РЕШЕНИЕ
№ 266
гр. Пловдив, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Таня Б. Георгиева
при участието на секретаря Мая В. Крушева
като разгледа докладваното от Таня Б. ГеоргиеваТърговско дело №
20235300900691 по описа за 2023 година
прие за установено следното:
Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.430
ТЗ, предявени по реда на чл.422 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от
“ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.Витоша № 89Б, представлявано от
упълномощения представител юрк.Р. И., с която са предявени искове по реда
на чл.422 ГПК против солидарните длъжници „ИНТЕР КО ИНВЕСТ“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Първомай,
ул.Зорница № 7, ет.4, ап.40, представлявано от управителя З. Х. Г.,
„ЕВРОЕКОПРОДУКТ- МВ“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, кв.Надежда2, бул.Ломско шосе № 112, ет.1, ап.1,
представлявано от управителя С. Н. П., З. Х. Г. с ЕГН ********** от ****, К.
З. В. с ЕГН ********** от ****, О. Х. И. с ЕГН ********** от ****, С. Н. П.
с ЕГН ********** от **** и Х. Г. М. с ЕГН ********** от ****, за
установяване съществуването на следните вземания по Договор за банков
кредит № 20F-000519/05.06.2020 г., изменян с Анекс № 1 от 26.02.2021 г.,
1
Анекс № 2 от 05.11.2021 г., както следва:
-сумата от 1 412 328,20 лв. главница, представляваща падежирали
вноски на 30.07.2022 г., 30.08.2022 г. , 30.09.2022 г. и 30.10.2022 г. съгласно
погасителен план по чл.3 от Анекс № 2 от 05.11.2021 г., както и предсрочно
изискуема главница;
-сумата от 15 288,22 лв. договорна лихва, начислена за периода
30.07.2022 г. до 29.10.2022 г.;
-сумата от 89 114,55 лв. наказателна лихва / неустойка/ за забава за
просрочени плащания по главница/договорна лихва за периода 30.07.2022 г.
до 24.07.2023 г. вкл.;
-сумата от 20 043 лв. разноски за застраховане на недвижим имот,
служещ за обезпечение по договора за кредит, дължими на осн.чл.22.2 от ОУ
към договора за кредит;
-сумата от 1 998 лв. разноски за оценки на недвижим имот, служещ за
обезпечение по договора за кредит, дължими на осн.чл.19.2.1 и чл.19.2.2 от
ОУ към договора за кредит,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението- 26.07.2023 г. до окончателното й плащане,
за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 415/2023 г. по описа на РС-Левски.
Претендират се и направените разноски в заповедното и исковото
производство.
Твърди се в исковата молба, че по силата и при условията на Договор за
банков кредит № 20F - 000519/05.06.2020 г., подписан между кредитора
“Обединена българска банка” АД, кредитополучателя „ИНТЕР КО ИНВЕСТ“
ЕООД, и съдлъжниците „ГЛОБАЛ СТРОЙГРУП“ ЕООД,
„ЕВРОЕКОПРОДУКТ - МВ“ ООД, З. Х. Г., К. З. В., О. Х. И., С. Н. П. и Х. Г.
М., Банката е предоставила ползването на инвестиционен кредит за сумата в
размер на 1 524 228 лева. Твърди също, че в чл.2.4, Раздел II “ПРЕДМЕТ И
УСЛОВИЯ НА ДОГОВОРА” страните са се споразумели, че усвояването на
суми от кредита ще се извършва в срок до 30.09.2020 г. Главницата по
договора за кредит се олихвявала с годишен лихвен процент, представляващ
2
Променлив лихвен процент в размер на референтния лихвен процент на ОББ
(РЛП) за периода на действие на договора плюс 3.25 пункта надбавка
годишно, но не по - малко от 3.35 % годишно (чл.2.6.1, Раздел II “ ПРЕДМЕТ
И УСЛОВИЯ НА ДОГОВОРА ”). Дължимите лихви се дължали и заплащали
ежемесечно на 30 - то число (чл.2.6.1, Раздел II “ ПРЕДМЕТ И УСЛОВИЯ НА
ДОГОВОРА ”). С Анекс № 2 от 05.11.2021 към договора за кредит страните
се договорили да бъде променен погасителния план, като главницата се
заплаща на 52 равни погасителни вноски по главница в размер на 28 823.00
лв, дължими на 30-то число на всеки месец, считано от 30.04.2022г. до
30.06.2026г. и последна изравнителна вноска дължима на 30.07.2026г.
Съгласно чл. 11 от приетите общи услови към договора за кредит при
неизпълнение на задълженията на Кредитополучателя за заплащане в срок на
дължимите вноски и/или лихви по кредита, той заплаща на Банката годишен
лихвен процент при просрочие, който се начислява за всеки ден на забавата
до окончателното изплащане на просрочената сума. Годишният лихвения
процент за просрочие е уговорен в чл. 2.6.2 Раздел II “ПРЕДМЕТ И
УСЛОВИЯ НА ДОГОВОРА“. Съгласно чл. 2.7.2 от договора за кредит се
дължала такса ангажимент в размер на 0.25 % еднократно при отпускане на
кредита и 0.25 % ежегодна такса върху остатъка от дълга до окончателното
издължаване, дължима на всеки 12 месеца считано от датата на договора.
Съгласно т.22, ал.2 от ОУ, в случай, че кредитополучателят не изпълни
задължението си за подновяване на застраховката или заплащане на вноските
по застраховката, банката имала право да застрахова имуществото, служещо
за обезпечение и да плати застрахователната премия от името и за сметка на
кредитополучателя. Платената сума ставала незабавно изискуема и с размера
й се увеличавало задължението по договора за кредит.
Съгласно т.19.2.1 от ОУ оценката на обезпечението подлежало на
периодични актуализации от приемлив от банката лицензиран експерт-
оценител. Всички вноски по първоначалната оценка на обезпечението и
последващите периодични актуализации били за сметка на
кредитополучателя, като в случай, че тези разноски бъдат заплатени от
банката, те ставали дължими от кредитополучателя.
Твърди се, че кредитът е усвоен изцяло, като Кредитополучателят и
солидарните длъжници не изпълнили задълженията си, като не заплатили
3
дължимите вноски по главница с падежни вноски на 30.04.2022 г., 30.05.2022
г. , 30.06.2022 г., 30.07.2022 г., 30.08.2022 г., 30.09.2022 г. и 30.10.2022 г. –
всека в размер на 28 823.00 лв. За част от задълженията били издадени
Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№
467/2022 г. по описа на РС-Левски, стабилизирани с Решение по т.д.№
680/2022 г. на ПОС, а именно за следните суми: - 86 469.00 лева (осемдесет и
шест хиляди четиристотин шестдесет и девет лева) главница, представляваща
падежирали вноски на дата 30.04.2022г„ 30.05.2022г и 30.06.2022г. съгласно
погасителен план по чл. 3 от Допълнително споразумение № 2 от 05.11.2021
г. към Договора за кредит. - 12 311.03 лева (дванадесет хиляди триста и
единадесет лева и три стотинки) - договорна лихва, за периода: 30.04.2022 г.
до 29.06.2022 г.; - законна лихва върху претендираната главница от датата на
предявяване на настоящето заявление до окончателно изплащане на
вземането; - 3 602.88 лева (три хиляди шестстотин и два лева и осемдесет и
осем стотинки) - такса управление. съгласно чл. 2.7.2 от договора за кредит; -
1 169.58 лева (хиляда сто шестдесет и девет лева и петдесет и осем стотинки )
- наказателна лихва/неустойка, за забава за просрочени плащания по
главница/договорна лихва.
Поради неизпълнение за задълженията и на осн.чл.60, ал.2 от ЗКИ
банката обявила кредита за предсрочно изискуем в пълен размер, за което на
кредитополучателя било връчено уведомление чрез ЧСИ Константин Павлов
на 15.09.2022 г., както и на солидарните длъжници. Кредитът бил осчетоводен
като предсрочно изискуем на 30.10.2022 г.
На 26.07.2023 г. банката подала заявление по чл.417 ГПК, по което било
образувано ч.гр.д.№ 415/2023 г. на РС-Левски и била издадена Заповед за
изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК,
както и изпълнителен лист за сумите, предмет на настоящото исково
производство.
Тъй като длъжниците подали възражения по чл.414 ГПК, на банката
били дадени указания от заповедния съд по чл.415 ГПК, като в
законоустановения едномесечен срок са предявени настоящите искове по
реда на чл.422 ГПК.
Въз основа на тези фактически твърдения са предявени установителните
искове.
4
В отговори на исковата молба ответниците възразяват за нередовност на
исковата молба поради неясни твърдения и петитум. По същество оспорват
исковете по основание и размер, без да излагат конкретни съображения.
Възразяват , че акцесорните вземания са прекомерни и/или противоречат на
разпоредбите на ЗЗП. Претендират разноски.
Ищецът е подал ДИМ, в която оспорва възраженията за нередовност на
ИМ и недопустимост на иска. Счита за неотносимо възражението, основано
на противоречие на ЗЗП, който е неприложим към процесния договор за
кредит, сключен между търговци.
Ответниците не са подали отговор на ДИМ.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на
страните, прие следното:
Приложено е по делото ч.гр.д.№ 415/20231 г. по описа на РС-Левски,
от което е видно, че по заявление на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“
АД, депозирано на 26.07.2023 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК- извлечение от
счетоводните книги на банката срещу солидарните длъжници „ИНТЕР КО
ИНВЕСТ“ ЕООД с ЕИК ********* „ЕВРОЕКОПРОДУКТ- МВ“ ООД с
ЕИК *********, З. Х. Г. , К. З. В., О. Х. И., С. Н. П. и Х. Г. М. за следните
вземания по Договор за банков кредит № 20F-000519/05.06.2020 г., изменян
с Анекс № 1 от 26.02.2021 г., Анекс № 2 от 05.11.2021 г., а именно: сумата от
1 412 328,20 лв. главница, представляваща падежирали вноски на 30.07.2022
г., 30.08.2022 г. , 30.09.2022 г. и 30.10.2022 г. съгласно погасителен план по
чл.3 от Анекс № 2 от 05.11.2021 г., както и предсрочно изискуема главница;
сумата от 15 288,22 лв. договорна лихва, начислена за периода 30.07.2022 г.
до 29.10.2022 г.; сумата от 89 114,55 лв. наказателна лихва / неустойка/ за
забава за просрочени плащания по главница/договорна лихва за периода
30.07.2022 г. до 24.07.2023 г. вкл.; сумата от 20 043 лв. разноски за
застраховане на недвижим имот, служещ за обезпечение по договора за
кредит, дължими на осн.чл.22.2 от ОУ към договора за кредит; сумата от
1 998 лв. разноски за оценки на недвижим имот, служещ за обезпечение по
договора за кредит, дължими на осн.чл.19.2.1 и чл.19.2.2 от ОУ към договора
за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
5
на заявлението- 26.07.2023 г. до окончателното й плащане, както и разноски
по делото в размер от 30 775,44 лв. ДТ и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Постановено е незабавно изпълнение и е издаден
изпълнителен лист.
Заповедта е връчена на длъжниците, което е видно от изпратените в
изпълнение на чл.418, ал.5 ГПК съобщение от ЧСИ до заповедния съд.
Длъжниците са подали възражения срещу заповедта в закоустановения срок
по чл.414, ал.2 ГПК. Предвид това на заявителя са дадени указания по чл.415
ГПК със съобщение, връчено му на 16.10.2023 г. Исковата молба, по която е
образувано настоящото производство, е депозирана на 16.11.2023 г., т.е., в
едномесечния срок по чл.415 ГПК.
Изложеното дотук обуславя наличието на правен интерес за ищеца от
установяване на вземанията по исков ред и допустимостта на предявените
установителни искове по реда на чл.422 ГПК.
Възражението на ответниците за нередовност на исковата молба,
основано на разпоредбата на чл.127 ГПК, е неоснователно, тъй като
претенциите са индивидуализирани по вид и размер и се основават на
конкретни фактически твърдения. Петитумът на иска съответства на
издадената ЗИ, като основанието на вземанията е договора за кредит, а не
издадената заповед и изпълнителен лист.
Разгледани по същество, исковете са основателни, по следните
съображения:
Представен е Договор за банков кредит № 20F-000519/05.06.2020 г.,
сключен между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД като кредитодател
и „ИНТЕР КО ИНВЕСТ“ ЕООД с ЕИК ********* като кредитополучател, а
останалите ответници- съдлъжници, с който на кредитополучателя е отпуснат
инвестиционен кредит от 1 524 228 лв. Кредитът е предоставен за
финансиране доизграждане на оранжерия за производство на зеленчуци и
котелно / чл.2.3/.
Като обезпечение на кредите в чл.3.1. от договора е предвидено
учредяването на договорна ипотека в полза на банката върху описан
недвижим имот, собственост на съдлъжника „ЕВРОЕКОПРОДУКТ-МВ“
ООД.
Срокът за усвояването на кредита е определен до 30.09.2020 г.
6
В чл.2.6.1 е уговорен годишен лихвен процент, който да се начислява
върху редовната главница. Неговият размер се формира като сбор от
референтния лихвен процент на ОББ за периода на действието на договора, и
надбавка в размер на 3,25 пункта годишно, но не по-малко от 3,35% годишно.
Съгласно чл.2.9.1. лихвата се дължи и заплаща ежемесечно на 30-то
число, като при неиздължаването й в срок, кредитополучателят заплаща
върху неиздължената част от лихвите ГЛП за просрочие, посочен в чл.2.6.2.
При просрочие е предвидено олихвяване с ГЛП по т.2.6.1 и надбавка
от 5 пункта годишно/ чл.2.6.2./.
Предвидени са такси и комисионни, които не са предмет на исковите
претенции .
В чл.2.8.1 е предвиден краен срок за издължаване на кредита-
30.12.2025 г. Начинът на погасяване е описан в чл.2.8.2 и сл.: уговорен е
гратисен период, следван от 59 равни месечни вноски по главница, всяка в
размер на 25 430,80 лв., дължими на 30-то число на всеки месец, считано от
30.01.2021 г. до 30.11.2025 г. вкл., следвани от последна изравнителна вноска,
дължима на крайния падеж- 30.12.2025 г. Крайният срок на погасяване на
кредита и погасителния план са изменяни двукратно - с Анекс № 1 от
26.02.2021 г. и с Анекс № 2 от 05.11.2021 г., като съгласно последното
изменение погасителният план предвижда гратисен период, следван от 52
равни месечни погасителни вноски по главница всяка в размер на 28 823 лв.,
считано от 30.04.2022 г. до 30.06.2026 г., следвани от последна изравнителна
вноска с падеж на 30.07.2026 г.
Освен от клаузите на договора, страните в чл.1.1. са предвидили, че
отношенията им се уреждат и от Общите условия на банката за кредитиране и
за издаване на банкови гаранции по бизнес кредити на корпоративни клиенти
и МСП клиенти, представени по делото и неоспорени от ответниците. В чл.20
от ОУ е предвидено задължение на кредитополучателя да застрахова за своя
сметка или да осигури застраховане от ипотекарния длъжник предоставения
като обезпечение недвижим имот. Съгласно чл.22, ал.2 от ОУ, в случай, че
кредитополучателят не изпълни задължението си за подновяване на
застраховката или заплащане на вноските по застраховката, банката има право
да застрахова имуществото, служещо за обезпечение, и да плати
застрахователната премия от името и за сметка на кредитополучателя.
7
Платената сума става незабавно изискуема и с размера й се увеличава
задължението по договора за кредит.
Съгласно чл.19.2.1 от ОУ оценката на обезпечението подлежи на
периодични актуализации за сметка на кредитополучателя.
Не се формира спор между страните, а и се установява от приетото
заключение на ССЕ , че кредитът е изцяло усвоен в периода 23.06.2020 г.-
2.09.2020 г. по банкова сметка с титуляр кредитополучателя. От
заключението се установява още, че плащания по кредита за погасяване са
извършвани до 12.04.2022 г. По тези факти също спор не се формира, като
липсват и твърдения от страна на ответниците за извършвани плащания след
посочената датата.
С оглед допуснатото просрочие на погасителни вноски, считано от
30.04.2022 г. , до кредитополучателя и съдлъжниците са изпратени
уведомления за обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем, като
изявлението до кредитополучателя е връчено на 15.09.2022 г. от ЧСИ
Константин Павлов с район на действие ПОС. Според съдържанието му
предсрочната изискуемост настъпва с получаване на уведомлението, т.е., на
15.09.2022 г.
На 26.07.2023 г. банката е подала до съда заявлението по чл.417 ГПК ,
като е поискала издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз
основа на приложено извлечение от счетоводните си книги, според
съдържанието на което паричните задължения са в размерите, предявени в
настоящото исково производство. Назначената ССЕ е извършила изчисления
на база счетоводните записвания в банката, според които към датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК-26.07.2023 г. задълженията са , както
следва: главница в размер на 1 412 328,20 лв., включваща падежирали вноски
от главницата предсрочно изискуема главница, лихва / възнаградителна/ за
периода от 30.06.2022 г. до 29.10.2022 г. вкл.- на стойност 15288,22 лв.,
наказателна лихва върху просрочената главница и лихви на стойност
89 114,55 лв. / за периода 30.07.2022 г.- 29.10.2023 г./, разноски по
застраховане на имота, служещ за обезпечение- 20043 лв. по застрахователна
полица № 98012210004392 / л.96-100 от делото/ и разноски по оценка на
имота- 1998 лв. съгласно фактура № 10346/04.10.2022 г. / л.94-95 от делото/.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна
8
до следните правни изводи:
Между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение,
произтичащо от сключения договор за банков кредит по смисъла на чл.430
ТЗ. Сделката е търговска съгласно нормата на чл.286, ал.1 и ал.2, вр.чл.1, ал.1,
т.7 от ТЗ, с оглед на което в отношенията между страните са приложими
разпоредбите на Част Трета от ТЗ.
Банката- кредитодател е изпълнила основното си задължение по
договора- да предостави заемната сума на кредитополучателя, за което спор
по делото не се формира. В резултат за кредитополучателя и солидарните
длъжници е възникнало задължението за погасяване на кредита- главница и
възнаградителна лихва, съобразно договореното.
Изпълнението на задължението за връщане на заема и заплащане на
договорената възнаградителна лихва е уговорено да се осъществява съгласно
погасителен план. Задължението не е изпълнено, като е допусната забава от
длъжниците считано от 30.04.2022 г. Така към датата на уведомлението за
предсрочна изискуемост-15.09.2022 г. са неплатени изцяло пет вноски на
уговорените падежи на 30-число на месеца. Изложеното сочи, че са били
налице предпоставките по чл.60, ал.2 ЗКИ за лишаването на
кредитополучателя от преимуществото на срока и превръщането на
задълженията му в предсрочно изискуеми.
В обобщение на изложеното дотук, изводът е, че с получаване на
уведомлението, който факт е осъществен преди подаване на заявлението по
чл.417 ГПК, е настъпила предсрочната изискуемост по процесния договор за
кредит на 15.09.2022 г.
В тази хипотеза и с оглед нормата на чл.432, ал.1 ТЗ,
кредитополучателят дължи връщане на сумата по кредита, т.е., остатъка от
главницата, която в случая възлиза на стойност 1 412 328,20 лв., както и
начислената и непогасена до същата дата възнаградителна лихва- тази с
настъпил падеж / в т.см.са разясненията, дадени в т.2 от Тълкувателно
решение № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС/. От заключението на ССЕ се
установява, че банката е начислила / съответно претендира/ възнаградителна
лихва и след датата на настъпване на предсрочната изискуемост- 15.09.2022 г.
до датата на осчетоводяването на кредита като предсрочно изискуем-
30.10.2022 г. Възнаградителната лихва, изчислена на база заключението на
9
ССЕ вещото лице, дължима за периода 30.07.2022 г. до 15.09.2022 г. / датата
на предсрочната изискуемост/ възлиза на стойност 9 595,95 лв. и се дължи в
този размер. За останалата част – лихва в размер от 5592,27 лв., начислена за
периода от 16.09.2022 г. до 30.10.2022 г., претенцията е неоснователна и ще се
отхвърли.
Допуснатата от длъжниците забава обуславя възникване и на
задължението им за заплащане на съответно уговореното между страните
обезщетение – т.нар.санкциониращи лихви, чийто размер е установен от
заключението на ССЕ. Тази претенция е основателна и ще се уважи изцяло.
Ответниците са повдигнали най-общо възражение за прекомерност на
акцесорните вземания и/или противоречието им със ЗЗП. Съдът приема, че
възражението се отнася до уговорените лихви при просрочие /
санкциониращите лихви/. Те се отнасят при наличие на забава от страна на
кредитополучателя, т.е. при негово неизпълнение на договорно задължение.
Имат договорен наказателен характер и тъй като са предварително уговорени,
и неустоичен характер. Уговарянето на наказателната лихва представлява
договорна неустойка за забавено изпълнение по смисъла на чл. 92 от ЗЗД.
Начинът за изчисляването й - определяем като увеличен размер на
договорната възнаградителна лихва, не е забранен от закона. Съгласно чл. 309
от ТЗ между търговци не може да се възразява за прекомерност на размера на
неустойката и тя да се намалява, поради което доводи за прекомерност на
размера са неоснователни. Не може да се говори и за нищожност на клаузата
на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД- поради противоречие с добрите нрави,
защото още при сключване на договора, съобразно уговорения размер на
заемните средства и възнаградителната лихва, може да се изчисли и да се
прецени размера на обезщетението при забава на плащането и да се види, че
към този момент клаузата не цели неоснователно разместване на блага и
неоснователно обогатяване. Затова няма противоречие с добрите нрави.
Противоречие с разпоредбите на ЗЗП не би могло да се обсъжда, тъй
като този закон е неприложим в отношенията между страните- търговци по
сключена търговска сделка.
В обобщение на изложеното дотук, установителните искове са
основателни за сумата от 1 412 328,20 лв. главница, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението- 26.07.2023 г., за сумата от 9 595,95 лв.
10
възнаградителна лихва за периода 30.07.2022 г.- 15.09.2022 г., за сумата от
89 114,55 лв. наказателна лихва за забава за периода 30.07.2022 г. до
24.07.2023 г., за сумата от 20 043 лв. разноски за застраховане на имота,
служещ за обезпечение и за сумата от 1998 лв. разноски за актуализиране на
оценката на имота. В останалата част- за претендиран размер на
възнаградителната лихва от 5592,27 лв. и за периода от 16.09.2022 г. до
29.10.2022 г., искът се отхвърли като неоснователен.
На осн.чл.121 от ЗЗД ответниците отговарят солидарно.
При този изход на спора и на осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищеца ще се
присъдят разноски съразмерно с уважената част от исковете. Направените
такива от страната и включени в списъка по чл.80 ГПК са в размер от
30 775,44 лв. ДТ за заповедното производство, сумата от 30 775,44 лв. ДТ за
исковото производство пред ПОС и депозит за в.л.в размер на 500 лв. С оглед
уважената част от исковете, на ищеца се присъждат разноски в размер на
30 663,60 лв. за заповедното производство и размер на 31 143,60 лв. за
исковото производство. На осн.чл.78, ал.8 от ГПК на ищеца се следва
юрисконсултско възнаграждение в размер от 50 лв. за заповедното
производство и в размер на 100 лв. за производството пред настоящата
инстанция, съгласно чл.25 и чл.26 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Ответниците не са направили разноски по делото и такива не им се
присъждат.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд, Търговско
отделение, ХVІІ състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ИНТЕР КО ИНВЕСТ“ ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Първомай, ул.Зорница
11
№ 7, ет.4, ап.40, представлявано от управителя З. Х. Г.,
„ЕВРОЕКОПРОДУКТ- МВ“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, кв.Надежда2, бул.Ломско шосе № 112, ет.1, ап.1,
представлявано от управителя С. Н. П., З. Х. Г. с ЕГН ********** от ****, К.
З. В. с ЕГН ********** от ****, О. Х. И. с ЕГН ********** от ****, С. Н. П.
с ЕГН ********** от **** и Х. Г. М. с ЕГН ********** от ****, дължат
солидарно на “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Витоша № 89Б следните
вземания по Договор за банков кредит № 20F-000519/05.06.2020 г., изменян
с Анекс № 1 от 26.02.2021 г., Анекс № 2 от 05.11.2021 г., както следва:
-сумата от 1 412 328,20 лв. главница,
-сумата от 9 595,95 лв. договорна лихва за периода 30.07.2022 г.-
15.09.2022 г.;
-сумата от 89 114,55 лв. наказателна лихва / неустойка/ за забава за
просрочени плащания по главница/договорна лихва за периода 30.07.2022 г.
до 24.07.2023 г. вкл.;
-сумата от 20 043 лв. разноски за застраховане на недвижим имот,
служещ за обезпечение по договора за кредит, дължими на осн.чл.22.2 от ОУ
към договора за кредит;
-сумата от 1 998 лв. разноски за оценки на недвижим имот, служещ за
обезпечение по договора за кредит, дължими на осн.чл.19.2.1 и чл.19.2.2 от
ОУ към договора за кредит,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението- 26.07.2023 г. до окончателното й плащане,
за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 415/2023 г. по описа на РС-Левски, като
ОТХВЪРЛЯ иска за договорната лихва за сумата от 5592,27 лв. ,
начислена за периода от 16.09.2022 г. до 29.10.2022 г.
СЪЖДА „ИНТЕР КО ИНВЕСТ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.Първомай, ул.Зорница № 7, ет.4, ап.40,
представлявано от управителя З. Х. Г., „ЕВРОЕКОПРОДУКТ- МВ“ ООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, кв.Надежда2,
12
бул.Ломско шосе № 112, ет.1, ап.1, представлявано от управителя С. Н. П., З.
Х. Г. с ЕГН ********** от ****, К. З. В. с ЕГН ********** от ****, ****, О.
Х. И. с ЕГН ********** от ****, С. Н. П. с ЕГН ********** от **** и Х. Г.
М. с ЕГН ********** от ****, да заплатят на “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.Витоша № 89Б сумата от 30 663,60 лв. разноски и сумата от 50
лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и сумата от
31 143,60 лв. разноски и сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство пред ПОС.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
13