О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр. ЛОВЕЧ, 19.03.2019 г.
Окръжен
съд - Ловеч, граждански състав, в закрито заседание на деветнадесети март през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия
като
разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев ч.гр.д. № 102
по описа на съда за 2019 г., и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл. 423 и сл. от ГПК.
Образувано
е по възражение с вх. № 1333/04.02.2019 г., подадено на основание чл. 423, ал.
1, т. 1 от ГПК, от В.К.Н., с ЕГН: **********.
Във
възражението се сочи, че молителят узнал за инициираното спрямо него заповедно
производство от покана за доброволно изпълнение по изп.
дело № 937/2016 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров, връчена му по делегация от
ЧСИ Стоян Якимов. В тази насока твърди, че при справка в деловодството на ЧСИ
Стоян Якимов установил, че изпълнителното производство било образувано по
изпълнителен лист, издаден на 18.12.2015 г. по ч.гр.д. № 1584 по описа за 2015
г. на Районен съд-Ловеч. Сочи, че не е получавал книжа по делото, поради което
влязлата в сила заповед за изпълнение не му е била връчена надлежно. С оглед на
изложеното и позовавайки се на извънредният способ за защита, уреден в чл. 423,
ал. 1, т. 1 от ГПК, моли възражението да бъде уважено и изпълнителното
производство спряно.
Окръжен съд-Ловеч като взе предвид изложените във
възражението доводи и съобрази събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Производството по ч.гр.д. № 1584/2015 г. по описа на
Районен съд - Ловеч е образувано по заявление от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД
против В.К.Н. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
следните суми: 872,95 лв. – главница; 17,30 лв. – договорна лихва, начислена за
периода от 20.04.2015 г. до 13.08.2015 г. включително; 7,38 лв. – наказателна
лихва, начислена за периода от 20.04.2015 г. до 02.09.2015 г. включително;
законна лихва за забава за периода от 03.09.2015 г. до изплащане на вземането;
25 лв. – държавна такса и 300 лв. – адвокатско възнаграждение.
От направената по делото
служебна справка се установява, че В.К.Н. има вписани следните адреси: постоянен
в гр. Ловеч, ул. „Александър Стамболийски“ № 30, вх. В, ет. 8, ап. 24 и настоящ
в гр. София, ж.к. „Студентски град“ № 70, ет. 6, ап. 613.
Приемайки,
че е местно компетентен, че заявлението е редовно и че са налице предпоставките
за издаването й, съдебният състав по ч.гр.д. № 1584/2015 г. на РС Ловеч издал в
полза на „Райфайзенбанк
(България)” ЕАД против В.К.Н. заповед за изпълнение № 1002/04.09.2015
г.
От
наличната по дело документация се установява, че на 12.10.2015 г. връчителят залепил на входната врата на блока на постоянния
адрес на В.К.Н. ***) уведомление по чл. 47 ГПК, с което уведомил адресата в
двуседмичен срок от същата дата да се яви в канцеларията на РС Ловеч за
получаване на книжа по ч.гр.д. № 1584/2015 г. на РС Ловеч. В съобщението до В.К.Н. връчителят извършил на 06.10.2015 г. удостоверяване, според
което, въпреки че посетил адреса в различен ден и час, не намерил молителя или
живущи на адреса. Аналогично връчител на 18.11.2015
г. залепил на табло за съобщенията в блока по настоящ адрес на длъжника Н. ***)
уведомление по чл. 47 ГПК, с което уведомил адресата в двуседмичен срок от
същата дата да се яви в канцеларията на РС Ловеч за получаване на книжа по ч.гр.д. № 1584/2015 г. на РС
Ловеч. В съобщението до В.К.Н. връчителят извършил на
20.10.2015 г. удостоверяване, според което по сведения на управителя на
общежитие, бл. 70, длъжникът не живее там отдавна.
Въз
основа на така приетата за установена фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира следното от правна страна:
Разпоредбата
на чл. 423 от ГПК урежда процесуален ред за защита на длъжника, когато последният
е бил лишен от възможност да оспори вземането чрез подаване на възражение по
реда на чл. 413 от ГПК и в предвидения в чл. 414 от ГПК за това срок.
Възражението по чл. 423 от ГПК следва да се подаде в едномесечен срок от
узнаване на издадената заповед за изпълнение и да се основава на на твърдения за наличие на някое от изчерпателно посочените
обстоятелства, уредение в чл. 423, ал. 1, т. 1-4 от ГПК. Изложените изискванията
са за допустимост на възражението.
Видно от изложеното във
възражението и изисканите по служебен ред ПДИ по изп.
дело № 937/2016 г.
по описа на ЧСИ Велислав Петров, В.Н. е узнал за заповедта на 01.02.2019 г.,
когато му били лично връчени ПДИ и запорно съобщение.
С оглед на това обстоятелство и доколкото по делото не са налице
доказателства за по-ранно узнаване, последната дата следва да се приеме начало
на едномесечния срок по чл. 423, ал. 1 от ГПК и броен от нея, същият изтича на 01.03.2019
г. Възражението на В.Н. е
подадено на 04.02.2019 г., т.е. преди последната дата, като в него се съдържат
твърдения за липса на надлежно връчване на заповедта (хипотеза по чл. 423, ал.
1, т. 1 ГПК), поради което то е процесуално допустимо.
Разгледано
по същество, възражението по чл. 423 ГПК е основателно. Установените по делото
обстоятелства относно връчване на заповедта за изпълнение разкриват, че то е
извършено в нарушение на разпоредбите процесуалния закон и конкретно редакцията на чл. 47, ал. 1 от ГПК (доп. С ДВ, бр. 42 от 2009 г.) към момента на
уведомяването. Безспорно залепването
на уведомлението е било осъществено на постоянния адрес на
длъжника В.Н. (на входната
врата), но констатацията „посетих адреса в различен ден и час“ не позволява на
настоящата инстанция да извърши проверка за законосъобразно приложение на чл.
47 от ГПК и да се изгради извод за надлежно връчване на заповедта. В
константната си практика ВКС е приел, че за да е редовно проведена процедурата
по чл. 47 от ГПК, адресът следва да е посетен поне три пъти, на отделни дати в
рамките на месец, като това трябва да се удостовери от връчителя
със съставяне на разписка за всяко едно посещение (Определение № 642 от 25.10.2012 г. по ч.т.д. № 520/2012 г. на
I, т.о. на ВКС). На следващо място от разписката не става ясно защо е предприет
този извънреден способ за връчване, тъй като връчителят
не е посочил обстоятелствата, наложили залепянето на уведомление по чл. 47 от ГПК. Връчителят е следвало да издири сведения за
пребиваването на адресата на посочения адрес, като констатациите отново трябва
да бъдат оформени в разписка. Едва когато връчителят е събрал достоверни сведения, че лицето
не пребивава на адреса, не
е нужно адресът да се посещава
трикратно. С оглед гореизложеното и при
липсата на надлежно връчване на заповедта е налице основанието по чл. 423, ал.
1, т. 1 ГПК, поради което възражението на длъжника следва да бъде прието, а
изпълнението на издадената заповед по чл. 410 ГПК – да бъде спряно (чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК).
Мотивиран от горното, на основание чл. 423, ал. 3, изр. 1 и 2, вр. ал. 1,
т. 1 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА възражение с вх. №1333/04.02.2019 г. от В.К.Н., с ЕГН: **********,
подадено срещу заповед за изпълнение № 1002/04.09.2015 г., по ч.гр.д. № 1584/2015
г. по описа на РС Ловеч.
СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на заповед за изпълнение № 1002/04.09.2015 г., по ч.гр.д. № 1584/2015 г. по
описа на РС Ловеч.
ВРЪЩА делото на Районен съд Ловеч за
даване указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………. ЧЛЕНОВЕ: 1………….....
2…………......