№ 45
гр. Ямбол, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невена Ив. Несторова
при участието на секретаря Ж.Ч.
като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно
наказателно дело № 20222330200988 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от С. Д. Т. от гр...., ЕГН: ********** против Наказателно
постановление № 7887/06.10.2022 г. на началник отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция
„Пътна инфраструктура“ – гр.София, с което на жалбоподателят на основание чл.177,
ал.3, т.1, пр.3 от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 2000
лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от Закона за движението по пътищата във
връзка с чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. В жалбата се сочи, че е
допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателното
постановление, тъй като не се излагат мотиви за налагането към максималния размер
на наказание. Иска се отмяна на наказателното постановление или изменяне на размера
на глобата към минималния предвиден такъв.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител -
инспектор П.а оспорва жалбата, като изразява становище, че наказателното
постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и материалния закон
е правилно приложен. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за
1
установена следната фактическа обстановка:
На 08.09.2022 г. в 10.00 часа, на път I-7, км. 272, в посока на движение
гр.Елхово – гр.Ямбол, служители на Агенция „Пътна инфраструктура“ извършили
проверка на водача С. Д. Т., който управлявал съчленено ППС с 5 оси – МПС с две оси
марка МАН с рег. № ... и полуремарке с три оси с рег. № СТ3717ЕН, извършвайки
превоз на товари. При направеното измерване с техническо средство електронна
мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 №
К0200009 и ролетка № 1307/18/5 м/ е констатирано, че измереното натоварване на
задвижващата втора единична ос на ППС е 13.950 т., при максимално допустимо
натоварване на задвижващата ос 11.5 т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.„а“ от Наредбата.
При измерено разстояние между осите 1.32 м., сумата от натоварването на ос на
тройната ос на полуремаркето е 27.550 т. при максимално допустимо натоварване на
оста 24 т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.„б“ от Наредбата, като превишението е с 3.550 т.
Контролните органи заключили, че се касае до тежко пътно превозно средство по чл.3,
ал.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС. За констатираното нарушение на жалбоподателят Т. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № 0009419/08.09.2022 г., като в графата
за възражения жалбоподателят записал, че ще представи такива по-късно. В
подаденото възражение от жалбоподателят е изложено, че се касае за маловажен
случай на нарушението. Впоследствие, въз основа на съставения АУАН на
жалбоподателят Т. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на
основание основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от Закона за движението по пътищата е
наложена глоба 2000 лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от Закона за движението
по пътищата във връзка с чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Съгласно приложените по делото Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. и Заповед
№ РД-11-247/31.03.2022 г., процесните АУАН и НП са съставени/издадени от
компетентни органи в кръга на техните правомощия.
Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
актосъставителя П. и на свидетеля П., както и на приобщените към доказателствения
материал по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от
надлежно легитимирано лице.
Разгледана по същество същата се явява частично основателна по следните
съображения:
2
От формална страна съдът счита, че АУАН и обжалваното НП са съставени при
спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание, в предвидените за
това срокове и от надлежен орган, в рамките на компетенциите му.
При преценка законосъобразността на административно-наказателният акт
съдът е длъжен да установи дали описаното в него нарушение е било действително
извършено от жалбоподателят. В конкретният случай при извършеното измерване с
посочената в акта електронна везна и ролетка е установено, че сумата от натоварването
на задвижващата втора единична ос на ППС е 13.950 т., при максимално допустимо
натоварване на задвижващата ос 11.5 т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.„а“ от Наредбата,
както и че сумата от натоварването на тройната ос на полуремаркето е 27.550 т. при
максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.„б“ от
Наредбата, като превишението е с 3.550 т. В конкретният случай предвид резултатите
при измерванията безспорно се установява, че в момента на проверката ППС-то е било
тежко по смисъла на чл.3, т.2 от Наредбата. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2
от Закона за движение по пътищата, движещите се по пътя пътни превозни средства
трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари,
които не представляват опасност за участниците в движението. Съгласно чл.139, ал.3
от ЗДвП, движението на пътни превозни средства с размери, маса и натоварване на ос,
надвишаващи нормите, определени по реда на, ал.1, т.2, както и движението на пътни
превозни средства, превозващи опасни товари се извършват по ред, определен от
министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, с министъра на околната
среда и водите и с министъра на вътрешните работи. За движение на горепосоченото
ППС по републиканската пътна мрежа се изисква специално разрешение съгласно чл.8,
ал.2 от Наредбата. В момента на проверката жалбоподателят не е показал такова
разрешение на контролните органи, а и такова не е било издавано изобщо. Забраната
по цитираната разпоредба от ЗДвП е била нарушена, поради и което служителите на
АПИ са съставили АУАН.
От субективна страна водачът е бил наясно, че управлява ППС с натоварване на
осите над допустимото, като няма разрешение за това, но е целял именно това.
Правилно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по чл.177, ал.3, т.1,
пр.3 от Закона за движението по пътищата, която предвижда глоба от 500 до 3000 лв.
За извършеното нарушение на жалбоподателят е наложена глоба в размер на 2000 лв.,
като неправилно АНО е индивидуализирал размера на глобата. Не са посочени
обстоятелства, от които да се заключи, че размерът на глоба следва да е в размер на
2000 лв. Съдът обаче намира, че така определеният размер на глоба следва да бъде
намален, като административно наказание следва да бъде определено в размер на 500
3
лв., като бъдат взети предвид обществената опасност на нарушителя, материалното му
положение, както и това че нарушението е извършено за първи път, както е посочил в
НП и АНО. Предвид горното, съдът намира, че в тази му част НП следва да бъде
изменено, като бъде намален размера на глоба, тъй като по този начин могат да бъдат
постигнати целите на наказанието, поради което този размер се явява справедлив.
Съдът намира, че не следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, тъй като липсват каквито и да е обстоятелства, които да сочат на маловажност
на случая. Напротив, нарушени са няколко изисквания към натоварването на МПС,
като надвишаването на параметрите е 6 т.
При това положение, след като по изложените по-горе съображения е налице
основание за изменяне на наказателното постановление чрез намаляне размера на
глобата, направеното от жалбоподателят оспорване законосъобразността на
наказателното постановление се явява основателно. И тъй като съгласно разпоредбата
на чл.143, ал.3 от АПК, приложима чрез препращане от чл.63, ал.3 от ЗАНН, разноски
се дължат от оспорващия само при отхвърляне на оспорването, искането на
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да се остави без уважение.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 7887/06.10.2022 г. на началник отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, с което на С.
Д. Т., ЕГН **********, адрес: гр.... на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на
2000 лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от Закона за движението по пътищата
във връзка с чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като намалява размера на
глобата на 500 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Агенция „Пътна инфраструктура“
гр.София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4