Р Е Ш Е Н И Е

№260126/7.12.2022 г. 07.12.2022г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение

в открито съдебно заседание на 07.11.2022 година,

в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА АНГЕЛОВА

Секретар П. Узунова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Ангелова

Гр.д. № 600 по описа за 2020г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М.В.Х., лично и като законен представител на малолетните си деца Д.М.Х., С.М.Х. и Н.М.Х.,***, чрез Адвокатско дружество „Ч., Петкова и И.“ гр. С., представлявано от адв. С.Ч., против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, с ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр. С.,***, пл. ***, представлявано от Р.И.Я., с която се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищците както следва: на ищца М.В.Х.- застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000.00 лева, ведно със законната лихва, считано от 05.10.2019г. до окончателното изплащане, а на всеки от малолетните ищци Д.М.Х., С.М.Х. и Н.М.Х.- застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000.00 лева, предявени като частични искове от 120 000.00 лева, ведно със законната лихва считано от 05.10.2019г. до окончателното изплащане, настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта на В.Х.И. с ЕГН ********** при ПТП от 27.01.2019г., причинено при управлението на МПС- лек автомобил марка „Пежо“, модел „Ранч“ с рег. № У 8272 АВ, за което към момента на събитието е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество. От ищците се претендира заплащане на сторените разноски по делото, включително и адв. възнаграждение.

Твърденията, изложени в исковата молба, са за това, че на 27.01.2019 година на път III- 7007, км. 3500 в посока от с. Зимница към гр. Стралджа е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Пежо“, модел „Ранч“ с рег. № У 8272 АВ, управляван от П.А.Я. и ППС с животинска тяга- каруца, управлявано от В.Х.И., в резултат на което били причинени телесни увреждания, а на ****г. е настъпила смъртта на В.Х.И.- баща на ищцата М.Х. и дядо на малолетните ищци Д.Х., С.Х. и Н.Х.. Твърди се, че във връзка с настъпилото ПТП е било образувано сл.д. № 41/20220г. по описа на ОСлО при ОП- Ямбол, както и това, че водачът на лекия автомобил „Пежо“, модел „Ранч“ с рег. № У 8272 АВ- П.А.Я. виновно е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.1, т.1 от , чл.20, ал.1 от , чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП. Твърди се наличие на причинно- следствена връзка между деянието и вредоносния резултат, вина на прекия деликвент при форма непредпазливост, както и настъпили в резултат на деянието неимуществени вреди за ищците- душевни болки и страдания поради настъпилата внезапна смърт на техния близък- баща и дядо, определени в размер на 200 000 лева за ищца- дъщеря на починалия И. и в размер на по 120 000 лева за трите малолетни деца- внуци на починалия В.И..

Ищците излагат, че смъртта на В.Х. била внезапна и представлявала шок за неговите близки, особено за дъщеря му М.Х., която все още не може да приеме загубата на баща си. Починалият бил особено умилен и грижовен към дъщеря си, обичал я силно, кръстил я на своята майка. Отгледал и възпитал дъщеря си с много обич и старание, като не щадял сили и средства, за да и осигури всичко, от което има нужда. В резултат на това ищцата Х. била изключително привързана към баща си, който останал нейна опора в живота и когато тя станала майка, тъй като бащата на децата й не бил до нея. След смъртта на баща си ищцата М.Х. изпитвала не само тъга, но и чувства на празнота, безнадежност и безпомощност. Ето защо изживявала силно изразени стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, чувство на вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за „разрив“ с другите и живота като цяло вследствие на загубата на баща си.

Починалият бил любим дядо на своите внучета, а тъй като майката ги отглеждала без баща, ролята на такъв била поета от техния дядо. Последният се грижил за тях с много обич, бил тяхна опора и стожер. Работил неуморно всеки ден за щастието и хармонията на отношенията в семейството. Внуците му Д., С. и Н. били силно привързани към него, а той бил за тях пример и пътеводна светлина. Твърди се, че в конкретния случай се касае до смъртта на баща и дядо при наличие на изключително тясна поддържана емоционална връзка между тях и починалия, както и при взаимно разбирателство и ежедневна подкрепа помежду им, поради което за ищцата и нейните малолетни деца загубата на техния близък била внезапна и неочаквана и като такава е била съпроводена с изживявания, различни от посрещане на смъртта на близък след негово продължително боледуване. Внезапната смърт на В.Х. е причинила на ищцата и малолетните деца неописуема мъка, душевни болки и страдания, които те продължават и ще продължат да изпитват, тъй като загубата на най- близкия човек е непрежалима. Твърди се, че вследствие на настъпилата смърт на В.Х., ищците са развили остра стресова реакция и душевно разстройство.

От ищцата се твърди, че водачът на л.а. марка „Пежо“, модел „Ранч“ с рег. № У 8272 АВ, при управлението на който виновно е причинено ПТП, е имал сключена застраховка „ГО“ в ответното застрахователно дружество, валидна от 24.03.2018г. до 23.03.2019г.

Излага се, че ищците са предявили пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение с вх. № 2986 от 25.06.2019г. за М.Х. и с вх. № 3180 от 04.07.2019г. за останалите трима ищци, с които своевременно са били представени констативен протокол за ПТП, удостоверение за родствени връзки, удостоверение за наследници, препис – извлечение от акт за смърт на починалия и др., изискуеми се по закон документи. С Уведомления изх. № 00653 от 23.07.2019г., изх. № 00874 от 24.09.2019г., изх. № 00656 от 23.07.2019г. и изх. № 00912 от 30.09.2019г. ищците твърдят, че са били информирани от ответника- застраховател, че няма основание да изплати обезщетение на ищците, като такова не им е било определено и изплатено и към момента на подаване на исковата молба. С неизпълнението от страна на застрахователя на задължението му по чл. 496, ал.3 от КЗ ищците обосновават искането си за присъждане на законна лихва, считано от 05.10.2019г. върху размера на присъдените обезщетения.

С отговора на исковата молба и в депозирано по делото писмено становище, ответникът е е признал наличието на застрахователно правоотношение по застраховката „Гражданска отговорност" на процесния автомобил „Пежо", модел „Ранч" с рег. № У82 72 АМ към датата на ПТП; признал е, че ищците са уведомили застрахователя, предявявайки претенциите си, които не са приключили с изплащане на обезщетения; признал е настъпилото ПТП и влязлата в сила присъда на наказателния съд, с която е признат за виновен водачът на лекия автомобил за извършеното от него престъпление. Ответникът е оспорил по основание исковете, предявени от внуците на починалия- ищците Д.М.Х., С.М.Х. и Н.М.Х., с възражението, че между тези ищци и пострадалия не е имало възникнала изключителна и трайна емоционална връзка и те не са търпели и не търпят значителни морални болки и страдания от неговата смърт; Иска, предявен от ищцата М.В.Х. ответникът е оспорил по размер с основното възражение за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат. Твърдението на застрахователя е, че пострадалият е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат по следния начин: с отнемането на предимство; неспазването на забранителен знак за движение на ППС с животинска тяга; управлението на ППС, което не отговаря на изискванията на чл.71 ал.1 от ЗДВП; забрана за движение по конкретния пътен участък на ППС с животинска тяга и в разрез с наредбите и заповедите на общинските власти; че пострадалият не е спрял и изчакал преминаването на движещото се МПС, въпреки възможността да го възприеме; че е управлявал ППС под въздействието на сериозно количество алкохол- 1.99 промила, което е поставило В.Х. в невъзможност да оцени правилно пътната обстановка и се явява нарушение на разпоредбите на ЗДВП; с нарушение от него на разпоредбата на чл. 106, ал.1 и 2 от ЗДВП; че не е спазил хоризонталната и вертикална маркировка, навлязъл е в насрещно движение, не е спрял своевременно или не се е отклонил в пътния банкет, с което свое поведение е станал причина за настъпването на ПТП. Иска е оспорен по размер и с възражението, че не отговарят на претърпените от ищцата М.Х. неимуществени вреди от смъртта на нейния и баща, както и не кореспондират на обичайната съдебна практика. В случай на уважаване претенциите на малолетните ищци възражението е, че следва да бъдат ограничени до сума от 5000 лева. Претенциите за лихва за забава са оспорени, поради неоснователността на главните искове, както и поради непредставяне от ищците на допълнително поисканите от тях доказателства.

В о.с.з. исковете се поддържат от пълномощника на ищците- адв. Д., която пледира за уважаване на претенциите и за присъждане на разноски, като представя списък по чл.80 от ГПК.

Процесуалният представител на ответника пледира постановяване на решение, съобразно събрания в хода на производството доказателствен материал. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение относно начина на формиране на адвокатския хонорар на ищците по чл.38 от ЗА.

В дадения им срок страните по спора представят подробни писмени защити.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 06.02.2019г. от полицейски служител в РУ- Стралджа, се установява, че на 27.01.2019г. около 22.25 часа на път III- 7007, км.3, между гр. Стралджа и с. Зимница, е настъпило ПТП между ППС с животинска тяга рег. № 0108, собственост и управлявано от В.Х.И. и ППС „Пежо Ранч“ с рег. № У8272АМ, собственост ЮЛ „Димекс 2007“, управлявано от П.А.Я.. Пострадал при ПТП е В.Х.И., починал на ***г.

Във връзка с настъпилото ПТП е било образувано ДП № 13/2019г. по описа на РУ на МВР- гр. Стралджа, част от материалите по което са представени по настоящото дело.

С Присъда № 260007 от 02.04.2021г. по НОХД № 392/2020 г. по описа на ОС- Ямбол, влязлата в сила на 25.05.2022г. П.А.Я. е признат за виновен в това, че на 27.01.2019 год., около 22.30 ч., на път III- 7007, между гр. Стралджа и с. Зимница, общ. Тунджа, обл. Ямбол, при управление на моторно превозно средство- товарен автомобил, марка и модел „Пежо Ранч“, с ДК№ ***, с посока на движение от гр. Стралджа към с. Зимница, е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на B. Х. ***, починал на ****г. - престъпление по чл. 343, ал. 1, б .„в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.

Не е спорно между страните и този се установява от приетите като доказателства по делото удостоверение за наследници и удостоверение за родствени връзки, че ищцата М.В.Х. е дъщеря на починалия на ****г. В.Х.И., а малолетните ищци Д.М.Х., С.М.Х. и Н.М.Х. са деца на ищцата М.В.Х. и внуци на починалия В.Х.И..

По делото не е налице спор, че между ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и собственика на МПС „Пежо Ранч“ с рег. № ***, водачът на което е причинил смъртта на В.Х.И., е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица, валидна към датата на процесното ПТП от 27.01.2019 год., по силата на която застрахователят е поел задължението да покрие в границите на уговорената сума отговорността за причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица. Това се установява и от представената по делото справка от Гаранционен фонд.

По делото не е спорно и е установено чрез представените с исковата молба писмени доказателства, че ищците са заявили извънсъдебни претенции пред застрахователя за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди преди предявяване на исковата молба, както следва: М.В.Х.- на 25.06.2019г., а Д.М.Х., С.М.Х. и Н.М.Х.- 04.07.2019г., към които са приложили препис от акт за смърт на В.Х.И., удостоверения за родствени връзки, удостоверения за банкови сметки, констативен протокол. С писма изх. № П 00653 от 23.07.2019г. и № П 00656 от 23.07.2019г. ответникът е уведомил ищците чрез пълномощникът им, че следва да представят допълнително писмени доказателства, посочени в уведомленията. Поради непредставяне на изисканите документи, ответникът е закрил образуваните преписки, за което е уведомил ищците чрез пълномощникът им.

По делото не е налице спор, а това се признава от ответника, че към момента на подаване на исковата молба, както и към момента на приключване на съдебното дирене пред ЯОС, на ищците не е заплатено застрахователно обезщетение.

От приетите от съда заключения по назначените по делото комплексни съдебни автотехническа и медицинска експертиза- основна и допълнителна, изготвени въз основа на събраните по делото писмени доказателства, материалите по ДП № 13/2019г. по описа на РУ на МВР- Стралджа, по делото е установен механизма на ПТП, при което са настъпили телесните увреждания на В.И., а в последствие и неговата смърт. Установено е, че процесното ПТП е настъпило на 27.01.2019г. около 22.30 часа по път III-7007, като от гр.Стралджа към с.Зимница, обл. Ямбол, се е движил лек автомобил „Пежо Ранч“ с рег. № У 8272АМ, управляван от св. П.А.Я.. Движението на автомобила се осъществявало през тъмната част от денонощието, на осветеността на фаровете си, по суха, запазена асфалтова настилка, със скорост около 87 км/ч. Автомобилът е бил разположен симетрично в попътната си дясна лента за движение. При същите атмосферни и пътни условия, в посока от с. Зимница към гр. Стралджа се е движила конска каруца с впрегнат кон, със скорост около 6 км/ч., управлявана от В.Х.И.. Движението на каруцата се е извършвало в насрещната за нея лента, т.е. в лентата за движение на автомобила. В определен момент от движението си, конят заедно с каруцата, са се насочили косо надясно спрямо посоката си на движение /към оста на пътя/. На около 32.15 метра преди мерната линия, след осветяване на коня с фаровете на автомобила, водачът на последния е реагирал за аварийно спиране, с едновременно отклоняване на автомобила косо наляво, като към този момент разстоянието между двете превозни средства е било около 59.90 метра. При това направление на двете превозни средства, траекториите им на движение са се пресекли, в резултат на което се е получил удар между тях. За автомобила ударът е бил челен- кос, съсредоточен в челните му десни състави, а за коня- отпред, отляво, в областта на гърдите. В следствие на удара, главата на коня е разрушила предно ветроупорно стъкло и е навлязла в предната част на купето на автомобила. Към момента на удара, конят се е разпрегнал от каруцата и последната е била отхвърлена напред и надясно, спрямо посоката на движение на автомобила, с едновременна ротация по посока на часовниковата стрелка, като основата й окончателно се е установила в покой, по начин, по който масовият и център е отстоял на около 39,00 метра след мерната линия и на около 1,40 метра вдясно от десния край на платното за движение. След удара, автомобилът, заедно със заклинения в предното му стъкло кон е продължил движението си напред по дъгообразна траектория и окончателно е преустановил движението си върху пътното платно, като масовият му център е отстоял на около 48,60 метра след мерната линия и на около 2,30 метра вляво от десния край на платното за движение. Вещото лице е установило, че преди удара водачът на лекия автомобил „Пежо Ранч“ е реагирал за аварийно спиране, вследствие на което върху асфалтовата настилка са били оставени спирачни следи. Въз основа на тях и другите находки, описани в огледния протокол и доказателствата, съдържащи се в ДП, вещото лице е определило скоростта на движение на двете ППС преди настъпването на ПТП и към момента на ПТП- скоростта на автомобила преди настъпване на ПТП е била около 87 км/ч, а към момента на настъпване на ПТП- около 66 км/ч, а скоростта на конската каруца е била една и съща преди настъпването на ПТП и към момента на настъпването му- около 6 км/ч. Вещото лице е определило мястото на удара между двете превозни средства- на около 23,7 метра след мерната линия и на около 2,7 метра вляво от десния край на платното за движение, в левия край на лентата за движение на лекия автомобил. Според вещото лице, ако се приеме, че преди удара автомобилът се е движел на дълги светлини, водачът му е имал техническата възможност своевременно, от около 150,00 метра, да възприеме намиращия се в лентата му за движение кон с каруца и да предприеме действия за намаляване на скоростта си и/или за спиране, при опасна зона за спиране от около 82,00 метра, при което положение произшествието е било предотвратимо. Ако се приеме, че автомобилът се е движел на къси светлини, то тогава водачът на лекият автомобил е имал техническа възможност да предотврати произшествието, ако е управлявал автомобила при конкретните условия със скорост, не по висока от 71 км/ч. Според заключението на вещото лице, причините за настъпване на ПТП от техническа гледна точка са движението на каруцата в насрещната за нея лента за движение; движение на ППС с животинска тяга, през тъмната част от денонощието, без поставени отпред на превозното средство светлоотразителни елементи в бял или жълт цвят; макар и предприел движение насрещно на автомобилите, водачът на каруцата е имал техническа възможност да използва попътния си ляв банкет, който според протокола за оглед е проходим, с широчина от около 1,80 метра; предприетото движение косо надясно, към оста на пътя, в непосредствена близост до приближаващият я насрещно автомобил.

По поставените му допълнителни задачи вещото лице инж. Б. е дало заключение, от което се установява, че ПТП е настъпило в пътен участък, за който в материалите по делото не са налице данни за въведено ограничение на скоростта на движение с пътни знаци. Установено е било от вещото лице, че непосредствено преди и към момента на настъпване на ПТП, конската каруца с впрегнат кон се е движила в насрещната за нея лента /дясната лента за движение по посока на огледа/, насрещно на автомобила, по траектория косо надясно спрямо посоката си на движение (към оста на пътя), под ъгъл от около 11 градуса, със скорост около 6 км/ч. Към момента на сблъсъка, каруцата е била изцяло позиционирана в лентата, предназначена за движение на лекия автомобил. Въз основа на материалите по делото, включително и тези от ДП, вещото лице не е установило данни конската каруца да е била оборудвана с два бели или жълти светлоотразителни елементи отпред и светещо тяло, монтирано отзад в ляво, което да излъчва бяла или жълта добре различима светлина. Изяснено е от вещото лице, че конската каруца е била с монтиран един брой червен светлоотразител в горния ляв край на задната си каната. Въз основа на установените по делото факти, вещото лице е дало заключение, че в конкретната ситуация, водачът на лекия автомобил е имал техническа вьзможносг за прьв пьг да вьзприеме насрещно движещото му се превозно средство, когато разстоянието между автомобила и коня е било около, но не ^{повече от 60,00 метра. В случай, че}каруцата е била с монтирани светлоотразителни елементи на предния си габарит и при условие, че същите са в зоната на видимост за насрещно движещия се водач, за да има техническа възможност водачът на лекия автомобил да възприеме каруцата като обект при движението си на къси светлини, следва снопа светлини от десния му фар, при осветеност около 0,8 - 1,0 lux, да освети тези светлоотразителни елементи. Осветеността пред десния сноп светлини, при осветеност 0,8 - 1,0 lux е около 85,00 метра, мерено спрямо асфалтовата настилка. Ако се приеме, че светлоотразителните елементи по предния габарит на каруцата са на около 0,5- 0,6 метра над нивото на пътя, то това би било технически възможно, когато разстоянието между превозни средства е около, но не повече от 80,00 метра. При това положение вещото лице дава заключение, че липсата на светлоотразителни елементи по предния габарит на каруцата е възпрепятствало водача на лекия автомобил да я възприеме на по-ранен етап.

Ако каруцата е била с монтирано отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина и при условие, че осветителното тяло е видимо за насрещно движещия се водач, то водачът на лекия автомобил би имал техническата възможност да го възприеме, когато дистанцията между двете превозни средства е минимум 150 метра. В конкретния случай, наличието или липсата на светлоотразителни елементи по задния габарит на каруцата не влияе на вьзможността сьщата да бъде навременно възприета от насрещно движещия се водач на инцидентния лек автомобил. В заключението си по назначената допълнителна експертиза, вещото лице Б. е установило, че за да е било възможно предотвратяване на произшествието от водача на ППС с животинска тяга, технически правилно би било същият да предприеме следните действия: да се движи в попътната си дясна лента, в десния й край; макар и предприел насрещно движение за инцидентния автомобил, при наличие на използваем банкет, с достатъчна широчина да го използва при движението си; да оборудва каруцата със светлоотразителни елементи отпред, както и светещо тяло в задната лява част на каруцата; в процеса на движение си непрекъснато да направлява впрегнатия кон, така, че да не допуска косото му движение върху платното за движение. Въз основа на материалите по делото вещото лице е установило, че десният банкет по посоката на огледа е с широчина 1,80 метра, същият е бил затревен, окосен и проходим и е осигурявал практическа възможност на водача на каруцата да го използва при движението си. В материалите по делото вещото лице не е установило данни за наличие на пътен знак В10- „Забранено е влизането на пътни превозни средства, теглени от животни", със зона на действие по посоката на движение на каруцата. Съгласно заключението, от техническа гледна точка, пътното превозно средство с животинска тяга не се е движило съобразно пътната маркировка- надлъжна пътна маркировка МЗ- „Единична прекъсната линия", като технически правилно би било водачът на ППС с животинска тяга да използва дясната свободна лента по посоката му на движение, както и да използва за движение разположения отдясно по посоката на движението му пътен банкет, т.к. същият е бил годен за това. Вещото лице е установило, че към момента на сблъсъка, лекият автомобил не е бил напуснал изцяло лентата си за движение- бил е разположен косо наляво спрямо оста на пътя, частично и в двете ленти за движение. Към този момент, целият му ляв габарит е бил разположен в насрещната за него лента, преден десен габарит е бил в позицията на надлъжната пътна маркировка МЗ, а заден десен- в лентата му за движение. Към момента на удара, преден ляв габарит на автомобила е бил изминал около 16.80 метра в насрещната за него лента, а десният все още не е бил навлязъл в нея. Анализът на доказателствената съвкупност е мотивирал вещото лице Б. да даде заключение, че ако към момента на реакция на водача на автомобила за аварийно спиране, същият не беше отклонил автомобила наляво, а беше запазил праволинейното му движение, то удар отново би настъпил, но не с коня, а най- вероятно с левите състави на каруцата и левите предни състави на автомобила. При конкретната фактическа обстановка, ударът би бил предотвратим само и единствено, ако водачът на лекия автомобил е съумял да го насочи към свободния коридор за движение, между задните леви състави на каруцата и десния край на платното за движение (около 1,90 метра). Динамичен коридор за преминаване на автомобил от този порядък, при движението му в нощни условия е крайно недостатъчен за безаварийно разминаване. От техническа гледна точка преминаването през коридор с такива параметри, при нощни условия е само във възможностите на специално обучени за такива маневри водачи.

От заключението на вещото лице д-р Т.Ч., извършило назначените по делото основна и допълнителна комплексни експертизи в медицинската им част, изготвени по данни от ДП №13/2019г. По о иса на РУ- Стралджа- медицинска документация, външен оглед и аутопсия на трупа на пострадалия В.И., е установено, че при процесното ПТП вследствие на сблъсък между управляваната от него каруца, теглена от един кон и лек автомобил, пострадалият е изпаднал от каруцата, ударил се на повърхността на терена на местопроизшествието и е получил множество телесни увреждания, сред които тежка черепно- мозъчна травма и гръдна травма, довели до изпадане на пострадалия в състояние на дълбока мозъчна кома. Изяснено е от вещото лице, че пострадалият е бил приет в ОАИЛ на МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД- гр.Ямбол, където е било установено, че се касае за контузия на мозъка и дифузна мозъчна травма. Била е установена и тежката гръдна травма със счупвания на ребра, контузия на белите дробове и двустранни изливи в плевралните кухини. Въпреки проведените реанимационни терапевтични процедури, състоянието на пострадалия е продължило да се влошава, като е починал на 02.02.2019г., в 11.40ч. При външния оглед и аутопсията на трупа на пострадалия са били установени множество охлузвания и контузии рани в областта на главата и лицето, счупване на носните кости с контузна рана в областта на основата на носа, наранявания в областта на десните половини на устните, наличие на множество повърхностни травми в областта на горните и долните крайници, които по своята давност добре отговарят да са били получени по време на възникналото пътно- транспортно произшествие. Също при аутопсията са установени черепно- мозъчната травма със субарахноидални кръвоизливи в челните и теменните области на двете големи мозъчни хемисфери и контузионни огнища на тези места на мозъчните хемисфери, тежък оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия отвор и вторични кръвоизливи в областта на мозъчния ствол и по срезните повърхности на двете мозъчни хемисфери. Установен е бил и масивен двустранен периорбитален хематом с оток на тъканите, по-изразен в областта на дясната очница, тежката гръдна травма със счупвания на десните ребра и първите две ребра в ляво, със значителни контузионни увреждания на белите дробове и оток на белите дробове.

Според даденото от вещото лице- съдебен лекар заключение, причината за настъпването на смъртта на пострадалия е тежката черепно- мозъчна травма, получена в резултат на ПТП, като за настъпване на смъртта е от значение и съществената гръдна травма. Непосредствената причина за настъпването на смъртта е тежкият оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили и мозъчния ствол в големия тилен отвор. Това е довело до изпадане на пострадалия в състояние на дълбока кома и силно затормозяване на функциите на жизненоважните центрове, намиращи се в мозъчния ствол. Това са центърът на дишането и сърдечно- съдовият центьр. Получените травматични увреждания и настъпилите усложнения от страна на централната нервна система и настъпването на смъртта на пострадалия са в непосредствена причинно-следствена връзка. Настъпването на смъртта на пострадалия е в непосредствена връзка с получените травматични уреждания при възникналото пътно- транспортно произшествие. Тежката съчетана травма с обхващане на главата с главния мозък и гръдния кош с тежките увреждания на белите дробове, които са довели до изпадането на пострадалия в състояние на дълбока кома и тежък травматичен и хеморагичен шок, от съдебномедицинско гледище са преценени от вещото лице като такива, довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Травматичните увреждания отговарят според експерта да са били получени вследствие блъскане на каруцата, на която се е возел пострадалият и я управлявал, изпадане от нея и удряне на главата и гръдния кош по повърхността на терена на местопроизшествието със значителна сила, като пострадалият не е получил травматичните увреждания вследствие директен удар от лекия автомобил, който е блъснал каруцата.

По поставените му допълнителни задачи вещото лице д-р Ч. е дало заключение, от което е установено, че от взетата приживе - на 28.01.2019г., в 00.05ч., кръвна проба от пострадалия В.И., е била установена концентрацията на етилов алкохол в кръвта му от 1,99 промили, като изследването е било извършено по газхроматографски метод. Според вещото лице, във фазата на елиминация на алкохола концентрацията му в кръвта спада с около 0, 15 промили на час (фактор бета), при което следва да се приеме, че концентрацията на алкохола в кръвта на пострадалия около времето на катастрофата е била по-висока от установената с около 0,15 промили, или е била около 2,14 промили. Тази концентрация на етиловия алкохол в кръвта според експерта е значителна и във всички случаи по време на катастрофата водачът на каруцата е бил повлиян от консумирания от него етилов алкохол в значителна степен. Той, съгласно заключението се е намирал в състояние на средна степен на остро алкохолно отравяне, което е оказало влияние върху поведението на пострадалия. Вещото лице сочи, че лицата с такава концентрация на етилов алкохол в кръвта са със значителни нарушения в мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на движенията, те са със силно забавени реакции, понякога изпадат в афекти, а понякога са сънливи, имат сърдечно-съдови разстройства, признаци на значително подтискане на ЦНС, с понижение на чувствителността за болка. Даденото заключение е, че консумираният от пострадалия В.И. алкохол е повлиял значително върху възможностите му да върви пеш по пътя в една линия, както и върху възможностите му да управлява каруцата в неговата лента за движение с определена скорост, възможностите му да управлява каруцата правилно са били силно намалени, като може да се допусне и възможността пострадалият да е бил заспал, но според експерта пострадалият преди ПТП и към момента на настъпването му не е бил в състояние на алкохолна кома и безсъзнание.

Разпитан в качеството на свидетел, водачът на лекия автомобил „Пежо Ранч“- П.А.Я., е дал показания, според които на въпросния ден преди настъпване на ПТП се е движил със скорост около 70-80 км/ч в посока от гр. Стралджа към с. Зимница. Движението извършвал в собствената си лента за движение, на къси светлини. Видял черно петно пред автомобила, задействал спирачната система и променил посоката на движение на автомобила наляво, веднага след което последвал сблъсък, като свидетелят твърди, че нямал възможност да реагира. В купето на автомобила влязъл кон. Свидетелят напуснал автомобила и забелязал по пътното платно части от каруца. Пред колата, вдясно видял човешко тяло. При оказаната първа помощ на пострадалия св. Я. усетил силен мирис на алкохол.

Свидетелят М.Г.И., съжителстващ на съпружески начала с ищцата М.В.Х. и определящ себе си като биологичен баща на малолетните ищци Д.М.Х., С.М.Х. и Н.М.Х., в показанията си поддържа, че между починалия В.Х. и неговата дъщеря М.Х. са били установени много близки отношения. Починалият имал две деца- ищцата М. и син Х., като М. била по- малкото от двете деца. След като ищцата заживяла със св. И., отношенията между баща и дъщеря не били прекъснати. Ищцата посещавала редовно дома на родителите си сама или заедно със семейството си. От своя страна баща й също посещавал дома на дъщеря си, като срещите им били почти ежедневни. Като израз на обичта си към своята дъщеря бащата написал името й на оградата на имота си. В показанията си св. И. сочи, че ищцата трудно преживяла загубата на своя баща. При съобщението за неговата смърт припаднала, била поставена на системи, не осъзнавала какво прави, както и не приемала това, че родителят й е починал. След смъртта на баща й и преживения в резултат на това стрес, ищцата получила ниско кръвно, спряла да работи, първоначално временно, а след това и постоянно. Заради състоянието на ищцата след смъртта на баща й св. И. в продължение на около месец не ходил на работа. Свидетелят сочи, че до смъртта си починалият В.Х. е оказвал помощ на дъщеря си и семейството й, включително и финансова. В показанията си св. И. сочи, че между починалият В.Х. и трите малолетни деца Д., С. и Н. били изградени отношения на привързаност и обич, като контактите между тях били ежедневни. За смъртта на дядо си, поради ниската възраст на детето Н. /според свидетелските показания на 5 годишни към датата на смъртта/, то не е било информирано, като възприемало единствено плача на майка си. Останалите две деца- Д. и С. разбрали за кончината на своя дядо от родителите си, като загубата преживявали и усещали най- силно по време на семейни събирания, когато слагали снимка на дядо си В., „за да е заедно с тях“. От показанията на св. И. се установява също така, че грижите за трите малолетни деца още от ранната им детска възраст са били полагани от тяхната майка- ищцата М.Х., като помощ при отглеждането е била оказвана и от майката на свидетеля. След като децата започнали да посещават детска градина и училище преки грижи за тях полагала тяхната майка. В показанията си св. И. сочи, че средствата за прехрана на семейството си е осигурявал той, като е получавал добри доходи както преди смъртта на В.И., така и след това. Посочва и това, че семейството му живее на адрес в с. ****, а семейството на починалия е живяло на същата улица, в дом № **, като двата имота се намират в непосредствена близост.

Свидетелят Н.Г.И. /брат на св. М.И./ определя отношенията между ищцата М.Х. и нейният баща като „изключителни“. Сочи, че ищцата е споделяла със своя родител семейни и финансови проблеми, такива свързани с децата и търсила съвет от баща си. Последният от своя страна оказвал финансова помощ на смейството на дъщеря си при нужда. Обичта и привързаността към дъщеря си преживе В. засвидетелствал, като написал на къщата си нейното име, по сватби и тържества бащата играел със своята дъщеря, като според свидетелските показания ищцата М. била неговата гордост. По отношение на състоянието на ищцата М.Х. след смъртта на баща й, св. Н.И. сочи, че тя трудно и тежко приела смъртта на баща си. В продължение на няколко дни била в тежко състояние, настъпило в резултат на загубата на близък за нея човек, като и към момента скърби и страда от загубата на този си родител. Св. Н. И. поддържа, че настъпила промяна в поведението й, като няколко месеца след смъртта на В. при семейни събирания тя стояла настрани, била замислена, не обръщала внимание на близките си както преди. Към настоящия момент, при разговор за родители и бащи, ищцата винаги споменавала своя баща- как й помагал, как я обичал и как други бащи не го правят. Отношенията между децата на М. и дядо им В. свидетелят определя като такива между дядо и внуци. Сочи, че трите деца често посещавали дома на дядо си. Децата разбрали за неговата смърт 3-4 дни след настъпването й. Страданието на децата, които били малки към онзи момент, според свидетелските показания на Н.И., били в резултнат по- скоро на това, че възприемали страданието на своята майка. Според св. Н. И. по- малкото от децата не е разбрало какво точно се случва, като свидетелят няма спомен дали това детет е било родено към момента на смъртта на В.Х..

Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, вр. чл.52 от ЗЗД- главни искове на увредените лица срещу застрахователя на причинителя на вредата за обезщетяване на причинените от него на трети лица неимуществени вреди, претърпени от тях поради смъртта на В.Х.И., причинена в ПТП, настъпило на 27.01.2019г., настъпила на ****г. по вина на П.А.Я. в качеството му на водач на лек автомобил „Пежо Ранч“ с рег. № У 8272 АВ, за което към момента на събитието е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество, и акцесорни искове с правно основание чл.86 от ЗЗД, вр. чл. 496, ал.3 от КЗ- за заплащане на лихва за забава върху претендираното от ищците застрахователно обезщетение, считано от 05.10.2019г.- датата, на която е изтекъл тримесечния срок за изплащане на застрахователно обезщетение на ищците от ответника до окончателното изплащане.

Разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на увреденото лице от пътно- транспортно произшествие – чл.478, ал.2, вр. чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди другиму. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договора за застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата, респ. собственика на автомобила и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия причинител- застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди: следва да са установени настъпилото ПТП и неговия механизъм; противоправното поведение на виновния водач; претърпените имуществени и неимуществени вреди, наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП. Съгласно изискването на разпоредбата на чл.498 КЗ, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. В случая е установено в производството, че ищците са отправили до застрахователното дружество- ответник, писмена застрахователна претенция по чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение, по повод настъпилото застрахователно събитие, не са получили плащане от застрахователя в срока по чл.496 КЗ и са инициирали настоящото исково производство – чл.498, ал.3 КЗ. При така установеното предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съдът намира, че по отношение на ищцата М.В.Х. са осъществени законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника- застраховател.

По делото е установен и доказан деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД. На 27.01.2019 год., около 22.30 ч., на път III- 7007, между гр. Стралджа и с. Зимница, общ. Тунджа, обл. Ямбол, МПС „Пежо Ранч“, с рег. № ***, управляван от П.Я., нарушавайки правилата за движение по пътищата, установени в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, по непредпазливост причинил смъртта на B. Х. ***, починал на 02.02.2019г. С влязлата в сила присъда на наказателния съд по НОХД №392/2020г. по описа на ЯОС е установено противоправното деяние на водача П.Я., причинил ПТП и смъртта на В.И.- баща на ищцата М.Х.. На основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което за осъществяването на деянието- ПТП от 27.01.2019г., авторството и виновното поведение на водача П.Я., както и настъпилата в пряка причинно- следствена връзка с това поведение смърт на В.И., настоящият състав е обвързан от присъдата.

По делото е безспорен факт, че към датата на настъпване на застрахователното събитие- ПТП от 27.01.2019г. между ответното застрахователно дружество ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД и собственика на лек автомобил „Пежо Ранч“ с рег. № ***, е съществувало застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“. Безспорно от смъртта на починалия при ПТП В.И. са причинени неимуществени вреди, като по силата на застрахователния договор застрахователят има задължението да покрие в границите на определената в договора сума отговорност на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Безспорно ищцата М.В.Х. е материално легитимирани да получат обезщетения за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на своя баща, тъй като попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение, съгласно задължителната тълкувателна практика на ВКС - ППВС №4/1961г. и ППВС №5/1969г. Ето защо съдът приема, че предявеният от ищцата М.В.Х. иск по чл.432, ал.1 от КЗ е доказан по основание.

В чл.52 от ЗЗД е предвидено, че рзмерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Както е посочено в Постановление № 4 от 23.XII.1968г., Пленум на ВС, т.1, на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. В раздел 2-ри от същото постановление е разяснено, че понятието „справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всеки конкретен случай, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните общи критерии. Такива са момента на настъпване на смъртта, възрастта на пострадалия, неговото обществено положение, степента на родствена близост между пострадалия и лицето, което търси обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения, посочени неизчерпателно. Преценката следва да е индивидуална във всеки конкретен случай, но не абстрактна, а почиваща на установените в производството обстоятелства, имащи значение за постигане на пълна обезвреда на настъпилите вследствие увреждането отрицателни въздействия. Трайно формираната по реда на чл.290 от ГПК съдебна практика утвърждава това разбиране, като в допълнение е прибавено и изискването при определяне на обезщетението като проявление на общественото разбиране за справедливост- чл.52 от ЗЗД, да се държи сметка и за обществено- икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, ориентир за която са нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите- Решение №95 на ВКС от 24.10.2012г. по т.д. №916/2011г., I т.о., но последните две не са определящи.

Съобразно посочените критерии, съдът намира, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от ищцата М.В.Х. неимуществени вреди от смъртта на В.И. е сумата от 140 000 лв. Съдът намира, че тази суми от една страна отговарят на обективните критерии, а от друга отчита конкретно установените по делото субективни обстоятелства, които са съществени за преценката на размера на обезщетението за нематериални вреди.

При определяне на размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди, съдът съобрази характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищцата болки и страдания, в резултат на смъртта на нейния баща, като отчете и установения от свидетелските показания факт на изключително близките отношения и емоционалната свързаност между ищцата и нейния баща. Безспорно е установено по делото, че между ищцата и починалия е имало изградени отношения на обич, привързаност, доверие, уважение и взаимопомощ. Внезапната смърт на В.И. е поставила ищцата в състояние на шок, лишила я е от обич, морална и материална подкрепа и й е причинила болки и страдания. Съдът отчита, че към датата на настъпване на събитието починалият В. И. е бил в активна възраст- на 47 години, трудоспособен и че ищцата е разчитала на неговата помощ и подкрепа в семейството. Загубата на баща е лишило ищцата от помощ, любов и материална подкрепа. При определяне размера на обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа конюнктура в страната, както и лимитите на отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". От показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява търпените от ищцата болки и страдания да са с интензитет, по- голям от обичайния при загуба на толкова близък родственик- родител. Взаимоотношенията между починалия и ищцата действително са били много добри такива, каквито са характерни за този вид родствени връзки, като загубата на родител е винаги тежка, трудна, мъчителна и трудно преодолима. От свидетелските показания се установява, че към момента на смъртта на своя баща ищцата е била в зряла възраст- на 29 години, създала е собствено семейство, има три деца, за които се грижи, живее в отделно жилище заедно с бащата на децата си, като разчита на моралната подкрепа на съжителстващото с нея лице и другите си близки хора. Ищцата няма здравословни увреждания и невъзможност за собствена издръжка, поради което и не следва да се отчете като извънредно обстоятелството, че починалият е подкрепял финансово нея и семейството й при необходимост. Помощта, която се установи, че В.Х.И. е оказвал на дъщеря си и нейното семейство, е нещо характерно за българския бит. Нормално е след смъртта на И. тази помощ да им липсва, но доколкото установената финансова подкрепа не е обусловена от невъзможността на ищцата да се издържа сама, това, че след неговата смърт тя и семейството й са лишени от нея, не следва да се свързва пряко с преживените от ищцата болки и страдания от загубата на нейния баща. Действително, предоставяната финансова помощ показва отношението, което В.И. е имал приживе към детето си и внуците си- обичал ги е , помагал им е с каквото може, радвал се е на внуците си, но всичко установено по делото сочи на нормална житейска привързаност, характерна за лица от такива степени на родство. Не се установиха твърденията на ищцата М.Х., изложени в исковата молба, които да обосноват по- висок размер на обезщетението за неимуществени вреди. В тази връзка не се доказаха, а напротив, чрез свидетелските показания се опровергават твърденията на ищцата, че баща й е бил единствена мъжка опора в живота, че отглеждала децата си сама, тъй като техния баща не бил до нея. Установено е по делото, че ищцата е живяла и продължава да живее заедно със св. М.И., като заедно отглеждат трите си деца и никога не са се разделяли. Изнесените от свидетелите факти за отношенията между дъщеря и баща, а именно изписване името на ищцата на имота от страна на починалия, факта, че ищцата е била неговата гордост и слабост, като в знак на това починалият играел заедно с детето си по весели поводи, кръстил я на своята майка, касаят бита и традициите в семейството на починалия, но не са в състояние да формират у съда извод за наличие на такива отношения между ищцата и нейния баща, които да са различни от характерните за дете и баща. В тях не се установява нещо изключително или обичайно, надхвърлящо традиционното за този вид родство, което да обоснове определяне на обезщетение, по - голямо от посоченото. Ето защо при отчитане на критериите, посочени по- горе в настоящото решение- момента на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, житейски отношения, установени в процеса от доказателствения материал, настоящия съд намира, че доколкото болките и страданията от смъртта на бащата на ищцата могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД за ищцата се явява именно обезщетение в размер от 140 000 лева.

Относно въведеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия по чл.51, ал.2 ЗЗД:

Според разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено, като приносът може да се обективира като действие или бездействие. Съгласно ППВС №17/1963 година, от значение за съпричиняването и за прилагане разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо виновно поведение от страна на пострадалия. От значение за съпричиняването и за прилагане разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, не и на вина. Необходимо е приносът на увреденото лице да е конкретен, т.е. да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Или съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата. В трайната практика на ВКС е прието, че за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото при ПТП лице, от значение е съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и на водача на увреждащото моторно - превозно средство, въз основа на която съдът следва да определи обективния принос на всеки от участниците в конкретното ПТП. Съдът трябва да отчита поведението на пострадалия, всички негови действия и допуснати от него нарушения на правилата за движение по пътищата, установени с относимите правни норми. След съпоставяне на поведението и действията на всички участници в съответното ПТП и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, съдът следва да определи конкретния принос за причиняване на съответното ПТП на всеки един от участниците и да разпредели отговорността на причиняването на деликта.

Ищцата има право и на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди. Настоящият съд възприема практиката на ВКС (Решение №128/ 04.02.2020г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т.о., ТК), според която в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя. В настоящия случай датата на предявяване на претенцията от ищцата М.Х. пред застрахователя е 25.06.2019г.. Законната лихва върху обезщетението за ищцата М.Х. следва да се присъди от 05.10.2019г., съобразно заявения петитум и в съответствие с диспозитивното начало в процеса.

Предявените от малолетните ищци Д.Х., С.Х. и Н.Х. искове, предявени като частични в размер на 26 000 лева за всеки от тях от 120 000 лева, съдът намира за неоснователни и недоказани, поради което следва да отхвърли същите. Съгласно разбирането, утвърдено с Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/1961г. и Постановление №5/1969г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановления №4/61 г. и №5/69 на Пленума на ВС, следва да се допусне като изключение- само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях- ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови баби/дядовци и внуци, както и братя/сестри; В традиционните за българското общество семейни отношения бабите/дядовците и внуците, братята/сестрите са част от най-близкия семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек- баба/дядо, внук, брат/сестра, преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен да обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда въз основа на фактите и доказателствата по делото и обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващите връзки между баби/дядовци и внуци, и братя/сестри, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд и интензитетът и продължителността на търпените от тях болки и страдания по повод загубата на близкия човек надвишават тези, които е нормално да се понасят в случай на смърт на баба/дядо и внук, на брат/сестра.

Имайки предвид така приетото с ТР №1 от 21.06.2018г. по тълк. д. №1/2016г. и при анализ на събраните доказателства, съдът приема, че малолетните ищци, макар и да са предприели доказване за установяване на заявените от тях в исковата молба твърдения, доказателствата по делото не сочат наличието на особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка и на морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Установено е въз основа на представените по делото писмени доказателства, че към датата на настъпване на смъртта на В.Х. неговите внуци са били както следва- С.Х. на девет години, Д.Х. на седем години и Н.Х. на пет години. Установено е посредством гласните доказателства- показанията на свидетелите М.И. и Н.И., че между малолетните ищци- деца на ищцата М.Х. и дядо им- пострадалия В.Х., са били изградени отношения на взаимна обич, като контактите между тях били почти ежедневни. По- голямото от децата- С. разбрало за смъртта на дядо си непросредствено след настъпването й и приело тежко загубата. Децата и към момента продължават да тъгуват за дядо си, споменавали го, особено при семейни събирания. От показанията на посочените по- горе свидетели се установява, че поради ниската възраст, в която се намирали към момента на смъртта на своя дядо, страданието и тревожността на малолетните ищци е била свързана по- скоро със състоянието, в което изпаднала тяхната майка, нейната тъга, страдание и печал по загубата на дядо им. Въз основа на анализа на гласните доказателства, съдът намира, че по делото не е установено връзката между малолетните ищци и техния дядо да е различаваща се и извън обичайната и традиционна за българското семейство връзка на обич и взаимна привързаност между дядо и внуци. Наред с това, не е установена и втората задължителна предпоставка, а именно страданията на малолетните ищци да са значително по-големи от тези, които би изпитал всеки човек за обичан от него близък родственик. Свидетелските показания по никакъв начин не установяват такъв интензитет и продължителност на моралните болки и страдания, изпитвани от малолетните ищци, не се установи да е настъпила някаква промяна в поведението или психиката на децата, а и предвид ниската им възраст към датата на смъртта на дядото, под съмнение се поставят и спомените на децата за дядото. Т.е. недоказано е по делото, че е била налице много по-силна, извън обичайната трайна, емоционална връзка на ищците с починалото лице- техен дядо, чиято загуба да е била понесена много тежко от тях, засягайки сериозно душевният им мир, причинявайки им болки и мъка, които надминават обичайното страдание, свързано със смъртта на близък човек.

По разноските:

Страните по делото са направили искане да им бъдат присъдени разноски по делото, като от страна на ищцовата страна е представен списък по чл.80 ГПК. Сторените по делото разноски следва да бъдат присъдени съобразно правилата на чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК.

В производството пред настоящата инстанция ищците не са направили разноски, т.к. са освободени от заплащането на такива на основание чл.83, ал.2 от ГПК. В този смисъл е и представеният от ищците списък по чл.80 ГПК.

Процесуалният представител на ищците в последното съдебно заседание моли за присъждане на адвокатско възнаграждение за един адвокат при условията на чл.38, ал.2 от ЗА, тъй като от адв. К.Г. е предоставена безплатна правна помощ на всеки от ищците като материално затруднено лице (чл.38, ал.1, т.2 ЗА), за което е постигнато съгласие в сключените между ищците и адв.Г. договори за правна защита и съдействие от 31.08.2022г. С оглед частичното уважаване само на предявеният от ищцата М. В. Х. иск, адвокат Г. има право на възнаграждение само за тази от исковата претенция. Определено с оглед цената на претенцията по реда на чл.7, ал.2, т.5, вр. с чл.2, ал.6 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС (5 530.00 лв.) и уважения й размер от 28 000 лв., размерът на възнаграждението, което съдът следва да присъди на адвоката възлиза на 774.20 лв., която сума ответникът следва да бъде осъден да й заплати.

С оглед изхода на делото, направеното в тази насока искане и нормата на чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Претендираните и сторени от ответника разноски са в общ размер на 620.00 лева, от които 500.00 лева заплатено възнаграждение за вещи лица, 20.00 лева заплатена държавна такса за издаване на съдебни удостоверения, както и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл.78, ал.8 от ГПК. Дължимите от ищците разноски на ответника, съобразно отхвърлената част на исковете възлизат на сумата от 557.55 лв.

При този изход на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- Ямбол сумата от 1120.00 лева- държавна такса върху размера на присъденото обезщетение, както и 700.00 лева- разноски за вещи лица по съдебните експертизи.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД със седалище и адрес на управление гр.С.,***, ЕИК *********, представлявано от Р.И.Я., да заплати на М.В.Х. ***, с ЕГН **********, със съдебен адресат Адвокатско дружество „Ч., Петкова и И.“***, представлявано от адв.С.Ч., на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата 28 000 лв. (двадесет и осем хиляди лева)- обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на бащата на ищцата В.Х.И., починал на *****г. при ПТП, причинено виновно от водача на застраховано при ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД МПС марка „Пежо“, модел „Ранч“, с рег. № У8272АМ по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 05.10.2019г. до окончателното й изплащане, като искът за неимуществени вреди за разликата над сумата 28 000 лв. до предявения размер от 200 000 лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Д.М.Х., с ЕГН **********, С.М.Х., с ЕГН ********** и Н.М.Х., с ЕГН **********, тримата малолетни, действащи чрез тяхната майка и законен представител М.В.Х. ***, с ЕГН **********, със съдебен адресат Адвокатско дружество „Ч., Петкова и И.“***, представлявано от адв.С.Ч., против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД със седалище и адрес на управление гр.С.,***, ЕИК *********, представлявано от Р.И.Я., искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на всеки от малолетните ищци сумата от по 26 000 лв.- частични искове от общата сума 120 000 лв. за всеки ищец, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния дядо В.Х.И., починал на ****г. при ПТП, причинено виновно от водача на застраховано при ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД МПС марка „Пежо“, модел „Ранч“, с рег №У8272АМ по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата от 05.10.2019г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД със седалище и адрес на управление гр.С.,***, ЕИК *********, представлявано от Р.И.Я., да заплати на адвокат К.С.Г. от САК, с ЕГН **********, с адрес ***, ЕГН **********, на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 774.20 лв.

ОСЪЖДА М.В.Х., с ЕГН **********, Д.М.Х., с ЕГН **********, С.М.Х., с ЕГН ********** и Н.М.Х., с ЕГН **********, последните тримата малолетни, действащи чрез тяхната майка и законен представител М.В.Х., с ЕГН **********, всички с посочени по- горе данни, да заплатят на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД със седалище и адрес на управление гр.С.,***, ЕИК *********, представлявано от Р.И.Я., на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски по делото в размер на 557.55 лв.

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД със седалище и адрес на управление гр.С.,***, ЕИК *********, представлявано от Р.И.Я., да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- Ямбол сумата от 1120.00 лева- държавна такса върху размера на присъденото обезщетение, 700.00 лева- разноски за вещи лица по съдебните експертизи, както и 5.00 лева- държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	260126
Дата:	7 декември 2022 г.
Съдия:	Яна Вълкова Ангелова

Дело:	20202300100600
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	26 ноември 2020 г.

Решение по дело №600/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА

Като разгледа докладваното от съдия Ангелова

Гр.д. № 600 по описа за 2020г.

За да се произнесе, взе предвид следното: