Р Е Ш Е Н
И Е
№ 15.04.2022
година град Омуртаг
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Омуртаг
на петнадесети март две хиляди и двадесет и втора година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
Секретар Стела Викторова
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 82 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Исковете са с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка
с чл. 79 от ЗЗД, чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 92 от ЗЗД и чл.422 от ГПК във
връзка с чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „ЮБЦ” ЕООД, със седалище гр.
София, 1404, район „Триадица“, бул.”България” №81, вх. В, ет.8, ЕИК: *********,
със законен представител Ю. Б. Ц. - управител, действащ чрез пълномощника си
адв.В.П.Г. *** исковата си молба, че между него и „Иновативни финанси“ ООД ЕИК
*********, бил сключен Договор за цесия от 29.11.2019г., по силата на който му
били прехвърлени вземанията от ответника. Сочи се в молбата, че с
предходен Договор за цесия от
12.07.2019г, вземанията от ответника били прехвърлени от „Теленор България“ ЕАД
на „Иновативни финанси“ ООД ЕИК *********. Описано е в исковата молба, че между
„Теленор България“ ЕАД и ответника бил сключен Договор за мобилни услуги от
10.05.2017 г., съгласно който ответникът – с индивидуален клиентски номер
М02251438, ползвал мобилен номер **********. при избран тарифен план Интернет
5000, с месечна абонаментна такса 16,99 лв. с ДДС, договорена при промоционални условия за срок от 24
месеца, като стандартната такса била в размер на 17.99 лв. с ДДС. Сочи се в молбата,
че съгласно договора на ответника било предоставено устройство Huaei Telenor 4G
MiFi. с номер на СИМ карта 89359050000721957424. Посочено е в молбата, че по
договора за периода от 20.08.2017 г. до 19.01.2018 г. били издадени фактури
№**********/20.09.2017 г., №**********/20.10.2017 г., №**********/20.11.2017
г., №**********/20.01.2018 г., общата дължима сума по които била в размер на
220.73 лв., от които 105. 85 лева незаплатени далекосъобщителни и мобилни
услуги по договора, 114.88 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договора.
Претендира се и сумата от 40.90 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 08.02.2018г. до 06.12.2019г. Твърди се в молбата, че тъй като ответникът не
заплатил дължимите суми за ползваните услуги по първите три от описаните
фактури мобилният оператор прекратил договора за мобилни услуги предсрочно,
като начислил и дължимата неустойка. Уточнено е в молбата, че при начисляване
на неустойката били приложени правилата уговорени в споразумение с КЗП –
чл.1.1, б. „а“ и б. „б“, като при предсрочното прекратяване на договора била
начислена неустойка в размер на три месечни абонаментни такси – общо сумата в
размер на 42.48 лева и неустойка за предоставеното на ответника и невърнато при
прекратяване на договора устройство, в размер на разликата между стандартната и
преференциалната цена, на която е предоставено на ответника. Сочи се в молбата,
че последната от цитираните по – горе фактури била издадена след прекратяване
на договора за горепосочените суми. Посочено е в молбата, че в полза на ищеца
била издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК, по ЧГД
№454/2019г., по описа на РС – Омуртаг за претендирите суми и че поради подадено
възражение от длъжника, ищецът предявява настоящия установителен иск. Ето защо
ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
съществуват вземанията му от ответника общо в размер на 220.73 лв., от които 105. 85 лева незаплатени
далекосъобщителни и мобилни услуги по договора, 114.88 лева неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, ведно с 40.90 лева мораторна лихва за
периода от 08.02.2018г. до 06.12.2019г. Претендира и присъждане на направените
по исковото и заповедното производства разноски. В съдебно заседание ищецът не
изпраща представител. По делото е постъпило становище от процесуалният
представител на ищцовата страна, в което исковете се поддържат и са изложени
подробни съображения за тяхната оснавателност.
Ответникът Й.М.А., с адрес: ***, се
представлява от назначеният му особен представител адв.М.М. ***, който оспорва
предявените искове и прави искане същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК особеният представител на ответникът е подал
писмен отговор, в който излага становище, че исковата молба е неоснователна.
Твърди, че от началните страници на исковата молба не ставало ясно в какъв
размер била главницата, за каква неустойка ставало въпрос и в какъв размер била
същата и каква лихва се претендира. Изтъкнато е, че на стр. 9 от молбата имало
разминаване в посочените суми при изписването им цифром и словом. Посочено е в
отговора, че процесният договор бил сключен в противоречие със
законодателството на Република България и ЕС и че не можело да се търсят суми
за услуга, която не е предоставена.
Съдът
като прецени изложените твърдения във връзка със събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Установи се по делото,
че между „Теленор България“ ЕАД и А. е имало сключен Договор за мобилни услуги
от 10.05.2017 г., по силата на който ответникът – с индивидуален клиентски
номер М02251438, ползвал мобилен номер **********. при избран тарифен план
Интернет 5000, с месечна абонаментна такса 16,99 лв. с ДДС, договорена при промоционални условия за срок от 24
месеца и му било предоставено устройство
Huaei Telenor 4G MiFi. с номер на СИМ карта 89359050000721957424. Договорът,
както и приложимите към него общи условия са приложени като писмени доказателства по
делото. Приложени са по делото фактури №**********/20.09.2017 г.,
№**********/20.10.2017 г., №**********/20.11.2017 г., издадени от „Теленор
България“ ЕАД въз основа на цитирания договор, за дължимите за периодите
20.08.2017г – 19.09.2017г., 20.09.2017г – 19.10.2017г. и 20.08.2017г –
19.09.2017г., абонаментни такси и използвана услуга „Роуминг“, общо за сумата в
размер на 110.95 лева. Не са налице доказателства за заплащане на тази сума от
ответника. Приложена е по делото окончателна фактура №**********/20.01.2018 г.,
издадена от „Теленор България“ ЕАД за сумата общо в размер на 220.73 лева,
включваща задължения за предходен период с ДДС, в размер на 105.85 лева и
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора, в размер на 114.88
лева. По делото сеприложен Договор за прехвърляне на вземания № PLA 16528 от 12.07.2019г, сключен между „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, в качеството на цедент и „Иновативни финанси“ ООД,
ЕИК *********, в качеството на цесионер, по силата на който вземанията на
„Теленор България“ ЕАД от ответника били прехвърлени на „Иновативни финанси“
ООД. Съгласно договора цедентът се задължил в срок от 15 работни дни от пълното
плащане на уговорената обща цена да предостави на цесионера пълномощно, като
последният се задължил след получаване на пълномощното незабавно да предприеме
действия по уведомяването на длъжниците с уведомление, чието съдържание
следвало да бъде предварително
съгласувано между цедента и цесионера. Пълномощното, с което законните
представители на „Теленор България“ ЕАД, упълномощават законния представител на
„Иновативни финанси“ ООД да уведоми длъжниците по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, е
приложено по делото. Видно е от приложеното по делото Потвърждение за
прехвърляне на вземане по чл.99, ал.3 от ЗЗД, че със същото е потвърдено
изрично, че вземането на „Теленор България“ ЕАД от ответника е прехвърлено на
„Иновативни финанси“ ООД, както и че цесионерът е упълномощен от цедента да
уведоми от негово име длъжника за прехвърлянето на вземането му. Приложен е по
делото Договор за цесия от 29.11.2019 г., сключен между „Иновативни финанси“
ООД, ЕИК ********* и ищеца по настоящото производство, по силата на който
„Иновативни финанси“ ООД му прехвърлило вземането си от ответника, което се
установява и от приложеното извлечение от Приложение № 1 към описания договор
за цесия. Приложено е Уведомление за цесия, адресирано до А., от което е видно,
че се изпраща от „Теленор България“ ЕАД, в качеството на цедент по Договор за
цесия от 12.07.2019г., действащо чрез пълномощника си „Иновативни финанси“ ООД,
ЕИК *********, със законен представител С. Х. Б. и от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК:
*********, със законен представител Ю. Б. Ц., „в качеството на цедент по
договор за цесия от 29.11.2019г.“ и съдържа уведомление до ответника за
извършените две прехвърляния на вземанията от него. Уведомлението е подписано
от законния представител на „Иновативни финанси“ ООД. Не са представени
доказателства за връчване на уведомлението на ответника. Като писмени
доказателства по делото са приложени и материалите по ЧГД № 454/2019г. по описа
на РС – Омуртаг, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 1117 от 13.12.2019г. Поради връчване на същата на длъжника
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на заявителя – ищец по настоящото дело, е била
указана възможността да предяви установителни искове срещу длъжника А..
Предвид изложените данни и
обсъдените доказателства съдът намира, че предявените искове са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени. Предявени са положителни установителни искове за
признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземания
на ищеца за определени парични суми – сбор от дължими и незаплатени абонаментни
такси по Договор за мобилни услуги от 10.05.2017 г., начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, поради виновно неизпълнение от ответника
на задълженията му по договора и начислена мораторна лихва. Уважаването на
претенциите предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки,
а именно: между „Теленор България“ ЕАД и А. да е съществувало валидно
правоотношение през отчетните периоди, за които са издадени описаните по - горе фактури; мобилните услуги предмет на
договора да са реално предоставени; ответникът да не е извършил дължимата
насрещна престация, в твърдяния размер; да са налице валидни договори за цесия
между „Теленор България“ ЕАД и
„Иновативни финанси“ ООД и между последното дружество и ищеца, за който
длъжникът е бил уведомен; в полза на ищеца при условията на чл.410 от ГПК да е
издадена заповед за изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането
поражда действие по отношение на длъжника от момента, в който е уведомен за
цесията от предишния кредитор. В случая от събраните по делото писмени
доказателства не се установи връчване на уведомлението за извършените цесии на
длъжника преди образуване на исковото производство. Уведомлението
за сключените договори за цесия с предмет процесните вземания е приложено към
исковата молба, но липсват доказателства за връчването му на ответника. Действително
в съдебната практика се приема, че е налице валидно уведомяване за цесията,
както в случаите, когато това е направено от цедента и в случаите когато уведомяването
се извърши от цесионера по пълномощие на цедента, така и в случаите, когато
уведомлението е приложено към исковата молба и е връчено на длъжника със
същата. В случая след образуване на настоящото производство е разпоредено
връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, но А.
не е намерен на регистрираните му
постоянен и настоящ адреси, които са идентични помежду си и с посочения в
исковата молба адрес на ответника, поради което на адреса е залепено
уведомление. В законовия срок ответникът не се е явил да получи съобщението и
книжата. Извършени са справки относно местоработата и мястото на осъществяване
на стопанска дейност от ответника, при което такива не са установени. На
ответника е назначен особен представител, на когото са връчени преписи от
исковата молба и приложенията към нея, включително уведомлението за
осъществените прехвърляния на вземанията. Особеният представител обаче
разполага с представителната власт да осъществява единствено процесуално
представителство по конкретното гражданско дело, по което е назначен, с цел
осигуряване защита на интересите на ответника в исковото производство, но не и
да получава материалноправни изявления, адресирани до представлявания от него
отсъстващ ответник. Следователно връчването на уведомлението за извършените цесии
на назначения особен представител на ответника не може да се приравни на
уведомяване на длъжника, поради особения характер на представителството,
осъществявано от назначения от съда особен представител, по реда на чл. 47, ал.
6 ГПК. Предвид изложеното съдът счита, че в случая длъжникът не е валидно
уведомен за нито едно от двете прехвърляния на вземанията на нов кредитор,
включително на ищеца, поради което правата на последния да търси вземанията си
от длъжника по силата на Договор за цесия от 29.11.2019 г., не са
противопоставими на ответника и цесионерът по този договор – ищец по настоящото
производство, не може да претендира изпълнение на задълженията. Съгласно
съдебната практика правно релевантно за действието на цесията спрямо длъжника,
е съобщаването й от цедента на длъжника и спрямо него цесионният договор има
действие след това съобщаване, като от същия момент цесионерът става носител на
вземането, тъй като длъжникът не участва в цесионния договор и не е обвързан от
него /в този см. Определение № 274/26.05.2015 г. по т.д. № 2748/2014 г. на ВКС,
II т. о. и цитираната в него съдебна практика - Решение № 150/26.03.2009 г. по
гр. д. № 147/2009 г. на ВКС, I г. о., Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/2009 г. на ВКС, II т. о. и Решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г.
на ВКС, I т. о./. Изложеното води до извод, че договорът за цесия, с който
дружеството - ищец се легитимира като кредитор, не е породил действие спрямо
ответника – длъжник. Следователно ищецът не е активно материално-правно легитимиран
да търси изпълнение по отношение на спорното право, което води до
неоснователност на предявените от него искови претенции и същите следва да
бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора искането
на ищеца за присъждане на направените в настоящото и заповедното производства
разноски се явява неоснователно. Поради допуснат пропуск да бъде указано на
ищеца да заплати дължимата държавна такса в размер на 50.00 лева за иска с
правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от ЗЗД, следва ищецът да бъде
осъден да заплати по сметка на РС – Омуртаг сумата в размер на 50.00 лева,
представляваща дължима държавна такса по посочения иск.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, предявените
от „ЮБЦ” ЕООД, със седалище гр. София, 1404, район „Триадица“, бул.”България”
№81, вх. В, ет.8, ЕИК: *********, със законен представител Ю.Б. Ц. - управител,
действащ чрез пълномощника си адв.В.П.Г. ***, против Й.М.А., с адрес: ***, с
ЕГН **********, положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, чл. 422 от ГПК във връзка с чл.
92 от ЗЗД и чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от ЗЗД, да бъдат признати за установени спрямо ответника вземанията на ищеца за следните
суми: сумата в размер на 105.85 лева /сто и пет лева и осемдесет и пет ст./, представляваща
дължими и незаплатени далекосъобщителни и мобилни услуги по фактура №********** от 20.09.2017 г., фактура №********** от 20.10.2017 г.,
фактура №********** от 20.11.2017 г., издадени от „Теленор България“ ЕАД, въз основа на Договор за мобилни услуги от
10.05.2017 г., сумата в размер на 114.88 лева /сто и четиринадесет лева и
осемдесет и осем ст./, представляваща начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги от 10.05.2017 г., по фактура №**********/20.01.2018 г., издадена
от „Теленор България“ ЕАД, сумата в размер на 40.90 лева /четиридесет лева и деветдесет ст./,
представляваща мораторна лихва за периода от 08.02.2018г. до 06.12.2019г.
ОСЪЖДА,
„ЮБЦ” ЕООД, със седалище гр. София, 1404, район „Триадица“, бул.”България” №81,
вх. В, ет.8, ЕИК: *********, със законен представител Ю.Б. Ц. – управител, да заплати
по сметка на Районен съд – Омуртаг сумата в размер на 50.00 лева /петдесет
лева/, представляваща дължима държавна такса по иска с правно основание чл.422
от ГПК във връзка с чл.86 от ЗЗД, съгласно чл.1 от ТДТССГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС - Търговище в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА
ЗАХАРИЕВА