РЕШЕНИЕ
Номер 24313.11.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникВтори граждански състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА И. ТОДОРОВА Въззивно
гражданско дело № 20201700500476 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 606 от 26.03.2020 г., постановено по гр.д. № 05332 по описа на
ПкРС за 2020 г. е отхвърлен като неоснователен предявения от К. В. Т. срещу „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД установителен иск, че не дължи сумата в размер на
800.09 лева, представляваща извършена едностранна корекция на сметка за доставена и
ползвана електрическа енергия по констативен протокол № *** г. и отразена във
фактура № *** г., като К. В. Т. е осъден да заплати на „ЧЕЗ Разпределение България“
АД сумата в размер на 350 лева, представляваща направени разноски в
производството.
Срещу решението в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК е подадена
въззивна жалба от ищеца К. В. Т. , с която по подробно изложени съображения се моли
обжалваното решение да бъде отменено изцяло, като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно с всички законови правни последици и му се присъдят направените
за въззивното производство разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е
постъпил отговор на въззивната жалба, в който по изложените в него съображения се
моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и се потвърди
първоинстанционното решение, като им се присъдят направените разноски във
въззивната инстанция, включително юрисконсултско възнаграждение.
Пернишкият окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежна страна
1
и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Пернишкият окръжен съд намира, че процесното решение е валидно и
допустимо, поради което следва да бъде разгледано по същество.
Пред ПкРС е предявен за разглеждане отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване недължимост на сумата от 800.09 лева,
представляваща коригирана цена на ел. енергия, начислена служебно за периода от
14.02.2019 г. до 14.05.2019 г. по констативен протокол от *** г., от извършена
проверка, за адрес, находящ се в ***, за която сума е издадена фактура № *** г.
В исковата молба ищецът твърди, че не е получавал писмо от ответника за
дължими суми, но бил установил чрез справка, че имало издадена фактура № *** г., в
която била начислена допълнително сума в размер на 800.09 лева, представляваща
корекция на вече платени сметки за минали периоди. Твърди, че посочената сума била
формирана и начислена при начална липса на основание, поради което счита, че не
може да му бъдат начислявани суми за електрическа енергия за имот, находящ се в ***,
тъй като корекцията била извършена въз основа на документи, съставени без знанието
и съгласието на надлежен представител на ищеца и в негово отсъствие. Оспорва
начинът и методиката, по които е начислена сумата, като твърди, че всички
начисления по партидата му за периода от 14.02.2019 г. до 14.05.2019 г. са платени в
съответните срокове. Счита, че нормативната уредба, съдържаща се в Правила за
измерване количеството електрическа енергия от 22.11.2013 г. (ПИКЕЕ), предвиждали
възможност за служебна корекция по партида на потребителя, едва след като била
доказана вина за допуснато неправилно измервани, и в тази връзка оспорва като
нищожни клаузите на чл.15, т.3 и т.4 от Общите условия на „ЧЕЗ Разпределение
България“ ОД и чл.13, т.4 от Общите условия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, като
твърди, че с тези норми на потребителя било вменено задължение, чието изпълнение
законът поставял да зависи от волята на трето лице (ЕРП), което само по себе си
представлявало неравноправна норма по смисъла на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП), и поддържа че Правилата били нищожни.
Ответникът „ЧЕЗ Разпределение България“ АД в срока за отговор по чл.131 от
ГПК е оспорил същия, като твърди, че на *** г. била извършена проверка на обект,
находящ се в ***, при която било установено, че обекта е без монтирано средство за
търговско измерване и неправомерно присъединен към електроразпределителната
мрежа, за което бил съставен констативен протокол № *** г., при спазване на чл.49 от
ПИКЕЕ, а преизчислението било извършено на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.50,
ал.2 от ПИКЕЕ, като за коригираната сметка била издадена фактура № *** г., за което
ищецът бил уведомен с писмо от *** г., върнато при тях като „непотърсено“. В
отговора твърдял, че начинът на извършване на проверката, периодът и размерът, за
който е извършена корекцията на сметка е в резултат на цитирания КП, изцяло
съобразен с чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ, поради което било налице и право на корекция,
произтичащо пряко от закона, по правила, приети в рамките на законовата делегация,
което обуславяло и неоснователността на предявения иск.
Относно фактическата обстановка, същата е подробно изложена от ПкРС и
настоящата инстанция препраща към нея.
2
От правна страна:
ПкОС намира за установено, че между страните е налице валидно облигационно
отношение с източник договор за продажба на електрическа енергия, като приложим е
ЗЕ. По делото пред първата инстанция е приложено Заявление за продажба на
електрическа енергия за битови нужди от *** г., изходящо от М. К. Т., в качеството и
на пълномощник на К. В. Т. (л.57 от първоинстанционното дело), като е представено и
пълномощно на Т. за това. От заявлението се установява, че имота не е
новоприсъединен обект, а Т. е собственик на имота на основание договор за покупко-
продажба. Представен е и Договор за продажба на държавен недвижим имот по
Наредбата за държавните имоти от *** г. Съгласно тези писмени доказателства К. В. Т.
е заявил желанието си за сключване на договор за продажба на ел. енергия с ответното
дружество в качеството му на собственик на процесния имот.
Неоснователен е релевираният от въззивника довод, че районният съд
неправилно не е упражнил косвен съдебен по реда на чл.17, ал.2 от ГПК по отношение
на ПИКЕЕ. В тази връзка правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е
приел, че ПИКЕЕ са приети от КЕВР, в съответствие със законово делегираното му в
чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ право да приеме същите, които са и обнародвани в ДВ бр.35 от
30.04.019 г. Следва да се допълни, че ПИКЕЕ представляват подзаконов нормативен
акт, поради което и не могат да бъдат контролирани по пътя на косвения съдебен
контрол. Косвеният съдебен контрол е приложим единствено по отношение на
индивидуалните административни актове при наличие на законоустановените
предпоставки за това, но не и по отношение на подзаконови нормативни актове,
каквито както вече бе посочено представляват ПИКЕЕ. С оглед на това правилно и
законосъобразно районният съд не е осъществил косвен съдебен контрол по реда на
чл.17, ал.2 от ГПК по отношение на ПИКЕЕ.
Пред районния съд няма спор, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че
е собственик на процесния имот, който е бил присъединен към ел. мрежа, поради което
ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия. В тази връзка в
исковата молба ищецът твърди, че всички начисления по партидата му за периода от
14.02.2019 г. до 14.05.2019 г. са платени в съответните срокове.
Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че при
извършване на проверката са спазени изискванията на чл.49, ал.1, ал.3 и ал.4 от
ПИКЕЕ, поради което неоснователни са изложените в тази връзка възражения във
въззивната жалба.
Пред районния съд е представен констативен протокол № *** г., от който се
установява, че на *** г. двама служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД,
единият, от които е разпитаният пред районния съд свидетел Е. П. Ц. и Й. И. К. от
Федерацията на потребителите, в отсъствие на въззивника, са извършили проверка на
обект, находящ се в *** – апартамент, при която установили, че средството за
търговско измерване е демонтирано, липсва пломба на предпазен щит на ел. табло,
като било направено неправомерно присъединяване с проводник тип „ПВ-А2-1х6
кв.мм., който в единия си край бил свързан към фазовия проводник, захранващ
електромер с № ***, а в другия си край към инсталацията на апартамента, и по този
начин била осъществена промяна в схемата на свързване, а консумираната ел.енергия
не се измервала. В протокола е отразено, че неправомерното присъединяване е
премахнато и ел. захранването на абоната било временно преустановено. Протокола е
подписан по правилата на чл.49, ал.3 от ПИКЕЕ от представител на оператора на
3
съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора, поради което и не е
нарушена процедурата по неговото съставяне, както правилно е приел районния съд.
Спазено е изискването на чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ, съставеният констативен протокол да
бъде изпратен на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка в седем дневен
срок от датата на съставянето на констативния протокол. Този факт се установява от
събраните пред районния съд писмени доказателства, а именно: заверени копия от
писмо с изх. № *** г., обратна разписка от *** г. и плик за писмо. От същите се
установява, че в срока по чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ и чл.25, ал.1 от Общите условия на
договорите за използване на електроразпределителните мрежи, въззиваемата страна е
изпратила препис от съставения констативен протокол на Т.. Факта, че пратката не е
потърсена от последния, респ. невръчването на писмото поради обстоятелственото, че
адресата не е потърсил същото, не води до отпадане на правото да се извърши
корекция на сметка, тъй като въззвният жалбоподател не е положил дължимата грижа
да получи изпратеното му писмо с обратна разписка от въззиваемото дружество,
съдържащо съставения констативен протокол. Спазено е и изискването на чл.58 от
ПИКЕЕ, като разпитания пред районния съд свидетел – Е. Ц. е уведомил чрез подаден
сигнал на телефон за спешни повиквания 112 за неправомерно ползване на ел. енергия
в имот находящ се в ***, за които факти са събрани и съответните писмени
доказателства. С оглед на така установеното пред районния съд не е опровергана
материалната доказателствена тежест на констативния протокол.
Съгласно чл.98а и чл.98в от ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни общи условия, като отношенията между краен
снабдител, съответно доставчик от последна инстанция, или търговец, и оператора на
електроразпределителната мрежа във връзка със снабдяването с електрическа енергия
на крайните клиенти, присъединени към електроразпределителните мрежи, се уреждат
с Правилата за търговия с електрическа енергия.
Правилно районният съд е приел, че в случая са приложими разпоредбите на
чл.50, ал.2 и чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ. Разпоредбата на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ, предвижда
възможност за коригиране на сметките при промяна в схемата на свързване, водеща до
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа
енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа да изчислява
количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на
констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена
проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване, като преизчисляването се извършва на
базата на половината от пропускателната способност на присъединителните
съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със
съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване. Според приетата пред
районния съд съдебно-техническа експертиза, общата сума на доставената и
неотчетена електроенергия съгласно установената липса на средство за търговско
измерване на количеството електрическа енергия, преизчислението на консумираната
ел. енергия е изготвено правилно и математически вярно, при спазване методиката
(формулата), по реда на чл.50, ал3 от ПИКЕЕ и за посочения там период, като възлиза
на 4140.00 кВтч за 90 дни., а преизчислението на сметката е извършено по
действащите за периода цени на ел. енергия, утвърдени от КЕВР на база посочения
размер на ел.енергия за корекция в приложеното “Предложение” възлизаща на 4140.00
кВтч. С оглед на това правилно и законосъобразно районния съд е приел, че
едностранната корекция е извършена от въззиваемата страна при спазване
разпоредбите на ПИКЕЕ, като е приел по отношение на твърденията на ищцата за
липса на вина, че не се изследва, тъй като отговорността е обективна и не се изисква
4
доказването на вина.
Предвид горното обжалваното решение е правилно и законосъобразно
постановено, и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на делото и предявената претенция въззивникът следва да
заплати на въззиваемото дружество направените разноски за настоящата инстанция
във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, каквото искане е
направено от страната с отговора на въззивната жалба, а също така и в съдебно
заседание.
Воден от горното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 606 от 26.03.2020 г., постановено по гр.д. № 05332 по
описа на Районен съд – Перник за 2019 г.
ОСЪЖДА К. В. Т. , ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “ЧЕЗ
Разпределение България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
*** сумата в размер на 100.00 (сто) лева, представляваща разноски пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5