РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 3698
гр. София, 22.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г. Б. Ц.
като разгледа докладваното от Г. Б. Ц. Наказателно дело частен характер №
20221110216573 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В Софийски районен съд е постъпила частна тъжба от Г. А. С., срещу „В. – разсл.
Полицай 2 РУП“, с твърдение за извършено престъпление от частен характер по чл.146, ал.1
от НК.
С разпореждане от 08.02.2023 г. съдия-докладчикът е указал на частния тъжител, че в
7-дневен срок от получаване на съобщението следва да приведе тъжбата си в съответствие с
изискванията, заложени в нормата на чл.81, ал.1 от НПК, като мястото на деянието и лични
данни за лицето, което на 28 юни 2022 г. в 10:00 часа е изрекло цитираните от частния
тъжител реплики, възприети като „обида“. Изискано е и заплащането на държавна такса по
сметка на Софийски районен съд или представяне на доказателства за липсата на финансови
средства или имущество. Изрично е отбелязано, че при неизпълнение в срок на дадените
указания наказателното производство ще бъде прекратено.
Съобщението, ведно с препис от разпореждането, е получено от С. на адреса, посочен
в тъжбата, на 06.03.2023 г. В указания 7-дневен срок, считано от тази дата, изтекъл към
13.03.2023 г. (работен ден – понеделник), пороците в тъжбата не са отстранени. Не е
постъпила и молба с искане за удължаване срока за изпълнение на съдебния акт, респ. за
неговото възстановяване.
При така проведената ретроспекция на извършените по делото процесуални
действия, съдията – докладчик намира, че са налице визираните в разпоредбата на чл.24,
ал.5, т.2 от НПК предпоставки за прекратяване на наказателното производство, доколкото
депозираната тъжба се отклонява от въведените императивни изисквания за нейната форма
и съдържание, установени в нормата на чл.81, ал.1 от НПК.
Трайна и последователна е практика на върховната съдебна инстанция, че съдът не е
1
обвързан от дадената от тъжителя правна квалификация, а е длъжен, изхождайки от
детерминираното в обстоятелствената част на тъжбата обвинение, самостоятелно да
определи приложимата разпоредба от материалния наказателен закон /в този смисъл р. 472-
2001-II н.о. на ВКС/.
Съгласно нормативния регламент, установен в чл.81, ал.1 от НПК един от
задължителните реквизити на тъжбата се явяват данните за обстоятелствата на
престъплението, за което се инициира наказателно преследване. Следва да бъдат отразени в
пълнота фактическите параметри на претендирания като реализиран престъпен състав с
оглед правилно дефиниране предмета на делото.
В конкретния случай с първоначалната формулировка на тъжбата е въведено
твърдение за извършено престъпление „обида” спрямо частния тъжител С., обективирана с
репликите „Ще ми смучеш кура по НК. Ще ти набия шамарите. Нещастник.”, но без яснота
относно мястото, на което е реализирано деянието. Отсъства дори пояснение, в кое населено
място са се намирали при възприемането им пострадалият и техният автор. Тези пропуски
се явяват съществени, доколкото касаят пространствените параметри на проявата и
ограничават правото на защита на подсъдимото лице да се ориентира относно нейни
задължителни обективни признаци, срещу които да се защитава. Предвид че се касае за
обстоятелство от предмета на доказване, подобна липса съществено би затруднила и
доказателствения процес.
Не се откриват ангажирани достатъчно лични данни (имена, ЕГН, адрес), по които
недвусмислено да се индивидуализира личността на посочения като извършител на обидата.
Същевременно, не е представен и документ за внесена държавна такса. Не са представени и
писмени документи относно невъзможността да се заплати такава.
В доктрината и съдебната практика е господстващо разбирането, че при
наказателните дела от частен характер принципът на служебното начало е силно ограничен с
оглед зачитане волята на пострадалия, чиито права и интереси са засегнати от твърдяното
престъпление, като по този начин се предотвратява неоправданата намеса от страна на
държавните органи в правната сфера на гражданите. Изхождайки от спецификата на тази
категория дела съдията-докладчик не разполага с позитивно задължение да предприема
каквито и да било действия, свързани със служебно допълване на фактологията в тъжбата.
Обстоятелството, че евентуално достатъчно данни за обективните белези на престъпното
поведение и неговия автор биха могли да се открият в материали, приложени към частната
тъжба или които впоследствие ще бъдат събрани като доказателства, не позволява съдът по
собствена воля и след самостоятелен анализ да запълва пропуските в съдържанието на
иницииращия наказателното производство документ, като очертава обективните признаци
на претендираната с него противоправна проява.
Недостатъците на съдържанието на частната тъжба в конкретния случай са
констатирани с предходно разпореждане, като на частния тъжител са предоставени
достатъчно подробни указания за тяхното отстраняване, от които той не се е възползвал.
2
По изложените съображения съдията-докладчик намира, че тъжбата, с която е
сезиран относно извършено престъпление „обида” се отклонява от установения с
разпоредбата на чл. 81 НПК минимален задължителен стандарт, касателно нейната
законосъобразност от формална страна, което мотивира извод, че настоящото наказателно
производство следва да бъде прекратено.
Така мотивиран и на основание чл.250, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.5, т.2 от НПК,
Софийски районен съд, НО, 2-ри състав
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НЧХД №16573/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 2-ри състав.
Преписи от разпореждането да се изпратят на Г. А. С..
Разпореждането подлежи на обжалване в 15-дневен срок от връчването му пред
СГС по реда на Глава XXI от НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3