Р Е
Ш Е Н
И Е № ..........
гр.
Павликени, 04.12.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Павликенският
районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на 04.11.2020 година в
състав:
Районен
съдия: Цветомил Горчев
при
секретаря Ирена Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 189 по
описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази
Предявен
е от „***“ ЕАД, ЕИК *** срещу Х.Н.Х. *** и М.Х. *** иск с правно основание
чл.135 от ЗЗД за прогласяване за относително недействителна спрямо ищеца на
разпоредителната сделка извършена между ответниците с Договор
за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том II, per. № ***,
дело № *** от ***.2017 г. на нотариус П. П. , per. №
***на Нотариалната камара с район на действие PC – П., вписан в Служба по
вписванията - гр. П., с вх. per. № *** от ***2017 г.,
акт № ***, том ***, дело № ***/2017 г., с който Х. е дарил на дъщеря си М.Х.
собствения си недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ IX - 729 (девети римско
за седемстотин двадесет и девети арабско), в квартал *** (***) по подробния устройствен план на с. ***, община П., област В. Т., целият
имот с площ от 1 543 (хиляда петстотин четиридесет и три) кв. м., заедно с
построените в него: ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 65 (шестдесет и пет) кв.м.,
второстепенни и стопански постройки, подобрения и трайни насаждения, при
граници и съседи: улица, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***.
В исковата молба се навеждат доводи ищецът, по силата на договор за цесия от
06.11.2017 г. да е придобил от „***“ АД вземанията на банката по отношение на
солидарните длъжници „***“ ЕООД и ответника Х.Х., възникнали по договор за банков револвиращ кредит за
оборотни средства № ***/12.09.2008 г., както и вземанията по отношение на
солидарните длъжници „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и
ответника Х. възникнали по договор за банков инвестиционен кредит № ***/16.06.2010
г. Твърди, че длъжниците са надлежно уведомени за цедирането на вземанията на
банката в полза на ищеца. Твърди, че понастоящем е кредитор на солидарните
длъжници в това число и на ответника Х. за сума в размер на общо 436 341,68
лева, която се събирала принудително по следните изпълнителни дела - сума в
размер на 330726,86 лева - по изп. дело № ***/2016 г. по описа на ЧСИ В. Г.с район
на действие ОС – В. Т. и сума в размер на 105 614,82 лева - по изп. дело № ***/2016
г. по описа на ЧСИ Н. Г.с район на действие ОС-В., последните образувани по
повод издадени изпълнителни листи от 04.03.2015 г. и от 05.03.2015 г., като след
издаването им, ответникът Х. се разпоредил чрез договор за дарение в полза на
дъщеря си М.Х. с горния договор, като по този начин с процесната разпоредителна
сделка и с тая обективирана в Нотариален акт за дарение № ***, том 1, рег. № ***,
дело № ***/***.2015 г., относно имоти в гр. В., първият ответник се е
разпоредил с имущество, което е следвало да служи за общо удовлетворение на
кредиторите му, с което затруднява удовлетворението на ищцовото
дружество. Предвид всичко гореизложеното, по реда на настоящото производство
търси сделката, обективирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***,
том ***, per. № ***, дело № *** от ***.2017 г. на
нотариус П. П. , per. № ***на Нотариалната камара с
район на действие PC – П., вписан в Служба по вписванията - гр. П., с вх. per. № *** от ***2017 г., акт № ***, том 3, дело № ***/2017
г. да бъде обявена за относително недействителна спрямо него, както и да му бъдат
присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В
предоставеният срок е депозиран писмен отговор и от ответника Х., чрез
процесуалния му представител. Счита предявения иск за неоснователен, като оспорва
активната материалноправна легитимация на ищеца като негов кредитор поради
това, че е придобил вземането по силата на договора за цесия датиран след
сключването на атакуваната разпоредителна сделка. На това основание счита, че
към датата на сделката ищецът не е имал качеството на кредитор на прехвърлителя по нея, поради което не може същият да е
увреден от атакувания договор за дарение и е придобил вземането на свой риск.
Отделно от това твърди, че с процесното дарение на двата имота не са увредени
интересите на кредиторите, поради факта, че и двата договора за кредит са били
обезпечени с ипотека върху имущество, а отделно от това е притежавал и други
имоти, които са могли да служат за удовлетворяване. Твърди също така, че
вторият ответник – негова дъщеря не е знаела за това, че с извършеното в нейна
полза дарение може да бъдат увредени кредиторите на баща й. Моли предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В
срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор и от ответника Х.. Твърди, че
не е знаела за теглените от баща й кредити, за това че сумите по тях не са
възстановени, както и че с извършените в нейна полза дарения са увредени
интересите на ищеца. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С
договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № ***/***.2008 г.
сключен между „***“ АД в качеството на кредитор и „***“ ЕООД и Х. в качеството
на кредитополучател и солидарен длъжник, на дружеството е отпуснат кредит в
размер на 200 000 лева. За обезпечаване на задължението по договора за кредит
от 12.09.2008 г. в полза на „***“ АД е учредена договорна ипотека от
кредитополучателя „***“ ЕООД върху недвижим имот - *** № *** находящ се в гр. В. Т., ул.“***“ № *** със застроена площ
от 155,12 кв.м. заедно с 30,054 % ид.части от общоползвания подход към магазина и 4,1498% ид.части от правото на строеж, както и 39/990 кв.м. ид.части от УПИ *** в кв.*** по ПУП на гр. В. Т. С нотариална
покана от „***“ АД получена от адресатите „***“ ЕООД и Х. на 09.02.2015 г.
последните са уведомени, че поради непогасяване в срок на падежирали
вноски по Договор за банков револвиращ кредит № ***/12.09.2008
г., същият е обявен за изцяло предсрочно изискуем, като общият му размер е 215
603,39 лева. Поканени са да заплатят доброволно задължението в 7-дневен срок от
получаване на поканата. За вземането по договора за банков револвиращ кредит № ***/12.09.2008
г. в полза на „***“ АД срещу солидарните длъжници „***“
ЕООД и Х. е издаден изпълнителен лист № ***/04.03.2015 г. по ч. гр. д. № ***/2015г.
по опис на РС-В. Т. за сумите от 190 000 лева - главница, 18909,31 лева -
договорна лихва за периода от 20.12.2013 г. до 19.01.2015 г., 2300,12 лева -
лихва за просрочена главница за периода от 20.04.2014 г. до 26.02.2015 г.,
6690,32 лева - наказателна лихва при просрочие за периода от 20.12.2013 г. до
26.02.2015 г. както и 8915,99 лева - разноски по делото.
С
договор за банков инвестиционен кредит № ***/16.06.2010 г. сключен между „***“
АД в качеството на кредитор и „***“ ЕООД в качеството на кредитополучател и „***“
ЕООД и Х. като солидарни длъжници, на дружеството е отпуснат кредит в размер на
72 000 евро. За обезпечаване на задължението по договора за кредит от 16.06.2010
г. в полза на „***“ АД е учредена договорна ипотека от кредитополучателя „***“
ЕООД върху недвижими имоти находящи се в гр. В. ул.“***“ № ***, именно
самостоятелен обект с ид.*** - гараж № *** с площ от
21,39 кв.м. А ведно с прилежащия към обекта склад с площ от 111 кв.м. С нотариална
покана от „***“ АД получена от адресатите „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и Х. на
09.02.2015 г. последните са уведомени, че поради непогасяване в срок на падежирали вноски по Договор за банков инвестиционен кредит
от 16.06.2010 г., същият е обявен за изцяло предсрочно изискуем, като общият му
размер е 66153,94 евро. Поканени са да заплатят доброволно задължението в
7-дневен срок от получаване на поканата. За вземането по договора за банков
инвестиционен кредит № ***/16.06.2010 г. в полза на „***“ АД срещу солидарните
длъжници е издаден изпълнителен лист № ***/05.03.2015 г. по ч. гр. д. № ***/2015
г. по описа на PC-В.Т. за сумите от 54000 евро - главница, 5295,03 евро -
договорна лихва за периода от 20.12.2013 г. до 29.01.2015 г., 754,57 евро -
лихва за просрочена главница за периода от 20.04.2014 г. до 26.02.2015 г., 3255
евро - наказателна лихва при просрочие за периода от 20.12.2013 г. до
26.02.2015 г.; 3494,41 евро просрочена лихва за периода от 20.12.2013 г. до
20.12.2013 г.; 262,80 евро - периодична такса за управление начислена на
16.06.2014 г., 7,20 евро - периодична такса за просрочени компоненти начислена
на 16.06.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
26.02.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
5620,67 лева - разноски по делото.
С
договор за цесия от 06.11.2017 г. цедентът „***“ АД е
прехвърлил на цесионера „***“ ЕАД вземанията си
спрямо длъжника и солидарните длъжници, заедно с всички привилегии, обезпечения
и другите принадлежности на вземанията, включително изтеклите лихви и разноски,
индивидуализирани в Приложение за всеки отделен длъжник, представляващо
неразделна част от договора. С приложения № 52 и № 80 към договора за цесия е
отбелязано прехвърлянето на вземането на банката спрямо длъжниците
„***“ ЕООД, „***“ ЕООД и Х. с посочване на размера на вземането, както и вида
на обезпечението.
С
постановление от 04.05.2018 г. на ЧСИ Г. е конституирал като взискател по изп. дело
№ ***/2016 г. „***“ ЕАД в качеството му на цесионер придобил всички вземания на
„***“ АД на мястото на цедента. До длъжниците са изпратени съобщения за
извършената цесия от 06.11.2017 г. получени от Х. лично и като управител на
дружествата на 06.08.2018 г.
Видно
от представеното удостоверение от 05.03.2020г. /л. 116/ издадено от ЧСИ Н. Г.по
изп.дело № ***, длъжниците длъжниците „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и Х.Н.Х. имат задължение
към цесионера по вземането на „***“ АД - „***“ ЕАД в размер на 182 458,97 лева
към 05.03.2020 г.
С Договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение
на недвижим имот № ***, том II, per. № ***,
дело № *** от ***.2017 г. на нотариус П. П. , per. №
***на Нотариалната камара с район на действие PC – П., вписан в Служба по
вписванията - гр. П., с вх. per. № *** от ***.2017
г., акт № ***, том ***, дело № ***/2017 г. Х.Х. е
дарил на дъщеря си М.Х. собствения си недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
IX - 729 (девети римско за седемстотин двадесет и девети арабско), в квартал ***
(***) по подробния устройствен план на с. ***, община П., област В. Т., целият
имот с площ от 1 543 (хиляда петстотин четиридесет и три) кв. м., заедно с
построените в него: ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 65 (шестдесет и пет) кв.м.,
второстепенни и стопански постройки, подобрения и трайни насаждения, при
граници и съседи: улица, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***.
Между
страните не е налице спор, а и видно от направената справка в НБД, ответниците
са баща и дъщеря.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Изложената
в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен
от ищеца „***“ ЕАД иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване на
сделката дарение обективирана в процесния нотариален акт за относително
недействителна по отношение на него в качеството му на кредитор. По същността
си предявяването на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД представлява упражняване на потестативно право на кредитора да обяви за недействителна
по отношение на себе си сделка или друго действие, с която длъжникът го
уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е
безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за
увреждането.
В
случаите, какъвто е настоящия, в които Павловият иск не е съединен обективно с
иск за вземането предмет на депото, правоотношенията, от които произтича същото
не са предмет на изследване и съдът формира изводи само дали вземането
произтича от твърдените факти.
Уважаването
на иска по чл. 135, ал.1 от ЗЗД възлага в тежест на ищеца установяване
съществуването на следните кумулативни предпоставки: наличие на вземане на
кредитора-ищец по отменителния иск спрямо ответника Х.,
действие на длъжника, увреждащо интересите на кредитора (разпоредителна сделка
със собствено на длъжника имущество) и субективен елемент - знание за това
увреждане у длъжника, а когато действието на длъжника се изразява в сключването
на възмездна сделка, законът предвижда знанието да е налице, както у длъжника,
така и у третото лице, с което той договаря. В този смисъл разпоредбата на чл. 135,
ал. 2 от ЗЗД въвежда оборима презумпция за знание за увреждането като
постановява, че то се предполага до доказване на противното, ако третото лице е
съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Презумпцията
за знание е установена само по отношение на посочения ограничен кръг трети
лица, като за всички останали, ако те добросъвестно са придобили възмездно
права преди вписването на исковата молба по реда на чл. 135 от ЗЗД,
недействителността не засяга придобитите от тях права. Фактите, презюмирани по силата на законни оборими презумпции, съдът
е длъжен да третира като ненуждаещи се от доказване и именно поради това не
може да се разширява кръга на лицата, по отношение на които се предполага
знание. Презумпцията освобождава ищеца при наличие на твърдения, респективно
доказателства за наличие на цитираната в чл. 135, ал. 2 от ЗЗД родствена връзка
да доказва знание за увреждане у третите лица, с които е договарял, което
налага извод за обръщане на доказателствената тежест, в посока, че вместо
ищецът-кредитор да доказва знание, ответниците са тези, които трябва да
доказват незнанието си.
В
настоящият случай ответниците не оспорват качеството кредитор на ищеца „***“
ЕАД, но твърдят че то е възникнало след сключване на атакуваното дарение през
2017 г., поради което последният не е материално легитимиран по исковете.
Ищецът
е придобил вземането си против ответника Х. по силата на валиден договор за
цесия от 06.11.2017 г., с който „***“ АД е прехвърлил на „***“ ЕАД в качеството
му на цесионер вземанията си по два договора за кредит - договор за банков
револвиращ кредит за оборотни средства № ***/12.09.2008 г. и договор за банков
инвестиционен кредит № ***/16.06.2010 г., по които ответникът X. е солидарен
длъжник. Вземанията на цедента /банката/ по отношение на кредитополучателите и
солидарните длъжници, сред които и ответника са съдебно установени и за тях са
издадени изпълнителни листи на 04.03.2015 г. и на 05.03.2015 г. Следователно
хронологично качеството кредитор на цедента „***“
възникнало и съдебно признато преди сключване на увреждащата сделка /от 26.04.2017
г./, а вземането на цесионера е придобито след нея през м. 11.2017 г.
По
въпроса дали цесионерът притежава активна
материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД,
ако увреждащата сделка или действие са извършени след като е възникнало
вземането на първоначалния кредитор - цедент, но преди сключване на договора за
прехвърляне на вземането, е образувано и все още висящо тълкувателно дело №
2/2019 г. по описа на ВКС, което обаче с оглед инстанцията, на която се развива
настоящото производство, не се явява основание за спирането му на съгласно
тълкувателно решение № 8/2014 г. на ВКС. Независимо от това съдът счита, че
следва да се признае качеството на кредитор на цесионера
„***“ ЕАД по отношение на ответника Х..
Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 2 от ЗЗД при сключване на договор за прехвърляне на
едно вземане, то преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, освен ако не е уговорено друго. Искът по чл. 135 от ЗЗД има
обезпечителен характер и цели да обезпечи реализирането именно на това вземане,
поради което съдът приема, че то има вторичен характер. Това означава, че ако
към момента на прехвърляне на вземането правото на иск по чл. 135 от ЗЗД е било
възникнало за цедента, то това право преминава и към цесионера в качеството му
на негово обезпечение. За възникване на качеството кредитор на цесионера е без
значение дали и кога цесията е фактически съобщена на длъжника, както и дали
цената на вземането е била реално заплатена от цесионера към цедента. Горното
обуславя извод, че ищецът - „***“ ЕАД в качеството на цесионер разполага с
право на иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД и е материално легитимиран по него в
качеството му на кредитор на длъжника Х.Х., поради това че вземането на
първоначалния кредитор е възникнало преди увреждащата сделка. В този смисъл е и
установената съдебна практика на ВКС - Решение № 319/27.04.2010 г. по гр. д. №
4025/2008 г. по описа на ВКС, IV r. o.; Решение № 99/17.09.2018 г. по гр. д. №
1010/2017 г. по описа на ВКС, IV r. o.
Предпоставка
за уважаване на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД е й наличието на увреда
по отношение на кредитора. Увреждащо действие е всеки правен и фактически акт,
с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на
правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин
затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг,
обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. В
този смисъл съдът отчита извършените безвъзмездни разпоредителни действия на
длъжника X. в полза на ответницата X. с атакуваната сделка (дарението с нот. акт № ***/2017 г.), а и с предхождащата (с нот. акт № ***/2015 г.)
като такива увреждащи интересите на кредитора, което прави неоснователни
въведените от ответниците в този смисъл възражения за липса на увреждане на
ищеца - кредитор.
С
дарението, ответникът обективно е допринесъл за намаляване на имуществото си
служещо за общо обезпечение на кредитора му, респективно до увреждане на
интересите му като е поставил в опасност шансовете за удовлетворяване на
признатото му вземане. Извършвайки сделката след възникване на кредиторовото вземане ответникът X., бидейки длъжник на
праводателя на ищеца, е знаел за увреждането, а доколкото сделката е
безвъзмездна, знание за увреждането на лицето, с което той е договарял не се
изисква по аргумент на противното от чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. Дарителят е
знаел за увреждането, тъй като е подписал както договорите за банкови кредити
към „***“ АД, така и договорът за дарение на собствения си имот. Съдът приема,
че обстоятелството дали длъжникът разполага обективно с достатъчно друго
имущество, от което да се удовлетвори кредиторът е правно ирелевантно,
доколкото допускането длъжникът да избере с кои от неговите активи да се
удовлетвори кредитора противоречи на правилото на чл. 133 от ЗЗД, а именно, че
цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори
Решение № 320 от 5.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1379/2012 r., IV г. о., ГК и Решение № 93/28.07.2017 г.,
по т. д. 638/2016 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о, с което се приема, че всяко
отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение
на кредитора. На това основание възраженията на ответниците в смисъл, че
длъжникът притежава достатъчно имущество, от което да бъде удовлетворен
кредитора се явяват неоснователни.
С
оглед изложеното и при наличие на всички предпоставки от фактическия състав на
разпоредбата на чл. 135 от ЗЗД, съдът намира, че исковете на „***“ ЕАД против X.
Х. и М.Х. за обявяване за недействителен спрямо ищеца на процесния договор се
явява основателни и следва да бъде уважен.
И
двете страни по делото са направили искане за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, като с оглед изхода на спора, такива се следват на
ищеца в размер на 409,79 лева включваща както
следва: 194,79 лева - заплатена държавна такса, 5 лева - такса за издадено съдебно
удостоверение, 10 лева - такса за вписване на исковата молба и 200 лева - юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ответниците
- Х. Останалите претендирани суми, както и над този размер на юрисконсултското възнаграждение не следва да бъдат
присъждани в тежест на ответниците, тъй като са сторени по инициатива на ищеца
и не са сред задължителните разходи, обуславящи движението на делото.
Водим
от изложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
за относително недействителен по отношение на „***“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. С., ж.к. ***, представлявано от *** Д. Б. Договор за
дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том
II, per. № ***, дело № *** от ***.2017 г. на нотариус
П. П. , per. № ***на Нотариалната камара с район на
действие PC – П., вписан в Служба по вписванията - гр. П., с вх. per. № *** от ***.2017 г., акт № ***, том 3, дело № ***/2017
г., с който Х.Н.Х., ЕГН ********** *** е дарил на дъщеря
си М.Х.Х., ЕГН ********** *** собствения си
недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ IX - 729 (девети римско за седемстотин
двадесет и девети арабско), в квартал *** (***) по подробния устройствен план на с. ***, община П., област В. Т., целият
имот с площ от 1 543 (хиляда петстотин четиридесет и три) кв. м., заедно с
построените в него: ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 65 (шестдесет и пет) кв.м.,
второстепенни и стопански постройки, подобрения и трайни насаждения, при
граници и съседи: улица, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***, на основание чл.135, ал.Т
от ЗЗД.
ОСЪЖДА
Х.Н.Х., ЕГН ********** *** и М.Х.Х., ЕГН ********** ***
СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на „***“ ЕАД, ЕИК
*** сумата от 409,79 лева (четиристотин и девет лева и седемдесет и девет
стотинки), представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново, в двуседмичен
срок от връчване препис и съобщение, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ИИ