Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 03.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен
състав в публично съдебно заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря
Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова
гр. дело № 10232 по описа за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №24199 от 28.01.2019год., СРС, 170-ти
състав, постановено по гр.дело №79892/2017год. са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление *** искове с правно основание чл. 422 от ТПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.
149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответницата Н.С.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* следните
вземания: сумата от 1080,58 лв., за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода от месец 3.2015г. до месец 04.2016г., мораторна лихва в размер на 148,96 лв. за периода от 15.5.2015
г. до 26.5.2017 г., сумата от 45,20
лева, за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.03.2015 г. до
30.04.2016 г. и 10,30 лева законна лихва за забава за периода от 15.05.2015 г.
до 26.05.2017 г., ведно със законна лихва от 14.6.2017 г. до изплащане на
вземането, които суми касаят топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Лозенец, ул. „*******, аб.№ 354868 и за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№ 38585/2017г. по описа на СРС, 69 състав.
Решението е обжалвано изцяло от ищеца „Т.С.”ЕАД с
основни доводи, че неправилно първоинстанционният съд
и
в противоречие с действителното фактическо и правно положение е приел, че
ответницата не е потребител на ТЕ за битови нужди по смисъла на пар.1,т.42 от ДР на ЗЕ и които са собственикът или вещният ползвател на имота. Посочва, че от
представения към исковата молба нот. акт за продажба
на право на строеж №10, том V, н.дело №843/96год. е видно, че ответницата е
придобила процесния апартамент, находящ
се в гр.София, ул.“*******. Моли да се отмени решението и вместо него се
постанови друго, с което предявените искове се уважат. Претендира за присъждане
на разноските по делото. В съдебно заседание пред въззивния
съд не се е явил представител на въззивника и с молба
от въззивника е поддържата въззивната жалба и се претендират разноски по делото.
Въззиваемата страна Н.С.Г. не е подала отговор на въззивната жалба и не се е явила в съдебно заседание пред въззивния съд, след като е редовно призовава за съдебното
заседание, включително и на адреса на който е топлофицирания имот.
Не е постъпило
становище от третото лице помагач „Б.Б.“ООД.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите
предмет, приема следното:
„Т.С.” ЕАД е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. №3044587/14.06.2017г. срещу Н.С.Г.,
по което е образувано гр.д. №38585/2017г. по описа на СРС, 69-ти състав.
Предявеното вземане е за стойността на доставена топлинна енергия за периода от
месец 03.2015г. до месец 30.04.2016г. в размер на 1080,58лв. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София,общ Лозенец, ул.“*******, ап.28, аб.№354868 и 148,96лв.-законна
лихва за забава за периода от 15.05.2015год. до 26.05.2017год., както и
законната лихва върху главницата от 14.06.2017год. до окончателното й изплащане,
сумата от 45,20лв.-за услугата дялово разпределение за същия период и сумата от
10,30лв.-лихва за забава върху главницата за дяловото разпределение. След като
срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение в законоустановения срок е постъпило възражения от Н.С.Г., в срока по чл.415, ал.1 ГПК „Т.С.”ЕАД
е предявила положителен установителен иск спрямо
длъжника за вземането по издадената заповед за изпълнение, като е образувано
гр.д. №79892/2017г. СРС, 170-ти състав.
В отговора на
исковата молба ответницата Н.С.Г., която е посочила и за свой адрес в молбата-
адреса на топлофицирания имот-София, ул.*******е възразила, че дължи посочените
суми, като смятат, че не са представени
доказателства за наличие на договорни отношения с ищеца, както и доказателства
да е получавала ТЕ в имота, да е откривана на нейно име партида с посочения
абонатен номер и да е придобила качеството потребител на ТЕ. Прави възражение
за изтекла тригодишна давност, както за претенцията за главница, така и за
лихва. Смята, че не дължи лихва за забава върху посочените главници.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявените
от „Т.С.” ЕАД искове за признаване на установено, че се дължат посочените суми,
като е приел, че от приложените писмени доказателства,
включително е цитиран и приложения към исковата молба нот.
акт за продажба на право на строеж за обекти в строеж –ап.28 в сграда в посочен
имот, не се установява по несъмнен начин, че ответницата Н.С.Г. е собственик на
процесния топлоснабден
имот, находящ се в гр.София, общ.Лозенец, ул.“*******,
ап.28, поради което ответницата не се явява материалноправно
легитимирана да отговаря по предявените искове
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК
и е процесуално допустима. Съгласно чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на
съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната
жалба доводи, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК и при обсъждането им
намира, че същото е неправилно по следните съображения:
Съгласно пар.1, т.13 от ДР на ЗЕЕЕ/отм/
потребител е физическо или юридическо лице, което получава електрическа или
топлинна енергия от енергийното предприятие и ги ползва за собствени нужди.
Съгласно чл. 106а, ал.4 от ЗЕЕЕ/отм/ потребител на
топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът
на вещно право на ползване за топлоснабдявания имот.
Съгласно чл. 153, ал.1 и пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ
потребител на енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или титулярът на вещно право на ползване, който ползва топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление за домакинството си.
Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на
ползване. В този смисъл е и разпоредба
на пар.1,т.42 от ДР на ЗЕ /отм., бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г./ съдържаща легална дефиниция на понятието „потребител на
топлинна енергия за битови нужди”. С оглед на чл.153, ал.1 от ЗЕ и пар.2а от ДР на ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда-етажна собственост са клиенти на ТЕ. Независимо, че
в отговора на исковата молба ответницата във връзка с приложения нот. акт №10/26.01.1996год., том.V, дело №843/96год. по
описа на нотариус при СРС, в който е обективиран
договор за продажба на право на строеж
не е оспорила, че е собственик на посочения топлофициран
имот апартамент №28, в сграда с адрес
София, общ.Лозенец, ул.“******* и за който и е продадено правото на строеж, а
само, че счита, че не са налице
договорни отношения между страните, като е посочила в отговора си на
исковата молба, като свой адрес именно адреса на топлофицирания имот, както и с
оглед на ССЕ, от която се установява плащания по партидата на ответницата за
конкретния имот, с посочен аб.№354868 /който номер е
индивидуален и не съвпада с друг аб. № за друг имот/,
неправилно първоинстанционният съд е приел, че не се
установява ответницата да е собственик на процесния
имот, за който се претендира заплащане на доставена ТЕ. В посочения нот. акт
нот. акт
№10/26.01.1996год., том.V, дело №843/96год. по описа на нотариус при СРС ясно е
обективирана волята на страните Миртал
ЕООД като продавач и който продава на Н.С.Г. право на строеж за построяване на
следните обекти, в новостроящата се
жилищна сграда в дворно място, съставляващо парцел V-342, от кв.173Б, м.
Лозенец, по плана на гр.София, при посочени съседи на дворното място, а именно
апартамент №28, на 9 ет., със застроена площ от 200,76 кв.м. и посочени съседи,
заедно с мазе №4, заедно с надземен гараж №11, заедно със съответните прилежащи
ид.части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху описания по-горе парцел. С оглед на приложеното удостоверение от
ГИС София ЕООД от 09.08.2012год. в него
е посочено, че жилищната сграда, построена в УПИ V-342, кв.173Б, м.Лозенец е с
настоящ адрес:***. Освен, че самата ответница е посочила в отговора си на исковата
молба като свой адрес адреса на ап.№28, ет.9, находящ
се в гр.София, ул.“*******на същия адрес ответницата е редовно призована, като е
получила лично съобщението за съдебното заседание пред въззивния
съд. В ССЕ, която не е оспорена по делото, вещото лице след проверка на
партидата на името на ответницата с посочения аб.№ и
адрес е посочило изрично, че от 16.12.2015год., от 18.12.2015год., от
02.03.2016год. има плащания от общо 1 100лв., които се отнасят за
погасяване на задължения за ТЕ за периода 05.2014год.-03.2015год. и което е
признание за ползване на ТЕ в процесния имот, още повече,
че с оглед на СТЕ в сградата с посочения адрес има изградена абонатна станция с топломер,
който е отчитан ежемесечно. При съвкупната преценка на доказателствата и след
като е безспорно, че на ответницата е учредено право на строеж именно за процесния недвижим имот ап.28, в сграда с адрес гр.София,
ул.“******* и то е реализирано, като няма и доводи на ответницата, а и
доказателства, които да водят до извод, че не е завършена сградата, че е
погасено или прехвърлено на трето лице,
правото на строеж в случая е трансформирано в право на собственост върху
същия посочен обект апартамент №28, ет.9.
Поради което ответницата като
собственик на имота, в сграда, която е топлофицирана има качеството на потребител на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от
Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребителите за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, одобрени от ДКЕВР и притежаваното от ответницата право
на собственост върху топлоснабдения имот обосновават
наличие на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от
договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, по който ищецът е
доставял топлинна енергия за процесния период,
независимо, че няма приложена молба декларация за откриване на партида на името
на ответницата.
От приетите
по делото съдебно-техническа и съдебно счетоводна експертизи, които не са
оспорени от страните и които съдът кредитира като компетентни и обсъдени с
останалите писмени доказателства по делото в тяхната съвкупност се установява
стойността на доставената в имота
топлинна енергия за целия исков период и която е за сумата от 1188,74лв. и включва сума
за сградна инсталация, за имот и БГВ. Изрично в СТЕ,
която съдът кредитира като компетентно изготвена е посочено, че в процесния имот има монтиран един брой апартаментен топломер
и два водомера за топла вода, които са отчитани и ежемесечно и делът на
ответницата е изчисляван в съответствие с правилата на действаща нормативна
уредба-Наредба №16-334/06.04.2007год. за топлоснабдяването,
като са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция от доставената
ТЕ в абонатната станция. В ССЕ е посочено, че е извършено плащане за сумата от
общо 1100лв., но които се отнасят за погасяване на задължения за периода
05.2014год-03.2015год., а с оглед и на
изравнителни сметки е посочено, че задължението за процесния
период възлиза на 1080,58лв. и до който размер с оглед диспозитивното
начало предявения иск за заплащане на цената ТЕ е основателен и доказан.
Неоснователно
е направеното от ответницата в отговора на исковата молба възражение за
погасяване на вземанията с кратката три годишна давност, след като в случая се
претендират суми за ТЕ за периода м.03.2015год.-30.04.2016год., а заявлението
по чл.410 ГПК е подадено на 14.06.2017год. към който
момент е изтекла погасителна давност за вземанията за главница, които са
станали изискуеми три години преди тази
дата-14.06.2014год., но които не са процесни.
С оглед на ОУ, одобрени с Решение
№ОУ-02/03.02.2014год. в сила от 12.03.2014год. и съобразно чл.33, ал.1 от които
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в тридесет дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача и след
като не са представени в тази връзка доказателства по делото, неоснователна се явява претенцията за
заплащане на обезщетение за забава върху
дължимата сума за ТЕ и следва да се отхвърли.
По
отношение на цената на услугата дялово разпределение за процесния
период м.03.2015-30.04.2016год. такава е извършвана видно от приетите СТЕ и ССЕ
и която с оглед на чл.36, ал.1 от ОУ, действащи към процесния
период се дължи на ищеца, но която настоящия състав на съда намира, че е за
сума от 23лв., с оглед на ССЕ и където в извлечението е посочено, че за периода
от м.05.215год. до 30.04.2016год. е от 23лв. общо, а останалата сума от 22,20лв. е посочена като дължима за
периода м.06.2014год. и който не е част от процесния.
Неоснователна е претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху цената
на услугата дялово разпределение след като не е доказано да е предвиден ред и
начин за заплащането й и съответно срок за плащането й, поради което длъжникът
изпада в забава след покана и за наличие на каквато липсват доказателства по
делото.
С
оглед на гореизложеното при несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния съд, следва да бъде отменено решението
в отхвърлителните
части за сумата от 1080,58лв.-главница и
за 23лв.-за дялово разпределение и вместо него постановено друго, с което се
уважат исковете за тези суми, а в
останалата отхвърлителна част първоинстанционното
решение до пълния претендиран размер на исковете
следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора,
съобразно уважената част на предявените кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските при
направени за заповедното производство от 75,70лв./от които 25,70лв.-държавна
такса и 50лв.-определено юрисконсултско
възнаграждение от съда, съобразно извършеното за подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК/, такива в размер на 64,99лв. и
при направени разноски за първоинстанционното
производство от общо 675,70лв./от които 600лв.-депозити за две експертизи, 25,70лв.-държавна
такса и 50лв.-юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда с оглед осъщественото представителство по делото/ се дължат,
такива в размер на 580лв. и за въззивното
производство от общо 87,50лв.-държавна такса и без да се определя юрисконсултско възнаграждение след като не се е явявал
представител по делото се дължат разноски от 75лв. или с оглед уважената
част от исковете се дължат разноски от 720лв.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №24199 от 28.01.2019г., постановено по гр.д.№79892/2017г. на СРС,
170-ти състав, в частта, в която са отхвърлени предявените искове от „Т.С.”ЕАД,
с ЕИК ******* срещу Н.С.Г. за приемане за установено, че дължи сума от 1080,58лв,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м. 03.2015г.
– м.30.04.2016г. и сума от 23лв.-за дялово разпределение за същия период, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.С.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Т.С.“ ЕАД, *** следните суми: 1080,58лв., представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода м.03.2015г. – м.30.04.2016г. и сумата от 23лв.-за услугата дялово разпределение
за периода м.03.2015г. – м.30.04.2016г., за топлоснабдяване на жилище в гр.София, общ. Лозенец, ул.“*******,
ап.28, аб.№354868, ведно със законната лихва върху
сумите от 14.06.2017год. до окончателното им заплащане по предявените искове с
правно основание чл.422, вр. с чл.415 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата отхвърлителна част.
ОСЪЖДА Н.С.Г., с ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „Т.С.“ЕАД, *** сумата от 720лв. –разноски по делото,
включително и за заповедното производство.
Решението е постановено при
участието на „Б.Б.“ООД , като трето лице-помагач на
страната на ищеца.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.