РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Благоевград, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20221210201243 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.63 и сл. от от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. А. Ш. от Б против Наказателно
постановление №45/08.08.2022г, издадено от Директора на Регионална
здравна инспекция-Благоевград /РЗИ/, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00лв., на основание
чл.209а, ал.1от Закона за здравето, вр. с т.I.32а, вр. с т.12 от Заповед №РД-01-
973/26.11.2021г., издадена от министъра на здравеопазването, във вр. с чл.63,
ал.4 от Закона за здравето.
С жалбата се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като
при издаването му са допуснати редица нарушения на процесуалните
правила. Алтернативно се застъпва, че не е доказано извършването на
твърдяното нарушение, а ако се приеме за извършено, деянието е маловажен
случай и се иска отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказаващият орган, чрез своят процесуален
представител изразява позиция за неоснователност на жалбата и за
законосъобразност на обжалваното НП.
Заинтересованата страна по чл.63д от ЗАНН, редовно и своевременно
призована, не ангажира законен и процесуален представител по делото и
становище по жалбата.
РП- Благоевград , редовно призовани не ангажират свой представител по
делото и становище по жалбата.
1
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира
събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да
обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН /НП е
връчено с известие за доставяне на жалбоподателката на 16.08.2022г., като е
получено от нейната майка Дарина Ш. срещу подпис, а жалбата срещу
постановлението по делото е подадена на 02.09.2022г. /
Разгледана по същество, жалбата е основателна.Аргументи:
С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства по категоричен
и безспорен начин се установи, че св.Н. Р. /главен инспектор при
санкционният орган/, в присъствието на свидетелите Ч. и С., е съставила
срещу жалбоподателя АУАН №18 /08.02.2022г. за това, че при извършена
проверка в закрит обществен обект на 08.02.2022г. в 11.10. часа, а именно –
Джелатерия „Й “, находящ се на адрес: Б , ул.“ “, стопанисван от фирма „Е
“ЕООД, е констатирано, че лицето М. А. Ш., на длъжност “барман“ в този
обект, е на работа в момента на проверката, без документ за ваксинация или
такъв за преболедуване от covid-19, като същата не разполага и с резултат от
направен PCR-тест или бърз антигенен тест, удостоверен с валидни
документи. Това деяние на жалбоподателката е квалифицирано с акта от
проверяващите като нарушение на т.I.32а, вр. с т.12 от Заповед №РД-01-
973/26.11.2021г., издадена то министъра на здравеопазването, във вр. с чл.63,
ал.4 от Закона за здравето. АУАН е връчен лично на жалбоподателката срещу
подпис и на датата на съставянето му. За проверката бил съставен и нарочен
Констативен протокол от 08.02.2022г., връчен на жалбоподателката също
срещу подпис .
Въз основа на АУАН, на 08.08.2022г., Директора на Регионална здравна
инспекция - Благоевград, е издал обжалваното НП№45, с което за описаното
в акта административно нарушение, наложил на Ш., административно
наказание“Глоба“ в размер на 300.00лв на основание чл. 209а, ал.1 от Закона
за здравето. НП е връчено по местоживеене на жалбоподателката чрез
нейната майка –св.Ш. на 16.08.2022г
Изложените в акта за нарушение фактически обстоятелства се
потвърждават и при разпита на свидетелите по този документ. Така
свидетелите Р., Ч. и С. установяват, че лично извършили процесната проверка
в Джелатерия „Й “, където заварили да работи жалбоподателката и още трима
служители, които обслужвали клиенти. Тези служители били
идентифицирани като имена с документи за самоличност, след което им били
поискани за проверка документи за ваксинация, преболедуване от
коронавирус или резултат от тестове срещу този вирус с валиден резултат,
като двама от служителите представили такива документи, а другите двама
нямали и не представили документи в тази насока. Едното от тези две лица
била и жалбоподателката Ш., на която бил съставен и АУАН от страна на
2
св.Р. в присъствието на свидетелите Ч. и С.. Актът бил съставен заради
извършено от Ш. нарушение по т. I.32 , б.а“ от Заповед №РД 01973 от
26.11.2021г. на министъра на здравеопазването. Свидетелите по акта заявяват,
че жалбоподателката е работела като барман в провереният обект към датата
на проверката. Св.С. си спомня, че нарушителките споделили, че работят за
ниска надница то 35.00лв и не могат да си правят антиковид тестове, които са
по-скъпи и от дневната им надница.
При разпита на майката на жалбоподателката –св.Ш., същата
потвърждава, че действително е приела от името на дъщеря си обжалваното
НП през месец август на 2022г., когато към този момент се намирала в
нейното жилище. Св.Ш. обаче не счела, че това връчено НП е „нещо
сериозно“ и за това не го предала на дъщеря си , нито пък я уведомила, че й е
връчено и е приела издадено срещу дъщеря й НП.
Между страните не е спорно обстоятелство, че издателят на НП е
компетентен орган да изготвя такова по чл.209а, ал.4, вр.с ал.1 от Закона за
здравето.
При тези фактически дадености, съдът счита, че с атакуваното НП
незаконосъобразно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателката по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето,
вр. с т.I.32а, вр. с т.12 от Заповед №РД-01-973/26.11.2021г., издадена от
министъра на здравеопазването, във вр. с чл.63, ал.4 от Закона за
здравето.
Атакуваното НП е издадено от компетентен за това орган по чл.209а,
ал.4, вр.с ал.1 от Закона за здравето /в тази насока няма и спор между
страните/. НП, както и АУАН, са съставени и в сроковете по чл.34 от ЗАНН и
са надлежно връчени на жалбоподателката. /НП е надлежно връчено на
адреса на жалбоподателката, чрез нейната майка, която е подписала
разписката за връчването му по реда на чл.180, ал.2 от НПК, вр. с чл.84 от
ЗАНН със задължение да го предаде на дъщеря си, а това, че не е направила
последното защото счела, че постановлението „ не е толкова важно „ за
жалбоподателката, по никакъв начин не променя процесуалната перфектност
на тази процедура. / В АУАН и НП се съдържат и основни реквизити по
чл.42, ал.1, т.1-4 и чл. 57, ал.1, т.1-5 от ЗАНН, в това число е посочено ясно и
недвусмислено датата и мястото на извършване на твърдяното нарушение,
описано е фактически самото нарушение, посочено е кога, как и къде е
установено то, отразени са свидетелите, с които е констатирано твърдяното
нарушение. С атакуваното НП изрично е посочена и самата санкционна
норма-чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. При направата на правната
квалификация на вменяваното нарушение обаче е допусната неяснота, защото
като нарушена норма е посочена „т.I.32а, вр. с т.12 от Заповед №РД-01-
973/26.11.2021г., издадена от министъра на здравеопазването“, каквото
правило в тази заповед не съществува. Налична е част I, т. 32, б.“а“ от
Заповедта, като правилото на т.32 има още няколко под хипотези в различни
3
и отделни други букви. В този смисъл, съдът счита, че е допуснато
процесуално нарушение поради въвеждането на неясен реквизит по
чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН /за АУАН/ и респ. по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН /за
НП/, което е съществено такова, защото засяга в значима степен правото
на защита и организирането й от страна на жалбоподателя.
Наред с горното, съдът счита, че с ангажираните писмени и гласни
доказателства не се установи по несъмнен и категоричен начин, че
жалбоподателката е извършила от обективна страна, вмененото й
административно нарушение.
По делото е представена Заповед №РД-01-973/26.11.2021г. , издадена от
министъра на здравеопазването, в сила от 01.12.2021г. /Твърдяната нейна
частична отмяна с жалбата, направена на дата последваща на процесната
такава, според съда е ирелевантно за процесният казус, защото за него е
приложима нормата на чл. 3 от ЗАНН./ С тази заповед се въвеждат
противоепидемични мерки на територията на РБългария в условията на
извънредна епидемична обстановка и риск от зараза и разпространяване на
covid-19, като заповедта е действала за периода 01.12.2021г.-31.03.2022г.
Видно от съдържанието на Заповедта, в нея няма правило обозначено като
«т.I.32а“. Налична е т.32, б.“а“ и ако това е имал предвид санкционният орган
при квалифициране на процесното нарушение, то съгласно този текст,
въведените противоепидемични мерки в Заповедта по т.2-6, т.10-14 и т.17,
могат да не се прилагат при условие, че 100% от персонала в съответния
обект /лицата, заети с мероприятието, са ваксинирани или преболедували от
COVID-19 или разполагат с резултат от изследване, удотоверено с валидни
документи за ваксинация, преболедуване или изследване, а в т.12 от
Заповедта е посочено , че се въвежда като противоепидемична мярка-
преустановяване посещения в игралните зали, казината и заведенията за
хранене и развлечение по смисъла на чл.124 от Закона за туризма,
включително и тези към местата за настаняване.
Изхождайки от елементите на фактическият състав на вменяваното
нарушение и съдържанието и целта на въведената противоепидемична мярка
с правилото по част I., т. 32, б.“а“, вр. с т.12 от Заповед №РД-01-
973/26.11.2021г., издадена от министъра на здравеопазването, в случай, че
това е правилото, което се твърди от санкционният орган, че е нарушено от
жалбоподателката, адресат на това правило е именно стопанисващият
провереният обект /лицата заети с някакво мероприятие в него/, а не
персонала в обекта и „бармана“ в казуса и при липса на мероприятие в
процесната джелатерия в деня на проверката, на каквато длъжност по
делото не е спорно, че е била жалбоподателката в Джелатерия „Й “ на
процесната дата в този обект. Касае се за определени от компетентен орган
противоепидемични изисквания към работещите обекти с хора въпреки
въведената епидемечна обстановка в страната, които за да извършват дейност
в тези обекти, следва да обезпечат конкретни групи условия и да въведат
конкретни противоепидемични мерки посочени в Заповедта, включително и
4
такива по т.32, б.“а“ от нея. Макар тези условия да касаят персонала на
обектите, задължението по прилагане на последните е именно на лицата,
стопанисващи въпросните обекти. Персонала участва в тяхното изпълнение,
но въвеждането и обезпечаването на тези противоепидемични условия не е
негово задължение, а такова на лицето, което стопанисва обекта и наема
персонала в него/работещите в него лица при конкретни мероприятия/.
Като не е съобразил изложеното и е съставил обжалваното НП срещу
жалбоподателя Ш. за нарушение по неясно посочен текст от Заповед №РД-
01-973/26.11.2021г. на министъра на здравеопазването и за неспазване на
противоепидемична мярка, която следва да се обезпечи и въведе от
стопанисващият провереният обект, какъвто стопанисващ не е
жалбоподателката по делото, санкционният орган е издал и материално
незаконосъобразен акт, който като такъв следва да се отмени.
Предвид посоченият начин на приключване на съдебното дело и съгласно
нормата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН /в сила към датата на сключване на договора
за правна помощ и съдействие по делото/, съдът счита, че искането за
присъждане на сторените съдебни разноски от жалбоподателката в съдебното
производство пред РС- Благоевград, се явява доказано по основание.
По отношение на размера на тези разноски, съдът съобрази следното:
В казуса е представен договор за правна услуга, сключен между адв.В. и
жалбоподателя на 02.09.2022г., съгласно който, на този адвокат е заплатено
възнаграждение в размер на 300.00лв. за участие и процесуално
представителство по настоящото дело. В същото време съдът отчете, и че адв.
В. е участвал и лично и упражнил процесуално представителство по делото в
полза на жалбоподателя в рамките на три съдебни заседания.
Съгласно чл.18, ал.2, вр. с чл. 7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила
при започване на настоящото административно-наказателно производство, за
хипотеза като процесната и за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела при интерес до 1000 /респ. при наложена санкция глоба
в такъв размер/, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300
лв. /В казуса, размер на обжалваното административно наказание е в размер
на 300.00лв./ Отчитайки тези обстоятелства и личното участие в процеса на
адв.В. от една страна, но и неголямата фактическа и правна сложност на
делото, съдът приема, че заплатеното адвокатско възнаграждение не се явява
прекомерно такова по смисъла на чл. 63д, ал.2 от ЗАНН, поради което и
следва да се присъди на жалбоподателката, като се заплати от
заинтересованата страна по чл.63д от ЗАНН. В този смисъл направеното
възражение на санкционният орган в процеса по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН,
материализирано в с придружително писмо по делото, се явява
неоснователно и не следва да се уважи.
Мотивиран от горното основание чл.63, ал.3, вр. с ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1
от ЗАНН, Благоевградски районен съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 45/08.08.2022г. издадено от Директора на РЗИ-Благоевград,
с което на М. А. Ш. с ЕГН ********** и с адрес: Б , ул.“К “№ и съдебен
адрес :Б , ул.“ Т “№ , ет. , чрез адв.А. В., е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300.00лв./триста лева/, по чл.209а, ал.1от
Закона за здравето, вр. с т.I.32а, вр. с т.12 от Заповед №РД-01-
973/26.11.2021г., издадена от министъра на здравеопазването, във вр. с чл.63,
ал.4 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА РЗИ-Благоевград да заплати на М. А. Ш. с ЕГН **********
и с адрес: Б , ул.“К “№ , сумата от 300.00лв./триста лева/, представляваща
сторени от нея съдебни разноски за адвокатско възнаграждение на адв.В. .
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград
в 14 - дневен срок, считано от съобщаването му на всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6