РЕШЕНИЕ
№ 761
град Плевен, 26.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и седми
октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА
ДИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА |
при секретар Цветанка
Дачева и с участието на прокурор Нанка Рачева изслуша
докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно
дело № 680/2020
г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от ГД „Изпълнение на
наказанията“, гр. София, Затвора Белене, срещу решение № 603 /18.06.2020 г. по адм. д.
№ 603/2019 година по описа на Административен съд - Плевен, с доводи, че решението
е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, поради
което е необосновано. Посочва се, че съдът не е съобразил нито едно от представените
от ответника по делото доказателства, нито с депозираната от ответника писмена
защита. Визирайки разпоредбата на чл.
84. ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС, касаторът
твърди, че безусловно е правото на лишените от свобода на самостоятелно
легло и спални принадлежности, а безплатни облекло и обувки се полагат
единствено на тези лишени от свобода, за които е установено, че не разполагат
със собствени такива, т.е. за да е налице бездействие от страна на ответника да
изпълни задължението си по чл. 84, ал.2 от ЗИНЗС е необходимо ищецът да докаже,
че е сезирал ответника, че не разполага със собствени обувки, тъй като на ответника
това обстоятелства няма как да му е известно служебно. Твърди се, че ищецът има
право да получи безплатни обувки, но само ако поиска да му бъдат дадени. Посочва
се, че освен да депозира пред съда исковата си молба, ищецът не е проявил
абсолютно никаква процесуална активност да докаже иска си, а ответникът по
делото е представил многобройни доказателства по основателността на иска. Излагат
се доводи, че съдът е приел, че на ищеца не са предоставяни изобщо зимни обувки
боти или полуботи, чийто срок за ползване е две години, а за предоставените му
обувки половинки, срокът на ползване е изтекъл на 20.01.2018 г. Счита, че ако
съдът е приел за установено и доказано горното, то напълно необосновано е
прието, че е налице бездействие от страна на ответника да осигури подходящи
обувки на ищеца за времето от началото на исковия период 12.01.2017г. до
20.01.2018 година, тъй като обувки половинки са подходящи за сезона, през който
са му предоставени. Счита се, че изводът на съда, че очевидно е налице частично неизпълнение
на задълженията на ответника, визирани от разпоредбата на чл.84, ал.2, т.З от ЗИНЗС, за целия исков период е необоснован. Твърди се, че единственото
доказателство за това, че ищецът е сезирал ответника с този свой проблем в този
период е негова молба за предоставяне на обувки от дата 04.06.2018 г., като
видно от приложената вещева ведомост ищецът е имал на разположение чехли и
обувки половинки, които са му предоставени безплатно от ответника и е могъл да
носи според метеорологичните условия. Моли се съдът да отмени решение № 603 от
18 юни 2020 г. по адм. д. № 603/2019 година по описа на Административен съд –
Плевен.
В съдебно заседание касаторът - ГД „Изпълнение на
наказанията“, гр. София, Затвора Белене се
представлява от юрисконсулт У.. Поддържа съображенията за неправилност на
съдебното решение, т.к. същото не е съобразено със събраните по делото
доказателства. Счита, че исковата молба
от началото на исковия период до 05.06.2018 г., а именно една година, четири
месеца и 24 дни, е изцяло недоказана. Посочва, че от представеното копие на
единствената молба от 05.06.2018 г. от ищеца, се налага извод, че същият не е
разполагал със собствени обувки само за летния сезон, т.е. до м.септември 2018
г., като за този период е доказано, че ответникът му е предоставил безплатно
чехли. Сочи, че ищецът не е ангажирал никакви доказателства за това, че е
направил надлежно искане до администрацията на ответника за предоставяне на
безплатни обувки след края на летния сезон от 2018 г. до края на исковия
период. Счита, че не са налице условията
за ангажиране на отговорността на държавата за причинени вреди. Алтернативно моли
съдът да редуцира размера на определеното обезщетение предвид неговата
недоказаност за по-голямата част от исковия период.
В съдебно заседание ответникът – П.С.П.,***, се явява лично и с адвокат Р.М. –
служебен защитник. Пълномощникът на ответника счита, че решението е правилно и
законосъобразно Твърди, че съдът е присъдил справедливо обезщетение. Моли
касационната жалба да бъде оставена без уважение.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава
заключение, че атакуваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно и
предлага същото да бъде потвърдено.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна,
съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 285, ал. 1, изр. ІІ от ЗИНЗС, и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Така постановеното
решение е валидно, допустимо и правилно.
С посоченото решение е осъдена Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" - гр. София да заплати на П.С.П., ЕГН **********,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора Белене, обезщетение в размер
на 250 /двеста и петдесет/ лева за причинените му неимуществени вреди за
периода 12.01.2017г.- 17.06.2019г., които са резултат на нарушение на чл.3,
ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в непредоставяне на подходящи сезонни обувки от
страна на администрацията на затвора Белене, на каквито ищецът е имал право
съобразно чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС, като е отхвърлен предявеният иск в
останалата му част за разликата над 250 /двеста и петдесет/ лева до 5 000 /пет
хиляди/ като неоснователен и недоказан.
Неоснователни са доводите на касатора, че съдът не е
съобразил представените доказателства относно предоставени обувки и облекло на
лицето. В случая съдът е извършил задълбочен анализ на представените писмени
доказателства относно предоставените на П.
обувки половинки на 20.01.2017 година със срок за ползване до 20.01.2018
година и чехли „Адидас“ на 21.03.2018 г за срок за ползване от 1 година т.е до
21.03.2019 година, но правилно е установено, че не са предоставени зимни обувки
боти или полуботи в процесния период, а след изтичане на срока за ползване на обувки половинки на 20.01.2018 година,
други не са му предоставени. Правилно е прието, че е налице частично
неизпълнение на задълженията на ГДИН по чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС, съгласно който
лишените от свобода, които нямат собствени дрехи и обувки - и на безплатно
облекло и обувки, подходящи за съответния сезон, по таблици, утвърдени от
министъра на правосъдието;
Съдът е изяснил
напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното
решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка, при
което е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата
инстанция.
Неоснователни са и
доводите в касационната жалба за необоснованост и неправилно приложение на
материалния закон. С обжалваното решение първоинстанционният съд е дал
подробен, ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за
установени въз основа на събраните по делото доказателства и правилно е приложил
закона спрямо установените факти. Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите
на първоинстанционния съд, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ
от АПК не следва да ги преповтаря в своя съдебен акт. Несъгласието на страната
с изводите на съда не основава необоснованост на съдебния акт.
С оглед на
гореизложеното касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно
и не са налице сочените основания за отмяната му, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
РЕШИ:
Оставя в сила решение № 603/18.06.2020
г. по и. адм. дело № 603/2019 година по описа на Административен съд - Плевен.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ
1. /п/
2.
/п/