Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV Б въззивен
състав, в публичното заседание, проведено на
двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.
Мл.с.СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при секретаря
Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр. дело № 15772 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 426485/11.06.2018г., постановено
по гр.д. № 37190/2016г. по описа на
СРС, 90ти състав, З. „Б.В.И.Г.“ АД е осъдено да заплати на М.И.Б.
на основание чл. 226 от КЗ (отм.) сума в размер на 2500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в контузия на гръден кош и дясна раменна става, двойно
лентовидно кръвонасядане на дясната седалищна област и контузия на дясна
тазобедрена става, настъпили в следствие на произшествие от 14.12.2015г. по
вина на водача на мотриса № 923 по линия № 6 на Столичния електротранспорт”
ЕАД, чиято гражданска отговорност на водач на МПС е била застрахована от
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.12.2015г.
до окончателното изпащане, както и сумата от 40 лева, представляваща претърпени
в следствие на същия инцидент от ищцата имуществени вреди за издаване на
съдебномедицинско удостоверение, ведно със законната лихва върху сумата считано
от 16.12.2015г. – датата на извършване на разхода за установяване на
травматичните увреждания, до окончателното изплащане на задължението, като
искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над уважения размер от 2500 лева до пълния предявен размер от 10 000
лева.
Съдът се е
произнесъл и за дължимите по делото разноски, като на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК е присъдил в полза на ищцата сума в размер на 177.09 лева, а на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК е присъдил в полза на ответното дружество 74.70
лева – разноски в първоинстанционното производство. Със същото решение
ответното дружество е осъдено да заплати на адв.В. на основание чл. 38, ал. 3
от ЗА сума в размер на 210.28 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред Софийски районен съд.
От ищцата М.И.Б.
в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е депозирана въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение в частта, в която предявеният от нея иск е
отхвърлен за разликата над 2 500 лева до размер от 10 000 лева. В
жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на обжалвания съдебен
акт, като се поддържа, че районният съд е нарушил критерия за справедливост,
визиран в чл. 52 от ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение, като е присъдил
в полза на Б. обезщетение в крайно занижен размер. Процесуалният представител
на въззивника се позовава на разясненията дадени в ППВС № 4/1968 г. досежно
понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Посочва се, че при
определяне на размера му не са съобразени в пълен обем преживените от ищцата
страдания, техния интензитет и продължителност, остатъчни последици и
по-конкретно – продължителността на възстановителния период 15-20 дни и
обстоятелството, че ищцата продължавала да изпитва болки при ставане и сядане и
към момента, преживения стрес и страхът да пътува. Твърди се, че решаващият съд не е обсъдил
свидетелски показания, които са от значение за установяване на психологичната
травма на въззивницата, като не е съобразил и в достатъчна степен съдебната
практика при компенсиране на вреди от този тип и не е взел предвид лимитите на
отговорността по застраховка „Гражданска отговорност“. Ето защо се моли
решението в обжалваната му част да бъде отменено, като вместо това бъде
постановено друго, с което предявеният от Б. иск да бъде изцяло уважен.
Претендира се и присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК от З. „Б.В.И.Г.“ АД не е постъпил отговор на въззивната жалба.
От името на З. „Б.В.И.Г.“
АД също е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивна жалба, с която
се обжалва първоинстанционното решение с твърдения, че предявеният иск не е
доказан по основание и размер. Посочва се, че по делото не е изслушана авто-техническа
експертиза, която да установи по безспорен и категоричен начин механизма на
ПТП, както и последиците от него. Поддържа се, че представените по делото
документи са частни по своя характер и при оспорването им същите нямат
обвързваща съда доказателствена сила. Процесуалният представител на дружеството
сочи, че съгласно константната съдебна практика на ВКС протоколът за ПТП
съставен от длъжностно лице в кръга на службата му представлява официален
документ, който има материална доказателствена сила, но не и относно
направените от длъжностното лице изводи за наличието или липсата на вина,
механизма на ПТП, пътните условия и други. Ето защо се моли решението на
Софийски районен съд да бъде отменено, като вместо това предявеният от Б. иск
да бъде отхвърлен или при условията на евентуалност размерът на присъденото
обезщетение да бъде намален до 1000 лева. Претендира се присъждането и на
сторените в производството разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК от М.И.Б. е постъпил отговор на въззивната жалба, чрез
процесуалния и представител, в който се оспорва подадената от застрахователното
дружество жалба. Застъпва се становището, че от събраните по делото
доказателства се установявало, че ПТП е настъпило поради виновното поведение на
водача на мотрисата, а именно рязко спиране и потегляне на управляваната от
него трамвайна композиция. По отношение на механизма на настъпване на ПТП се
подчертава, че са събрани достатъчно доказателства в това число и свидетелските
показания на свидетелката Д.– очевидец на случилото се. Подчертава се, че
обстоятелствата свързани с механизма на конкретното произшествие не изискват
специални знания, поради което не се е наложило и допускане на авто-техническа
експертиза. Сочи се, че производство по чл. 193 от ГПК не се открива при
оспорване на частни документи, поради което Софийски районен съд правилно е
преценил същите по вътрешно убеждение. Твърди се, че ответникът не е ангажирал
и доказателства, с които да обори презумпцията за вината на дееца, поради което
доводите в жалбата за липса на причинна връзка между вредите и виновното
поведение на водача на трамвайната мотриса били неоснователни. Като
неоснователно е определено и възражението на ответното дружество, че
присъденото обезщетение за неимуществени вреди е в завишен размер. С оглед
изложеното се моли въззивната жалба на ответното дружество да бъде оставена без
уважение, а решението в обжалваната му част да бъде потвърдено, като в полза на
Б. бъде присъдено и адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 226
,ал. 1 от КЗ (отм.).
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда в тази
насока с оглед доводите, изложени в двете въззивни жалби са следните:
Разпоредбата на
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) дава право на увреденото лице при пътнотранспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при когото делинквентът има застраховка „Гражданска
отговорност”.
Между страните
по делото е пред въззивната инстанция не се спори относно съществуването на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен между „С.Е.” ЕАД и
ответното дружество З. „Б.В.И.Г.“ АД, за мотриса № 923 към датата 14.12.2015г.
Това обстоятелство се установява от представените по делото договор с предмет
„Предоставяне на услуги по застраховане на имуществени и неимуществени интереси
на „С.Е.” ЕАД”, сключен между „С.Е.” ЕАД и ответното дружество със срок на
действие 01.01.2014г. до 31.12.2015г. и застрахователна полица № 03315000000502
за сключен между „С.Е.” ЕАД и З. „Б.В.И.Г.“ АД застрахователен договор за
застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз за МПС TR 923 – трамвай Т8М-700М със срок на валидност
от 01.01.2015г. до 01.01.2016г.
По делото е
представено и писмо с изх.№ 3697/1/21.04.2016г. от „Ц.Г.М.” ЕАД – гр.София,
адресирано до ищцата, в което е посочено, че на 14.12.2015г. има регистрирано
обаждане в информационния център на „Ц.Г.М.” ЕАД, че около 13.34 часа на спирка
„ул.Бели Дунав” посока ж.к. „Обеля”, водачът на мотриса 739 от линия № 6
потегля рязко, кара бързо и падат хора в салона. В писмото е констатирано, че
подаденият сигнал е бил записан и включен в „Ежедневно сведение за работата на
МГТ и метрото за дата 14.12.2015г (понеделник)”, което е било изпратено по
електронен път на транспортния оператор „С.Е.” ЕАД. Към исковата молба е
приложено и „Ежедневно сведение за работата на МГТ и метрото за дата
14.12.2015г (понеделник)”, в което в т. 6 справка „Сигнали и жалби на граждани”
е записано, че около 13.34 часа на спирка „ул.Бели Дунав” посока ж.к. „Обеля”,
водачът на мотриса 739 от линия № 6 потегля рязко, кара бързо и падат хора в
салона.
Прието като
доказателство по делото е и писмо с изх.№ 01-28-/1/14.01.2016г., адресирано до М.И.Б.,
изпратено от „С.Е.” ЕАД, с което ищцата е била уведомена, че всички трамваи
собственост на „С.Е.” ЕАД имат сключена индивидуална задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” към
14.12.2015г. със ЗАД „Булстрад ВИГ”, но че не може да бъде предоставено копие
от застрахователна полиция, тъй като трамваят, където е настъпил инцидента, е с
неустановен инвентарен номер. От „С.Е.” ЕАД е представено и писмо с изх.№
01-228-1/28.02.2018г., в което дружеството уведомява първоинстанциониня съд, че
в „Ежедневно сведение за работата на МГТ и метрото за дата 14.12.2015г
(понеделник)” е посочен несъществуващ инвентарен номер /№739/ - на трамвайна
мотриса, движеща се по линия № 6 на 14.12.2015г., като това можело да се дължи
на обстоятелството, че сигнала за процесната мотриса е регистриран с обаждане в
информационния център на „Ц.Г.М.” ЕАД. Предвид това след извършена справка се
установило, че на 14.12.2015г. на спирка „ул.Бели Дунав” в 13.34 часа е била
мотриса с инвентарен номер 923, движеща се по линия № 6. Ето защо настоящият
състав приема, че ищцата се е намирала именно в мотриса с инвентарен номер 923,
тъй като в същия момент единствено това е мотрисата движеща се по линия № 6,
като мотрисата се е намирала точно на посочената от нея спирка „ул.Бели Дунав”
по същото време.
Установено по
делото е и, че между страните е проведена кореспонденция във връзка с изплащане
на застрахователно обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди
на М.И.Б.. С писмо с вх.№ 455/2.01.2016г., изпратено от ищцата до ответното
дружество, същата е съобщила за настъпил инцидент на 14.12.2015г. около 13.30
часа по трамвайна линия № 6, в следствие на което е посочила, че е претърпяла
телени увреждания, като се е наложило да заплати и 40 лева за изготвяне на
съдебно-медицинско удостоверение. Поради това е поискала застрахователното
дружество да и заплати обезщетение за причинените и имуществени и неимуществени
вреди. В отговор на отправеното искане, ответното дружество е уведомило ищцата
с писмо с изх.№ П 00067/26.01.2016г., че следва да представи акт за
произшествие, издаден от „С.Е.” ЕАД или констативен протокол за ПТП с
пострадало лице за индивидуализиране на номера на трамвайната мотриса, в която Б.
е пострадала. С молба с вх. № 782/08.02.2016г., прието по делото, М.Б. е
заявила пред застрахователя, че е в невъзможност да представи изисканите
документи, тъй като е подала своевременно сигнал за настъпилото събитие, но и
до настоящия момент не и е издаден документ за инцидента. Въпреки това е
посочила, че се е качила в трамвая за една спирка, като на злополуката е
присъствал свидетел очевидец. По делото е представено и писмо с изх. № П
00157/19.02.2016г., адресирано до М.Б., в което от застрахователното дружество
изясняват на ищцата, че независимо от посоченото от нея, за извършване на
преценка във връзка с изплащане на застрахователно обезщетение следва да
представи упоменатите в предходно писмо документи.
По делото са
представени и медицински документи, в това число и съдебно-медицинско
удостоверение № 892/2015г. за извършен преглед на 16.12.2015г. на ищцата и два
броя амбулаторни листа - № 5823/15.12.2015г. и № 2631/15.12.2015г. В съдебното
удостоверение е посочено, че при преглед на ищцата са установени клинични данни
за контузия на гръдния кош и дясна раменна става, двойно лентовидно
кръвонасядане на дясната седалищна област, клинични данни за контузия на
дясната тазобедрена става и седалищния нерв, като тези увреждания се дължали на
действие на тъпи предмети и могат да бъдат получени по време и начин, както е
съобщила ищцата при прегледа, като са и причинили временно разстройство на
здравето неопасно за живота. В представен по делото амбулаторен лист №
2631/15.12.2015г. е записано, че ищцата се оплаквала от болки и затруднено
движение получени при падане в трамвай № 6 при рязко спиране, като д-р И.,
издал амбулаторния лист, е констатирал наличието на обширно кръвонасядане,
палпаторна болезненост и ограничение движени в десен долен крайник, болезненост
и ограничени движения в дясното рамо и дясна гръдна половина, като и е предписано
лечение с Лиотон 1000 гел и МИГ 400 2х1 таблетка на ден, за което е била
издадена и рецепта, приета по делото. В амбулаторен лист № 5823/15.12.2015г.,
издаден от д-р Стамболов е посочено, че
ищцата е съобщила, че е паднала и си е ударила дясната ръка и седалището в
дясно, като лекарят е констатирал насиняване с диаметър около 7-8 см в областта
на седалището в дясно. Приложена е и етапна епикриза от 08.02.2016г., в която е
посочено, че при Б. водещата диагноза е съчетани повърхностни травми, обхващащи
няколко области на тялото, като ищцата се е оплаквала от болки в дясното рамо,
дясната бедрена област и продължаващо ограничение в движението на травмираното
рамо, поради което приема редовно аналгитици. Посочено е, че контузионния
синдром в дясната половина на тялото е в стадий на отзвучаване.
Пред Софийски
районен съд са изслушани и двама свидетели – В.Л.Д.и Ю.Б.Н..
От показанията
на свидетелката Д.се установява, че свидетелката и ищцата са приятелки. Пред
първоинстанционния съд свидетелката заявява, че след инцидента Б. и се
оплакала, че усещала постоянно болки при ставане и сядане, че и било трудно да
се обслужва, а при пътуване се чувствала напрегната. Д.свидетелства, че преди
инцидента ищцата не е имала проблеми със ставите и е била стегнат човек, а сега
се придвижвала трудно и изпитвала болки в рамото. Съгласно показанията на
свидетелката, ищцата и е споделила, че след като се качила в трамвай № 6 той
започнал да тръгва и да спира, и някаква жена пада върху Б., която пък паднала
върху стълбите към вратата.
Другата
свидетелка – Н.заявява пред Софийски
районен съд, че е пътувала заедно с ищцата в трамвай № 6, който веднага след
качването им от спирката на „Била” в ж.к. Надежда, започнал да тръгва и да
спира, вследствие на което една жена се стоварила върху М.Б. и двете паднали на
земята. Свидетелката подчертава, че ищцата се е държала, но от удара с другата
жена е паднала по гръб обърната леко на дясната си страна. При падането
свидетелката заявява, че Б. се е ударила в стълбите на превозното средство. Н.посочва,
че на следващата спирка слязла заедно с ищцата, която казала, че всичко я боли
и била натъртена, като я изпратила до дома и. Според свидетелката веднага след
като слезли от трамвая Б. се обадила да подаде сигнал, като свидетелства че не
са извикали полиция. Н.си спомня, че след инцидента се наложило ищцата да
посещава център за масажи, тъй като я болели врата и рамото.
По делото е
прието и заключение по допуснатата съдебно-медицинската експертиза, от което се
установява, че телесните увреждания, получени от ищцата и обективно установени,
са в горната половина на дясната седалищна област, изразяващо се в описано
хоризонтално разположено двойно лентовидно кръвонасядане с морав цвят, което
може да се получи при падане върху пода на трамвай. Вещото лице е констатирало,
че при извършения на в деня след инцидента преглед Б. се е оплаквала от болки в
дясната раменна област, задната повърхност на гръдния кош и седалищната област,
но не са описани видими изменения в областта на дясното рамо и гръдния кош.
Експертът е категоричен, че периодът за възстановяване на пострадалата от претърпените
и описани травматични увреждания е за 15-20 дни, като е подчертал, че от
описаните травматични увреждания не са налице остатъчни последици за ищцата. В
заключението е посочено, че приложеното спрямо Б. лечение е с мехлем „Лиотон”.
Вещото лице е констатирало, че в приложената по делото етапна епикриза е
посочено, че до 08.02.2016г. ищцата е приемала аналгетици за болките, но че при
изготвянето на тази епикриза не било проведено образно изследване. Ето защо
експертът е дал заключение, че е възможно ищцата да е изпитвала болки след
инцидента, но че поради изминалия период от време, можело трудно да се приеме,
че тези болки са свързани с процесния инцидент. В проведеното пред Софийски
районен съд съдебно заседание вещото лице изготвило съдебно-медицинската
експертиза е разяснило, че е поставило под съмнение настъпването твърденията за
болките на ищцата, тъй като нямало обективни данни за това. Поради това,
експертът е заявил, че не изключва възможността Б. да се е контузила, но тези
увреждания не били толкова дълбоки. Експертът е посочил и че в документацията е
отразено, че ищцата има травма на нерв, но за това не било направено
изследване.
Въззивният
състав изцяло кредитира по реда на чл. 202 от ГПК заключението на вещото лице
по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, доколкото се основават на
представените по делото писмени, и е изготвена от вещо лице притежаващо
необходимите професионални знания и квалификация.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд намира от правна страна следното:
За да бъде
уважен искът с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), следва да се
установи при условие на пълно и главно доказване от страна на ищцата Б.
наличието на следните юридически факти: 1. валидно възникнало застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”между ответното дружество
и „С.Е.” ЕАД по отношение на трамвая, в който се е возила ищцата по линия № 6,
2. да са налице предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно
чл. 49 от ЗЗД за „С.Е.” ЕАД, а именно противоправно поведение на делинквента –
служител на „С.Е.” ЕАД, което е в причинно-следствена връзка с настъпването на
вредите и наличие на вина на делинквента, която се предполага и 3. размера на
претендираното от Б. обезщетение. В тежест на застрахователното дружество при
съобразяване на правилата на чл. 154 от ГПК е да обори презумпцията на чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД.
При извършване
на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав
намира, че пред въззивната инстанция е безспорно установено наличието на
първата от посочените предпоставки, а именно, че на 14.12.2015г. ищцата се е
возила в трамвайна мотриса № 923, движеща се по линия № 6, за която към
процесната дата е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” - „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз, с
ответното дружество. Липсват и изложени доводи по отношение на наличието на
тази предпоставка в подадената от З. „Б.В.И.Г.“ АД въззивна жалба.
По отношение на
втората посочена предпоставка, а именно възникване на деликтна отговорност
съобразно чл. 49 от ЗЗД за „С.Е.” ЕАД, настоящият състав приема, че пред
въззивната инстанция единственият спорен въпрос е досежно механизма на
настъпване на застрахователното събитие (по аргумент от чл. 269 от ГПК),
доколкото от застрахователното дружество са изложени доводи само относно
установяването на механизма на ПТП. Във връзка с това съставът на Софийски
градски съд намира следното:
В действителност
пред първоинстанционния съд не е била допусната авто-техническа експертиза,
като не е представен и протокол за настъпилото ПТП, поради това неотносими към
предмета на спора по настоящото производство се явяват доводите на
застрахователя относно характера на протокола за ПТП и неговата доказателствена
сила. Механизмът на процесното ПТП обаче може да бъде установен не само чрез
експертиза и протокол за ПТП, но чрез други доказателствени средства. Ето защо
е възможно механизмът на осъществяване на ПТП да бъде установен и посредством гласни
доказателства при наличието на очевидци на процесния инцидент. В този смисъл е
и константната съдебна практика, обективирана в решение № 711/ 22.10.2008г. по
т.д.№ 395/2008г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 69/23.07.2014г. по т.д.№
1874/2013г. на ВКС, І т.о. Именно такива са били ангажирани от Б. пред Софийски
районен съд, доколкото разпитаната по делото свидетелка Ю.Н.е била очевидец на
инцидента с ищцата. Въз основа на заявеното от Н.се установява, какъв е бил
точно механизмът на ПТП и в следствие на какво е причинено – рязко тръгване и
спиране на трамвайната мотриса, което е довело до загуба на равновесието на
една от пътничките и същата е паднала и съборила ищцата. Настоящият състав
изцяло кредитира дадените от свидетелката – очевидец показания, доколкото Н.не е заинтересована от изхода на
спора, а показанията и са логични, последователни и непротиворечиви. Те се
подкрепят и от заявеното от свидетелката Д., която въпреки че не е била
очевидец, възпроизвежда какво е разказала за инцидента самата ищца. Показанията
на Д.макар и да представляват производни (вторични) доказателства не следва да
бъдат пренебрегнати, доколкото заявеното от нея относно начина, по който е
получила уврежданията си Б., напълно съответстват на пряко възприетото от
свидетелката Н.. Ето защо въззивната инстанция приема, че по делото е установен
непротиворечиво и механизмът на процесното ПТП.
По делото е
доказано при условията на пълно и главно доказване наличието на останалите
елементи от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД, доколкото въз основа на
приетите по делото медицински документи и изслушаното заключение на допуснатата
съдебно-медицинска експертиза, че при падането на ищцата са били причинени
твърдените от нея травматични увреждания - контузия на гръден кош и дясна
раменна става, двойно лентовидно кръвонасядане на дясната седалищна област и
контузия на дясна тазобедрена става (СГС съобрази, че във въззивната жалба на
ответното дружество липсват доводи за несъответствие между уврежданията, които
СРС е приело, че са причинени на ищцата, и тези, които се установяват от
доказателствата по делото), които се намират в пряка причинно-следствена връзка
с застрахователното събитие, доколкото както вещото лице, изготвило
експертизата, така и специалистът, съставил съдебно-медицинското удостоверение,
прието по делото, категорично посочват, че уврежданията на Б. могат да бъдат
получени именно при описаното от нея падане в трамвая. При съвкупната преценка
на доказателства се установява и противоправното поведение на водача на
процесната трамвайна мотриса – рязко тръгване и спиране на превозното средство,
което представлява нарушение на чл. 24, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който водачът
на ППС не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за
предотвратяване на ПТП, а доказателства, че рязкото спиране е било необходимо
не са ангажирани от ответника. Презумцията, предвидена в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД
също не е била оборена от застрахователното дружество, чиято е била
доказателствената тежест за това с оглед правилата на чл. 154 от ГПК.
С оглед
изложеното въззивната инстанция приема, че ищцата е установила при условията на
пълно и главно доказване основанието на исковата си претенция. Спорен пред
въззивният съд обаче е въпросът за размера на дължимото от застрахователя
обезщетение. При съобразяване на изложените от страните доводи относно размера
на застрахователно обезщетение настоящият съдебен състав приема следното:
Досежно размера
на обезщетението за неимуществени вреди въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени
във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение,
което има компенсаторен характер. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението /т. 2 от Постановление № 4 от
23.12.1968 год. на Пленума на ВС/. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания и пр.
Изброяването не е изчерпателно, поради което в решение №40 от 18.03.2016г.по
т.д.№ 188/2015г. на ВКС, I т.о. и в
решение № 99/08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на ВКС, II
т.о., е прието, че справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките и
страданията, емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на
пострадалото лице. Като от значение за определяне на размер на дължимото
обезщетение следва да се съобрази и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, обосноваваща
обществено-оправданата мярка за справедливост, индиция за която са и
определените лимити на застрахователното покритие (в този смисъл
решение № 2/21.03.2018г. на т.д.№ 1089/2017г. на ВКС, ІІ т.о., решение №
242/12.01.2017г. по т.д.№ 3319/2015г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 233/20.12.2016г.
по т.д.№ 3586/2015г. на ВКС, ІІ т.о.).
В разглеждания
случай въззивният състав съобрази от една страна – вида и сравнително малкия брой
увреждания, които не може да се характеризират като тежки – хоризонтално
разположено двойно лентовидно кръвонасядане с морав цвят, клинични данни за
контузия на гръден кош и на дясната тазобедрена става и седалищен нерв, без
наличие на счупвания и външни белези за контузиите на гръден кош и на дясната
тазобедрена става и седалищен нерв; като и възрастта на пострадалата (която към
момента на ПТП е била на 45 год.). Настоящият състав прецени и обстоятелствата,
при които е настъпило увреждането – в трамвай, като ищцата е била съборена от
друга жена, която е паднала върху нея, като съобрази интензивността на физическите страдания на ищцата и тяхната продължителност,
доколкото съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза ищцата се е
възстановила за 15-20 дни, но е продължила да изпитва болки при ставане и
сядане, съгласно заявеното от двете разпитани по делото свидетелки, и
затруднения при ходене. Въззивният съд намира, че следва да се вземе предвид и стресът,
който ищцата е преживяла, с оглед показанията на свидетелите, че Б. продължава
да изпитва страх да пътуване и към момента. При определяне на размера на
дължимото обезщетение въззивната инстанция взе предвид и липсата на трайни
последици за здравето на ищцата, доколкото съгласно съдено-медицинската
експертиза при Б. не са налице остатъчни последици. С оглед доводите в
подадената от ищцата въззивна жалба Софийски градски съд прецени и
съществуващите в страната обществено - икономически условия към момента на
настъпване на вредите, индиция за които са лимитите на застрахователно
покритие, без те да имат самостоятелно значение (§ 27 ПЗР на КЗ (отм.)).
Предвид всичко изложено въззивният съд намира, че присъждането на 2500 лв. е
справедливо по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди.
Определянето на по-голяма от тази сума би довело до несъответстващо на
изискванията на справедливостта имуществено разместване. Върху така
определеното застрахователно обезщетение следва да бъде присъдена законната
лихва, считано от 14.12.2015 год. до окончателното заплащане на сумата.
По отношение на
размера и дължимостта на обезщетението за претърпени имуществени вреди пред
въззивния съд не са изложени доводи от застрахователното дружество в
депозираната от негово име въззивна жалба, като при постановяване на решението
по този иск, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни
правни норми. Ето защо предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният
съдебен състав следва да потвърди решението по отношение на присъдената в
ползата на ищцата сума в размер на 40 лева – обезщетение за претърпени
имуществени вреди.
Предвид съответствието в изводите на въззивния съд относно размера на
дължимата сума по предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
От страна на
адв. В., процесуален представител на М.Б., в подадения отговор на въззивната
жалба изрично е направено искане за присъждане на основание чл. 38 от ЗА на
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по
подадената от застрахователното дружество въззивна жалба. Предвид
обстоятелството, че подадената от застрахователя въззивна жалба се явява
неоснователна, в полза на адв.В. следва да се присъди адвокатско възнаграждение
в размер на 405 лева съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Право на
разноски във връзка с осъществяване на защита по подадената от М.Б. въззивна
жалба няма застрахователното дружество, защото такова не е осъществено.
С оглед цената
на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт не
подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 426485/11.06.2018г., постановено по гр.д. № 37190/2016г. по описа на СРС, 90ти
състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, пл. „*******да заплати
на адв.Ц.С.В., ЕГН **********, с адрес ***-13, офис № 5, на основание чл. 38 от
ЗА, сума в размер на 405 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство във въззивното производство на М.И.Б..
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.