Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 86
гр.
Пловдив, 22.06. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна
колегия, на първи юни две хиляди и двадесета година в открито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА
СТОЙНОВА
при секретар Мариана Апостолова
и с участието на прокурора Виктор
Янков
разгледа нд /В/ № 119 по описа за 2020г., докладвано от съдията
ВАСИЛ ГАТОВ, образувано по искане на осъдения В.К.Д. за възобновяване на
внохд № 1349/19г. на Пловдивския окръжен съд и нохд № 5454/18г. на Районен съд
– Пловдив.
Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.
С Присъда № 154/05.06.2019г. по
нохд № 5454/18г. на Пловдивския районен съд подсъдимия В.К.Д. бил признат за виновен
в това, че на 16.09.2017г. в с. Н.Г.,
обл. П. в съучастие като съизвършител с К.В.Д., по хулигански подбуди е
причинил лека телесна повреда на Т.Н.Т. и на основание чл.131, ал.1, т.12, вр.
чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2 НК бил осъден на три месеца лишаване от свобода.
Със същата присъда подсъдимият
бил признат за виновен и в това, че на същата дата и място при управление на
МПС – л.а. Б. с рег. № * е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото и на основание
чл.325, ал.3, вр. ал.1 НК бил осъден на шест месеца лишаване от свобода и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК
на подсъдимия било определено едно общо най-тежко наказание в размер на шест месеца
лишаване от свобода, към което на основание чл. 23 ал. 2 НК било присъединено лишаването
от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
На основание чл. 66 ал.1 от НК съдът
отложил изпълнението на така наложеното най-тежко наказание „лишаване от
свобода“ с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
Съдът се произнесъл
по гражданския иск и се разпоредил с веществените доказателства и с разноските.
Първоинстанционната присъда била
обжалвана и с решение № 254/14.11.2015г. по внохд № 1349/19г. на Окръжен съд
Пловдив била потвърдена.
Поради липсата на процесуална
възможност за касационно обжалване, присъдата е влязла в сила на датата на постановяване
на въззивното решение.
Срещу
влязлата в сила присъда е постъпило искане от осъдения за възобновяване на
наказателното дело.
Изложените
в искането доводи очертават касационното
основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Оплакванията са насочени към оценъчната
дейност на решаващите инстанции, които не били обсъдили доказателствата,
съобразно изискванията на чл.305, ал.3 НПК, което е довело до нарушаване на чл.13
и чл. 303 НПК, а от там и до неправилна правна квалификация на деянията. Сочи
се, че инстанциите по същество не са съобразили съществуваща стара вражда между
участниците в инцидента. Изразява се несъгласие и с квалифициране на деянията
като две отделни престъпления, с което се обосновава нарушението на материалния
закон. Претендира се възобновяване на делото, отмяна на въззивното решение и
първоинстанционната присъда и оправдаване на осъдения.
В съдебно заседание защитата поддържа искането си
по изложените в него и в допълнителното изложение съображения. Атакува
процесуалната дейност на първоинстанционния съд с доводи за неправилна
интерпретация на събраните доказателства, както и неправилното им тълкуване и
отнасяне към правната норма, по която е бил признат за виновен и осъден
касатора.
В съдебното заседание представителят на Апелативна
прокуратура предлага искането да се остави без уважение. Сочи, че и двете
инстанции са съобразили всички относими за решаване на отговорността на касатора
обстоятелства и претенциите за допуснато нарушение на материалния закон са
неоснователни. Застъпва становището, че възражението за допуснати нарушения на
процесуалните правила е направено извън шестмесечния преклузивен срок.
Осъденият иска да бъде оправдан.
Апелативният съд, след като обсъди доводите на
страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи
следното:
Искането за възобновяване е
направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна по
отношение на съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, поради което е
допустимо.
Визираното в искането оплакване на осъдения за нарушаване на изискванията на чл.13 и чл.303 НПК е обвързано
с допуснато нарушение при
оценъчната
дейност по проверката на доказателствените източници от решаващите инстанции, но
касае в същността си съставомерността на деянието. В този си вид то е относимо
към касационното основание, попадащо в обхвата на чл.348, ал.1, т.1 НПК и имащо
за цел проверка за съответствието на атакувания съдебен акт с приложимия
материалния закон.
В този смисъл са
изложените съображения, че фактическите обстоятелства за авторството на
деянията, първата и въззивната инстанции са направили при едностранчива оценка на
част от доказателствата, като не са
съобразили съществуваща стара вражда между участниците в инцидента. С тези
съображения по същество се релевира оплакване за осъждането му по обвинения,
които не са доказани съобразно изискването по чл. 303 НПК.
Доводите на касатора за основанието обхванато от разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, макар и без ясна конкретика
не намират опора в делото. Настоящата инстанция счита, че няма допуснати
съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна не само на
атакувания съдебен акт, но и на въззивното решение, с което същият е потвърден.
Производството и в двете инстанции е преминало при стриктно спазване на
процесуалните правила, като правото на защита на касатора е било гарантирано в
пълен обем. Както първата, така и въззивната инстанция са извършили обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и дефект при
формиране на вътрешното им убеждение не се констатира. Всички доказателства са
били подложени на внимателна проверка. Решаващите съдилища са изложили достатъчно убедителни мотиви
защо приемат за установена фактическата
обстановка от обвинителния акт и въз основа на кои доказателствени материали.
Преценката за фактическа
необоснованост обаче е извън
правомощията на касационната инстанция, тъй като не съставлява самостоятелен
касационен повод по чл. 348, ал. 1 от НПК. Касационната инстанция не разполага с
процесуални възможности за самостоятелна оценка на доказателствените материали
вместо въззивния съд, който е последна инстанция по фактите, поради което няма
как автономно да прецени достоверността, респ. недостоверността, на
доказателствените материали и да направи собствена преценка за невиновността на
подсъдимия. При касационния
контрол фактологията на деянието може да се изследва само с оглед процесуалната
законосъобразност на конкретните действия на съдебните инстанции по фактите, свързани с допускането,
събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и правилността
на формирането на вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган в светлината на чл.13, чл.14 и
чл.107 НПК.
Макар и да не дължи произнасяне, съдът намира за
необходимо да отбележи, че при касационната проверка не се установи наличието на
отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Въззивния съд процесуално
изрядно е установил
релевантните и за двете за обвинения факти, като не са налице
дискредитиращи ги основания. Картината на деянието, свързана с действията на
подсъдимия по преследване със собствения си автомобил на автомобила на
пострадалия, засичането на пътя му и принудителното му спиране, насилственото
изваждане на пострадалия от колата му и последващата физическа интервенция
върху телесния му интегритет е изяснена при спазване на процесуалните правила,
констатациите на съда се основават на обективно, всестранно и пълно изследване
на всички обстоятелства по делото, като всички изводи са надлежно мотивирани.
Възражението в искането, с които се отправя упрек
към инстанциите за несъобразяване
на съществуващата стара вражда между участниците в инцидента е очевидно несъстоятелно. И
първата, и въззивната инстанция са обсъдили това обстоятелство и са го
съобразили при оценката на доказателствата/ л.13 следвайки номерацията на
мотивите на първоинстанционната присъда/.
Неоснователно се възразява, че обвинението е разделено на две
престъпления. Със завиден юридически усет и подробни съображения /л.19 и л.20
от мотивите към присъдата/ първата инстанция е обосновала изводите си, че
инкриминираната деятелност на касатора покрива характеристиката на двете
отделни престъпления, за които същият е признат за виновен и осъден, като е
съобразила и трайно установената от ВКС практика по подобни казуси. Изложените
в тази връзка доводи са изключително изчерпателни, поради което въззивния
състав ги споделя изцяло и намира
преповтарянето им за лишено от процесуален смисъл. Отговор на това
възражение се съдържа и в мотивите на въззивното решение, с което е потвърдена
първоинстанционната присъда. Изводът, че телесната повреда е нанесена по
хулигански подбуди без в личен план осъденият да е бил провокиран с някакви
конкретни действия от пострадалия е правилен. Обосновано са отхвърлени и
възраженията на касатора, че и за двете обвинения са инкриминирани едни и същи
обстоятелства. Очевидно е, че деянието по чл.325, ал.3 НК е осъществено с
действията по управлението на автомобила, засичането на автомобила, в който
пътува пострадалият, принудителното му спиране и насилственото му изваждане от
него, докато деянието по чл.131 е осъществено с различни и последващи действия
на осъдения по нанасяне на побой над пострадалия, при който му са били причинени
инкриминираните телесни увреждания.
Степента на обществената опасност
на деянията и на самия деец не са до такава степен ниски, че да изключат
престъпния характер на извършеното от него и да квалифицират деятелността му
като нарушение по УБДХ.
Обобщено, не са налице
предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, които да
доведат до основание за отмяна на атакуваната въззивна присъда в потвърдителната й част.
Поради това искането на осъдения В.Д. за възобновяване
на производството по делото следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК Апелативният съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В.К.Д. за възобновяване на
внохд № 1349/19г. на Пловдивския окръжен съд и нохд № 5454/18г. на Районен съд
– Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.