Решение по дело №4639/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1185
Дата: 14 юни 2019 г. (в сила от 18 септември 2019 г.)
Съдия: Пламен Димитров Караниколов
Дело: 20183110204639
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

                           Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                           1185/14.6.2019г.

                                                гр. Варна,14.06.2019 г.

 

 

 

 

                                              

                            В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Варненският районен съд                      тридесет и седми  състав

На дванадесети юни                               година две хиляди и деветнадесета

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : Пл. Караниколов

Секретар Петранка Петрова

като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 4639 по описа за две хиляди и осемнадесета година.

 

                                                       

                                                   

                                              Р   Е   Ш   И:

 

 

ОТМЕНЯ НП № 03-0009998/05.09.2018г. издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр.Варна, с което на  А.И.О. с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000.00 /три хиляди/  лева, на основание  чл.416, ал.5,  вр. чл.415,  ал.2 от Кодекса на труда.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

 

 

                                                                     РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

         МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на А.И.О., ЕГН **********,  против НП № 03 -009998/05.09.2018 год. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на основание  чл.416  от  КТ.

 

         С жалбата се твърди за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и при издаване на НП. Оспорва се фактическата обстановка и твърдението за извършено нарушение, за което да бъде санкциониран. Формулира се искане за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание представител на въззивника поддържа жалбата.

По същество поддържа доводите за отмяна на наказателното постановление, наведени с жалбата.

 

         Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.

По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

На 28.08.2018г., била извършена проверка от служители на Дирекция ”Инспекция по труда” - Варна, на строителен обект – ремонт на читалище „Учител“ в с.Слънчево общ.Аксаково, обл.Варна. На строителния обект, зад предпазната ограда на обекта, били намерени няколко лица, сред които и въззивника А.И.О., които видимо не извършвали строителна дейност, но пребивавали в границите на строителния обект. При подхождане към въззивника А.О. от страна на проверяващите – главен инспектор Л.Б. и Р.П., въззивника отказал да им окаже съдействие и не представил личните си документи, не дал сведение за самоличността си и за причината, поради която пребивава на обекта. Това негово поведение станало причина, инспекторите от ДИТ Варна да сигнализират органите на Полицията. След пристигане на полицай, въззивника предоставил личната си карта за установяване на самоличността му.

 

На 28.08.2018 год. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 03 - 009998, в който били описани обстоятелствата на извършване на нарушението, състоящо се в това, че въззивника не е оказал съдействие на проверяващите инспектори от ДИТ Варна. Нарушението било квалифицирано по чл. 402 ал.2 от КТ. Актът бил връчен по надлежния ред на въззивника, като не са били депозирани възражения.

 

В последствие, въз основа на АУАН, на 05.09.2018г. е издадено процесното Наказателно постановление, предмет на проверка в настоящото производство. АНО възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението, като на осн. чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.2 от КТ, наложил глоба на въззивника в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лева.

Гореописаното съдът приема за установено от показанията на св. П., св.А., св.С., както и от приобщените по делото писмени доказателства – копия на трудов договор №195/16.05.2018 год.от който е видно, че А.И.О. е в трудови правоотношение с „П.Б.“  ЕООД, заповеди, пълномощни и др. Съдът ги кредитира изцяло като взаимно допълващи се и  непротиворечиви.

 

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното:

 

         Административно наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване. Следва обаче да се отбележи, че липсват доказателства за съставомерност на извършено административно нарушение от страна на въззивника.

 

По административно наказателната преписка не са били събрани каквито и да било доказателства, че въззивника е работник или служител във фирмата, извършваща ремонтната дейност в проверявания строителен обект.

От показанията на св.А. се установява по безспорен начин, че въззивника е бил в чертите на обекта и е изчаквал появата на управителя на съответното дружество, заедно с други свои познати, но не е извършвал каквато и да било трудова дейност. Факта, че въззивника не е извършвал трудова дейност към момента на проверката се установява и от показанията на св.П., която установява, че не е видяла А.И.О. да престира труд под каквато и да било форма.

 

Предвид изложеното и съдът намира, че въззивника не отговаря на нито една от хипотезите предвидени в чл.402, ал.2 от  КТ, като изцяло споделя доводите на въззивника в тази насока.

 

Следва да се отбележи, че въззивника не е имал задължения да указва съдействие на органите на ДИТ Варна при конкретната проверка. Въззивникът не се е опитал да напусне мястото на проверката и е изчакал пристигането на органите на полицията, на които е представил личната си карта и самоличността му е била установена. Съдът намира, че въззивника не е имал противоправно поведение по време на проверката и не е имал законово задължение да съдейства на органите на ДИТ - Варна.   

 

За съда остава неясно и как АНО е определил размерът на глобата, наложена на въззивника, след като наказанията предвидени в чл.415 ал.2 от КТ, съществено се различават по размер от наложената глоба. Доколкото обаче съдът не установи противоправно поведение от страна на въззивника, намира, че не следва да обсъжда по-подробно размерът на наказанието. 

 

Поради изложеното по-горе, съдът намира, че не е осъществен състава на нарушението, за което е наказан въззивника и наказателното постановление следва да бъде отменено.

 

 

         Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

 

 

 

 

 

                                                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ: