Определение по дело №1461/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2864
Дата: 21 юли 2023 г. (в сила от 21 юли 2023 г.)
Съдия: Пламен Атанасов Атанасов
Дело: 20233100501461
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 юли 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2864
гр. Варна, 21.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20233100501461 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Изи Финанс“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Балша“ №17, партер, представлявано от
Борислав Николчев, действащо чрез юрк.А.Г., против Решение №485 от 15.02.2023г.
постановено по гр.д.№15034/2021г. по описа на Районен съд Варна, с което е уважен
предявеният от Д. М. З., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес: ***,
чрез адв.Д. М., против жалбоподателят иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, за
прогласяване на нищожността, поради противоречие с добрите нрави на чл.3, ал.2 от
Договор за представяне на кредит №317620 от 20.09.2021г., която клауза предвижда
дължимост на неустойка в размер на 1350лв. при непредоставяне на банкова гаранция със
срок на валидност до 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора или
на две физически лица-поръчители, които да отговарят на конкретно описани в договора
условия.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е неправилно, поради съществено
противоречие със съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че в
разрез със събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че между
страните е сключен Договор №317620 за потребителски кредит, с твърдяното от ищеца
съдържание. Поддържа се, че решението почива на заключение на СТЕ, което е изготвено
на база догадки, а не на реално проверени и установени факти. Изложени са пространни
съображения за недоказаност на съществуването на сключен между страните договор за
кредит, респективно на твърдяната от ищеца клауза, чиято недействителност се претендира.
Сочи се относима съдебна практика. Моли за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне
1
на предявените претенции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител,
е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната
неоснователност. Оспорват се доводите на жалбоподателя, че при постановяване на
решението си, съдът неправилно е възприел съществуването на твърдения от ищцовата
страна договор за кредит, като се развиват насрещни такива. Поддържа се, че на база
съвкупен анализ на събраните до делото доказателства, включително и на заключението на
назначена СТЕ, се установява, че страните са били в облигационна връзка, породена от
процесният Договор №317620 за кредит. Развити са подробни съображения в подкрепа на
становището за наличие на твърденият от страната договор, сочи се приложима съдебна
практика и се моли за потвърждаването на атакуваното решение, като правилно и
законосъобразно.
От въззивникът е подадена и частна жалба, против постановеното от
първоинстанционният съд Определение №4470 от 12.04.202Зг., с което е оставена без
уважение молбата му, с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на решението, в
частта за разноските, чрез редуциране на присъденото в полза на насрещната страна
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
Поддържа се в жалбата, че първоинстанционния съд неправилно е приложил ЗА и е
присъдил в полза на пълномощника на ищцата изначално недължимо адвокатско
възнаграждение. Поддържа се още, че присъденото възнаграждение е прекомерно с оглед
фактическата и правна сложност на делото. Сочи се, че делото не представлява сложност,
тъй като е предявена бланкова искова молба, която не отчита в пълнота фактическата
обстановка по делото и не са извършвани други активни действия по защитата. Моли се за
отмяна на атакуваното определение, вместо което да се присъди адвокатско възнаграждение
в редуциран размер.
Ответникът по частната жалба, поддържа становище за неоснователността , като
твърди, че са налице предпоставките по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и на чл.78, ал.1 от ГПК за
присъждане на адвокатско възнаграждение, като развива подробни съображения в подкрепа
на становището си.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилите въззивни жалби, са
редовни и отговорят на изискванията на чл.260 от ГПК и чл.275 от ГПК, тъй като са
подадени в срок от надлежна страна, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове и
съдържат останалите необходими приложения. Представени са и доказателства за внесена
държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на “Изи Финанс“ ЕООД, с ЕИК
*********, против Решение №485 от 15.02.2023г. по гр.д.№15034/2021г. по описа на
Районен съд Варна, с което е уважен предявеният от Д. М. З., с ЕГН **********, против
жалбоподателят иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, за прогласяване на
нищожността, поради противоречие с добрите нрави на чл.3, ал.2 от Договор за представяне
на кредит №317620 от 20.09.2021г., която клауза предвижда дължимост на неустойка в
размер на 1350лв. за непредоставяне на банкова гаранция със срок на валидност до 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора или две физически лица-
поръчители, които да отговарят на конкретно описани в договора условия.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ частната въззивна жалба на “Изи Финанс“ ЕООД,
против Определение №4470 от 12.04.202Зг. постановено по гр.д.№15034/2021г. на PC
Варна, с което е оставена без уважение молбата му с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК
за изменение на решението, в частта за разноските, чрез редуциране на присъденото в полза
на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№1461/2023г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 11.10.2023г. от 13.30 часа , за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3