Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261433 11.05.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на девети април
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2063 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против И.Е.Т., ЕГН **********,
с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК
услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 13.10.2017 г. – 15.08.2019 г. имал
задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална
вода в общ размер на 438,98 лв. за
собствен обект, находящ се в ***. За потребените количества били издадени
фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на
30,79 лева за периода 31.12.2017 г. – 31.08.2019 г. Ответникът фигурирал в
базата данни на оператора като потребител с №
***, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от
публично известни общи условия /ОУ/. Било сключено споразумение за разсрочване
на част от задълженията от 31.07.2018 г., с което дългът бил признат. Месечното
количество изразходвана вода било определяно по реда на чл. 23, ал.5 ОУ, поради
неизправно измервателно устройство.
Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
8264/26.09.2019 г. по ч.гр.д. № 15126/2019
г. на ПРС, XII гр.с., връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по
чл. 415 ГПК предявил настоящите установителни искове. Моли претенциите да бъдат
уважени в цялост. Претендират се разноските в настоящото и заповедното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
подал отговор, чрез назначения особен представител. Оспорва – исковете по
основание и размер; качеството потребител; реална доставка на сочените ВиК
услуги; карнетите били нередовно водени, нямало подпис на ответника или негов
представител, при което не се ползвали с док. стойност; не се установявала
действителна консумация на вода; сумите били едностранно и неправилно
определени; нямало доказателства за неизправност на водомера; липсвали и
предписания за подмяната му; начислените количества месечно били неправилно
определени; подписаното споразумение представлявало признание само на платената
сума. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр.
д. № 15126/2019 г. на ПРС, XII гр.с., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК и исковете,
по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл.
415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По
същество:
Безспорно
е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от
Закона за водите и
предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр.
Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от
ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в
един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им.
Съгласно
чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К
услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния
случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от
одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба,
сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Според чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004
г., потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е
залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи
потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване,
предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2
ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК
услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на
“потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив. Собствеността на имота
се установява по категоричен начин от приетите по делото писмени доказателства
– нот. акт, справка от СВ, удостоверение за наследници. Възраженията в ОИМ са
опровергани, а ответникът има качеството на „потребител“ и като такъв – следва
да заплаща потребената и отведена вода, която услуга е ползвал в имота си. Без значение за изхода на спора е, че
имотът е съсобствен. В отношенията с доставчика, ответникът, на чието име е
открита партидата /видно от всички издадени и приложени документи във връзка с
имота/, дължи начислените суми, а останалото е въпрос на вътрешни уговорки
между съсобственици, респ. на евентуално приложение на чл. 30, ал. 3 ЗС, по
силата на който /при липсата на други договорености/ ответникът би могъл да иска
от другите съсобственици припадащата му се част от разходите за общата вещ. С
оглед изложеното и док. ответникът има качеството на клиент на ищцовото
дружество, дължи плащане на предоставените услуги.
В
чл. 31, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат
ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при
неизпълнение на което задължение според чл. 40 от наредбата се дължи
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на В и К оператора.
В проведеното съдебно заседание,
ищецът заявява, че след подаване на заявлението и исковата молба в съда,
ответникът е платил претендираните суми за главни и акцесорни вземания, без
разноските. Представя доказателства.
Предвид изложеното и на основание
чл. 235, ал.3 ГПК, след като съобрази изявленията на ищеца за настъпване на факти,
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, изразяващи се
в погасяване на вземанията, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат
отхвърлени, доколкото кредиторът се счита за удовлетворен. Плащането на сумите
представлява признание на дълговете. Отделно, ищецът доказва при условията на
чл. 154 ГПК всички елементи от ФС на претенциите си. Ответникът има качеството
на потребител. Месечните количества вода са определени правилно служебно,
предвид неизправността на измервателното устройство в имота. Последното се доказва
по категоричен начин от заключението на СТЕ, което се кредитира като ясно и
компетентно изготвено.
В действащите ОУ на
дружеството, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-027/09.06.2006 г. се съдържа
изрично задължение на потребителите да
поставят индивидуални, годни, съобразно изискванията на ЗИ, водомери, за
което да уведомят оператора, който впоследствие да ги поддържа и контролира
/чл.18, ал. 3, вр. с ал. 1 ОУ/. Няма законово задължение дружеството да
уведомява потребителя за този му ангажимент /макар това да е станало
неколкократно/. След като желае да ползва съответните услуги по предоставяне на
едно от най – необходимите и улесняващи бита блага /да потребява питейна,
съотв. да бъде отвеждана канална вода/, потребителят следва да постави средство
за измерване, така че услугите да бъдат надлежно отчитани, а впоследствие –
начислени и остойностени. Следва да се има предвид, че според чл.11, ал. 4 и
ал. 5 от Наредба №4, потребителят
поставя индивидуален водомер, като доставката, монтажът, проверката, поддържането
и ремонтът на индивидуалните водомери също са негово задължение.
Горното не е
изпълнено, въпреки нормативните изисквания и указанията на инкасатора, като се
установява по категоричен начин и от заключението на ВЛ по СТЕ. След посещение
в имота, експертът е посочил, че – имотът е
водоснабден и вода се ползва, но липсва годно измервателно устройство,
отчитащо потреблението на питейна вода, доставяна от ВиК.
Съдът приема, че в случая са били налице
предпоставките за прилагане на
клаузите на чл.23, ал.5
и ал.7 от
Общите условия на
ищцовото дружество при определяне
на задълженията на
ответника за процесния период.
Имало е реална консумация на вода /в
разрез с възраженията в ОИМ/, която не е отчитана по показания, поради
бездействие на потребителя. Същият дължи плащането й, като начислените
количества са в негов интерес.
Въз основа на описаните доказателства,
анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че
исковете са доказани по основание. Ответникът като собственик има качеството на
потребител на ВиК услуги. Показанията за исковия период са служебни, но при
наличие на предпоставки за записванията. Възраженията в ОИМ, макар принципно
резонни и обосновани, изразяващи съответна защитна позиция, не се споделят. В
производството са ангажирани достатъчно ясни и категорични доказателства, че
ищецът е предоставял услугите, чието плащане търси, като е извършил възможните
действия чрез служителите си за отчитане на консумацията и последващото й
остойностяване.
Месечните количества са определени надлежно и
отговарят на изразходваната вода. Необходимите данни се съдържат в
представените карнети, като макар същите да са частни свидетелстващи документи
и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, по делото се установява, че
потребителят или негов представител не са отказвали да поставят подписи.В
карнетите е посочено за коя година се отнасят данните при първия отчет, след
което са посочени дати и месеци на проверките. Правени са ежемесечни посещения,
а карнетите са редовно водени.
По размера на вземанията спор няма, а както се
посочи – ответникът е платил търсените суми в хода на процеса, като по този
начин е признал задълженията си. Със споразумението същите не се новират, а за
част от тях периодът на плащане се разсрочва. Основанието на вземанията е предоставянето
на услуги по договор при ОУ и потреблението им, а не издадени фактури или
споразумение. Падежите за плащане са настъпили и вземанията са изискуеми.
Исковете са доказани по основание и размер, при
което – основателни. С оглед плащането на вземанията в хода на процеса следва
да бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, тъй като ответникът е
дал повод за образуване на делото, а исковете се отхвърлят поради плащане в
хода на делото. Направено е искане, като са представени доказателства за сторени
такива от: 75 лева –ДТ; 200 лева – възнаграждение за особен представител; 180
лева – депозит СТЕ; 20 лева – деп. свидетел /изплатен/; 5 лева – ДТ СУ.
Следва да се присъдят и разноските в
заповедното производство /25 лв. – ДТ/, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Ищецът се отказа от юрк. възн. за
двете производства.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против И.Е.Т., ЕГН **********
искове за признаване за установена в отношенията между страните дължимостта на
следните суми: 438,98 лева – главница, представляваща стойност на предоставени
услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за периода 13.10.2017
г. – 15.08.2019 г. за обект, находящ се в ***; 30,79 лева – обезщетение за
забава за периода 31.12.2017 г. – 31.08.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 25.09.2019 г. до
окончателното погасяване, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 8264/26.09.2019 г. по ч.гр.д. № 15126/2019 г. на ПРС, XII гр.с., като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА И.Е.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250, сумите от: общо 480
лева /четиристотин и осемдесет лева/ - разноски за настоящото производство
и 25 лева /двадесет и пет лева/ -
разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 15126/2019 г. на ПРС, XII гр.с.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно
с оригинала!ВГ