Р Е Ш Е Н И Е
№ 514 / 15.6.2022г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ХІ касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
май, две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ГЕОРГИ ВИДЕВ
2.
ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА
При
секретар Радослава Цоневска и с участието
на
прокурора Паун Савов изслуша
докладваното
от
съдия ГЕОРГИ ВИДЕВ
к.н.а.х.
дело № 433 по описа на съда за 2022 г.
Производството е по реда на чл. 63в от
Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Делото е образувано по касационна жалба
на “МИД Биотрейд” ЕООД, ЕИК ********* против Решение № 35 от 02.03.2022 г.,
постановено по нахд № 510/2021 г. по описа на Районен съд – Велинград, с което
е потвърдено Наказателно постановление № 13-2100041 от 10.12.2021 г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик. С постановлението за
нарушение на чл. 63, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Кодекса на труда, на основание
чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от същия кодекс на касатора е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лв.
В
касационната жалба се съдържат подробни твърдения за нарушение на материалния и
процесуалния закон. Иска се отмяна на решението и отмяна на потвърденото с него
НП. Жалбата се поддържа и от процесуалните представители на касатора в
проведеното съдебно заседание. Касаторът претендира присъждане на разноски.
Ответникът, Дирекция "Инспекция по
труда" – Пазарджик, чрез упълномощен юрисконсулт ангажира писмено
становище по касационната жалба, в което изцяло я оспорва и иска потвърждаване
на решението на районния съд. На свой ред заявява претенция за разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага
да бъде оставено в сила решенето на районния съд като правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба, като подадена в
срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на контрол за
законосъобразност пред настоящия съд, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
При извършена съвместна проверка на
08.07.2021 г. от инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" гр.
Пазарджик, С.А.А.– инспектор в Сектор „ПИП“ при ОДМВР – Пазарджик, д-р С.Б..–
главен инспектор при „БАБХ“ - Пазарджик и Н.Н.– инспектор по приходите в ЦУ на
НАП, за спазване на трудовото законодателство спрямо „Мид Биотрейд“ ЕООД, ЕИК
********* в обект на контрол „Цех за преработка на диворастящи гъби и плодове“
гр. Ракитово, м. „Гърбът“ около 10:30 часа е установено, че лицето Р.К.Т. е
заварено да работи като „общ работник“ в
обекта.
При справка е установено, че
уведомлението за регистрация на трудовия договор е с вх. № 22388213304390 от
09.07.2021 г. в 22:17:04 ч. в Териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите. Нарушението е установено при проверка
на фирмената документация в ДИТ Пазарджик, за което е съставен АУАН № 13-2100041/05.10.2021
г., като е счетено, че „Мид Биотрейд“ ЕООД, ЕИК ********* е допуснал до
работа като „общ работник“ лицето Р.К.Т., без да му е предоставил копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от Териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите.
Срещу АУАН е подадено възражение в
законоустановения срок. Въз основа на акта било издадено наказателно постановление
№ 13-2100041/10.12.2021 г. от директора на ДИТ Пазарджик.
При така установената фактическа
обстановка районният съд е приел, че „Мид Биотрейд“ ЕООД, ЕИК ********* е
извършил посоченото нарушение, като е допуснал общ работник Р.К.Т.да работи на
обект цех за преработка на диворастящи гъби и плодове, със който има сключен
договор от 08.07.2021 г., без да му е предоставил копие от уведомлението по чл.
62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Съдът е отчел, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, като имуществената санкция е
определена в минимален размер.
Настоящият съдебен състав намира, че при
правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни
изводи досежно приложението на закона, които настоящата инстанция изцяло
споделя. Предвид сключването на трудов договор на 08.07.2021 г., който е
представен по делото, за сключването на който са събрани и писмени
доказателства, работодателят е бил задължен да предостави екземпляр както от
него, така и от уведомлението. Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ гласи да не
се допуска до работа работник или служител, преди да му предостави документите
по чл. 63, ал. 1 от КТ - копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3. По делото се
установява, че на процесната дата между работодателя „Мид Биотрейд“ ЕООД, ЕИК
********* и работника Р.К.Т.е
бил налице сключен трудов договор в писмена форма, но не е представено копие на
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ. При това положение описаното в
наказателното постановление деяние е съставомерно по посочения текст – чл. 63,
ал. 2 от КТ, тъй като приетата от административнонаказващия орган правна
квалификация отговаря на действително установените по делото фактически
положения, отразени в АУАН и НП. Санкционирането на лицето на основание чл. 63,
ал. 2 от КТ за това, че е допуснал до работа лице, без да му е предоставил
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, предполага да е налице подписан
трудов договор между работодателя и работника, както и да е изпратено
уведомление до ТД на НАП. Очевидно е, че в деня на проверката на 08.07.2021 г.
с начален час 10:30 ч. при наличието на писмен трудов договор между страните,
то и работодателят е следвало преди допускането му до работа да предостави на
работника копие от уведомлението. Отговорността на работодателя е ангажирана по
чл. 63, ал. 2 от КТ, което съответства на установената фактическа обстановка, а
именно – наличие на сключен и подписан трудов договор и непредставяне на
работника на копие от удостоверението по чл. 62, ал. 3 от КТ.
В мотивите на постановеното решение
районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени
доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази
връзка, настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с
които е потвърдено наказателното постановление, съобразно чл. 221, ал. 2 от АПК. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от
повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е приел, че няма процесуални
нарушения, изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти са доказани
по делото, деянието е съставомерно. Съдът счита, че не се пораждат съмнения и
относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния
процес – нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и
в обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен,
поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Съдът не е
извършил процесуални нарушения или нарушение на материалния закон. Обсъдени са
в цялост събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд е
постановил своя съдебен акт след обсъждане на всички доводи и възражения,
направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като
са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав. Фактическата
обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като
формираните изводи се основават на събраните доказателства.
Предвид изложеното, касационните
оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон,
и като такова следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото на ответника ще
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на 80 лева. Аргумент за определяне на минималното
възнаграждение е изготвянето на писмен отговор, провеждането на едно съдебно
заседание, без явяване в открито съдебно заседание по делото на процесуалния
представител.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Административен съд Пазарджик
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 35 от 02.03.2022
г., постановено по нахд № 510/2021 г. по описа на Районен съд – Велинград.
ОСЪЖДА „Мид Биотрейд“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Витоша, ж. к.
Бояна, бул. „Ал. Пушкин“ №59, представлявано от управителя М.И.М.да заплати на
Дирекция "Инспекция по труда" – Пазарджик направените по делото
разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/