Мотиви
към присъда №91 от 04.10.2010 г., постановена по НОХД № 430 по описа за 2010 г. на Районен съд
гр.Левски
Срещу подсъдимия М.Б. ***, е повдигнато
и предявено обвинение за това, че на 21.02.2010 г. в Затвора - Белене, направил
опит да придобие без надлежно разрешение, издадено от органите по чл.16 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и в нарушение на
разпоредбите на чл.30 от същия закон, високорискови наркотични вещества - 2.228 грама амфетамин,
като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини.
Престъпление
по чл.354а, ал.3, т.1, във вр. с чл.18, ал.1 от НК.
По
направено искане от подсъдимия и упълномощеният му защитник - адв.Г. от АК - *,
производството по делото е продължено по реда на глава 27 от НПК - съкратеното
съдебно следствие пред първата инстанция, при хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
Представителят
на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно
заседание, след приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия. Моли за осъдителна присъда, като предоставя на съда
преценката, относно наказанието, което следва да му се наложи, като се
произнесе и по веществените доказателства, приложени по делото.
Подсъдимият
М.Б., в съдебно заседание, след приключване на
съдебното следствие, както лично, така и чрез защитника си, алтернативно моли
съда да се произнесе с присъда, с която да го признае за невинен по повдигнатото
обвинение, като в тази насока излага доводи, че от събраните на досъдебното производство
доказателства не се установява пратката с наркотичното вещество да е била за
подсъдимия, поради което счита, че деянието не е извършено виновно от него.
Защитата пледира в случай, че съдът приеме, че подсъдимия формално е извършил
престъплението, да постанови оправдателна присъда, поради явната незначителност
на извършеното деяние, предвид минималното количество от 2.228 грама на
наркотичното вещество. Защитата моли съда да констатира, че се касае за
маловажен случай, да преквалифицира деянието и да признае подсъдимия за виновен
по привилигирования състав на престъплението, и да го оправдае по основния
състав, по който му е повдигнато обвинението. Във връзка с последната
алтернатива, защитата и лично подсъдимият Б., молят съда за налагане на
наказание глоба в полза на държавата.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Подсъдимият
М.Б. ***, ЕГН **********.
На
21.02.2010 г., около 13:00 часа, свидетелката М.А. пристигнала в Затвора -
Белене, с цел свиждане с приятеля си - лишения от свобода Н.Н.. Последната
носела и пратка със хранителни продукти, зеленчуци, сладкарски изделия,
безалкохолни напитки, тютюн, тоалетни принадлежности и др., част от които
приготвила лично за свидетеля Н., а останалата част била предназначена за подсъдимия
М.Б., също изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Белене.
Пристигайки на място А. предала пратката на надзирателите, които след като я
предали на свидетелят Н., извършили проверка на багажа му. По разпореждане на
началника на затвора, свидетелят И.И. - изпълняващ длъжността водач на следово
куче "А.", обучено за откриване на наркотични вещества, извършил
проверка на багажа на Н.. Кучето реагирало на една от чантите и в паста за
зъби, свидетелят И. открил пластмасова сламка с неустановено вещество, за което
докладвал на началника. В помещението за получаване на колетни пратки бил
извършен оглед на местопроизшествие - колет, при който било иззето съдържанието
на колетната пратка.
Свидетелят
Н.Н. и подсъдимия Б. се познавали още от Затвора - Враца, където изтърпявали
наказание лишаване от свобода. В затвора - Белене били настанени заедно в трета
затворническа група и поддържали добри приятелски отношения. В началото на
месец февруари на 2010 г.,
подсъдимият разбрал от свидетеля Н., че приятелката му М.А. ще идва на
свиждане. Решил да използва идването на свидетелката А., за да се сдобие с
наркотични вещества. Чрез свои приятели - А. и Х., подсъдимият уредил да му
приготвят пратка, в която да бъде поставен наркотика, и след това свидетелят Х.
да предаде багажа на А.. Според уговорката багажа за Б. бил доставен лично от Х.
***, пред заведение "На пощата", като за услугата последният заплатил
на А. 30 лева за пътни разходи до затвора гр.Белене. Подсъдимият,
предварително, преди получаване на пратката с наркотичното вещество, имал
уговорка и със свидетеля Л.А., който изтърпявал наказание лишаване от свобода,
да му даде част от наркотика. Поради тази причина, свидетелят А. изпратил от
затвора на 17.02.2010 г. сумата от 90 лева чрез пощенки запис на свидетеля Е.А..
По
случая било образувано досъдебно производство срещу подсъдимия М.Б., което
приключило с внасяне на обвинителен акт в РС Левски за престъпление по чл.354а,
ал.3, т.1, във вр. с чл.18, ал.1 от НК.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, а именно от протокол за оглед на местопроизшествие от 21.02.2010
г. - багаж, намиращ се в стая за
получаване на колетни пратки в затвора - Белене, ведно с приложен към него
фотоалбум, в който протокол са описани иззетите като веществени доказателства предмети:
един брой пластмасова тръбичка с неустановено в нея прахообразно вещество; един
брой пластмасова туба от паста за зъби, марка "Колгейт", същата
разрязана; 50 грама
тревиста маса в синя опаковка; 100 грама тревиста маса в червена опаковка и 180 грама тревиста маса в
жълта кутия.
От
заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното производство
комплексна физико - химична и оценителна експертиза се установява, че от
направеното изследване на иззетите при огледа предмети, само жълтото
прахообразно вещество, намерено в пластмасова тръбичка, поставена в паста за
зъби марка "Колгейт", съдържа амфетаминово производно и кофеин.
Съгласно заключението, нето теглото на веществото е общо 2.228 грама,
употребеното количество в хода на анализите е 0.065 грама и
оставащото е 2.163 грама,
което е изпратено от разследващия полицай за съхранение в ЦМУ - отдел
МРР-НОП" - София. От заключението на вещото лице се установява и левовата
равностойност на 2.228
грама вещество, съдържащо амфетамин, а именно 66.84
лева.
Безспорно
се установява от показанията на свидетелите Н.Н., М.А. и В.Б., че първият
свидетел и подсъдимия, през месец февруари са постигнали устна уговорка, според
която приятелката му А., при идването си в затвора на свиждане, да направи
услуга и на Б., като приеме пратка от таксиметров шофьор в гр.Русе за него,
която да предаде на Н.. Видно от приложените протоколи за разпознаване на лице,
свидетелките А. и М. са разпознали свидетелят Т.Х. като лицето предало на А.
багаж за подсъдимия, като и двете свидетелки при разпознаването са описали
подробно отличителните външни физически белези по които ще го разпознават,
измежду останалите лица. Направеното описание на лицето, предало багажа на А. ***
от двете свидетелки при разпознаването, напълно съответства на направеното от
тях при разпита им. Свидетелят Х. не отрича, че лично е предал багаж за
подсъдимия през месец февруари 2010
г. на свидетелката А.. По повод на съдържанието в
багажа, последният твърди, че пастата за зъби марка "Колгейт" е била
закупена от него от магазин "Кауфланд" в гр.Русе, и последната е била
предназначена именно за подсъдимия. Видно от протокола за оглед на местопроизшествие,
в проверения багаж, предаден от А. на свидетеля Н., не е описана и иззета втора
опаковка паста за зъби, нито от същата, нито различна от намерената марка паста
за зъби. Това обстоятелство води на извод, че единственият намерен в багажа
предмет, представляващ паста за зъби "Колгейт", с поставено в нея
прахообразно вещество, съдържащо амфетамин, е била закупена лично от свидетеля Х.
и поставена в пратката за подсъдимия.
Обстоятелството,
че пастата за зъби, с поставеното в нея наркотичното вещество в пластмасова
сламка е изпратена именно за подсъдимия Б., се установява и от показанията на
свидетеля Л.А., който добросъвестно признава, че е наркозависим, поради което
се снабдява с наркотици в затвора за лично ползване. Установява се и постигнатата
уговорка с подсъдимия за бъдещото му снабдяване с наркотик през инкриминирания
период от време и предварителното заплащане на доставката в размер на 90 лева,
чрез пощенски запис за Е.А., което име подсъдимия му е посочил като получател
на сумата. Възникналите противоречия между показанията на свидетеля Л.А. и Е.А.,
относно причината, поради която свидетелят А. е превеждал пари именно на А., са
отстранени, чрез проведената на досъдебното производство очна ставка между тях.
Обясненията на свидетеля А. при очната ставка за изплащан от Л.А. стар дълг в
размер на 2000 лева /отпреди осем години/ на покойният му вече баща, не се потвърждават
от останалите по делото доказателства. Отговорите на свидетелят А., както при
разпита му, така и при очната ставка са последователни и логични, относно
причината за превежданите пари. Приложената по делото справка, издадена от МП
ТД "ИН" - Затвор - Белене, относно трите изпратени парични суми на
името на А., през близки интервали от време, и последният от тях на 17.02.2010
г., т.е. няколко дни преди изпращането на багажа за Б., дават основание на съда
да направи извод, че превежданите парични суми са именно за наркотика, който
свидетелят А. е следвало да получи от подсъдимия, след получаване на пратката.
Наред с това, показанията на свидетеля А. в смисъл, че не е пращал никога колет
за подсъдимия, противоречат на тези на свидетелят Т.Х., който твърди, че лично
е посетил магазина на Е.А. *** и последният му е предал плодове и зеленчуци за Б..
Горното дава основание на съда да не кредитира като достоверни показанията на
свидетеля А., и да ги приеме само като опит от негова страна да прикрие факти,
уличаващи го в извършване на престъпно деяние, за които факти последният е имал
правото да откаже да дава показания, а не да дава лъжливи такива.
Предвид
всичко гореизложено и направеното от подсъдимия самопризнание, съдът приема за безспорно
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, включително и знанието
на подсъдимия за изпратената му колетна пратка, че поставеното в пластмасова
тръбичка в пастата за зъби марка „Колгейт” прахообразно вещество е наркотик, и
че същият е направил опит да го придобие, чрез друг лишен от свобода, без да
има издадено надлежно разрешение за това.
При
това положение, направеното от защитата възражение за признаване на подсъдимия Б.
за невинен и оправдаването му на изложените основания, че от събраните по
делото доказателства не се установява пратката със скрития наркотик в пастата
за зъби да е била предназначена за подсъдимия и това обстоятелство да му е било
известно, следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Като
неоснователно следва да бъде отхвърлено и направеното искане от защитата за
постановяване на оправдателна присъда на основание чл.9, ал.2 от НК. Съдът не
споделя становището, че извършеното деяние е явно незначително. Действително
количеството наркотично вещество, което подсъдимият е направил опит да придобие
е 2.228 грама.
Само по себе си, това обстоятелство съдът отчита единствено, като основание за
преквалифициране на деянието в маловажен случай, но не и разкриващо явно
незначителна обществена опасност на извършеното. Това е така защото на минималното
количество наркотично вещество противостоят другите обстоятелства, които
разкриват по - висока степен на обществена опасност на извършеното
престъпление. Такива са начинът на извършването му, изразяващ се в
предварително изготвен и реализиран план от подсъдимия, осъществяван чрез
използване на други лишени от свобода, които е възможно да не са подозирали за
съдържанието на пратката до подсъдимия. Такива са начинът, по който
наркотичното вещество е скрито и предмета, в който е поставен – пластмасова
тръбичка в паста за зъби. Не на последно място следва да се посочи и мястото,
където подсъдимият е направил опит да придобие предмета на престъплението, а
именно в затвора - Белене, където изтърпява реално наказание лишаване от
свобода, наложено му с цел да се превъзпита
и да се въздържа от извършване на други престъпления. От друга страна
преходните осъждания на Б., видно от приложената по делото справка за съдимост,
го очертават като личност, спрямо която наложените наказания не са реализирали
своя превантивен и поправителен ефект.
Предвид посочените по - горе обстоятелства съдът счита, че следва да
бъде отхвърлено като неоснователно и това алтернативно направено искане на
защитата.
С
оглед на минималното количество на предмета на престъплението и наличието на
смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът приема, че
инкриминираното деяние представлява маловажен случай на престъплението по
чл.354а, ал.3 от НК, което налага неговото преквалифициране по привилигирования
състав на чл.354а, ал.5 от НК. Не следва да се подценява наличието на следните смекчаващи
обстоятелства: доброто процесуално поведение на подсъдимия, оказаното
съдействие за разкриване на обективната истина, и както бе посочено по – горе
количеството на предмета на престъплението от 2.228 грама, а така
също и минималната му стойност от 66.84 лева. Преквалифицирането на деянието
изисква и налагане на наказание глоба в полза на държавата до 1000 лева, тъй
като това е единственото по вид наказание, което се предвижда в състава на
чл.354а, ал.5 от НК. При наличието на посочените по – горе смекчаващи вината и
отговорността на М.Б. обстоятелства, които са от значение за индивидуализацията
на наказанието, съдът намира за справедливо, необходимо и съответно на
извършеното деяние, глобата да бъде в размер на 300 лева. Следва да се приложи
и разпоредбата на чл.18, ал.1 от НК, тъй като деянието е останало недовършено
на стадия на опита, макар и да е останало такова по независещи от подсъдимия
причини. Следва да се отчете и обстоятелството, че деянието е разкрито преди подсъдимият да е установил фактическа
власт върху предмета на престъплението, с което е предотвратено настъпването на
обществено опасните му последици.
Предвид
гореизложеното съдът е признал подсъдимия за виновен в извършване на
престъпление по чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3, т.1, във вр. с чл.18, ал.1 от НК,
и го е осъдил на наказание глоба в полза на държавата в размер на 300 лева. По
първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1,
във вр. с чл.18, ал.1 от НК, го е признал за невинен и на основание чл.304,
предложение последно, а именно, че извършеното деяние не съставлява
престъпление по основния състав, го е оправдал.
С
присъдата, съдът е постановил на основание чл.343а, ал.6 от НК, приложените по
делото веществени доказателства, представляващи предмет и средство на
извършване на престъплението, да бъдат отнети в полза на държавата и унищожени
по предвидения специален ред.
При
този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил
подсъдимия М.Б. да заплати направените деловодни разноски в размер на 164.81
лева.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: