Р Е Ш
Е Н И Е
№…………….
гр. Варна, 20.06.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд –
Варна, ХХIХ състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: Кремена Данаилова
при секретаря Ангелина
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията административно дело №2316/2021
г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален коД. /ДОПК/.
Образувано е по жалба от „М.Т.11“ ЕООД, ЕИК *********,
с управител Р.С.С. срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000320006480-091-001/10.06.2021
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение №199/21.09.2021
г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
/„ОДОП“/ – Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружеството са установени
задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ по Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ в следния размер:
м.07.2017 г. 46552,84 лева – главница и 18053,60 лева
– лихви;
м.08.2017 г. 15040,35 лева – главница и 5703,26 лева –
лихви;
м.10.2017 г. 7200 лева – главница и 2608,21 лева –
лихви;
м.11.2017 г. 416517,43 лева – главница и 147412,68
лева – лихви;
м.12.2017 г. 2890702,36 лева – главница и 998175,13
лева – лихви;
м.08.2018 г. 11400,13 лева – главница и 3166,96 лева –
лихви;
Всичко: 3 387 413,11 лева – главница и
1 175 119,84 – лихви.
Общ размер на задълженията 4562532,95 лева.
В жалбата и в уточняваща писмена молба се излагат
съображения за незаконосъобразност на
оспорения РА поради издаването му в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят
сочи, че се касае за транзитни продажби, поради което относно покупко –
продажбата на минерални торове не са налице доказателства за складове, товарене
и разтоварване. Налице са договори между две страни, крайния получател е трето
лице, поради което сделките отговарят на
чл. 329 от ТЗ. От събраните доказателства намира, че се установява че има
реална стока, торове разтоварени на пристанище в насипно състояние,
транспортирани за пресипване в бит боксове, след това са транспортирани до
крайни клиенти, стоката е заплащана по банков път, като е представен протокол
за насрещно прихващане.
Излага, че при торовете има специфика при търговията.
Земеделските производители поръчват торове на търговци на торове, те от своя
страна поръчват торове на търговци на едро, понякога капарират количества, с
оглед цената. По подобен начин работят и борсите, като се договаря цена на все
още непроизведена стока, която до производството си се препродава на много
крайни купувачи.
Сделките на „Б.Б.“ АД и „Агрофет 69“ ЕООД са приети за
действителни, а тези на жалбоподателя за фиктивни, при условие че всички
дружества са декларирали продажбите, издали са фактури и са извършили плащания.
Намира за неправилен извода за наличие на свързани лица. Налице са
доказателства за транзитни продажби по чл. 329 от ТЗ. Органите по приходите е
било необходимо да изследват твърденията на лицата в обясненията отговарят на
действителното. Уговорките между страните не е задължително да са включени в
договор. Наличието на такива следва да се установи от доказателствата за
транспорта, фактурирането и разплащането. В случая писмените обяснения не са
преценени и не е проследена веригата от доставчици до крайния клиент, в
нарушение на чл. 14, §1 от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28.11.2006 г.
Отправено е искане за отмяна на оспорения РА. В съдебно заседание, чрез
процесуален представител жалбата се поддържа.
Ответната страна – Директорът на Дирекция „ОДОП“ –
Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител – главен юрисконсулт К.Д.,
оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Подробни
мотиви за законосъобразност на РА са изложени в решението на директора на
Дирекция „ОДОП“ – Варна, които поддържа. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 23217, 60 лева. В писмено становище
са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата.
След
преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
В хода на ревизионното производство е
установено, че ревизираното дружество е декларирало покупки през данъчни
периоди: м.08/2018 г., м.07/2017 г., м.08/2017 г., м.10/.2017 г., м. 11/2017 г.
и м.12/2017 г., по които е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в
общ размер на 3387413,11 лв. по 58 броя фактури, издадени от „А. 69“ ЕООД /л.
1863/, „Б.Б.“ АД /л.1854-1855/, „Е.А.Б.“ ЕООД /л. 1846/, „Ай Ди Трединг 2011“
ЕООД /л.1843/, „Булхимтрейд“ ООД /л.1841/, „Бризтрейд“ ЕООД /л.1833/, „Аксереал
България“ ЕООД /л.1830/. „Бондър“ ЕООД /л. 828-1827/, „А.Б.“ ЕООД -/л.1824/, „Д.
ВГ“ ЕООД /л.1818/, „Неоферт“ ЕООД /л.1816/ и „Тойферт“ ЕООД /л.1810/, с предмет
азотни торове.
1.Относно Фактура № **********/29.12.2017
г., издадена от „А. 69“ ЕООД е установено че липсват документи, чрез които
да се установява участието на „М.Т.11“ ЕООД в заявяването, превоза, контрол на
натоварването или други действия, обичайни при осъществяване на търговска
дейност по посочената фактура. Липсват доказателства, че „А. 69“ ЕООД е имал
информация за крайния получател на стоката, както и за транспорта.
В подадените дневници за покупки към
справките-декларации за ДДС, „М.Т.11“ ЕООД няма декларирани покупки от фирмите,
собственици на автомобилите, за които се твърди, че са извършили превоза по
посочената фактура. Липсват доказателства за извършени заявки, организиран
транспорт, контрол на доставките, кой е крайния получател на
доставките и на кого е фактурирало /продало/ закупения от „А. 69“ ЕООД тор. Не
са представени доказателства кога е извършен транспорта и че същия е осъществен
към момента на сделката 29.12.2017 г.
2.Относно фактури 15 броя фактури описани на стр.
15-16 от РД издадени от „Б.Б.“ АД с предмет „авансово плащане“, във
връзка с последваща доставка на той – урея /карбамид – гранулирана/ и „тор“ с
обща данъчна основа 2231194,20 и ДДС 446238,83 лв. е установено, че не са представят
транспортни документи към фактурите, както и такива, от които да се
установява кой е крайния получател по фактурите, които са издадени от „Б.Б.“
АД. На кога е продадена стоката от „М.Т.11“ ЕООД.
3.Относно фактура № **********/28Л2.2017
г., издадена от „Еврохйм агро България“ ЕООД, с предмет „авансово плащане
за доставка на тор - уреа гранулат“, с данъчна основа в размер на 240000 лв. и
ДДС в размер на 48000 лв., е установено при ревизията, че не се представят
доказателства, че „М.Т.11“ ЕООД е правило заявки за транспорт,
участвало е в организацията, контролирало е товаренето и разтоварването на
стоката, фактурирало е последващи продажби.
4.Относно фактура № 629/13.12.2017 г.,
издадена от „Ай ди трейдинг 2011“ ЕООД, с предмет „торове“, с данъчна
основа в размер на 28875 лв. и ДДС в размер на 5775 лв. и
ДКИ № 630/15.12.2017 г. към нея, е прието, че не е установен кой
е крайния получател и от какви доказателства се установява това. Липсват
доказателства как са правени заявки, доказателства за организиран транспорт,
как са контролирани доставките, на кого е продало /фактурирало/ стоката.
5.Относно 7 бр. фактури, издадени от „Булхимтрейд“ ООД,
с предмет „амониев нитрат ЕС тор - Неоферт“, посочени в табличен вид на стр. 29
от РД, с обща с данъчна основа в размер на 524808 лв. и ДДС в размер на
104961,60 лв., органите по приходите са приели, че липсват доказателства, че
жалбоподателят е организирал транспорт и знае крайния получател на доставките.
Също така не са представени доказателства от жалбоподателя на кого е
фактурирало /продало/ закупения от „Булхимтрейд“ ООД тор. Прието е, че на
основание чл. 85 от ЗДДС е дължим данък в размер на 7000 лв. по фактура №
**********/22.08.2017 г., издадена от „М.Т.11“ ЕООД с получател „Булхимтрейд“
ООД.
6.Относно фактура № **********/16.08.2018 г.,
издадена от „Бризтрейд“ ЕООД, с предмет „амониев нитрат“, посочена в
табличен вид на стр. 37 от РД, с обща с данъчна основа в размер на 39996,00 лв.
и ДДС в размер на 7999,20 лв. е прието, че липсват доказателства за
извършен транспорт, плащания, заявки и др., доказващи действителното движение
на стоките, място на съхранение на стоката, последваща реализация и складови
документи.
7.Относно фактура № 49/01,11.2017
г., с предмет „амониев нитрат“, данъчна основа в размер на 207000 лв. и
ДДС в размер на 41400 лв. и ДКИ № 53/20.12.2017 г. с данъчна основа в
размер на 172416,67 лв. и ДДС в размер на 34483,33 лв., издадени
от „Аксереал България“ ЕООД, органите по приходите са извели че не са
налице доказателства, че до 31.12.2017 г. е доставена стоката на жалбоподателя.
По фактурата са платени само 41500 лева, като не са представени доказателства за останалия размер
по фактурата / 34483,33 лева/ на какво основание е поискано приспадане на
данъчен кредит.
8.Относно 4 бр. фактури, издадени от „Бондър“
ЕООД, с предмет „авансово плащане за тор“ и „ЕО тор-изкуствен“, с обща
данъчна основа в размер на 1679920,00 лв., и ДДС в размер на 335984 лв. е
прието:
- във връзка с приспаднат данъчен кредит по фактура
№ **********/21.12.2017 г., предвид подписан отказ от претенции за
получаване на стоката не са представени доказателства, че е налице извършена
доставка.
- по фактура №**********/22.12.2017 г. и
представен към нея тристранен протокол за прихващане с дата 07.03.2018 г.,
подписан от „Бондър“ ЕООД, „Неоферт“ ЕООД и „М.Т.11“ ЕООД, и по фактура
№ **********/30.12.2017 г. с представен към нея тристранен протокол
за прихващане с дата 02.02.2018 г. не са представени доказателства, че
жалбоподателя е получил цялото количество стока, тъй като е подписан отказ от
претенция към нея.
- за фактура № **********/30.12.2017 г., не са представени
доказателства, че към датата на фактурата има извършено плащане и
прехвърлено право на собственост върху стока.
9.Относно 12 бр. фактури
и ДКИ, издадени от „А.Б.“ ЕООД, с предмет „авансов превод Карбамид“ и
„неусвоен аванс“, с обща данъчна основа в размер на 2059955,90 лв. и ДДС в
размер на 411991,18 лв. не са представени доказателства, чрез които да се
установи наличие на транспортни документи за доставките, от които да се
проследи движението и крайния получател на стоката; документи, удостоверяващи,
че „А.Б.“ ЕООД е съобщило на ревизираното лице за предаване на платената от
него стока на трето лице, „М.Т.11“ ЕООД е организирало транспорт, има бази за
съхранение и му е известно крайното предназначение на стоката.
10.Относно фактура № 44/29.12.2017 г„ издадена от
„Д. ВГ“ ЕООД, с предмет „амониев нитрат Неоферт ЕС тор“, с обща
данъчна основа в размер па 1248000 лв. и ДДС в размер на 249600 лв. не са представени
доказателства за движение на стоката, транспорт, складови помещения, разтоварване,
заявки, търговска кореспонденция.
11.Относно фактури № **********/07.12.2017 г. и №
**********/31.07.2018 г. издадени от „Неоферт“ ЕООД, с предмет
„азотен минерален тор-карбамид“, с обща данъчна основа в размер на 224298,75
лв. и ДДС в размер на 44849,75 лв. не са представени доказателства
за осчетоводяване, извършено разплащане, предмет на доставките,
съхраняване, предаване на стоката, транспортиране. Налице ли е осчетоводяване
на авансови плащания, а не на стоката. Не са представени доказателства за
стоковия поток, крайния получател на стоката, начина и времето на
транспортиране на стоката и реално осъществени доставки по процесиите фактури.
12.Относно 10 бр. фактури, издадени от „Т.“
ЕООД с предмет „амониев нитрат“, с обща данъчна основа в размер
на 7973869,40 лв. и ДДС в размер на 1594773,88 лв. не са представени доказателства
за движение на стоката – транспортни документи, място на съхранение, последващи
реализации, складови документи, складови помещения и други, чрез които да се установи
реалност на доставките.
Относно твърдението
в жалбата, че всички доставки са транзитни, в ревизионното производство е
прието, че не са представени доказателства, съгласно чл.329 от Търговския
закон, че при сключване на договорите за покупко – продажба е известно, че
изпълнението ще стане, чрез предаване на стоката на трето лице. Не са представени
договорите и други документи, чрез които се установяват тези факти.
По делото е приета ССЕ, неоспорена от страните, която
е със следните установявания:
Отговор 1 на въпроса отразени ли са в счетоводните
документи продажбите на отразените в тях количества торове.
„А. 69“ ЕООД е издал фактури с получател „М.Т.11“ ЕООД
описани в отговор 1.1. Към фактура №**********/29.12.2017г. е издадено едно
КИ №**********/23.01.2018г. за неусвоен аванс. Фактурите са включени в Дневника
за продажби на „А. 69“ ЕООД за
съответните данъчни периоди. Това е констатирано в Протокол за извършена
насрещна проверка на „А. 69“ЕООД №П-16001620187817-141-001/10.12.2020г. –
стр.561, том 3. За продажбите на карбамида в счетоводството на „А. 69“ЕООД са
взети счетоводни записвания по дебита на сметка 701“постъпления от продажби на
разфасовани стоки“ и 702“Постъпления от продажби на стоки“ и по кредита на
сметка 412“Клиенти по аванси“, партида „М.Т.11 ЕООД“ – стр.554-33, том 3а.
"Б.Б." АД е издало
фактури с получател „М.Т.11“ЕООД описани в отг.1.2. В Дневниците за продажби на
доставчика са вписани фактурите, издадени на жалбоподателя. Това е констатирано
в РД – стр.16, т.е. те са осчетоводени от счетоводството на доставчика.
"Е.А.Б." ЕООД е издало фактури с получател „М.Т.11“ЕООД
описани в отг. 1.3. За продажбите на Урея гранулат в счетоводството на "Е.А.Б."
ЕООД са взети счетоводни записвания по дебита и по кредита на сметки
412“Клиенти по аванси“ и сметка
411“Клиенти“, партида „М.Т.11 ЕООД“ – стр.786-784, том 4.
"Ай Ди Трейдинг
2011"ЕООД е издало фактура и КИ с
получател „М.Т.11“ЕООД описани в отг. 1.4. За продажбата на SAN
33%N+1%Mg/Сърбия в счетоводството на
"Ай Ди Трейдинг 2011"ЕООД са взети счетоводни записвания по дебита на
сметка 411“Клиенти“, партида „М.Т.11 ЕООД“ и по кредита на сметка 702 1
„Приходи от продажби на стоки“ и 4532 “Начислен данък за продажбите“ – стр.572,
том 3.
"Булхимтрейд" ЕООД е издало фактури с получател „М.Т.11“ ЕООД
описани в отг. 1.5 За продажбата на
амониев нитрат ЕС тор-Неоферт в счетоводството на
"Булхимтрейд" ЕООД са взети счетоводни записвания по дебита на сметка
410/1 “Клиенти в лева“, партида „М.Т.11 ЕООД“ и по кредита на сметка
702„Приходи от продажби на стоки“ и 4532“Начислен данък за продажбите“ –
стр.736-726 том 3.
"Бризтрейд" ЕООД е издало фактури с получател „М.Т.11“ЕООД
описани в отг. 1.6. Според представената от доставчика Главна книга за сметка
411 1“Клиенти“, партида „М.Т.11“ ЕООД, счетоводството на "Аксереал
България"ЕООД е отразило фактура
№49/30.11.2017г. и КИ №53/20.12.2017г. по сметка 411 1 “Клиенти“, 412 “Клиенти
по аванси“ и сметка 4532 “Начислен данък за продажбите“.
"Аксереал
България" ЕООД е издало фактури и
КИ с получател „М.Т.11“ЕООД описани в отг. 1.7. Според представената от
доставчика Главна книга за сметка 411 1“Клиенти“, партида „М.Т.11“ ЕООД,
счетоводството на "Аксереал България" ЕООД е отразило фактура №49/30.11.2017г. и КИ
№53/20.12.2017г. по сметка 411 1“Клиенти“, 412“Клиенти по аванси“ и сметка
4532“Начислен данък за продажбите“.
"Бондър" ЕООД е издало фактури с получател „М.Т.11“ЕООД
описани в отг. 1.8. Издадените от "Бондър" ЕООД фактури №10081,
№10096, №10111 и № 10112, според „Оборот по сметка 411 Клиенти от 01.12.2017г.
до 31.12.2017г. – стр.261, том 1, фактурите са
отразени по сметка 411“Клиенти“/412“Клиенти по аванси“ и сметки
702“Приходи от продажби на стоки“ и
4532“начислен данък за продажбите“.
"А.Б." ЕООД е издало фактури с получател „М.Т.11“ЕООД
описани в отг. 1.9. Според дадените обяснения от "А.Б."ЕООД и
представените документи – стр.528 - 446 доставчика заявява, че посочените
авансови фактури са издадени и включени в дневниците за продажби. При
настъпване на данъчното събитие на доставките, се приспада платения аванс –
стр.452.
„Д. ВГ" ЕООД е издало фактури с получател „М.Т.11“ЕООД
описани в от. 1.10. При извършена проверка в дневника за продажби, ревизията
установява, че няма друга фактура за продажба на жалбоподател след
ф.№44/29.12.2017 г., т.е. фактурата фигурира в неговия дневник за продажби и е
осчетоводена в счетоводството ме като продажба – стр.53-54 от РД.
„Неоферт" ЕООД е издало фактури с получател „М.Т.11“ЕООД
описани в от.1.11. Във връзка с издадена фактура №**********/07.12.2017г.,
доставчика е взел счетоводни записвания по дебита на сметка 411“Клиенти“ и по
кредита на сметки 702/4 и 4532 – стр.898, том 4.
Фактура №********* от 31.07.2018г. е издадена извън ревизирания
период, но е била обект на анализ в обжалвания РА.
„Т." ЕООД е издало фактури с получател „М.Т.11“ЕООД
описани в отг. 1.12. Посочените фактури са включени в Дневниците за продажби на
доставчика за съответните данъчни периоди. Това е констатирано от ревизиращия
екип и отразено в РД – стр.64. Преди да бъде подадена СД по ЗДДС, фактурите
следва да бъдат осчетоводени, за да формират дневника за продажби и СД, т.е.
процесните фактури са осчетоводени като данъчна основа и ДДС в счетоводството
на доставчика.
Направено е заключение, че процесните
фактури, издадени от доставчиците са вписани в Дневниците за продажби на
фирмите-доставчици, подробно проследено в раздел IV “Констативно-съобразителна
част“. Това е констатирано в обжалвания РА/РД , т.е. те са осчетоводени от
счетоводствата на доставчиците. Преди да бъде подадена СД по ЗДДС, фактурите за
покупки и продажби следва да бъдат осчетоводени, за да формират дневника за
покупки и продажби и СД, т.е. процесните фактури са осчетоводени, като данъчна
основа и ДДС в счетоводствата на доставчиците.
Отговор 2 на въпроса
заплатени ли са отразените количества по цитираните в атакувания ревизионен акт
фактури:
Отразените количества в
цитираните в обжалвания Ревизионен акт фактури са заплатени. Плащането е
подробно посочено в раздел IV„Констативно-съобразителна част“.
Отговор 3 на задачата да се
представи в табличен вид наличните, изтеглените и продадените количества торове
от „М.Т.11“ ЕООД: В изпълнение на поставената задача, експертизата проследява
всички фактури за доставки с данни за видовете и количествата на доставените
торове, както и всички фактурирани продажби по фактури, вид и количества на
продадените торове в Приложение №1. В приложението са включени фактурите за
получени доставки, които са били обект на анализ в обжалвания РА/РД и в
Решението и по които е отказано право на данъчен кредит. В ревизирания период
има и други фактури за доставки, които не са отразени в РА/РД. В констативната
част на РА/РД е включена фактура №********** от 31.7.2018г., издадена от
доставчика "Неоферт" ЕООД, която е извън обхвата на ревизията, като в
текста на РА/РД не става ясно по какви причини е анализирана и включена в
непризнатото право на данъчен кредит. Част от получените доставки са
реализирани през следващи данъчни периоди, които не попадат в ревизирания
период. По тази причина, на експертизата беше отказана счетоводна информация за
тези данъчни периоди (за м. януари 2018 г. и м. септември 2018 г.).
С оглед
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
І. По допустимостта на жалбата:
Решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП е връчено
на жалбоподателя на 29.09.2021 г., жалбата до съда срещу потвърдения с него РА
е подадена на 13.10.2021 г. по пощата, в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от
надлежна страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
II. Относно компетентността, формата и процесуалната законосъобразност на
оспорения акт:
Със Заповед № Д-3/04.01.2021 г., издадена от директор
на ТД на НАП Варна /л. 2-3 адм. пр./ са определени органите, които да издават
заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл. 112 от ДОПК, сред които е Н. Б. –
началник сектор „Ревизии“. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на
ревизия № Р-03000320006480-020-001/28.10.2020 г. /л.9 адм. пр./, изменена по
отношение на срока за нейното завършване със Заповед за изменение на заповед за
възлагане на ревизия № Р-03000320006480-020-002/02.02.2021 г. /л. 6-5 адм. пр./, издадени от Н. Б. –
началник сектор „Ревизии“, с които е определено ревизията да обхване задължения
за ДДС за периодите: 01.08.2018 г. - 31.08.2018 г., 01.07.2017 г. – 31.08.2017
г. и 01.10.2017 г. – 31.12.2017 г.
Процесната ревизия е възложена от Н. Б. – началник сектор „Ревизии“ орган,
имащ компетентност да възложи ревизията, съобразно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Определените задължения са в предвидения обхват на ревизията. Съобразно
чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, за ръководител на ревизията е определена П.Р.И. –
главен инспектор по приходите и за член на ревизионния екип е определена Г.П.П.-
старши инспектор по приходите.
Срокът за извършване на ревизията е бил до 02.04.2021 г., поради което на
основание чл. 117, ал. 1 от ДОПК, 14-дневния срок за изготвяне на ревизионен
доклад /РД/ е бил до 16.04.2021 година. Процесният РД № Р-03000320006480-092-001
е издаден на 16.04.2021 г. в предвидения 14-дневен срок. Връчен е на
жалбоподателя на по електронен път 21.04.2021 г. Във връзка с подадено искане
за продължаване срока за подаване на възражение /л. 1886 адм. пр./ срещу РД е
предоставен такъв до 04.06.2022 г. на жалбоподателя с Уведомление от №
Р-030003200064803978-РУС-001/28.04.2021 година /л. 1885 адм. пр./. Подадено е възражение
от ревизираното лице срещу РД. В срока и
съобразно чл. 119, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ДОПК е издаден обжалваният РА №
Р-03000320006480-091-001/10.06.2021 г. от Н. Б. – началник сектор „Ревизии“ – възложил
ревизията и Петранка И. – главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията. РА е връчен на жалбоподателя
по електронен път на 06.07.2021 г. Подадена е жалба срещу РА на 19.07.2021 г.,
вх. № 33249. В резултат на административното обжалване на РА по реда на чл. 152
и сл. от ДОПК, директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, в срока по
чл. 155, ал. 1 от ДОПК, се е произнесъл с Решение №199/21.09.2021 г., с което е
потвърдил РА изцяло.
Чрез
представения от ответника електронен носител /1 брой компактдиск/, възпроизведен
в съдебно заседание, проведено на 03.12.2021 г., и приет към доказателствата по
делото в същото съдебно заседание, е установено че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са
издадени от лица, които са имали валиден електронен подпис съобразно чл. 13, ал. 3 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/.
Атакуваният
по съдебен ред ревизионен акт, чиято неразделна част е РД, е издаден в
изискуемата от закона писмена форма – аргумент от чл. 120, ал. 1 от ДОПК, във
връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ, и обективира както фактическите основания на
органа по приходите във връзка с установените данъчни задължения на
ревизираното лице, така и правните основания за издаване на акта. Установените
публични задължения са конкретизирани по основание, по размер, по период и по
субект. В контекста на изложеното съдът приема РА за съответстващ на законовите
изисквания за форма на административен акт.
Всички,
развити от жалбоподателя, доводи изразяват по същество оспорване на
материалната законосъобразност на РА, а при извършената от съда служебна
проверка не се установяват допуснати от органите по приходите съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно
основание за отмяна на РА.
ІІІ. По материалноправната законосъобразност на акта:
Относно установените с РА
задължения за ДДС по ЗДДС:
Спорът
между страните по делото в тази част се свежда до това налице ли са реално
осъществени доставки на стока по издадените фактури, които да послужат като
основание за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит от страна
на жалбоподателя.
Реалността на доставките е
първата и водеща предпоставка за признаване на правото на приспадане на данъчен
кредит. На основание чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка,
която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по
този закон. Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на
приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази
изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното
събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост,
респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО /фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги – към
момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/.
Съгласно ЗДДС, приложим към
спорните доставки, и константната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по
тълкуването на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен
кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени
облагаеми доставки на стоки и услуги. От приетото по т. 33 от Решение от 6
декември 2012 г. на СЕС по дело С-285/11, следва, че по принцип правото
на приспадане не би могло да бъде отказано, ако се установи, че доставките на
стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от
получателя за целите на неговите облагаеми сделки. Съобразно направеното
тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО от СЕС преценката за наличие на условията за признаване на правото на
данъчен кредит /реално ли са осъществени доставките и използван ли е техният
предмет в извършваната от лицето дейност/ се осъществява от националната
юрисдикция съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа
на съвкупна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото
/аргумент от т. 31 и т. 32 от Решение на СЕС по дело С- 285/11/.
За да бъде признато и
законосъобразно упражнено правото на данъчен кредит, следва да са събрани
доказателства относно всеки един от юридическите факти, предвидени в действащия
към момента на издаване на фактурата закон. Съобразно общите правила за
разпределяне на доказателствената тежест, жалбоподателят, който претендира
възникването и законосъобразното упражняване на правото на приспадане на
данъчен кредит по процесните фактури, следва да докаже при условията на пълно и
главно доказване наличието на предпоставките по чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС и отсъствие на пречки по чл. 70 от ЗДДС, които да препятстват
упражняването на правото на данъчен кредит. При липсата на нормативна уредба,
която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на
относимите в тази насока факти и обстоятелства, определящ за преценката дали са
изпълнени законовите изисквания за упражняването на това право, е съвкупният
анализ на всички, събрани по делото, доказателства.
1. Относно доставките от „А. 69“ ЕООД :
Фактура № **********/29.12.2017
г. – /л. 1943, том 9/ е издадена от „А. 69“ ЕООД с предмет авансово плащане във
връзка с последваща доставка на тор – карбамид биг бегс ЕО, с данъчна основа
834500 и ДДС 166900 лв., както и последващи 9 фактури издадени през м. 01.2018
г. относно приспаднат аванс по доставка на карбамд биг бекс ЕО. Към фактура
№**********/29.12.2017г. е издадено едно КИ №**********/23.01.2018 г. за
неусвоен аванс. При насрещна проверка на „А. 69“ ЕООД управителя на дружеството
сочи, че през м. 01.2018 г. е доставен тор /уреа/ от склад на Пристанище Варна
– Запад и от склад в гр. Койнаре, собственост на ЕТ „С.И.“, предходен доставчик
е „Б.Б.“ АД - л. 554-1. „А. 69“ ЕООД е посочил
в писмени обяснения, че превозът е с транспорт на „М.Т.11“ ЕООД, поради което
няма информация за крайните места на разтоварване. В заявки за експедиции с
издател „Б.Б.“ АД към „А. 69“ ЕООД
изпратени по електронна поща на „999- Ив. А.“ ЕООД и „А.“ ЕООД /И. А. е
едноличен собственик на двете дружества/ не фигурира името на „Мир трейдинг“
ЕООД. Ръчно е написано „Мир трейдинг“ ЕООД, като не е посочено името на лицето,
което е извършило ръчното записване /л. 554-28 до 554-30/. Количествата по
заявките са включени в справките за извозени количества подадени от „Б.Б.“ АД
към „А. 69“ ЕООД, за които се сочи, че са с получател „М.Т.11“ ЕООД. „А. 69“
ЕООД в писмени обяснения от управителя /л.554-37/, заявява че поради технически
причини не са съхранени заявките за превоз, но са приложени такива за товарене
от Девня – Запад и от гр. Варна /л. 554-20, 554-22 и 554-23/. Извършена е
проверка на 6 фирми, посочени в РД, таблица на л.1860- 1859. Анализът от
проверката за извършения превоз е анализиран на ст.11-14 от РД, установените
факти не са оспорени от жалбоподателя. От същите се установява, че проверените
по веригата „Б.Б.“ АД, „Агрофет 69“ ЕООД – „М.Т.11“ ЕООД никое от дружествата
няма информация за крайния получател на стоката, която се сочи, че е заявена и
извозена. Налице е авансов превод от 28.12.2017 г. за сумата от 1001400 лева по
проформа фактура 0049/28.12.2017 г., което е единственото доказателство за
участието на жалбоподателя в посочената сделка. Липсват представени заявки по
сделката, организиран транспорт, контрол по доставките, не е посочен крайния
получател на доставките и доказателства на кого е продадена стоката. С оглед
установеното законосъобразно е отказано на основание чл. 68, ал.1, т.1 от ЗДДС
вр. чл. 6 и чл. 70, ал.5 от ЗДДС право на приспадане на данъчен кредите по
посочената фактура.
2.Относно доставките от „Б.Б.“ АД
– 15 броя фактури посочени на стр. 15-16 от РД, за доставка на тор – урея и тор
л. 1969, 1955-1946, 1928-1925/ №№ **********/07.08.2017 г.,
**********/09.11.2017 г., **********/24.11.2017 г., 10004143/22.11.2017 г.,
**********/21.11.2017 г., **********/28.11.2017 г., **********/06.11.2017 г.,
**********/17.11.2017 г., **********/10.11.2017 г. **********/27.11.2017 г.
**********/14.11.2027 г., **********/11.12.2017 г. **********/15.12.2017 г.
**********/20.12.2017 г. и **********/21.12.2017 г. е установено, че по
фактурите няма транспортни документи, като това е посочено в обяснение от
управителя на „М.Т.11“ ЕООД. Представена е справка от „Б.Б.“ АД /л.2149-2135/
за извършените за превозените количества през м.11/2017 г. и м.12/2017 г. Справката
не е с подпис и печат от „Б.Б.“ АД. Липсват доказателства за крайния получател
на стоката. Освен плащането, което е установено чрез ССЕ липсват други
доказателства за доставката.
Налице е приемно – предавателен
протокол за предаване на стоки от „М.Т.11“ ЕООД на „Т.“ ЕООД /л.2031- 2026/.
Данните в протокола са идентични с тези от справката на „Б.Б.“ АД, като за
стоката са издадени фактури на „Т.“ ЕООД.
Не се оспорва от жалбоподателя установеното верижно движение на стоката
между следните дружества „Б.Б.“ АД – „М.Т.11“ ЕООД – „Т.“ ЕООД – „Мир трейдинг“
ЕООД, „Бондър“ ЕООД.
От направените справки до транспортните фирми собственици на автомобили,
посочени в справката на „Б.Б.“ АД след направените запитвания се установява, че
за доставките по процесните фактури не са налице доказателства до доставка
между „Б.Б.“ АД и „М.Т.11“ ЕООД. С оглед установеното законосъобразно е
отказано на основание чл. 68, ал.1, т.1 от ЗДДС вр. чл. 6 и чл. 70, ал.5 от ЗДДС право на приспадане на данъчен кредите по посочените фактури.
3.Относно доставка по фактура №
**********/28.12.2017 г. издадена от „Е.А.Б.“ ЕООД – л.1916 с предмет „авансово
плащане за доставка на тор – уреа гранулат след извършена проверка на
доставчика /л.847 - 773/ се установява,
че липсват доказателства за мястото а разтоварване на стоката и крайния
получател. „Е.А.Б.“ ЕООД е посочило МПС, с които е осъществен транспорта по
доставката, посочените МПС са собственост на Р.Т.Ж./л.1306 – 1291/, „Аграрика“
ЕООД /л.1346-1317/ и Х.П.К. /л. 1551 – 1499/, собственици на МПС. От
представените документи от превозвачите се установява, че има осъществен
транспорт на стоката, но не и данни за участието на жалбоподателя в тях, тъй
като не е правил заявки за транспорт, не е участвал в организацията на
транспорта, липсва осъществен контрол при товарене – разтоварване, липсват
издадени фактури за продажба. Чрез ССЕ е установено, че е налице осчетоводяване
и заплащане на стоката, но съдът приема, че при липса на доказателства за
разтоварване на стоката и крайния получател не се установява извършването на
доставка. С оглед установеното законосъобразно е отказано на основание чл. 68,
ал.1, т.1 от ЗДДС вр. чл. 6 и чл. 70, ал.5 от ЗДДС право на приспадане на
данъчен кредите по посочената фактура.
4.Относно доставка по фактура
№ 629/13.12.2017
г., издадена от „Ай ди трейдинг 2011“ ЕООД, с предмет „торове“, с
данъчна основа в размер на 28875,00 лв. и ДДС в размер на 5775 лв. /л. 1941/ и
ДКИ № 630/15.12.2017
г. към
нея.
С фактура № 8568/13.12.2017
г. „Ай ди трейдинг 2011“ ЕООД е получило 75 тона амониев нитрат от „Трейд
ексим“ ООД при цена 380 лв./т. На 15.12.2017 г. „Ай ди трейдинг 2011“ ЕООД
издава фактура на „М.Т.11“ ЕООД за същото количество и цена. Датите на извършен
транспорт и автомобили и по двете доставки са едни и съкщ /л. 573,580/, като от
обект на „Трейд ексим“ ООД амониев нитрат е извозен, но не се установява кой е
получателя на стоката и къде е получена. Посочените три дружества не сочат
данни за получателя. Няма спор за извършено плащане на стоката от жалбоподателя
и осчетоводяване, което се установя и чрез ССЕ, но няма други доказателства за
осъществяване на доставката. Лисват доказателства относно организацията на
транспорта, така че да се установява поучаване на стоката от жалбоподателя или
от трето лице, на което той е продал същата. С оглед
установеното законосъобразно е отказано на основание чл. 68, ал.1, т.1 от ЗДДС
вр. чл. 6 и чл. 70, ал.5 от ЗДДС право на приспадане на данъчен кредите по
посочените фактури.
5.Относно фактури, издадени
от „Булхимтрейд“ ООД – 7 бр. с предмет
„амониев нитрат ЕС тор - Неоферт“, /л. 1964-1962, 1959, 1920-1918, 2228-2227/
№№ **********/04.07.2017 г., **********/14.07.2017 г., **********/18.07.2017
г., **********/27.07.2017 г., **********/31.07.2017 г., **********/15.08.2017
г. е извършена проверка на посоченото дружество /л.772-642/. Предходни
доставчици са „Евро ферт“ АД, „Бондър“ ЕООД и „Имбо“ ООД към „Булхимтрейд“ ООД,
датите на товарене и номерата на натоварените автомобили за продажби към
„Булхимтрейд“ ООД и последващи към „М.Т.11“ ЕООД съответстват, но не е ясен
крайния потребител на стоката, като посочените дружества само префактурират
стоката от едно дружество на друго. Няма информация за крайното предназначение
на заявената и извозена стока. Относно движението на стоката е налице верига:
„Евро ферт“ АД, „Бондър“ ЕООД и „Имбо“ ООД - „Булхимтрейд“ ООД - „М.Т.11“ ЕООД.
Установили са, че в процесната верига единствено „Евро ферт“ АД има складова
база. След справка в ИМ на НАП е установено, че предходен доставчик на „Бондър“
ЕООД и „Имбо“ ООД също е: „Евро ферт“ АД. Жалбоподателят не е представил
доказателства за организирания транспорт и крайния получател на стоката.
„Булхимтрейд“ ООД е представило данни за транспорта и при проверка на
превозвачите /л.1835-1839/ не се установява такъв да е осъществен за
„Булхимтрейд“ ООД и жалбоподателя. Стоката е натоварена в обект на производител
„Неохид“ АД/„Евро ферт“ АД – гр. Димитровград и се разтоварва при неизвестен
потребител за посочените фирми във веригата. Във фактурите стоката не е
индивидуализирана с партиден номер. От представените от „Булхимтрейд“ ООД
документи се установява, че в т.5.3 – местоназначение от поръчката за доставка
на стока от „Евро ферт“ АД е посочено „не“, т.е. то е неясно /л. 647, 643, 650,
651/. С оглед установеното не са налице доказателства за осъществена доставка
по посочените фактури. Предвид установеното законосъобразно е
отказано на основание чл. 68, ал.1, т.1 от ЗДДС вр. чл. 6 и чл. 70, ал.5 от ЗДДС право на приспадане на данъчен кредите по посочените фактури. Отделено
от изложеното на основание чл. 85 от ЗДДС законосъобразно е определен данък в
размер на 7000 лева по фактура № **********/22.08.2017 г. издадена от „М.Т.11“
ЕООД с получател „Булхимтрейд“ ООД, за което няма спор между страните.
6.Относно
фактура № **********/16.08.2018 г., издадена от „Бризтрейд“ ЕООД, с предмет „амониев нитрат“,
посочена в табличен вид на стр. 37 от РД, с обща с данъчна основа в размер на
39996 лв. и ДДС в размер на 7999,20 лв. /л. 1908/ се установява, чрез насрещна
проверка на „Бризтрейд“ ЕООД /л.641-630/, че липсват документи за транспорт,
плащания и заявки, чрез които да се установи, че стоката е доставена на
определено лице. Такова документи не са представени и от жалбоподателя. Издаден
е на „Неоферт“ ЕООД, Ревизионен акт № Р-16002620004313-091-001/25.01.2021 г.,
където е изследвана доставката по фактура № №376/16.08.2018 г. /л. 2273-2313/.
Установени са обстоятелства, подробно описани на стр. 38-39 от РД, които не са
опровергани с доказателства от жалбоподателя. Липсват доказателства за
доставката на стоката както до жалбоподателя, така и до „Неоферт“. Относно
движението на стоката е налице верига: „Тихолов и Сие“ ЕООД /починал управител
на 07.12.2017 г. няма назначен нов управител, издадени са 5 бр., фактури през
м.08/2018 г. за доставка на 105 т. амониев нитрат/ - „Бризтрейд“ ЕООД /издава
фактура за доставка на 101 т. амониев нитрат/ - „М.Т.11“ ЕООД - „Неоферт“ ЕООД.
Липсват документи за транспорт, съхранение на стоката, реален получател на
стоката, поради което не се установява осъществена доставка. Наличието на
деклариране, осчетоводяване и заплащане на стоката не води до категоричен извод
за доставка. С оглед установеното законосъобразно е отказано на
основание чл. 68, ал.1, т.1 от ЗДДС вр. чл. 6 и чл. 70, ал.5 от ЗДДС право на
приспадане на данъчен кредите по посочената фактура.
Отделно
от изложеното предвид липсата на доказателства за извършени доставки от „М.Т.11“
ЕООД с получател „Бризтрейд“ ЕООД на основание чл. 85 от ЗДДС правилно е
прието, че начисления ДДС по фактури № **********/22.12.2017 г. и №
**********/28.12.2017 г. е дължим от жалбоподателя поради липса на доставка,
тъй като няма постъпили плащания, липсват транспортни или други документи, чрез
които се установява прехвърляне правото на собственост на стоката посочена във
фактурите.
7. Относно
фактура
№
49/30.11.2017
г., с предмет „амониев нитрат“,
данъчна
основа
в размер на 207000 лв. и ДДС в размер на 41400,00 лв. /л. 1956/ и ДКИ № 53/20.12.2017 г.
с
данъчна основа в размер на 172416,67 лв. и ДДС в размер на 34483,33 лв. /л.
1940/, издадени от „Аксереал България“ ЕООД, се установява при насрещна проверка на
последното дружество /л.
40-41 от РД/, че „Аксереал България“ ЕООД е сключило договор с „М.Т.11“ ЕООД за
доставка на 500 т. амониев нитрат със срок на доставката 15.04.2018 г. Съгласно
представеният договор „М.Т.11“ ЕООД е следвало да направи авансово плащане за
цялото количество в срок до 15.12.2017 г. В посочения срок са постъпили 41500
лева. От представените документи става ясно, че до 31.12.2017 г. „Аксереал
България“ ЕООД не е доставило тор на „М.Т.11“ ЕООД, поради което „Аксереал
България“ ЕООД е следвало да издаде фактура за получената авансово сума с
данъчна основа 34583,33 лв. /207000 - 172416,67/ и ДДС в размер на 6916,67 лв.
/41400 – 34483,33/. Част от начисления ДДС по фактура № 49/30.11.2017 г. в
размер на 34483,33 лв. се явява начислен без основание, т. к. „М.Т.11“ ЕООД не
е платило посочената във фактурата сума.
На
основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, законосъобразно органите по приходите са
определили, че не е налице право на приспадане на ДДС по фактура № 49/30.11.2017
г, в размер на 34483,33 лв. Предвид факта, че е издадено кредитно известие №
53/20.12.2017 г. за неплатената сума, за допълнително установения ДДС се начисляват
лихви за периода 15.12.2017 г. – 15.01.2018 г.
През
м.12.2017 г. на „Аксереал България“ ЕООД е станало известно, че няма да се
извърши доставка към ревизираното лице, тъй като доставчикът му „Т.“ ЕООД не е
доставил тор до 01.12.2017 г., според сключен договор /л. 594-596/. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да коригира
размера на ползвания данъчен кредит при разваляне на доставка, за която е
издадена фактура за авансово плащане в данъчния период, през който се разваля
доставката, по ред, определен с правилника за прилагане на закона, независимо
дали авансово платената сума му е възстановена, прихваната или уредена по друг
възмезден начин и дали доставчикът му е издал кредитно известие. С приемането
на кредитното известие през м.12/2017 г. и липсата на комуникация с доставчика
/л. 605/ на „М.Т.11“ ЕООД през м.12/2017 г. е било известно, че няма да има
изпълнение по договора /л. 593/. Съгласно разпоредбата на чл. 66 от ППЗДДС, „М.Т.11“
ЕООД е следвало да коригира данъчния кредит, като издаде протокол с
реквизитите, описани в ал. 1 на цитирания член от правилника до 25.12.2017 г. в
5- дневен срок от разваляне на доставката с КИ 53/20.12.2017 г. Законосъобразно
на основание чл. 78, ал. 4 от ЗДДС, във връзка с чл. 66, ал. 1 от ППЗДДС
резултата по СД за ДДС за м. 12/2017 г. на „М.Т.11“ ЕООД е коригиран с 6916,67
лв. /ДДС върху авансово платената сума през м. 11/2017 г./
8.
Относно 4 броя фактури: 10081/21.12.2017 г., 10096/22.12.2017 г.,
10111/30.12.2017 г. и 10112/30.12.2017 г. издадени от „Бондър“ ЕООД с предмет „авансово
плащане за тор“ и „ЕО тор-изкуствен“, с обща данъчна основа в размер на 1679920
лв., и ДДС в размер на 335984,00 лв. /л. 1924-1921/ е установено след насрещна
проверка на „Бондър“ ЕООД /л. 268-148/, че във връзка с приспаднат данъчен кредит
по фактура № **********/21.12.2017 г. /л.233-230/ е представен
тристранен протокол за прихващане с дата 02.03.2018 г., подписан от „Бондър“
ЕООД, „Т.“ ЕООД и „М.Т.11“ ЕООД. Посочено е, че „Т.“ ЕООД дължи на „Бондър“
ЕООД 5059,5 т. карбамид, съответно „Бондър“ ЕООД дължи на „М.Т.11“ ЕООД - 600
т. карбамид по фактура № **********/21.12.2017 г. С протокола страните се
споразумяват да прихванат количествено задължение на „Бондър“ ЕООД към „М.Т.11“
ЕООД от количествата, които „Бонър“ ЕООД има да получава от „Т.“ ЕООД. С протокола
„М.Т.11“ ЕООД посочва, че „Бондър“ ЕООД няма задължения за доставка 600 т
карбамид на стойност 370080 лв. „М.Т.11“
ЕООД е заплатило дължимата сума в размер на 370080 лв. по банковата сметка на
доставчика. Данъчната основа е осчетоводена по дебита на сч. сметка 304 „Стоки“
в регистрите на ревизираното дружество /л. 2272, сч. операция 96/ и към края на
годината, стоката е осчетоводена като предадена - Д-т 601 „Разходи за материали“/К-т
304 „Стоки“; Д-т 611 „Разходи за основната дейност“/К-т 601; Д-т 702 „Приходи“/К-т
611 - сч. операция 266 /л.2272-гр./ От събраните доказателства се установява,
че „М.Т.11“ ЕООД не е получило стока по фактура № **********/21.12.2017 г. /дружеството
е подписало официално отказа си от претенции за нея/. „Бондър“ ЕООД не е издало
кредитно известие и не е върнало платената от ревизираното лице сума.
Подобно е случилото се, във връзка с
приспаднат данъчен кредит по фактура №**********/22.12.2017 г.
и
представен към нея тристранен протокол за прихващане с дата – 07.03.2018 г. подписан
от „Бондър“ ЕООД, „Неоферт“ ЕООД и „М.Т.11“ ЕООД /л. 229, 225/, както и по
фактура № **********/30.12.2017
г. с представен към нея
тристранен протокол за прихващане с дата 02.02.2018 г. /л. 164, 163/. По
посочените протоколи „М.Т.11“ ЕООД приема, че „Бондър“ ЕООД няма задължения за
доставка на посочения амониев нитрат, „М.Т.11“ ЕООД е заплатило дължимата сума
по фактура №**********/22.12.2017 г. и по фактура № **********/30.12.2017 г. по
банковата сметка на доставчика. Данъчните основи са осчетоводени по дебита на
сч. сметка 304 „Стоки“ в регистрите на ревизираното дружество /л. 2272 и 2272/,
сч. операция 100 и 151, а към края на годината стоката е осчетоводена като
продадена - Д-т 601 „Разходи за материали“/К-т 304 „Стоки“; Д-т 611 „Разходи за
основната дейност“/К-т 601; Д-т 702 „Приходи“/К-т 611 /сч. операция 266, л.
2272-гр./.
От
събраните доказателства законосъобразно органите по приходите са направили
извод, че „М.Т.11“ ЕООД не е получило цялото количество стока по фактура № **********/22.12.2017
г. и по фактура № **********/30.12.2017 г. /дружеството е подписало официално
отказа си от претенции за нея/.
Предвид
липса на доставка по цитираните 3 бр. фактури начисления по тях данък в общ
размер на 253784 лв. се явява начислен в нарушение на чл. 82 вр. чл. 25, ал. 1
и ал. 7 от ЗДДС и за него на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, не е налице право
на приспадане на данъчен кредит.
Относно
приспаднат данъчен кредит по фактура № **********/30.12.2017 г.,
с
предмет на доставка „1000 т. ЕО тор-изкуствен“, с данъчна основа 411000 лв. и
ДДС в размер на 82200 лв. е установено, че „М.Т.11“ ЕООД е заплатило дължимата сума
по фактурата на 05.01.2018 г. При насрещната проверка на „Бондър“ ЕООД са
приложени заявки за транспорт и приемо-предавателен протокол за фактурираното
количество тор, като датите на извозване са в периода от 05.01.2018 г. до
11.01.2018 г. Следва, че към датата на фактурата, че към датата на фактурата
няма извършено плащане, няма и прехвърлено право на собственост върху стока.
Плащането и доставката са извършени през м.01.2018 г. което е установено и чрез
ССЕ.
Предвид
липсата на доставка по посочената фактура ДДС в размер на 82200 лв. е начислен
в нарушение на чл. 82, вр. чл. 25, ал.1 и ал.7 от ЗДС, поради което на
основание чл. 70, ал.5 от ЗДДС законосъобразно е отказано правото на данъчен
кредит.
9. Относно 12 бр.
фактури
и ДКИ, издадени от „А.Б.“ ЕООД – **********/29.12.2017 г.,
**********/28.12.2017 г., **********/28.12.2017 г. **********/28.12.2017 ,
**********/19.12.2017 г., **********/18.12.2017 г. **********/21.12.2017 г.,
**********/21.12.2017 г., **********/20.12.2017 г., **********/13.12.2017 г.
**********/13.12.2017 и КИ **********/21.01.2018 г. с предмет „авансов превод
Карбамид“ и „неусвоен аванс“, с обща данъчна основа в размер на 2059955,90 лв.
и ДДС в размер на 411991,18 лв. /л. 1939-1929, 1909/ е установено от
представените от жалбоподателя документи, че липсват транспортни документи за
доставките, от които да се проследи движението и крайния получател на стоката,
също така няма документи, удостоверяващи, че „А.Б.“ ЕООД е съобщило на ревизираното
лице за предаване на платената от него стока на трето лице. От представените
писмени обяснения се установява, органите по приходите са констатирали, че „М.Т.11“
ЕООД не е организирало транспорт, няма бази за съхранение, не му е известно
крайното предназначение на стоката.
От
събраните доказателства при насрещна проверка на „А.Б.“ ЕООД /л. 446-528/ се
установява че за удостоверяване предаването на стоката са подписани
приемо-предавателни протоколи, които съдържат информация за дата и час на
натоварване, номер на автомобила, вид и количество на стоката, име на
представителите на продавача и купувача (водач на автомобила). Протоколите се
генерират автоматично от кантарна програма, т. к. при напускане на автомобила е
задължително той да се претегли на кантара. Транспортните разходи са за сметка
на купувача. Приложени са също така договори, фактури, справка за стоков поток.
Посочен е предходен доставчик „Агрополихим“ АД по 4 бр. фактури на обща
стойност 11951904,67 лв., описани в табличен вид на стр.47-48 от РД. От тези
доказателства се установява, че средната доставна цена е 610,63 лв. без ДДС,
докато средната продажна цена към „М.Т.11“ ЕООД е 512,53 лв. без ДДС. От
продажбите по фактури, издадени от „А.Б.“ ЕООД, описани в табличен вид на стр.
48 от РД, е реализирана загуба в размер на 136701,40 лв. /без ДДС/. „А.Б.“ ЕООД
е закупило насипна тор, а е продало пакетирана, за което също е отчело разходи,
т. е. загубата от сделката нараства значително.
До
транспортните фирми, собственици на автомобилите, посочени в приемо -
предавателните протоколи, са отправени искания до трети лица и са извършени
насрещни проверки /3 бр./ След анализ на тези доказателства свързани с
транспорта от страна на „Инакем
Солюшънс“ ООД /л. 1152-1177/, „Семдо транс“ ООД /л. 1216-1244/ и „Транс цимент
Е“ ЕООД /л. 1038-1151/, се установява, че посочения транспорт не установява
такъв по процесните доставки между „А.Б.“ ЕООД и „М.Т.11“ ЕООД.
Липсват
реално извършени доставки на стоки от „А.Б.“ ЕООД към „М.Т.11“ ЕООД, налице е формално
деклариране и плащане /видно от ССЕ/, с цел осигуряване на данъчно предимство
за получателя - неправомерно упражняване на данъчен кредит. Липсват
доказателства за реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и във
връзка с това, не е възникнало данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС, поради което
не е налице основание по чл. 70, ал.5 от ЗДДС за приспадане на данъчен кредит.
10. Относно фактура № 44/29.12.2017 г. издадена от „Д. ВГ“ ЕООД,
с предмет „амониев нитрат „Неоферт
ЕС тор“, с обща данъчна основа в размер па 1248000 лв. и ДДС в размер на 249600
лв. /л. 1917/ е извършена насрещна проверка на „Д. ВГ“ ЕООД /л. 328-344/.
В
счетоводните документи на „М.Т.11“ ЕООД на 31.12.2017 г. е направено счетоводно
записване Д-т 601 „Разходи за материали“/Д-т 304 „Стоки“ - 20 998680,00 лв. /л.
2272-гр./, сч. операция 266 и наличната стока към края на годината е 23948,22
лв. /л. 2271/, наличната стока е козметика. Сметка 601 „Разходи за материали“ е
приключена - Д-т 611 „Разходи за основна дейност“/ К-т 601, съответно Д-т 702
„Приходи“/К-т 611. Според счетоводните данни на „М.Т.11“ ЕООД закупената от „Д.
ВГ“ ЕООД стока е продадена към края на годината, което противоречи на
представения от „Д. ВГ“ ЕООД приемо-предавателен протокол, съгласно който
стоката е получена през м.01.2018 г. /л. 336/. И двете дружества третират
доставката по фактура № 44/29.12.2017 г. като доставка на стока, но нито едно
не представя документи, удостоверяващи действителното движение на такава.
За
произхода на стоката е посочена фактура за аванс от „Евро ферт“ АД /л.331/,
поради което следва че „Д. ВГ“ ЕООД не е притежавало стоката, за да осъществи
доставката. От информационните масиви на НАП е установено, че „Д. ВГ“ ЕООД в
ГДД по чл. 92 от ЗКПО декларира загуби в големи размери, няма данни за
действащи собствени или наети търговски или други обекти, не притежава персонал
за извършване на доставките, няма доказателства за заплатени суми по
извънтрудови правоотношения, което се установява от справка по чл. 73 от ЗДДФЛ
/л. 1552 – 1718/. Изложеното води, че е налице само осчетоводяване и заплащане,
но не и реално осъществена доставка.
11. Относно фактури № **********/07.12.2017
г. и № **********/31.07.2018 г. /фактурата е от 2018 г., но е включена в
дневника за покупки и СД по ЗДДС - л. 174-175 от делото от жалбоподателя за
д.п. м. 08.2017 г., който е в обхвата на ревизионното производство/, издадени
от „Неоферт“ ЕООД, с предмет „азотен минерален тор - карбамид“ с обща данъчна
основа 224298,75 и ДДС – 44849,75 л. /л.1915/ е установено при насрещна
проверка на „Неоферт“ ЕООД / л. 848-861/, че от последното дружество не са
представени документи, поради което не се установява наличие на осчетоводяване,
плащане, съхраняване, транспортиране или каквито и да е други дейности, чрез
които да се установи наличие на доставката. От „М.Т.11“ ЕООД е представен
приемо – предавателен протокол от 12.12.2017 г. за 375 т. тор /карбамид/, но в
него не е посочено място на предаване на стоката, транспорт, място на доставка.
Осчетоводена е стоката, а не получен аванс /л.2273/. С протокол органите по
приходите са приобщили документи събрани по реда на ДОПК в хода на ПУФО на
„Неоферт“ ЕООД /л.928-999/. Направен е анализ /л.959-958/, чрез който се
установява движението на стоки – продажби от „М.Т.11“ ЕООД с получател
„Неоферт“ ЕООД описани на ст. 57 от РД. При насрещна проверка на „Неоферт“ ЕООД
/л.862-927/ е установено от счетоводни регистри за 2017 г., че „Неоферт“ ЕООД е заприходило стоки по фактури
издадени от „М.Т.11“ ЕООД през 2017 г.
Установена е следната верига на продажби „Т.“ ЕООД – „М.Т.11“ ЕООД чрез „Неоферт“ ЕООД – „Т.“ ЕООД. Установено
е, че „Т.“ ЕООД и „Неоферт“ ЕООД са с един и същ едноличен собственик на
капитала – В.Р.. Установеното налага извод за липса на документи, които да
удостоверят, че доставчикът е притежавал амониев нитрат, карбамид, ЕО тор
изкуствен и диамониев фосфат; не са налични документи, които да удостоверят, че
доставчикът разполага с бази /собствени или наети/ за получаване и съхранение
на стоките; липсват доказателства за чия сметка са транспортните разходи, как,
от кого, от къде и до къде стоките са транспортирани. Няма данни за точните
дати на доставяне на стоките и за транспортните средства, с които е ставало
превозването им и за водачите на тези превозни средства; конкретния обект, от
който са натоварени и обект на който са разтоварени; установени са съществени
разминавания в документи, представяни като доказателства за реалност на
доставка в различни контролни производства; осчетоводяването на доставките при
„М.Т.11“ ЕООД и при „Неоферт“ ЕООД не кореспондира с твърденията им за доставка
през следващата 2018 г.
Съобразно чл. 68, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 69 от ЗДДС, във връзка с чл. 70, ал. 5 и с чл. 6 от ЗДДС, законосъобразно е отказано правото
на приспадане на данъчен кредит на „М.Т.11“ ЕООД по фактури
№**********/07.12.2017 г. и №**********/31.07.2018 г., издадени от „Неоферт“
ЕООД, в общ размер на 44859,75 лв.
На
основание чл. 85 от ЗДДС, органите по приходите са определили, че начисления
ДДС по 9 бр. фактури, описани в табличен вид на /стр. 60 от РД/, издадени от „М.Т.11“
ЕООД с получател „Неоферт“ ЕООД е дължим и се явява начислен без основание,
поради липса на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.
12.
Относно 10 бр. фактури, издадени от „Т.“ ЕООД с
предмет „амониев нитрат“, посочени в табличен вид на стр. 61 от РД, с обща
данъчна основа в размер на 7973869,40 лв. и ДДС в размер на 1594773,88 лв. /л.
1961, 1958, 1957, 1945, 1944, 1914-1910/, № **********/27.07.2017 г.,
**********/18.08.2017 г., **********/11.10.2017 г. **********/06.11.2017 г.,
**********/01.11.2017 г.,
**********/27.12.2017 г., **********/19.12.2017 г.,
**********/21.12.2017 г., **********/2012.2017 г. и **********/29.12.2017 г. е
установено, че жалбоподателят не е представил доказателства за
движение на стоката - транспортен документ, място на съхранение, последваща
реализация, складови документи и др.
Извършена
е насрещна проверка на „Т.“ ЕООД /л. 1000-1034/ за процесиите фактури.
Доставките са изследвани в хода на друго контролно производство и
доказателствата са приобщени с протокол за присъединяване /л.1037/. Не са
представени документи за транспорт, съхранение, експедиционни документи, заявки
и др., чрез които да се установява, че е извършено реално движение на стока. Не
са представени и документи кои са предходните доставчици. Анализирани са
документи събрани от насрещната проверка на „Т.“ ЕООД посочени в таблица на стр.
54-65 от РД. Чрез справка в база данни на НАП „Управленска информационна
система“ е установена собствеността на посочените автомобили в приемно –
предавателните протоколи. До девет транспортни фирми, собственици на
автомобилите са изпратени, съответно получени отговори – стр. 68-68 от РД.
Наличните доказателства установяват, че има транспортиран тор, но не е
установено участието на жалбоподателя в тези доставки, защото от него липсват
заявки за транспорт, организация и контрол на такъв, липсва и фактуриране на
последващи продажби. Законосъобразно поради липса на доказателства за реално
извършени доставки на амониев нитрат съгласно чл. 68, ал.1, т.1 и 2, чл. 69 от ЗДДС вр. чл. 6 и чл. 70, ал.5 от ЗДДС по посочените 10 фактури издадени от „Т.“
ЕООД . Също така за доставките по фактурите от „Мир трейдинт 11“ ЕООД за „Т.“
ЕООД декларирани през ревизирания период, поради липса на доказателства за
прехвърляне правото на собственост върху стока или извършване на услуга
съобразно чл.70, ал.5 от ЗДДС се установява начислен ДДС без основание, поради
което на основание чл. 85 от ЗДДС правилно е определено, че начисления във
фактурите издадени от „М.Т.11“ ЕООД с получател „Т.“ ЕООД данък е дължим.
Установено,
че „Д. ВГ“ ЕООД, „Т.“ ЕООД и „Неоферт“ ЕООД се управляват и представляват от
едни и същи лица, като целта е отклонение от данъчното облагане, чрез
документиране на верига от доставки, при които липсва транспорт на стоката. В
договорите липсва уговорка за транзитно изпълнение по чл.329, ал.2 от ТЗ.
Липсва доказателства за съобщаване от продавача до купувача за изплащане на
стоката на трето лице и наличие на изпратени до това трето лице придружаващи
стоката документи, осъществява се кръгово движение на стоки между лица, като за
част от доставките липсва каквото и да е участие на жалбоподателя.
Приетата
по делото ССЕ не опровергава установяванията на органи по приходите, тъй като
не са установени фактури за транспортни услуги, пътни листи, кантари бележки,
товарителници, приемо – предавателни протоколи, складови разписки и др. Относно
дадените указания от съда с Определение № 2869/08.11.2021 г. жалбоподателят не
е ангажирал конкретни доказателства за установяване реалността на доставките
както и наличие на транзитна продажба.
Недоказани са
твърденията на жалбоподателят за наличие на транзитна продажба. Съгласно чл.
329, ал.1 – 3 от ТЗ, при транзитна продажба страните могат да уговорят
продавачът да предаде стоката на посочено от купувача трето лице.
Продавачът е длъжен да
съобщи на купувача за изпращането на стоката на третото лице, като му изпрати и
препис от документите, придружаващи стоката. Цената може да бъде платена и от
третото лице. По силата на чл. 329, ал.1 от ТЗ при наличие на договор за
транзитна продажба продавачът се задължава да предаде стоката на трето лице,
което е посочено от купувача. В резултат на това възникват две правоотношения:
1. Между продавач и купувач, които са страни по договора за транзитна продажба
и 2. Между купувач и трето лице, което е страна по друг договор за продажба,
сключен между него и купувача по първото правоотношение. За да може продавачът
да изпълни задължението си по договора, той трябва да съобщи на купувача за
изпращането на стоката до третото лице. Освен това, продавачът трябва да
продаде на купувача копие от документите, които придружават стоката. Това е
необходимо и за двете правоотношения. Търговският закон не
регламентира преминаването на собствеността и риска, затова се прилагат общите
правила на чл.
24 от ЗЗД. Когато предмет на продажба са родовоопределени вещи,
какъвто е и процесният случай, необходимо е да се извърши индивидуализация и по
двете правоотношения. Такава индивидуализация на вещите може да се направи и от
третото лице, като с една и съща индивидуализация рискът може да премине към
купувача по първото правоотношение и към третото лице по второто, но при
наличие на отношения между продавача по първата сделка и третото лице. Изводът
за наличие на доставка между продавач и купувач, когато стоката е превозена до
следващ купувач, се обосновава във всеки казус въз основа на установеното
фактическо положение и в резултат на цялостна преценка на доказателствата.
Въпросът за признаване наличността на доставка за конкретната стока предпоставя
съвкупна преценка на всички установени от ревизиращите органи факти и
обстоятелства, както и на събраните доказателства, включително на тези за
директния превоз или транспортиране на стоката до следващ купувач. Получаването
на стоката при клиенти на ревизираното дружество, е факт с правно значение,
който следва да бъде доказан от ревизирания получател като част от условията по
същество за правото на приспадане на данъчен кредит. В същото време доказването
на този факт е изцяло в правомощията на самото ревизирано лице, доколкото става
дума за приемането на стоките в базите на негови клиенти и последващото
разпореждане с тях. В решение
№ 1720 от 17.02.2016 г. по адм. дело № 14291/2014 г. на ВАС, е
прието, че не е необходимо да бъде представен приемо-предавателен протокол,
подписан от предходния доставчик и крайния получател, тъй като са представени
доказателства за осъществения транспорт директно от предходния доставчик на
прекия по веригата до ревизираното дружество. В случая е установено, че жалбоподателят е
едновременно купувач и продавач, като участва във фактурирането на доставки,
без наличие на доказателства за реалност на сделките. С оглед посочените
по-горе установявания съдът приема, че липсват реални доставки, като съобразява
определение на СЕС от 15 юли 2015 г. по дело
С-159/14, "Коела – Н" ЕООД. Според т. 38 и т. 39 от
определението, прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като
собственик по смисъла на член
14, параграф 1 от Директива 2006/112 не изисква лицето, на което
се прехвърля тази вещ, да я държи физически, нито тя физически да е
транспортирана до него и/или физически да е получена от него. Когато
съответното лице не е получило стоката директно от издателя на фактурата, това
не е непременно последица от прикриване с измамна цел на реалния доставчик, а може
да се дължи на други причини, например наличието на две последователни продажби
на едни и същи стоки, които по поръчка се транспортират директно от първия
продавач до втория купувач, така че са налице две последователни доставки по
смисъла на член
14, параграф 1 от Директива 2006/112, но само един реален
превоз. От цитираното определение на СЕС следва, че трябва да е доказано
предаване и приемане на стоките между издателя на фактурата и втория купувач
или да се представят доказателства за нейното транспортиране от първия продавач
до втория купувач. В случая такива доказателства не са представени от жалбоподателя.
Не
е доказана разполагаемостта на стоката при доставчика, което води до извод за
невъзможност за прехвърляне на право на собственост на процесните стоки. Липсва
данъчно събитие, данъкът се явява начислен неправомерно, а оттам и на основание
чл.
70, ал. 5 от ЗДДС е налице основание за постановяване на отказ
за приспадане на данъчен кредит. Съгласно трайната практика на СЕС, за да се
признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага
със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. В този
смисъл са решенията по дела
С-152/02; С-285/11; С-78/12. От
значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен
правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. в процесния
случай - да е извършена доставката на стока от издателя на фактурата. При
оспорване на фактурата, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение
на ползващия се от правата по този документ е да докаже, че отразената във
фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е
сторено. В този смисъл е и практиката на СЕС, според която само по себе си
посочването на ДДС във фактура не може да обоснове право на приспадане на
данъчен кредит за получателя. Също така извършени плащания не установяват
доставката на стоката, поради което законосъобразно е издаден процесния РА.
Изложеното обосновава извод
за неоснователност на доводът на жалбоподателя, че РА не е съобразен с чл. 14,
§1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета. Не се установява прехвърляне на правото
за разпореждане с материална вещ като собственик относно процесните доставки,
поради което липсва и „доставка на стоки“ по смисъла на посочената разпоредба.
По изложените мотиви съдът
намира, че оспореният РА е законосъобразен и жалбата срещу него следва да се
отхвърли като неоснователна.
При този изход на правния спор,
предвид своевременно направеното искане и осъществената защита, в полза на
ответната страна, на основание чл. 161, ал. 1, изречение второ и изречение трето от
ДОПК, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение,
определени съобразно чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения върху обжалвания материален
интерес /4562532,95 лева/ в размер на 23217,60 лева, които жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати.
Водим от
горното и на основание чл. 160, ал. 1, предложение последно от ДОПК, съдът
ОТХВЪРЛЯ жалбата от
„М.Т.11“ ЕООД, ЕИК *********, с управител Р.С.С. срещу Ревизионен акт №
Р-03000320006480-091-001/10.06.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП Варна, потвърден с Решение №199/21.09.2021 г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП, с който в
тежест на дружеството са установени задължения за данък върху добавената
стойност по Закона за данък върху добавената стойност в следния размер:
м.07.2017 г. 46552,84 лева – главница и 18053,60 лева
– лихви;
м.08.2017 г. 15040,35 лева – главница и 5703,26 лева –
лихви;
м.10.2017 г. 7200 лева – главница и 2608,21 лева –
лихви;
м.11.2017 г. 416517,43 лева – главница и 147412,68
лева – лихви;
м.12.2017 г. 2890702,36 лева – главница и 998175,13
лева – лихви;
м.08.2018 г. 11400,13 лева – главница и 3166,96 лева –
лихви;
Всичко: 3387413,11 лева – главница и 1175119,84 –
лихви.
Общ размер на задълженията 4562532,95 лева.
ОСЪЖДА „М.Т.11“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати в полза на Национална агенция за приходите
сумата от 23217, 60 лева /двадесет и три хиляди двеста и седемнадесет лева, и
шестдесет стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: