№ 2301
гр. София, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена И.а
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
при участието на секретаря Александрина Ж. Пашова
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20221100501548 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20187523/ 17.9.2021г., постановено по гр. дело № 50904/
2020г. по описа на Софийския районен съд, 171 състав, е признато за установено по
отношение на Д.Л.“ АД съществуването на вземането на ИВ. В. Д. сумата 400 евро,
представляваща обезщетение за отменен полет LH- 1707 на “Д.Л.” АД от Лондон до
Мюнхен, част от полет от Лондон до София на 07.11.2019г., на основание чл. 4, § 3 вр.
чл. 7, § 1, б “б” Регламент № 261/ 2004, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 29.07.2020г., до
окончателното плащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.08.2020г.по ч.гр.д. № 33931/ 2020г. на
Софийския районен съд, 171 състав.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от “Д.Л.”
АД, в която релевирани доводи за нарушение на материалния закон, като са наведени
доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че следва да бъде
ангажирана отговорността на превозвача за отмяната на полета. Дововодът за
нарушение на материалния закон е аргументиран с това, че превозвачът е предложил
премаршрутиране с изпълнявани в деня на отменения полет полети по маршрут
София- Варшава- Лондон. С жалбата е отправено искане за отмяна в цялост на
атакувания съдебен акт и за отхвърляне на предявените срещу ответното дружество
1
искови претенции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба ИВ. В.
Д.. С него жалбата се оспорва като неоснователна и е направено искане същата да бъде
оставена без уважение, а постановеното решение да бъде потвърдено в цялост.
Въззиваемата страна е релевирала подробни доводи за неоснователност и
немотивираност на направените от жалбоподателя твърдения за незаконосъобразност
на атакувания съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено
следното:
Ищцата извежда субективните си права при твърдения, че между страните е
сключен договор за превоз по маршрут Лондон-Мюнхен- София, който трябвало да
бъде изпълнен на 07.11.2019г. В деня преди полета ищецът бил уведомен за отмяна на
полета. Ищецът твърди, че в случая не е съществувала обективна причина за отказа,
защото отмяната на полета се дължи на стачка на персонала на авиокомпанията.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който
ответникът изразява становище за неоснователност на иска. Релевира доводи, че на
ищеца е предложено премаршрутиране с алтернативен полет, изпълняван в деня на
отменения такъв, по маршрут Лондон- Варшава- София.
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 92, ал 1 ЗЗД, вр. с
чл. 5, параграф 1, б. "в" и чл. 7, параграф 1, б. "а" от Регламент № 261/ 2004г. в тежест
на ищеца е да докаже съществуването на валидно правоотношение с ответника по
договор за въздушен превоз, в рамките на което ответникът е отказал достъп до борда
на полета, както и размера на дължимото обезщетение. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил дълга.
По делото не е спорно, че страните са сключили валиден договор за въздушен
превоз с полет на ответника, с маршрут Лондон- Мюнхен- София, на дата 07.11.2019г.
Не е спорно и, че полетът е бил отменен.
Регламент № 261/ 2004 г. очертава фактическия състав на правото на парично
обезщетение, като въвежда две предпоставки за възникването му в полза на пътника-
същият да има потвърдена резервация за полет и превозвачът да е отменил полета.
В конкретния случай не е спорно, а и се установява от представените
доказателства, че е налице първата предпоставка от посочения фактически състав-
ищцата има потвърдена резервация за полет. С решение от 21.12.2021г. по съединени
дела C‑ 146/ 20, C‑ 188/ 20, C‑ 196/ 20 и C‑ 270/ 20 е дадено тълкувание, че член 3,
параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент
и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за
2
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети трябва да се тълкува в смисъл, че пътникът разполага с
„потвърдена резервация“ по смисъла на тази разпоредба, когато туроператорът
предава на този пътник, с когото е договорно обвързан, „друго доказателство“ по
смисъла на член 2, буква ж) от този регламент, което съдържа обещание за превоза му
с конкретен полет, индивидуализиран чрез посочени място и часове на излитане и
пристигане и номер на полет, дори ако туроператорът не е получил
потвърждение от съответния въздушен превозвач за часовете на излитане и
пристигане на този полет. Конкретиката на случая сочи, че превозвачът е предал на
ищцата бордна карта. Бордната карта е документ, издаван от превозвача, даващ право
на пътника да се качи на самолет, осъществяващ определен полет, като съдържа номер
на полет, име на пътник, дата и час на излитане и на пристигане, краен час за качване
на самолета, място на борда, баркод. Посоченият документ съдържа всички посочени
белези, поради което следва да се приеме, че първата предпоставка е налице.
Следва да се посочи, че полетът, състоящ се от един или повече свързани
полета, за които е направена една-единствена резервация, съставлява едно цяло за
целите на правото на обезщетение на пътниците по Регламент № 261/2004, което
означава, че приложимостта на този регламент се преценява с оглед на първоначалното
място на заминаване и крайния пункт на пристигане на този полет (решение от
24 февруари 2022 г. по дело C‑451/20; решение от 31 май 2018 г. по дело C‑537/17).
Не се спори и по отношение на обстоятелството, че полетът е отменен, по см. на
регламента, т.е. същият не е изпълнен.
Спорен между страните е въпросът дали превозвачът е предложил на ищеца
премаршрутиране, като изпълни полета с друг полет.
Съгласно член 5, параграф 4 от Регламент № 261/ 2004 , опериращият въздушен
превозвач трябва уведоми своевременно (най- малко две седмици преди полета)
пътниците за отмяната на съответния полет. Тежестта на доказване на посоченото
обстоятелство е на превозвача. В конкретния случай, нито се твърди, нито са
представени доказателства, че ищецът е уведомен за отмяната на полета две седмици
преди датата, на която последният е трябвало да бъде изпълнен.
По отношение на спорния въпрос и във връзка с доводите във въззивната жалба,
следва да се посочи, че принципно верен е доводът на ответника в
първоинстанционното производство, че ако при отмяна на полет въздушният превозвач
предложи на пътника премаршрутиране, при сравними транспортни условия, до
крайния пункт, за него не възниква задължение да плати обезщетение.
Въздушният оператор се освобождава от задължението си за плащане на
обезщетение, предвидено в член 5, параграф 1, буква в) и член 7, параграф 1 от
Регламент № 261/2004, само ако може да докаже, че е взел съобразените с
3
положението мерки, като е използвал всички човешки или материални ресурси и
финансови средства, с които е разполагал, за да не допусне това обстоятелство да
доведе до отмяна или голямо закъснение на съответния полет, като обаче не може от
него да се изискват жертви, непоносими с оглед на капацитета на предприятието му
към релевантния момент.
В съответствие с целта за гарантиране на високо равнище на защита на
пътниците, че въздушният превозвач, който възнамерява да се освободи от
задължението си за плащане на обезщетение на пътниците, предвидено в член 5,
параграф 1, буква в) и член 7 от посочения регламент, като вземе разумните мерки, в
т.ч. и да предложи премаршрутиране на съответните пътници към техния краен пункт
на пристигане при сравними условия.
С решение от 29.07.2019г. по дело С- 354/ 2018г. СЕС е дал тълкувание на
разпоредбата на чл. 8, & 1, б “б” Регламент № 261/ 04 в смисъл, че за целите на
тежестта на доказване на факта, че премаршрутирането е осъществено при първа
възможност, е възложена на опериращия въздушен превозвач.
Във връзка с направеното възражение в първоинстанционното производство
ответникът е представил разпечатка от секцията “Резервации” на сайта на превозвача,
съгласно която е направен опит да се смени резервацията на пътник от полети LH 2483
(по маршрут Лондон- Мюнхен) и LH 1702 (Мюнхен- София) на 07.11.2019г., като е
предложен полетът да се осъществи на същата дата по маршрут Лондон- Варшава и
Варшава- София. Посочено е, че пътникът не се е възползвал от предложената
алтернатива.
Настоящият съдебен състав счита, че от представената разпечатка се установява
единствено, че на пътник от посочените свързани полети е предложно
премаршрутиране, но не и, че това предложение е адресирано до ищеца. Изложеното
обуславя извод, че възражението на превозвача, че е предложил премаршрутиране на
пътника при сравними пътни условия (на същата дата и със същата продължителност
като отменения полет) е неоснователно.
Разпоредбата на. чл. 4, & 3 от Регламент № 261/2004 предвижда именно че ако
опериращият въздушен превозвач откаже на пътници достъп на борда против тяхната
воля, той им предоставя необходимата помощ по член 8 от този регламент. Визираната
разпоредба предвижда, че на пътниците се предлага избор между три уточнени в този
текст възможности, а именно по същество, първо, възстановяване на пълната стойност
на билета и евентуално обратен полет до първоначалния пункт на излитане при първа
възможност, второ, премаршрутиране при сравними транспортни условия и при първа
възможност до техния краен пункт на пристигане и трето, премаршрутиране при
сравними транспортни условия до техния краен пункт на пристигане на по-късна дата,
удобна за пътника в зависимост от наличността на свободни места. От друга страна, в
4
съображение 10 от Регламент № 261/2004 са обобщени основните възможности за
избор, като се отбелязва, че пътниците, на които е отказан достъп на борда против
волята им, следва да могат или да отменят своите полети с възстановяване стойността
на билетите, или да ги продължат при задоволителни условия. От съображение 20 от
Регламент № 261/2004 се установява по-конкретно че пътниците следва да бъдат
напълно информирани за техните права при отказан достъп на борда и отлагане или
голямо закъснение на полети, така че да могат да упражняват ефективно своите права.
От съвместния прочит на всички посочени разпоредби и съображения от
Регламент № 261/2004 следва, на първо място, че въздушният превозвач, който е
отказал достъп на борда на пътници, трябва да им окаже помощ по-конкретно като им
предложи да изберат при условията, определени в член 8, параграф 1 от този регламент
съответно в букви a), б) и в). С такова предложение на пътниците, на които е отказан
достъп на борда, трябва да бъде дадена необходимата информация, за да имат
възможност да направят ефективен избор, и то или за да отменят резервацията и да им
бъде възстановена цената на билета, или да продължат полета си към крайната
дестинация при сходни условия при първа възможност или на по- късна дата.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че за въздушния превозвач не
съществува извънредно обстоятелство, освобождаващо го от отговорност да плато
обезщетение. Конкретиката на случая сочи, че причината за отмяна на полета е стачка
на персонала на въздушния превозвач. Съгласно трайната практика на СЕС,
потвърдена с решение по дело С- 28/ 2020 и решение 06.10.2021г. по дело С- 613/ 2020,
стачката на работниците на персонала на въздушния превозвач не представлява
извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 5, &3 от регламента. В тази връзка следва
да се посочи, че съгласно тълкуването, дадено в решение от 23 март 2021г. по дело С‑
28/2020г., като е посочил в съображение 14 от Регламент № 261/2004, че извънредни
обстоятелства може да възникнат по- конкретно в случаи на стачки, които оказват
въздействие върху дейността на опериращия въздушен превозвач, законодателят на
Съюза е имал предвид стачките, които са външни за дейността на съответния въздушен
превозвач, например стачни движения, започнати и последвани от ръководители на
полети или от персонала на летище. Конкретиката на случая сочи, че се касае до стачка
на персонала на въздушния превозвач, обстоятелство, което е вътрешно за дейността
на превозвача и е предвидимо за същия.
Изложеното обуславя извод, че са налице всички предпоставки на фактическия
състав на иска по чл. 5, параграф 1, б. "в" и чл. 7, параграф 1, б. "а" от Регламент №
261/ 2004г. и присъждане на обезщетение за отменения полет.
Изложеното обуслава извод, че първоинстанцинното решението е правилно
следва да бъде потвърдено.
По частната жалба:
5
За удостоверяване на възникналото въз основа на договор за правна защита и
съдействие правоотношение и платеното адвокатско възнаграждение ищецът е
представил фактура и разписка. Следва да се има предвид нормативната уредба на
договора за правна защита и съдействие, регламентирана в Закона за адвокатурата.
В чл. 36 от същия е предвидено, че адвокатът има право на възнаграждение за своя
труд, размерът на което следва да бъде определен в договора, сключен между него и
клиента. Според алинея 3 на същия член и при липса на договор възнаграждение за
осъществената услуга се дължи. Следователно, при категорични данни за заплатено от
клиента адвокатско възнаграждение, дори на съда да не бъде представен писмен
договор по смисъла на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, при разпределение на
отговорността за разноски последният следва да прецени като имащи значение реално
сторените такива. Плащането с посочване на основанието за това чрез
индивидуализиращите белези на конкретно дело е индиция за съществуващо
правоотношение между клиента и адвоката по повод предоставяне на правна услуга
във връзка с процесуално представителство, за което има надлежно упълномощаване.
В този смисъл са и постановени от ВКС определения: № 234/24.04.2018г. по ч. т.д. №
2624/ 2017г. на II т.о., определение № 357/30.07.2018г. по ч.т.д. № 1710/2018г. на I
т.о., определение № 529/11.12.2019г. по ч.т.д. № 4335/2019г. на IV г.о., определение №
183/28.09.2020г. по т.д. № 2515/2019г. на II т.о., определение № 306/02.11.2020г. по гр.
д. № 342/2020 г. на III г.о., определение № 17 от 14.01.2021г. на ВКС по ч.т.д. №
2032/2020г., I т.о.
Конкретиката на случая сочи, че ищецът е представил двустранно подписана
фактура и разписка, удостоверяваща плащане на уговореното възнаграждение, която е
едностранно подписана. Настоящият състав счита, че фактурата, която е подписана от
ищеца и адвоката удостоверява постигнатото съгласие между страните за предоставяне
на адвокатска услуга, при посоченото в нея възнаграждение. Разписката по чл. 77 ЗЗД,
издадена от адвоката, като едностранно волеизявление на кредитора, е доказателство за
изпълнение (за плащане) на парично задължение, ако е доказано наличието на това
задължение, т.е. ако лицето, издало разписката, докаже качеството си на кредитор. В
конкретния случай, както се посочи по- горе, двустранно подписаната фактура
удостоверява постигнато съгласие за предоставяне на адвокатска услуга и заплащане
на възнаграждение. Реалното извършване на разноски в случая не може да бъде
игнорирано при разпределяне на отговорността за понасянето им по реда на чл. 78
ГПК.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените
разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
6
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 20187523/ 17.9.2021г., постановено по гр. дело №
50904/ 2020г. по описа на Софийския районен съд, 171 състав, като правилно и
законосъобразно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, с вх. № 25001753/ 11.01.2022г.
по Входящия дневник на Софийския районен съд, на „Д.Л.“ против определение №
20223486/ 16.12.2021г., постановено по гр.д. № 50904/ 2020г. на СРС, 171 състав.
ОСЪЖДА “Д.Л.” АД, регистрирано в Районен съд- Кьолн, чрез “Д.Л.”-
България, с ЕИК ******* да плати на ИВ. В. Д., с ЕГН ********** сумата 300 лева
(триста лева), представляваща направени пред въззивното производство разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7