Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, -*.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на втори
септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 3295 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ от А.И.Ж. срещу Прокуратурата на Република България за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от -* 000 лева, претендирана като обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 31.10.**. до окончателното й изплащане и сумата от 5000 лева, претендирана като обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие от повдигнато и обвинение на 20.01.2016г. по ДП №417/***. по описа на *** РУ, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба 10.03.2020г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 20.01.2016г. бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП №417/***. по описа на *** РУ с повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл.129,ал.2, вр.ал.1 НК за това, че на -*.02.***. в гр.Варна, при условията на опасен рецидив бил причинил на Д.П.Я. средна телесна повреда, за което било предвидено наказание лишаване от свобода до 6 години. Наложена му била мярка за отклонение „Подписка“. На 18.03.2016г. повдигнатото обвинение било променено в по –тежко наказуемо – отново за извършване на престъпление от общ характер – като такова по чл.131 А, пр.2 вр.чл.129,ал.2 вр. ал.1 НК , за което било предвидено наказание лишаване от свобода от 5 до 12г. Отново била наложена мярка за неотклонение „Подписка“. В края на месец март 2016г. ВРП по преписка №**/201г. изготвила и внесла обвинителен акт, въз основа на който било образувано НОХД №**/2016г. по описа на ВРС, -*с. В ОА не било посочено защо следва да отговаря за деяние извършено при условията на опасен рецидив и при коя от хипотезите на чл.29 НК следва да се носи тази отговорност, като този пропуск на обвинението бил констатиран едва от въззивния съд. НОХД №**/2016г. приключило с Присъда №3/09.01.-*., с която бил признат за виновен по повдигнатото обвинение и му било наложено наказание „ лишаване от свобода“ за срок от пет годни, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ ЗИНСПС следвало да изтърпи при ***начален строг режим. Бил осъден да заплати на гражданския ищец Д.Я. сумата от 6 000 лева за неимуществени вреди и разноски по делото в размер на 606.68 лева и д.т. в полза на ВРС.
По жалба на защитника му срещу постановената присъда било образувано ВНОХД №372/-*. по описа на ВОС и поради констатирани съществени процесуални нарушения с Решение №169/20.06.-*. присъдата била отменена и делото било върнато на първа инстанция за ново разглеждане от стадия на същинското съдебно заседание.
С Присъда №-*2/13.06.**., постановена по НОХД №**/-*. по описа на ВРС, 29с. бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и бил отхвърлен като неоснователен предявения граждански иск. С определение от 13.06.**. била отменена и мярката му за неотклонение.
По въззивна жалба на пълномощника му било образувано ВНОХД №**/**. по описа на ВОС, по което с влязло в сила решение от 31.10.**. била потвърдена и оставена в сила Присъда №-*2/13.06.**. Наказателно преследване срещу ищеца приключило на 31.10.**.
Твърди, че към момента на повдигане на процесното обвинение и към настоящия момент е нямал и няма други повдигнати обвинения за противообществени прояви. Твърди , че неоснователното и несправедливо обвинение спрямо него и продължилия над три години и половина наказателен процес довели до изключително травмиране на психиката му. Преди повдигане на това обвинение бил контактен, жизнерадостен, с добро здравословно състояние, с добро самочувствие. Имал сравнително спокоен живот, добри взаимоотношения със семейството, близките роднините, познатите и съседите му. Повдигането на това обвинение, предаването му на съд, продължилите досъдебно и съдебни производства по два пъти в първа и по два пъти във втора инстанция станали достояние на близките му, родните, познатите му, съседите му. В началото на **. съпругата му К.А. забременяла като тревогите около наказателното преследване срещу него предизвикали проблеми със здравето й по време на бременността. Това от своя страна увеличавало тревогите му и натоварвало допълнително психиката му. Налагало се нееднократно да отсъства от работа, за да се явява при разследващия орган, а после при провеждане на съдебни заседания. Тези отсъствия му създавали затруднения в трудовата дейност и към онзи момент бил принуден да напусне работа. По време на цялото наказателно производство изпитвал големи неудобства, чувствал се унизен, бил изключително притеснен. Непрекъснато бил напрегнат и потиснат. Изпитвал напрежение и тревожност. Сънят му бил нарушен. В него се появило съзнание за малоценност. Изолирал се от близките и приятелите си. Ограничил контактите си само до служебно необходимите такива. Изпитвал страх, че не е и че няма повече да е в състояние да се справя със ситуациите в живота. Познатите му започнали да го отбягват, загубил приятели. Като срещнел някого, виждал ироничните усмивки, чувал шушукания по негов адрес зад гърба му. Станал обект на постоянни отрицателни коментари по негов адрес. Непрекъснато изпитвал силно вътрешно безпокойство, не можел да спи, а когато спял, сънувал кошмари. Започнал често да изпитва недостиг на въздух и да се задушава. Престанал да се храни и отслабнал значително. Непрекъснато бил в състояние на тревожност, усещане,че губи почва под краката си. Чувствал се несигурен за утрешния ден. Оставането му без работа, ведно с тревогите за непредвидимия резултат от наказателното преследване срещу него на фона на предстоящото раждане на детето, съвсем го сривали психически. Това, че бил осъден на първа инстанция, го сринало окончателно. Не можел изобщо да заспива, а като заспял за малко се събуждал и повече не можел да заспи от тревожни мисли.
Твърди, че въпреки благоприятния изход негативните последици от наказателното преследване срещу него все още не били отшумели. Продължителното разглеждане на делото променило изцяло живота му в негативен аспект. Отразило се негативно на характера му.
По време на наказателното преследване ищецът ползвал квалифицирана правна помощ- защита за адвокат, за което заплатил адвокатски хонорар в общ размер от 5 000 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна Прокуратура на република България е депозирала отговор по иска, в който е изразено становище за неоснователност на същия.
Посочено е, че към исковата молба е приложена присъда по НОХД №**/-*. на ВРС и ВНОХД №**-**. на ВОС, но същата не носела белезите на официален документ и не била официално заверена.
Исковата претенция се оспорва по основателност и по размер.
По отношение на твърденията на ищеца, че в началото на **. съпругата му забременяла и в следствие на воденото досъдебно производство имало здравословни проблеми се излага, че претенцията по чл.2,ал.1, т.3 ЗОДОВ не предвижда предявяване на претенции от трета страна.
Сочи се, че по изложеното от ищеца за претърпени неимуществени вреди същият не е представил доказателства да има пряка и непосредствена връзка между тях и воденото срещу него досъдебно производство.
Излага се, че по време на воденото досъдебно производство по отношение на ищеца е била определена най-леката мярка за неотклонение „Подписка“ и нямало доказателства да са му били ограничени по какъвто и да е начин правата за водене на нормален живот в това число и да полага възмезден труд. Липсвали представени доказателства за трудовата ангажираност на ищеца преди и по време и до приключване на наказателното производство.
Сочи се, че твърденията на ищеца, че същият изпитвал неудобства от воденото срещу него досъдебно производство, което уронило доброто му име, не отговаряло на действителността, тъй като спрямо него за периода от 2003г. до 2016г. били водени шест ДП. Твърди се, че във ВРП срещу ищеца са водени следните преписки : №**************************. по чл.131а, ал.1 НК. Ищецът бил признат за виновен по НОХД №-*08/**. с влязла в сила присъда на 19.05.**. за престъпление по чл.198, ал.1 вр.чл.63,ал.1, т.3 НК като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца, което било отложена с една година изпитателен срок. По дело на ВОС №799/**. ищецът бил признат за виновен за престъпление по чл.354а, ал.1 и ал.2 НК, по чл.253, чл.-*5, чл.-*9а НК в дейността на групата за извършване на престъпления по чл.-*9, чл.253 НК , престъпления по чл.321,ал.3, т.2 вр.ал.2 НК като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години при ***начален общ режим.
Излага се, че ищецът е посочил, че за първи път му било повдигнато обвинение в края на месец януари 2016г. и производството по делото е приключило с внасяне на обвинителното производство на 23.03.2016г., като производството е било водено и е приключило в разумни срокове.
Сочи се, че в хода на наказателното производство е бил конституиран и граждански ищеца и в хода на самия процес и в посочения период ищецът търпял вреди от тази страна, но исковата претенция не била насочена към него, а единствено към ПРБ. Предишните осъждания на ищеца сочели на по-нисък интензитет на търпените от него неимуществени вреди с оглед предходната съдимост на лицето, както и престоя му в местата за временна изолация на лица, извършили тежки умишлени престъпления.
Твърди се, че деянието, за което ищецът е бил привлечен е било съобразено с предходната му съдимост, което е определило и по тежката квалификация, а именно в условията на опасен рецидив. Излага се, че размерът на претенцията от 25 000 лева е изключително завишен и не е в съответствие с чл.52 ЗЗД.
По отношение на претенцията за имуществени в размер на 5000 лева се сочи, че не са приложени финансови документи за изплащане на сумите по представените договори за правна помощ и освен това предвидения размер за този вид дела съгласно определената тарифа за минимален хонорар е по –ниска.
Съдът след като съобрази събраните
по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
С Постановление от 20.01.2016г. А.И.Ж. е привлечени като обвиняем в
извършване на престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 НК, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода до пет години,
като по отношение на него е взета мярка за неотклонение „Подписка“.
С Постановление от 18.03.2016г. А.И.Ж. е привлечени като обвиняем в
извършване на престъпление по чл.131а,
пр.2 вр. чл.129, ал.2, вр.ал.1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода до пет години, като по отношение
на него е взета мярка за неотклонение „Подписка“.
На 23.03.2016г. РП-гр.Варна внася в съда Обвинителен акт срещу А.И.Ж. с повдигнато обвинение за това, че на -*.02.***.
в гр.Варна,в условията на опасен
рецидив, причинил на Д.П.Я. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
външен глезен на дясната глезенна става, задния малеол на големия пищял и увреждане
на връзковия апарат, които в своята съвкупност са обусловили трайно затруднение
в движението на десния долен крайник за период от около три месеца –
престъпление по чл.131а, пр.2, вр. чл.129,ал.2, вр.чл.1 НК, за което е
образувано НОХД №**/2016г. по описа на Районен съд-гр.Варна.
С Присъда №3/09.01.-*., постановена по НОХД №**/2016г. по описа на Районен
съд-гр.Варна А.И.Ж. е признат за виновен
в това, че на -*.02.***. в гр.Варна,в
условията на опасен рецидив, причинил на Д.П.Я. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на външен глезен на дясната глезенна става, задния
малеол на големия пищял и увреждане на връзковия апарат, които в своята
съвкупност са обусловили трайно затруднение в движението на десния долен
крайник за период от около три месеца – престъпление по чл.131а, пр.2, вр.
чл.129,ал.2, вр.чл.1 НК във вр. чл.54,ал.1 НК му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от пет години, като е
постановено на основание чл.57,ал.1, т.2,б.“б“ ЗИНЗПС да бъде изтърпяно при ***начален строг режим.
С Решение №169/20.06.-*. по ВНОХД №372/-*. по описа на ВОС е отменена
присъдата на ВРС , постановена на 09.01.-*. по НОХД №**/2016г. и делото е
върнато в първата инстанция за ново разглеждане.
С Присъда №-*2/13.06.**.по НОХД №**/-*. по описа на ВОС А.И.Ж. е признат за
невиновен в това, че на -*.02.***. в гр.Варна,в
условията на опасен рецидив, причинил на Д.П.Я. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на външен глезен на дясната глезенна става, задния
малеол на големия пищял и увреждане на връзковия апарат, които в своята
съвкупност са обусловили трайно затруднение в движението на десния долен
крайник за период от около три месеца, поради и което на основание чл.304 НПК е
оправдан по възведеното му обвинение по чл.131а, пр.2, вр. чл.129,ал.2, вр.чл.1 НК
С Решение №272/18.12.**. по ВНОХД №**/**. по описа на ВОС е потвърдена
изцяло Присъда №-*2/13.06.**. по НОХД №**/-*. по описа на ВРС.
Представено е свидетелство за съдимост на А.И.Ж. и справка от деловодната
система на ВРС, съобразно които по ДП №28/2006 по описа на Второ РУ същият е с
повдигнато обвинение по чл.198,ал.1 НК;
по ДП №6009/**. по описа на Следствен отдел е с повдигнато обвинение по
чл.198,ал.3 вр.чл.63,ал.1,т.3 НК; по ДП 3417/***. по описа на *** РУ е с
повдигнато обвинение по чл. 129,ал.1,
вр.чл.63,ал.1, т. НК; лицето неколкратно е осъждано за умишлени престъпления от
общ характер.
Свидетелят С. Ж.А. излага, че е чичо на ищеца. Сочи, че племенникът му е
бил обвиняем за инцидент в дискотека през ***. Било му повдигнато обвинение и
бил предаден на съд. Проблемите с този инцидент завършили в средата на юни **.
Той се притеснявал от ситуацията, защото делото продължило три години и
нещо.Особено след ***то решение, което било за наказание от пет години и
парична сума от 6000 лева на въпроса на свидетеля: „Как завърши?“ просто го
погледнал и очите му били насълзени. После казала :“Зле!Не е добре.Ще
обжалваме.“През този период от три години А. се променил. Времето от три
години, когато било делото, много му повлияло. Бил изцяло променен като
характер, като мислене. Бил много тъжен, оставал много често сам и свидетелят
ходел често у тях да го утеши. Жена му казвала, че докато свидетелят бил при
него бил добре, но след това като останел сам бил пак умислен, вечер не можел
да спи, сънувал кошмари, събуждал се и не можел да заспи повече. Много трудно
го преживял. Почти всички приятели и комшии разбрали, че А. е обвинен. Много
бил притеснен от комшиите, когато идвали полицаите да носят призовки. Било го
срам от това, което му се случило. Чувствал се много неудобно, имало много
злобни хора, които не му били приятели, които искали да бъде унижен. Останал
безработен, защото имал много ангажименти по делото. Някои негови приятели се
отдалечили от него. Свидетелят лично занесъл на адвоката С. А. 5000 лева за
разноските. А. имал брак.В началото на **. жена му била бременна и той се натоварил
повече. Не можел да отдели време и разходи за нея. Събирал пари за делото и за
проблемите си. По време на делото през **. заминал за Германия.
Свидетелят А. М.А. излага, че познава А. от седем, осем години и често
общува с него. Чул за инцидента в дискотеката през ***., за който повдигнали
обвинение на А. през 2016г. Дойде му призовката и бил по-мълчалив. Когато дошла
призовката, той бил много притеснен. Не знаел за какво става въпрос. Заради
призовката започнали да имат проблеми със сестрата на свидетеля. Притеснили се,
че трябва да се занимават с адвокат и с дела. В един момент А. бил по-усамотен.
Започнал да не говори с тях. Било го срам от съседите. Заради делото повечето
приятели започнали да не излизат с него. Имал проблеми с комшиите, които като
излизал на улицата започвали да му викат, че е престъпник. Някои от приятелите
му го изоставили. През 2016г. А. ходел на работа, но после спрял, защото се
притеснил. Дал за адвокат около 5000 лева или 6000 лева.
По делото е изготвена съдебно-психологична експертиза на ищца изследването,
по която не констатира сериозни негативни последици в психиката му от
повдигнатото обвинение. Експертът е посочил, че не се набелязват отклонения в
психо-емоционалното състояние на ищеца, които да насочват към потиснато и/или
депресивно състояние, вследствие на повдигнатото обвинение. Водените съдебни
дела са били стресови събития за ищеца, станали са фактори за семейна
дисхармония, което е повлияло настроението, отношенията в социума, което би могло
да стане повод за затваряне в себе си и чувство на неудобство, но не е повлияло
съществено в смисъл на отключване на болестна симптоматика, на психичното
състояние на ищеца. Не се констатират явни травматични преживявания у ищеца,
които да бъдат окачествени като увреждане на психиката.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи :
Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите
на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление
съгласно разпоредбата на
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Ангажирането на
отговорността на държавата в тази хипотеза обуславя наличието на
причинени вреди, настъпили в резултат от незаконното обвинение, които следва да
бъдат установени от ищеца при условията на главно и пълно доказване.
От събраните по делото доказателства и
приобщените за послужване материали по досъдебно производство и наказателното
производство се установява, че спрямо
ищеца за периода 20.01.2016г. – 18.12.**. е водено
наказателно преследване за извършено престъпление от общ характер по чл.131а, пр.2, вр. л.129,ал.2, вр.чл.1 НК, което е
приключило с оправдадтелна присъда. По отношение на ищеца е била взета мярка за
неотклонение „Подписка“ .
От събраните по делото гласни доказателства се
установява,че след започване на наказателното преследване спрямо ищеца същият
се променил. Затворил се, често се усамотявал, изпитвал срам от съседите си,
тъй като му полицаи му насили призовки вкъщи, станал по-мълчалив. Съгласно
заключението на СПЕ воденото
наказателно дело е било стресово
събитие за ищеца, но не се набелязват отклонения в психо-емоционалното
състояние на ищеца, които да насочват към потиснато и/или депресивно състояние,
вследствие на повдигнатото обвинение. Разказаното от свидетелите и заключението по
СПЕ обуславят извод, че вследствие на воденото наказателно производство ищецът
е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален стрес,
дискомфорт, притеснения. Не се
установяват твърденията преживяното от него да е засегнало семейството. Липсват
обективни данни повдигнатото обвинение и воденото наказателно производството да
е засегнало възможността на ищеца да полага труд.
Съгласно чл.51, ал.1, изр.1 ЗЗД, обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се определя в
съответствие с принципа на справедливостта, залегнал в чл.52 ЗЗД, като се
отчитат всички обстоятелства по делото – продължителността на незаконно
предприетото наказателно преследване; характера и тежестта на престъплението, в
извършването на което лицето е било незаконно обвинено; личността на увредения;
данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от
лицето. Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год., обезщетението
следва да е съразмерно с вредите и да
отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените
представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за
справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с
различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за
по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките –
по-ниско.
От съществено значение при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
е продължителността на наказателното производство, взетите мерки за
неотклонение, както и вида на
причинените вреди.
Спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за
неотклонение „Подписка”. Незаконното обвинение безспорно е увреждащо действие,
тъй като засяга личния живот и достойнство на пострадалия, но въздействието
върху ищеца е значително ограничено като обем и не се доказват големи по вид и
интензитет увреждащи последици от незаконното обвинение. Липсват проявления в
здравословното и емоционално състояние на пострадалия по-големи от обичайните,
които неизбежно съпътстват наказателната репресия. Следва да се съобрази
наличието на други повдигнати обвинения спрямо ищеца, както и предходните му осъждания.
Отчитайки периода на воденото срещу ищеца наказателно производство, взетата
мярка за неотклонение, предвиденото в закона наказание за престъплението, по
което му е било повдигнато обвинение и вида на претърпените неимуществени
вреди, съдът намира, че сумата в размер
на 5000 лева справедливо обезщетява претърпените от ищеца
вреди.
По акцесорната претенция за присъждане на законната лихва:
Според дадените
задължителни указания с ТР № 3/2004 год. на ОСГК на ВКС, т. 4 отговорността на
държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от
момента на влизане в сила на акта за прекратяване на наказателното
производство, като от този момент държавните органи изпадат в забава, съответно
дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение. С оглед горното съдът
приема,че обезщетението за забава следва да се присъди от датата на постановяване на решението от въззивната
инстанция 18.12.**. до окончателното
изплащане на сумата респ. от заявената в исковата молба дата 31.10.**., която
се явява по –ранна.
По претенцията заплащане
на имуществени вреди :
Претендира се сумата от
5000 лева, изразяваща се в направените от ищеца разходи за адвокатско
възнаграждение по воденото наказателно дело.
Съобразно мотивите на ТР
№1/2017г. по т.д. №1/2017г, на ОСГК изразходваните средства за адвокатско
възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда
или прекратено на основанията, посочени в чл.2, ал.1 ЗОДОВ, са имуществена
вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то
има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство. Когато
ответникът възрази, че изплатеното в наказателното производство адвокатско
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по иска за обезщетение
за вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при
уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на
обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия
и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. В
случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния
и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за
причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него. То остава в
тежест на неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с
неговото поведение. За платеното в повече държавата не дължи обезщетение.
Представени са пет договора за правна защита и съдействие към адвокат А.А., съгласно които А.И.Ж. е заплатил по всеки 1000 лева съответно за оказване на правна помощ и съдействие по ДП №417/***., НОХД №**/2016г. по описа на ВРС; ВНОХД №372/-*. по описа на ВОС; НОХД №**/-*. по описа на ВРС и ВНХОД №**/**. по описа на ВОС.
Съобразно чл.13,ал.1, т.2 НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към датата на сключване на договорите възнаграждението следва да е в размер на 500 лева по всеки договор, поради и което съдът намира, че обезщетението за имуществени вреди следва да се присъди в размер на 2 500 лева.
По отношение на разноските :
С оглед изхода на спора,
направеното своевременно искане и представените доказателства, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски за заплатен депозит за СПЕ 112.50 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 423.75 лева, съразмерно с уважената част от исковете, на
осн. чл.10, ал.3 ЗОДОВ.
Воден от горното съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2, представлявана от
Главния прокурор на РБ да заплати на
А.И.Ж.,ЕГН: ********** с адрес ***
32 сумата
от 5000
/пет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие
от повдигнато и обвинение на 20.01.2016г. по ДП №417/***. по описа на ***
РУ, ведно със законната лихва, считано от
31.10.**. до окончателното й изплащане., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата до пълно предявения размер
от -* 000 лева, на осн. чл.
2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2, представлявана от
Главния прокурор на РБ да заплати на
А.И.Ж.,ЕГН: ********** с адрес ***
32 сумата
от 2500/
две хиляди и петстотин/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди–разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, вследствие от повдигнато и обвинение на 20.01.2016г. по
ДП №417/***. по описа на *** РУ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
10.03.2020г. до окончателното й изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
до пълно предявения размер от 5 000
лева, на осн. чл.
2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2, представлявана от
Главния прокурор на РБ да заплати на
А.И.Ж.,ЕГН: ********** с адрес ***
32 сумата
от 536.25/петстотин тридесет и шест лева и
двадесет и пет ст./лева, представляваща сторени по делото разноски за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :