. са налице данни, че З. Д. е придобила доходи, които не е декларирала и
които са ѝ послужили за покриване на извършените от нея разходи.
След извършен анализ на относимите обстоятелства по чл.122,
ал.2 от ДОПК, органът по приходите е установил доход на жалбоподателя с
недоказан произход за 2011 г. в размер на 295 500 лв. и за 2016 г. в размер на
283 470,60 лв. Ревизираното лице не е представило доказателства за произхода на
средствата, необходими за покриване на извършените от него разходи през
посочените години, поради което органът по приходите е приел, че З. Д. е
извършвала трудова дейност, от която са реализирани доходи и на основание чл.
124а от ДОПК следва да се установят задълженията й за ЗОВ в качеството й на самоосигуряващо се
лице върху дохода с неустановен
произход, определен по реда на чл.122 – 124 от ДОПК, във връзка с чл.124„а” от ДОПК. Върху установения с ревизията нов
размер на осигурителния доход на задълженото лице, определен на база дохода с
неустановен произход и укритите доходи от дейността на ЕТ, на основание чл. 6,
ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, във връзка с чл.124а от ДОПК,
органът по приходите е определил задължения за ЗОВ за 2011 г., 2012 г. и 2016
г., както и прилежащите лихви, на основание чл.113 от КСО и чл.107 от ЗЗО, във
връзка с чл.175, ал.1 от ДОПК, които са предмет на обжалване.
В първото с.з. по настоящото дело жалбоподателя , чрез адв. Х.
е поискал и е представен отговор
/ л. 593/ с писмо от ГД” Гранична полиция” от 31.05.2018 г., с
което представят извлечение от автоматизирания информационен фонд /АИС
“Граничен контрол”/ за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2016 г. и се
представят данни за преминавания през ГКПП на Р. България за З.Д.Д., Е.П. Д. и Т.Н.И..
Съдът е допуснал до разпит по искане на жалбоподателя свидетеля Е.П.Д., съпруг на жалбоподателката.
В
разпита си твърди , че е дал заем на З., през 2010 г. в размер на 250 000 лв. , а сумата е придобил от баща му,
който бил зъболекар и му оставил в наследство около 5 кг. зъболекарско злато,
което по-късно продал, взел сумата и я дал на З. за да я подпомогне. Обяснява ,
че златото продал на един турски търговец, който бил личен приятел на баща му и
имал фабрика в Истанбул за изработка на златни изделия. Не му дал фискален бон
или разписка, че купува 5 кг.злато.
Името на търговеца е К.Ш., бил на погребението на баща му и още там искал да изкупи златото. Договорили и му го продал в България. Било декларирано златото. Заявява , че
съпругата му я подпомага и нейна лична приятелка от много години от Турция,
казва се Л.К. /К./. Тя и дала заем през 2016 г. - 50 хиляди евро, който заем
впоследствие се изплащал на части, а сумата се вкарала в България по 10 х. евро
в него и 10 х.евро в жалбоподателката, предвид ограниченията за превода на
валута през митница. Документите заедно изготвили тогава и такъв получили от двамата братя И.С. и К.С.. Двамата братя имали обща фирма и работели със старата фирма на съпругата му “***” ООД. Заявява , че двамата братя й дали
също по 50 х.евро през 2016 г. на два пъти и парите също ги внесли на части по
10 х. евро от него и 10 х.евро от жена му на едно влизане в България. Спомня си
, че за тези вземания от братята имат разписки по съвет от техния счетоводител,
като заема бил почти взет и тогава се направили разписките. Заявява , че на Л. е почти върнат заема, а на двамата братя още не е върнат заема, защото
тяхната фирма като работила с тяхната фирма станали големи разправии и водят
сега дела с тях в Турция и затова решили да не ги изплащат тези заеми докато не
приключат делата.
Свидетеля си спомня и за други заеми
освен тези през 2016 г., т.е. мисли, че през 2011 г. от Л. се взеха 160 х. евро
. За дейността на съпругата му , обяснява че тогава продавали черва за Кукулеч,
това е един деликатес в Турция и един камион струвал около 50 – 60 хиляди евро, като тези черва ги
внасяли от Испания и ги препродавали в Турция , на месец по 4-5-6 камиона
препродавали в Турция.
Свидетеля заявява , че е присъствал на
самото даване на заемите, но във връзка с документите, които са съставени никъде
не фигурира неговия подпис.
Съдът е допуснал до разпит и втори свидетел на
жалбоподателя А.К.Ч., от показанията на който се установява , че живее в
Турция и там работи с чужденци като
продава дрехи на едро. Заявява , че З. Д.
купува агнешки черва от Испания и ги продава в Турция. Негова съученичка е помолила З. нещо да й продаде, което го има в
Турция и така през 2009г. се запознал с нея и бил свидетел как на няколко пъти
фирмата, в която З. Д. работела й давала по 20 000 евро. Фирмата е “***” и собственици
на фирмата били двама братя - К. и И.. Те й давали постоянно суми, да им купи
стока на тях , и давайки й пари, те я задържали да не продава на други.
Преди две години, през 2016г. били съставени документи за тези пари. Когато са
давали пари, не всеки път са давали документ. Таза стока, агнешките черва, е
ценна и се прави всичко за да я
задържиш, има голяма конкуренция в търговията с тази стока. Заявява , че парите
не са върнати на двамата братя, защото в момента се води дело. „***“ съди „***“.
Последно присъствал, когато през началото на 2016г. братята дали на два пъти пари, в рамките на 100 000 евро,
по 50 000 евро от двамата братя. Свидетеля си спомня , че освен И. и К., З. имала
и близка приятелка Л.и присъствал когато на два пъти Л.давала на З. Д. по 20
000 евро, през 2011г. и съпругът на З. също присъствал.
Свидетеля заявява , че и на Л.не са върнати
парите, която била дала на З. около 170 000 евро. Относно Л.заявява, че на два пъти присъствал на даване на пари, а на
фирмата - 4 пъти, в качеството на
преводач. Знае, че по 20 000 евро три пъти пред него ги брояли, но няма негов
подпис на документите. Знае за делото, защото през 2016г. е превеждал , какво си
говорят помежду си.
Адв. Х. е представила / л. 627-635 / писмени доказателства: 1.
нотариална покана с рег.№ 13048 на
нотариус с рег. №21 и район на действие Кадъкьой –Аташехир Истанбул от “***”
ООД до И.С. и фирма “***” – в оргинали и документа на турски език. 2.
Извлечение от търговския регистър в Истанбул, по партидата на “***” относно вписано
Решение №2017/1 от 20.09.2017г. на общото събрание на фирмата с вх.
№(3/А)(25/483718) в превод и с документа на турски език. 3. Декларации от фирма
***ведно с документи на турски език.
Адв.
Х. е поискала да й се даде възможност да представи коригиращите записи, но юк Б.
е възразила за представяне допълнително на доказателства, които не се намират
по преписката, а по отношение на новопредставените доказателства, счита че се
представят с оглед нуждите на настоящото производство и заявява , че ще ги коментира по същество.
Съдът е дал възможност на адв. Х. да
представи доказателствата, по които е работил експертът П. и тя е представила хронологичен регистър на ЕТ»***»
за периода 01,01,-31,12,2017г.
С молба на л. 603 адв. Х. е поискала допускането на ССЕ
при която експертът след като извърши проверка в счетоводството на ЕТ „***-*.
Д.” и „***” ООД да отговори на следните
въпроси:
1.Има ли счетоводни данни за наличие
на търговски взаимоотношения между „***” ООД и фирма ***-Турция, респективно
между ЕТ „***-*. Д.” и фирма ***-Турция, като посочи конкретно периодите, в
които са били налице такива взаимоотношения и ползваните данни на база които
прави тези изводи.
2. Като изследва движението на
средства по банковата сметка на ЕТ „***-*. Д.” в ОББ АД-BG34UBBS78211211412415
да отговори на въпроса налице ли е преминаване на средства от постъпилите суми
от Гюлер по тази банкова сметка, *** „***” ООД било чрез захранване на
банковата сметка на това дружество в ЦКБ или други банки чрез директни преводи
или чрез теглене на средства на каса от З. Д. и извършване на вноски на същите
тези средства по банкови сметки на „***” ООД, било чрез обслужване на
задължения на това дружество към негови контрагенти в Испания?
3.Осчетоводени ли са приходи от „***”
ООД от продажба на стоки, респективно услуги в полза на ***-Турция, съпоставими
ли са тези приходи с процесните суми в общ размер от 229876 евро преведени по
банковата сметка на ЕТ „***-*. Д.” в ОББ от Гюлер. Има ли разходи отразени в
счетоводството на „***” ООД, които съответстват на размера на осчетоводените
приходи от Гюлер и какъв е техния характер?
4.Притежавала ли е ЕТ „***-*. Д.”
достатъчно наличност от стоки, за да извърши продажби към ***-Турция, адекватни
на получените по банковата и сметка суми от този търговец.
5.Притежавал ли е „***” ООД
достатъчно наличност на стоки, за да извърши продажби към ***-Турция, адекватни
на получените по банковата сметка суми от този търговец.
6.Редовно ли са водени счетоводствата
на ЕТ „***-*. Д.” и „***” ООД?
7.Какви са размерите на получените
заеми от лицата Л.К., И.С. и К.С., съгласно данните в подадените от
жалбоподателя ГДД за 2013г.-2016г. и гласните и писмени доказателства по
делото?
8.Какъв е възможния размер на внасяни
в Република България средства от жалбоподателката, съпруга и и сина й от тези
по предходния член на настоящата молба, като се вземат предвид свидетелските
показания по делото и минимумите неподлежащи на деклариране пред митническите
органи и съдържащата се по делото информация за влизания и излизания на
жалбоподателката З.Д.Д. с ЕГН **********у съпругът й Е.П. Д. с ЕГН ********** и
синът й Т.Н.И. с ЕГН ********** /вещото лице да вземе предвид данните от
международни паспорти на лицата и наличните официални справки от МВР „Граничен
Контрол”/.
9.Какъв е размерът на възстановените
на З. Д. средства от ЕТ „***-*. Д.” и „***” ООД през периода от 2011г. до
2016г. включително?
10.Вещото лице да извърши
преизчисление на задълженията на жалбоподателката на годишна база в следните
варианти:
І-ви вариант-Ако се приеме, че сумите
от ***-Турция в общ размер от 229876 евро, представляват доход от търговска
дейност на З. Д. като ЕТ „***-*. Д.” да се определи размера на дължимия данък
като се вземат предвид разходите за придобиване на същите по вид стоки съгласно
съдържащите се в счетоводството на ЕТ „***-*. Д.” и „***” ООД данни.
ІІ-ри вариант-вещото лице да
преизчисли паричните потоци на физическото лице З. Д. в следните варианти:
-Като
вземе предвид средствата на ***-Турция, като източник на доход от търговска
дейност
-При
признаване на предоставените заемни средства по т.7 .
-При
признаване на средствата възстановени на З. Д. от ЕТ „***-*. Д.” и „***” ООД
през периода от 2011г. до 2016г. включително и получените суми от продажба на
зъболекарско злато от съпруга й Е.Д..
Експертът е дал като цяло положително
заключение по поставените въпроси , като
в отговорите по т. 10 изрично е посочил че:
І-ви вариант-Ако
се приеме, че сумите от ***-Турция в общ размер от 229876 евро, представляват
доход от търговска дейност на З. Д. като ЕТ „***-*. Д.” да се определи размера
на дължимия данък като се вземат предвид разходите за придобиване на същите по
вид стоки съгласно съдържащите се в счетоводството на ЕТ „***-*. Д.” и „***”
ООД данни.
В условието на този вариант данък по
ЗДДФЛ за 2012г. от страна на ЕТ „***-*. Д.”, не е дължим.
ІІ-ри вариант-вещото
лице да преизчисли паричните потоци на физическото лице З. Д. в следните
варианти:
-Като
вземе предвид средствата на ***-Турция, като източник на доход от търговска
дейност
-При
признаване на предоставените заемни средства по т.7 от настоящата молба
-При
признаване на средствата възстановени на З. Д. от ЕТ „***-*. Д.” и „***” ООД
през периода от 2011г. до 2016г. включително и получените суми от продажба на
зъболекарско злато от съпруга и Е.Д..
Установено и обложено в процесния РА
несъответствие за 2011г. в размер на 295500лв.
-За 2011г. приходите превишават
разходите с 36991лв.
Съобразно поставените изисквания на
задачата за З. Д. не е налице недостиг на парични средства.
Установено и обложено в процесния РА
несъответствие за 2016г. в размер на 283470,60лв.лв.
-За 2016г. приходите превишават
разходите със 107695,40лв.
Съобразно поставените изисквания на
задачата за З. Д. не е налице недостиг на парични средства.
Преизчислени са и задълженията на жалбоподателката по ЗОВ
въз основа на различните варианти.
І-ви вариант-Ако се приеме, че сумите
от ***-Турция в общ размер от 229876 евро, представляват доход от търговска
дейност на З. Д. като ЕТ „***-*. Д.” да се определи размера на дължимия данък
като се вземат предвид разходите за придобиване на същите по вид стоки съгласно
съдържащите се в счетоводството на ЕТ „***-*. Д.” и „***” ООД данни.
В този вариант за З. Д. не възниква
задължение за начисляване на допълнителни ЗОВ.
ІІ-ри вариант-вещото лице да
преизчисли паричните потоци на физическото лице З. Д. в следните варианти:
-Като
вземе предвид средствата на ***-Турция, като източник на доход от търговска
дейност
-При
признаване на предоставените заемни средства по т.7 от настоящата молба
-При
признаване на средствата възстановени на З. Д. от ЕТ „***-*. Д.” и „***” ООД
през периода от 2011г. до 2016г. включително и получените суми от продажба на
зъболекарско злато от съпруга и Е.Д..
В този вариант за З. Д. не възниква
задължение за начисляване на допълнителни ЗОВ.
Заключението на вещото лице П. е
прието по делото /л.620/, като при приемането му е уточнено , че експерта е
работил по документи основно приложени по делото и представени му от
жалбоподателя, като е уточнил , че на стр. 3 от заключението цитираните
коригиращи счетоводни записи ги е видял при жалбоподателя , след като са му
били допълнително представени.
По повод отговор на въпрос 3, касаещ
счетоводството на “***” ООД експерта е отговорил, че е проверил първични
счетоводни документи, относими в случая, т.е.
фактури за покупки и продажби за съответната година, журнали и счетоводни
документи за продажби.
Ответната страна , чрез юк. Б. е оспорила заключението на вещото лице
като неправилно предвид факта, че се сочат документи, които не са представени по
преписката и е заявила че ще го
коментира по същество.
Относно наличието на документи по които е работил
експерта е отговорил , че „ относно редовност на воденото счетоводство на “***”
ООД, голяма част от документите са налични по делото, но не всички.
Съдът ще кредитира заключението на
експерта съобразно другите събрани по делото доказателства , като вземе предвид
че експерта е кредитирал напълно свидетелските показания чрез които
жалбоподателката твърди че е получавала огромни суми в заем или чрез продажба на 5 кг.злато.
Предвид горното съдът следва да изложи от правна страна следното:
Съдът
установи , че в оспорения РА и за задълженията по ЗДДФЛ и по ЗДДС е установено че при извършена проверка
на първичните документи – банкови извлечения за движение по разплащателните
сметки във валута в ЦКБ АД клон Пловдив BG61 CECB 979014D54100300 в евро и в
ОББ АД BG34 UBBS 78211211412415 в евро
са установени получени суми на 12.06.2012 г.; 26.01.2012 г.; 16.02.2012 г.;
01.03.2012 г.; 14.03.2012 г. и 20.03.2012 г., като общо постъпилите суми
възлизат на 229 876,00 евро или 449 598,38лв. Наредител на сумите е GULLER GIDA
URUNLERI VE INS. SAN. V. ATARTURK CAD MERKEZ MAN NO 149 TR ALIBEYKOY ISTANBUL 7
TR **********. Посочва се, че за получените преводи от страна на ревизираното
лице няма издавани фактури за продажби. Прието е че няма представени при
ревизията инвойс фактури към наредителя.
Ревизираното лице не е представило
изисканите му документи и обяснения, с които да докаже, че сумите не са свързани
с търговската му дейност. Във възражението срещу РД от страна на ревизираното
лице е посочено, че постъпилите суми са получени/транзитирани през сметката на
ЕТ „****– З. Д.“ и са отчетени счетоводно в „***“ ООД. Твърди се, че са
разплатени продажби (износ) на дружеството и са приложени ЕАД за износ за
периода м.05.2012 г. – м.11.2012 г., т.е. след периода през който сумите са
постъпили по сметката на ЕТ. Приложени са и ЕАД за износ за периода м.01.2011
г. – м.07.2011 г., който е преди датите на преводите.
В своите обяснения жалбоподателката е
твърдяла , че с турската фирма има търговски отношения в друго от дружествата си,
поради което е прието, че няма доказателства, че получените преводи са от други
финансови отношения и се приемат за приходи от дейността на ЕТ "***"
от обичайната й дейност и представляват неотчетени приходи от дейността.
От представените оборотни ведомости
към 31.12.2012г. и инвентаризационни описи, е видна наличността на стоковите
запаси и поради тази причина не може да се приеме, че получените суми са
свързани с продажбата на стоки.
Експерта П. по приетата ССЕ е посочил
същите обстоятелства.
Съдът приема , че не са представени и
инвойс фактури, не са представени и митнически декларации за оформен износ, от
които да е видно, че стоки са напуснали територията на България. При данъчната
ревизия не са установени данни за характера на получените суми и дали имат
съответстващи разходи, поради което се приема, че същите са приход от
дейността, на който не може да бъде определен съответстващият му разход. Не се
спори от страните, че постъпилите суми възлизат на 229 876,00евро или на 449
598,38лв.
Съдът приема , че в случая органите
по приходите правилно са приели, че представените с възражението срещу РД
множество ЕАД (почти всички за 2011 г. - 2012 г.), по никакъв начин не
доказват, че получените суми по банковите сметки на РЛ са свързани с разплатени
продажби/износ на дружеството „***" ООД. Напротив - в основанията за
извършените преводи са посочени номера на инвойси, различни от издадените от „***"
ООД на турския контрагент, а постъпилите суми не съвпадат с нито една дължима
сума по митническите декларации. От представените разпечатки от счетоводната
отчетност на дружеството се установява само, че има начислени вземания по с/ка
411"Клиенти" по тези митнически декларации, но не са представени
счетоводните статии, с които са погасени вземанията от турския клиент, нито са
приложени документите, въз основа на които е станало това. Не са представени
документи, доказващи прехвърляне на сумите от ЕТ „****- З. Д." на „***.64
ООД и дали са спазени изискванията на закона за ограничаване на плащанията в
брой.
С оглед направеното възражение срещу
РД от РЛ и изразеното твърдение, че се касае за получени/транзитирани през
сметката на ЕТ "***" парични суми на „***." ООД, би следвало
същите да не са отразени счетоводно по начина, по който това е направено в ЕТ
"***". С оглед изложеното, за направената счетоводна корекция в ЕТ
/през 2011г./ и то пет години след извършените преводи от турската фирма,
липсва каквото и да е основание, поради което следва да се приеме, че същата
/счетоводната корекция/ е извършена с оглед целите на настоящия процес.
Правилно е прието, че лицето е
следвало да посочи в приходите за 2012г. общо постъпилите суми в размер на 449
598,38 лв. и органите по приходите правилно са направили корекция на
декларирания данъчен финансов резултат за 2016г. от дейността на едноличния
търговец.
По повод изискваните документи
относно притежаваните транспортни средства е представена инвентарна книга на сметка 205
транспортни средства. Относно автомобил Мерцедес лицето декларира, че няма
документи за придобиване на автомобила и няма регистрационен талон. Автомобилът
е предоставен пред Агенция Митници като обезпечение. Заведен е счетоводно като
сумата на задължението от 50 000 лв. е към контрагент физически лица -
собственик. Към 31.12.2016 г. сумата стои като неразплатена. Видно от приложен
амортизационен план за актива има отчетни следните годишни счетоводни
амортизации и със същият размер данъчни амортизации: 2012 г. - 7 291,62 лв.;
2013 г. - 12 500,00 лв.; 2014 г. -12 500,00 лв.; 2015 г. - 12 500,00 лв.; 2016
г. - 5 208,38 лв.
Органите по приходите правилно са
направили извод, че лицето в качеството му на едноличният търговец не е
следвало да начислява данъчни амортизации за въпросния актив, с които
впоследствие да намалява финансовия си резултат за ревизираните периоди.
Относно определения данък по чл. 48
от ЗДДФЛ жалбоподателката е обяснила, че всички заеми и получавала
персонално от нея , парите е получавала в брой, на части и на различни места в
Турция - Одрин, Истанбул, връщането им е от 2015 г. поетапно, на части и
продължава. Документите са изготвени на място и не знае от кого.
Съдът обсъди представените договори - разписки от З. Д. поради което следва да
изложи , че според чл. 240 от ЗЗД с
договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество. От употребения в нормата израз „предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи" следва изводът, че
договорът по своето естество е реален, т. е. неговите правни последици и
действие настъпват от момента на предаване на собствеността върху парите или
другите заместими вещи. В случая при представените доказателства няма безспорни
данни за фактическото предаване на сумите. Отделно от това не са доказани
възможности за предоставянето на такива големи суми като заем от страна на
заемодателите и предоставянето на заеми в такива размери без клаузи за надеждно
връщане или обезпечение довежда, до мисълта, че въпросните документи са
съставени в хода на ревизията с цел доказване на средства за извършените
разходи. От извършения анализ на представените документи е установено, че
представените договори за заем не съответстват на декларираните от лицето по
отношение на датите на предоставяне на сумите. По делото няма доказателства, че
такива суми изобщо са внесени в страната. З. Д. не е предоставила в хода на
ревизията данни или сведения, с които да бъде установено по категоричен начин,
че турските граждани са й предоставили суми в заем. Съвършено неясно е как
точно са предавани конкретните парични суми, като в случая без съмнение следва
да се съобрази обстоятелството, че това са значителни като размер финансови
средства. Показанията в тази насока на свидетеля Д., съпруг на РЛ, не следва да
бъдат кредитирани, с оглед факта, че същият е заинтересуван от изхода на
делото. Впрочем, следва да бъде съобразено и обстоятелството, че чрез разпит на
свидетели, се прави опит да бъде установена действителността на договори на
значителна стойност, извън предвидената в ГПК възможност.
Съдът приема , че процесните договори за заем, са съставени не за да
обективират едни действително установени между страните облигаторни
правоотношения, а за да послужат в ревизионното производство, предприето по
отношение на Зл. Д.. Този извод се налага, не само по изложените до тук
съображения, но и с оглед липсата на каквито и да е конкретни данни, за някакво
реално разместване на блага между страните, също и с оглед заявените и неспорни
приятелски отношения между заемодателя и заемателя. Не е предоставена
идентификация на лицата, за да може да се извърши обмен на информация с
турската данъчна администрация за установяване на всички факти и
обстоятелствата, свързани с процесиите заеми, а именно: притежавали ли са
лицата такива спестявания, доказан ли е произхода на предоставените паричните
средства, кога и къде са предадени и т.н.
Представеното в съдебно заседание
известие от „***" ООД, в превод от турски език, от 11.05.2017 г., не
следва да бъде прието за относимо към процесния казус, доколкото от същото не
става видно в резултат на какви правоотношения произтичат цитираните в същото
задължения, по кои фактури, в кой период е възникнало задължението. Съгл. чл.
116 ал.1 от ДОПК, в случай, че за установяване на задълженията на ревизираното
лице е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства извън територията на
страната, задължение на ревизирания е да представи доказателства за
изясняването им. Анализът на представените договори (частни документи без достоверна
дата) и писмени обяснения води до извода, че документите са създадени за
нуждите на ревизионното производство и не отразяват действителни факти и
обстоятелства, а са съставени с цел оправдаване на средствата, вложени от РЛ за
финансиране дейността на дружествата, в което е съдружник.
Същото се отнася и до твърдението на
жалбоподателката за получено наследство от съпруга й, което впоследствие й е
предадено. Дори и да приемем, че Е.Д.е наследил въпросното зъболекарско злато,
няма доказателства това злато да е продадено и при продажбата му да са получени
парични средства, които да са предадени на жалбоподателката. Представената
декларация в съдебно заседание от ***не следва да бъде кредитирана, предвид
факта, че същата представлява писмено свидетелско показание, недопустимо в
настоящия процес. Отделно от това, видно от представената декларация, турския
гражданин посочва изкупуване на злато в рамките на година /2009-20 Юг./, а от
показаният на свидетеля не може да се изведе подобна информация. В допълнение
следва да се отбележи, че в показанията си Ем. Д. посочи, че не му е даден
документ за продажбата, а в декларацията си турския гражданин посочва, че не
може да представи документи поради дългия минал период от „продажбата“.
Относно определеното по ЗДДС отказано
право на приспадане на данъчен кредит в размер на 300,00 лв. по фактура №
2091/29.11.2016 г., издадена от „****" ООД, правилно са обсъдени фактите
относно наличните 5 действащи трудови договори, липсата на подавани декларации обр.1 и обр.6 и
невнасянето на ДДС по настоящата
фактура. Установено е че „****" ЕООД няма подадена ГДД по ЗКПО за 2016 г.
И в хода на ревизията и при съдебното
обжалване жалбоподателя не е представил доказателства за изпълнението на
доставката - какви работи са изпълнени - видове, количества, цени: какви
материали са вложени; на кой обект са извършвани; лицата, които са ги
осъществили; извършено плащане, поради което няма основание за отмяна на РА и в
тая му част.
В заключение съдът следва да посочи
че и в частта на определените допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски на
самоосигуряващото се лице за ДОО и за ЗО
няма основание за отмяна или изменение на РА. Следва да се приеме , че
законосъобразно в резултат на
извършените процесуални действия и анализ на събраните при ревизията
доказателства е установено, че за 2011 г. и 2016 г. са налице данни, че З. Д. е
придобила доходи, които не е декларирала и които са й послужили за покриване на
извършените от нея разходи. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на ЗЛ е връчено
уведомление, с което ревизираното лице е уведомено, че осигурителният доход,
върху който се дължат задължителните осигурителни вноски и основата за облагане
с преки данъци ще бъдат определени по реда на чл.122 от същия кодекс.
След извършен анализ на относимите
обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК, органът по приходите е установил доход
на жалбоподателя с недоказан произход за 2011 г. в размер на 295 500 лв. и за
2016 г. в размер на 283 470,60 лв. Върху установения с ревизията нов размер на
осигурителния доход на задълженото лице, определен на база дохода с неустановен
произход и укритите доходи от дейността на ЕТ, на основание чл. 6, ал. 8 от КСО
и чл. 40, ал. 1, т. 2 от 330, във връзка с чл.124а от ДОПК, органът по
приходите е определил задължения за ЗОВ за 2011 г., 2012 г. и 2016 г., както и
прилежащите лихви, които следва да се потвърдят от настоящата съдебна
инстанция.
Няма основание за отмяната и на РА за
поправка на първия РА, поради което оспорения PA № Р-16001617002744-091-001/20.12.2017 г.,
поправен с РА № П-160016180104444-003-001/17.01.2018 г. за поправка следва да
се остави в сила , а жалбата срещу него се отхвърли.
Горното налага отхвърляне на жалбата
, а съобразно изхода на спора, на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 4271 /четири хиляди двеста седемдесет и един/ лева,
съгласно чл.8, т.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.
160 от ДОПК Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.Д.Д. с ЕГН ********** с
ЕТ „***Д.“ със съдебен адрес *** против РА № Р-16001617002744-091-001/20.12.2017 г. и
РА за поправка с № П-16001618010444-003-001/17.01.2018 г., в частта, потвърдена
с решение № 173 от 26.03.2018 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив.
ОСЪЖДА З.Д.Д. с ЕГН ********** с ЕТ „***Д.“ със
съдебен адрес *** да заплати на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив при Централно управление
на Национална агенция по приходите, сумата от 4271 /четири хиляди двеста
седемдесет и един/ лева, за
осъществената юрисконсултска защита.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: