Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 01.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември двехиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
НЕДЕЛИНА СИМОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 5181
по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от
12.02.2018г. на СРС, ГО, 53 състав по гр.д.№ 75859/2019г. са отхвърлени предявените от „В.и к.” ЕООД, *** срещу „С.т.“ ЕООД установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 189, ал. 1 от
Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответното
дружество дължи на ищеца сумата 1233. 79
лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена вода за периода
24.10.2013г. – 29.06.2015г., ведно със
законната лихва от 24.10.2016г. до окончателното изплащане, както и сумата 306. 96 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода 30.12.2013г. – 31.08.2016г. , за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 59473/2016г. по описа на СРС,
53 с-в.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК решението е обжалвано с
въззивна жалба от ищеца „В.и к.” ЕООД, ***, с
оплаквания за неправилност и необоснованост. Въззивникът твърди, че с
представените по делото фактури и карнети по делото е доказано, че процесният
имот е водоснабден. Поддържа, че между страните е налице облигационно
правоотношение по неформален договор, сключен при публично известни Общи
условия, с предмет – предоставяне на ВиК услуги за питейно-битови нужди, на
основание § 1, ал.1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги вр. чл. 8, ал. 1 и 3 от Наредба № 4/2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК
услуги. Сочи, че СРС не е обсъдил, че в регистрите на ищцовото дружество има
открита партида с индивидуализиращи белези на потребителя и в случая
представените по делото карнетни листове установяват, че ответникът в
качеството си на потребител е консумирал доставената му от ищеца питейна вода,
за което са съставяни месечни фактури. С
оглед изложеното, моли съда да отмени решението и да постанови друго, с което
да уважи предявените искове.
Въззиваемата страна ,,С.т.” ЕООД, в депозиран от нея отговор в срока по чл.263,
ал.1 ГПК, оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави
без уважение, респ. да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното
решение.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, поради
което съдът следва да разгледа доводите във връзка с неговата правилност.
При преценка на обжалваното
решение по същество по реда на чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че същото е
правилно и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. С оглед
доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:
Предявени са установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 189, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата 1233. 79 лв., представляваща стойност
на доставена и незаплатена вода за периода 24.10.2013г. – 29.06.2015г., ведно със законната лихва от
24.10.2016г. до окончателното изплащане, както и сумата 306. 96 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
30.12.2013г. – 31.08.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 59473/2016г. по описа на СРС, 53 с-в.
В мотивите на обжалваното решение е прието, че
ищецът не е доказал наличието на договорно правоотношение между страните по сключен неформален договор
за предоставяне на В и К услуги – доставяне на питейна вода, въпреки изрично
указаната му доказателствена тежест, както и изричните указания с доклада, че
не сочи доказателства в тази връзка.
Доводите на ответника, релевирани
в срока по чл. 131 ГПК, за липса на доказано облигационно правоотношение между
страните в случая, са основателни.
По делото не е доказано качеството потребител
на ВиК услуги на ответното дружество по смисъла на § 1 ал.1 т. 2, б.“а“ от ДР
на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните системи /ЗРВКУ/
и чл. 3, ал.1, т. 1 вр. ал.2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно легалната
дефиниция на закона, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица
– собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК
услуги, а съгласно горецитираната подзаконова нормативна уредба - собствениците и лицата, на които е учредено
право на строеж на водоснабдявани имоти или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни води.
Редът и начинът на измерване, отчитане и
разпределение на количествата питейна вода и на количествата отведени и
пречистени отпадни води, е уреден в разпоредбите
на глава ІІІ на представените по делото Общи условия /одобрени с решение на ДКЕВР от 17.07.2006г./ и на глава VІ от Наредба № 4/14.09.2004г. Изразходваните количества питейна вода се
отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от Ви К оператора и
по индивидуалните водомери, поставени при сгради - етажна собственост - чл. 32, ал.
1 от Наредба № 4. Съгласно чл. 21, ал. 4 от Общите условия, отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя или на негов представител. При неосигуряване на представител,
отчетът се подписва от свидетел. По арг.
от чл. 30,
ал. 1 от Общите условия, доставянето на питейна вода и/или отвеждането на
отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното количество изразходваната вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери.
В
случая по делото са представени фактури, издадени на името на ответното
дружество, но липсват представени надлежни карнети, удостоверяващи потребеното
количество вода за процесния период. Представен е в две страници карнет в
нечетлив вид, но същият не е оформен надлежно чрез посочване на качеството на
лицето, подписало същия за абоната – юридическо лице. Не се твърди и доказва правото
на собственост на ответника върху процесния имот. Ответникът изрично е оспорил
качеството си на потребител в срока по чл. 131 ГПК и съдът изрично е указал на
ищеца, че следва да докаже наличието му, както и че ищецът не сочи
доказателства за това. Поисканата с исковата молба съдебно –счетоводна експертиза
не е допусната до приключване на устните състезания в първоинстанционното
производство и искането не е направено във въззивното производство.
При
така изложеното, съдът намира, че въззивното дружество - оператор на В
и К услуги, не е доказало в хода на
производството при условията на главно и пълно доказване, съобразно правилата
на доказателствената тежест в гражданския процес, качеството
потребител на ответното дружество, респ. изразходваното количество питейна вода и
редовността на нейното отчитане, поради което и ответникът не дължи заплащане на процесните суми.
Предвид изложеното, жалбата е
неоснователна и решението следва да бъде потвърдено.
Разноски
не са поискани от въззиваемия за настоящата инстанция и
такива не следва да бъдат присъждани, с оглед изхода на спора.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.02.2018г. на СРС, ГО, 53 състав по
гр.д.№ 75859/2019г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.