РЕШЕНИЕ
№ 315
гр. Варна, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20233110200094 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н. Т.
Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Шабла, ул. „Стара планина” № 7, депозирана чрез
пълномощника адв. В. П. от ВАК, против Наказателно постановление № 22-0445-
001135/10.11.2022 г. на Началник група в ОД на МВР-Варна, РУ Аксаково, с което му е
наложено:административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. на основание чл.
184, ал.5 вр. чл.184, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че
наказателното постановление е издадено както при нарушение на материалния закон,
така и при нарушение на процесуалните правила.
В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призован не се явява лично, а се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли НП да
бъде отменено. Процесуалният представител се позовава на аргументите посочени в
жалбата, като развива и други доводи за незаконосъобразност на НП.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представите-
юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли
същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение .
1
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Въззивникът Н. Т. Н. е правоспособен водач на МПС за категориите „В“ и „АМ“
от 1985г. През годините срещу него били издадени две НП и пет фиша за нарушения
на ЗДвП.
На 26.10.2022г. възз. управлявал автомобила си „Опел Астра“ с peг. № В 4007 ВС
по път III – 902 в посока с.Оброчище. В този пътен участък имало поставен знак Г1
указващ движение само направо. Въпреки горното въззивникът решил да извърши
маневра завой наляво като премине в съседната пътна лента и от там да навлезе в
бензиностанция „Лукойл“, намираща се на км.14 в посока с.Оброчище. За целта той
намалил скоростта си на движение, с намерение да извърши забранената маневра. В
същото това време възз. бил застигнат от лек автомобил марка „Ауди СК7“ с рег.№ В
0202 ВМ, управляван от св. Н. Г.. Св.Г. възприела, че автомобилът пред нея е спрял на
пътното платно, опитала се да го заобиколи, но поради неспазван на достатъчно
дистанция го ударила в задната странична част. В резултат на удара автомобилът на
възз. навлязъл в лентата за насрещно движение, където бил блъснат от движещия се
там лек автомобил марка „Шкода“ с рег.№СВ 2910 ВХ. От удара последвали щети за
превозните средства, а водачът на лек автомобил марка „Шкода“ с рег.№СВ 2910 ВХ
получил контузия на гръден кош, контузия на ляво рамо и фрактура на шесто ляво
ребро.
На мястото на инцидента били изпратени органите на РУ Аксаково, сред които и
св.Н.Г.. Органите на полицията огледали произшествието и провели разговор с
участниците в инцидента.
На същата дата /26.10.22г./ св.Н. Г.- работещ на длъжност мл.автоконтрольор при РУ
Аксаково при ОД на МВР-Варна съставила срещу възз. АУАН бл.№747716, в който
посочила, че възз. като предприема ляв завой за навлизане в бензиностанцията при
наличие на пътен знак Г1 /движение само направо/ е ударен от движещият се зад него
лек автомобил, като в резултат на удара навлиза в лентата за насрещно движение и е
блъснат от насрещно движещият се л.а. „Шкода“ Посоченото било квалифицирано от
св.Г. като нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на възз.,
който го подписала без отбелязване, че има възражения.
На 28.10.22г. въззивникът депозирал възражения срещу АУАН като оспорил вината
си за ПТП. Посочил, че вина за инцидента има водачът на л.а. „Ауди СК7“, който се
движел с неразрешена скорост.
Въпреки направените възражения, наказващият орган не извършил проверка, а на
10.11.22г. издал обжалваното НП, в което възприел изцяло фактическите и правните
констатации на актосъставителя.
2
В хода на съдебното следствие съдът изиска и приложи по делото протокол за ПТП ,
от който е видно, че той е съставен едва на 10.03.22г., т.е. след като е изискан от съда.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени, а именно свидетелски показания, писмените
материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протокол за ПТП, справка за
нарушител/водач, скица и др., които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
Като логични, съдът кредитира показанията на депозирани в с.з. от свидетеля Н. Г.,
като отчете фактът, че същата не е очевидец на случилото се. Въпреки горното като
цяло същите са в унисон с установените по делото факти.
Съдът приема с доверие и показанията на св. Н. Г. -очевидец на нарушението.
Същите са конкретни, логични, кореспондиращи с останалите кредитирани от съда
гласни и писмени доказателства. Макар св.Г. да е участник в пътния инцидент, липсват
каквито и да било данни тя да е заинтересована от изхода на делото, за да се съмнява
съдът в показанията й. Нещо повече нейните показания са в унисон и с писмените
доказателства по делото- протокол за ПТП. Поради това съдът кредитира същите с
пълно доверие.
Съдът кредитира и приобщените по делото писмени доказателства, които са
еднопосочни с гласните.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 29.12.2022. видно от
пощенското клеймо / от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното
НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група
към ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши
автоконтрольор при сектор „ПП“, оправомощен съгласно същата заповед.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП
съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно
ЗДвП и приложената по делото заповед, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от
ЗАНН.
3
Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на
нарушението. В НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на
нарушителя в достатъчна степен- посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и
процесния лек автомобил, които безспорно данни позволяват да се индивидуализира
въззивника и неговия автомобил.
Съдът констатира, че е допуснато нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН при съставяне
на АУАН, но това нарушение по разбиране на настоящия състав, не влече след себе си
абсолютно основание за отмяна на НП. Това нарушение по никакъв начин не се
отразява и не води до нарушаване правото на защита на въззивника (не го лишава от
възможността да разбере в извършване на какво нарушение е обвинен) съответно не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила водещо до отмяна на
НП.
Въпреки горното, съдът споделя възражението в жалбата и становището на
прооцесуалния представител в хода на пренията по съществото на делото, като намира,
че в хода на АНП е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57,
т.5 от ЗАНН.
С АУАН на възз. е предявено от фактическа страна обвинение, че при предприемане
на маневра за завиване наляво, при наличие на пътен знак Г1, указващ движение само
направо възз. е блъснат от автомобил, движещ се зад него, в резултата на което е
навлязъл в лентата за насрещно движение, където е блъснат от движещия се там друг
автомобил. Деянието е било квалифицирано като нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП,
изразяващо се в нарушаване на правилата за движение по пътищата, състояло се в
предприемане на маневра с която се създава опасност за участниците в движението,
като в резултат са причинени вреди на ППС, пътници или други лица. Идентично
обвинение е повдигнато и с НП.
Съгласно чл.25, ал.1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по
платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно
или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
Според нормата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. Следователно законовата
презумпция е оборима. Констатациите в АУАН, пренесени в последствие и в НП, в
случая не се потвърждават от свидетелските показания на длъжностното лице при РУ
4
Аксаково, ОД на МВР-Варна, която не е очевидец на релевираното деяние. Описаните
състовомерни признаци на същото /при предприемане на маневра за завиване наляво /
са следствие не на преки възприятия на контролните органи, а на техни
предположения, обосновани от снетите сведения на място. В показанията си
актосъставителят – св. Г. и свидетелят Г., се сочи, че възз. е бил спрял на пътното
платно. В изготвения по преписката официален удостоверителен документ – протокол
а ПТП пак същия служител Г. е посочил, че възз. се е движел, когато е бил застигнат от
движещия се зад него автомобил. По делото не е налично нито едно пряко
доказателство, че въззивникът е предприел вменената му маневра завой наляво.
Напротив, гласните доказателства, а и писмените такива –протокол за ПТП са в
обратния мисъл.
Съдът намира, че АНО е изградил обвинителната си теза на предполагаеми
обстоятелства, а не на безспорни фактически констатации, каквито законът изисква за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача на процесното
МПС. Анализът на гласните доказателства оборва доказателствената сила на редовно
съставения АУАН. Нещо повече, същият поставя под съмнение изобщо наличието на
административно нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, тъй като от друга страна
твърденията на възз. че е бил в покой при реализация на ПТП не са оборени по никакъв
начин и в съдебното производство.
Съгласно Параграф 6, т. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП.
"Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
Поради това и безспорно по делото са налични данни за ПТП. В случая обаче същото е
реализирано при съвсем различна фактическа обстановка от описаната в АУАН, а
посоченото в НП фактическо обвинение липсват съществени реквизити от състава на
посоченото нарушение. За да гарантират в пълна степен правото на нарушителя на
защита, както актосъставителя, така и административно – наказващият орган имат
задължението да дадат конкретно, ясно и точно описание на допуснатото нарушение,
по начин, че то да може да се сведе до конкретна правна норма, която се твърди, че е
нарушена. Цитираната като нарушена законова забрана в НП обхваща спектър от
дължимо поведение на водача и затова може да има най - разнообразни конкретни
проявни форми. Същото вменява задължение за водачите при предприемане на
маневра се убедят, че няма да създадат опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като
се съобразят с тяхното положение, посока и скорост на движение. Наличието на
такива задължения изисква при квалификация на деянието да се навлезе в конкретика
по отношение на предложението от закона, което се сочи за нарушено. И доколкото
подобно нарушение на материалния закон би било отстранимо посредством
5
обстоятелствената част на наказателното постановление и АУАН, то от друга страна,
следва в тези части на двата акта да е налице коректно изписан фактически състав на
нарушението, каквото в случая не е налице поради описани съвсем различни
нарушения от фактическа страна. Няма спор в теорията и в съдебната практика, че
обвиненото лице се защитава срещу предявените му факти, а не срещу тяхната правна
квалификация, но предявените факти трябва ясно и недвусмислено да сочат конкретен
състав на нарушение, а не да се извличат по тълкувателен път от материалите по АНП
или от доказателствата събрани в с.з.какво е действителната воля на АНО и за какво
точно нарушение е наложил той санкцията си.
На следващо място, отговорността на възз. е ангажирана, като му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева на осн. чл.184, ал.5 вр. ал.1,
т.1 от ЗДвП, който предвижда отговорност за водач на пътно превозно средство,
което не е моторно, който наруши правилата за движение, в резултат на което са
причинени вреди на пътното превозно средство, на пътници или на други лица. В
случая безспорно по делото е установено, че възз. е управлявал моторно превозно
средство.
Относимата и приложима санкционна норма при повдигнато административно
обвинение по чл.25, ал.1 от ЗДвП е съвсем различна и това е чл. 179, ал.2, вр. чл.179,
ал.1, т.5 от ЗДвП. Доколкото обаче тази норма предвижда наказание в по- висок размер
– 200 лева, съдът е лишен от възможност и да обсъжда наличие на основания за
изменение на НП в посока прилагане на относимата санкционна разпоредба.
При така изтъкнатите съображения, съдът намира, че констатираните съществени
нарушения на процесуалните изисквания представляват основание за отмяна на
обжалваното НП поради процесуална незаконосъобразност.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по
делото, съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) В производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени
по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
6
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В случая от процесуален представител на ОД на МВР – Варна, в писмените бележки
депозирани по делото, е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Едновременно с това е направено искане за присъждане на такива
разноски в минимален размер спрямо насрещната страна, при отчитане на
фактическата и правна сложност на случая. Искането за присъждане на разноски от
страна на процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено
своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/,
по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се
отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0445- 001135/10.11.2022 г. на Началник
група в ОД на МВР-Варна, РУ Аксаково, с което н Н. Т. Н., ЕГН **********, с адрес:
гр. Шабла, ул. „Стара планина” № 7 е наложено: административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лв. на основание чл. 184, ал.5 вр. чл.184, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение
на чл.25, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7