Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 06.07.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и седми юни две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Д. Шостак при ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 105 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на ОД на МВР – Шумен, депозирана срещу
Решение № 161/08.04.2022г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД №
1753/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно
постановление № 21-0869-002626/02.09.2021г., издадено от началник сектор към
ОДМВР гр. Шумен, с което на М.Р.М.,***, е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 лева, на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5,
пр. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.
Касаторът счита, че
съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Твърди, че вмененото на водача нарушение
на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП се явява безспорно установено, но е било
неправилно квалифицирано по предложение 5, вместо по предложение 6 от чл. 179,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП. В контекста на изложеното, жалбоподателят счита, че
районният съд е следвало да упражни правомощието си да измени НП, като приложи
закон за нарушението по чл. 179, ал. 1, т. 5, предложение 6 от ЗДвП, явяващо се
еднакво наказуемо с посоченото н диспозитива на постановлението и по този начин
не би се стигнало до влошаване положението на санкционираното лице, което е
организирало защитата си съобразно описаното в акта и в обстоятелствената част
на НП нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. По тези съображения се отправя
искане за отмяна на съдебния акт и за връщане на делото на друг състав на съда.
Претендират се разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът
се представлява от главен юрисконсулт И.С..
Ответната страна, М.Р.М.,
депозира писмен отговор чрез адвокат Й.А.от Адвокатска колегия – Варна, в който
поддържа становището за неоснователност на касационната претенция и се
претендират разноски. В съдебно заседание М., редовно и своевременно призован,
не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима и основателна,
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява основателна
по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 21.08.2021г. около 9,20
часа, в общ. Шумен, по път I-7 Хитрино Шумен – Върбак I-7 на км. 1+800 в посока
път I-7 водачът М.М., при управление на собственото си МПС л. а. „Н.А.Т.“, с
рег. № *******, предприел изпреварване, като не осигурил достатъчно странично
разстояние между своето и изпреварваното МПС – колесен трактор ЮМ36Л без
регистрационен номер и без № на рама, с прикачен инвентар балировачка и се
блъска в предна лява гума на трактора, с което става причина за ПТП.
След пристигане на
полицейски служители, бил съставен Протокол за ПТП № 1792347 от 21.08.2021г. Бил
съставен и Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 468990
от 21.08.2021г. Актосъставителят посочил, че с горното деяние, от страна на водача
била нарушена разпоредбата на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, като М. не е
осигурил достатъчно разстояние между своето и изпреварваното ППС. Към
преписката бил приложен и снимков материал.
Актът бил подписан от
нарушителя, като изложил възражения. Впоследствие се възползвал от законното си
право и депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В същите посочил, че при предприетото от него изпреварване „подал ляв
мигач, предприел маневрата, изпреварил инвентара и задната гума на трактора,
когато се изравнил с предна гума на трактора той кривнал в ляво, блъснал го в
дясната страна на калника и вратата. От удара навлязъл в тревните площи вляво,
където спрял“.
По възражението била изготвена
докладна записка, като било прието, че водачът, предприел изпреварването, е
допуснал нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Въз основа на така
съставения АУАН наказващият орган издал впоследствие процесното НП, налагайки
на М.М. глоба в размер на 200 лева, на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179,
ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на представляващ жалбоподателя. Съдът счел също, че актът и
наказателното постановление разполагат с минимално изискуемите реквизити.
Съобразявайки приобщените доказателства, предходният съдебен състав посочил, че
при техния анализ може да се направи извод, че санкционираното лице по време на
изпреварването не е осигурил достатъчно странично разстояние между своето и
изпреварваното пътно превозно средство, в нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. В мотивите си въззивният съд посочил, че коментираната хипотеза на чл.
42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП е относима към разглеждания случай, доколкото тя
третира извършването на маневра изпреварване и задължава водача, предприел
изпреварването, по време на извършването му да осигури достатъчно странично разстояние
между своя и изпреварвания автомобил. Поради изложеното, съдът счел, че
жалбоподателят М. действително не е изпълнил задължението си по чл. 42, ал. 2,
т. 1 от ЗДвП. Независимо от това, съдебният състав констатирал, че на водача е
наложено административно наказание по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 179,
ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП, въздигащ в състав на административно нарушение
неспазването на правилата за разминаване, вместо относимото предложение 6 от
цитирания законов текст. Това опущение според районния съд представлявало
съществено процесуално нарушение, водещо до накърняване на правото на защита на
санкционираното лице и воден от това разбиране, предходният съдебен състав
отменил атакувания пред него правораздавателен акт.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на неговите правомощия. Така постановеното решение обаче е неправилно.
Задълбоченият прочит на приобщените
доказателства сочи по еднозначен начин, че на описаните в акта и в НП дата и
място ответникът в настоящото производство е управлявал собствения си автомобил,
като при предприемане на маневра „изпреварване“ не е осигурил достатъчно
странично разстояние между своето превозно средство и изпреварваното – колесен
трактор „ЮМЗ 6Л“, без. рег. номер и и без номер на рама, с прикачен инвентар,
като в резултат на това се блъска в предна лява гума на трактора и става
причина за ПТП. Извод в тази насока, а именно, че водачът М. не е съблюдавал
изискванията на нормата на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, изрично посочена за
нарушена от актосъставителя и АНО в обстоятелствената част на НП, се извежда
при обстоен анализ на наличните писмени материали и при съобразяване на
показанията на разпитаните по делото свидетели. До сходен извод е достигнал и
районният съд. Това от своя страна е наложило отпочването на административнонаказателно
производство спрямо водача – ответник в настоящото дело, при което длъжностните
лица, натоварени с правораздавателни функции, в изпълнение на своите
правомощия, са съставили АУАН и издали НП в рамките на законоустановения срок и
при съблюдаване на процедурните правила по запознаване на соченото за нарушител
лице със съдържанието им, съответно по предявяване и връчване на акта. Както
правилно е посочил и районният съд, АУАН
покрива напълно изискванията за минимално необходимо съдържание,
визирано в чл. 42 от ЗАНН, като актосъставителят пределно ясно е описал от
обективна страна деянието и обстоятелствата по негово осъществяване,
съотнасяйки го към релевантната норма, вменяваща конкретно задължение за
водачите при предприемане на маневра изпреварване. По еднозначен начин е
описано деянието и в констативно-съобразителната част на НП, а наказващият
орган правилно е посочил, че М. не е съобразил поведението си с императивното
правило на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Порокът, който АНО е допуснал се свежда
до това, че деятелността на водача е отнесена към неприложим в случая
санкционен състав – този на чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5,
предл. 5 от ЗДвП. Деянието на водача подлежи на санкциониране по реда на
предложение 6 от посочената разпоредба.
Противно на решаващия извод на
въззивната инстанция, че това опущение налага отмяна на правораздавателния акт,
настоящият състав на Административен съд – Шумен счита, че в случая са били
налице основания за изменение на НП, с оглед необходимостта от преквалифициране
на поведението на водача. Подобен извод е съобразен с Тълкувателно решение № 8
по тълкувателно дело № 1/2020г. на Общото събрание на съдиите от І и ІІ колегия
на ВАС от 16.09.2021г., което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната
власт има обвързваща настоящия съдебен състав сила. С тълкувателното решение е
прието, че в производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за
административните нарушения и наказания районният съд има правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
В мотивите на тълкувателното решение
е посочено, че следва да се приеме, че в производството по обжалване на
наказателното постановление наред с възможността да намали размера на
наказанието, правомощието на районния съд да измени наказателното постановление
включва и възможност за преквалификация на извършеното деяние по закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение като проявна
форма на това правомощие. Тълкуването в горния смисъл на правомощието на
районния съд да измени наказателното постановление е в съответствие и с поставеното
изискване от законодателя, че при упражняване на своите правомощия по чл. 63,
ал. 1, изр. 1 ЗАНН районният съд разглежда спора по същество, т. е.
представлява инстанция по същество, която, когато установи, че
административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон при
квалификацията на деянието, следва да упражни правомощието си да измени
издаденото наказателно постановление, а не да го отменя като незаконосъобразно.
Същевременно чрез изричното уточнение, че става въпрос за субсидиарно
приложение само на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, т. е. за преквалификация по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
административно нарушение, се съобразява и забраната за влошаване на
положението на жалбоподателя.
В подкрепа на това разбиране е и
последвалата нормативна промяна със Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на
ЗАНН (обн., ДВ, бр. 109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г.). В мотивите на
ЗИДЗАНН (№ 002-01-30/23.07.2020г.) се посочва, че с предложените изменения и
допълнения правомощията на районния съд в административнонаказателното
производство не търпят изменение в сравнение със сега съществуващите по чл. 63,
ал. 1 ЗАНН, но е необходимо да се регламентират детайлно, тъй като досегашната
лаконична уредба създава предпоставки за противоречива съдебна практика. Така в
новата редакция на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 22.12.2020г., в
сила от 23.12.2021г.) изрично се предвижда, че районният съд изменя обжалвания
пред него акт, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. При сравнение на разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН с
разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК
прави впечатление, че с изключение на уточнението „без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението“, което е възприето от съдебната практика по
наказателни дела (Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. по т. дело № 2/2002
г. на ВКС, ОСНК и т. 7 от Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. по т. дело
№ 2/2016 г. на ВКС, ОСНК), новото законодателно разрешение в чл. 63, ал. 7, т.
1 ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) е идентично по
смисъл с разпоредбата на чл. 337, ал. 1,
т. 2 НПК.
По горните съображения при липса на
съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление на
основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК във
връзка с чл. 84 ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо административно нарушение, т. е. районният съд има
правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия
орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното
постановление, като на районния съд бъде признато правомощието да
преквалифицира простъпката като приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо административно нарушение. В случая съставът на Районен съд – Шумен с
обжалваното решение е приел, че при издаване на НП е допуснато съществено
нарушение и го е отменил, а е следвало да го измени, като приложи закон за
еднакво наказуемо с посоченото в диспозитива на НП нарушение, доколкото и двете
предложения на чл. 179, ал. 1, т. 5, а именно предложение 5 и 6, предвиждат
еднакъв размер на административното наказание „глоба“, като не се налага съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. С упражняването на това правомощие
на районния съд не се нарушава правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, което се е защитавало по отношение
на описаните в акта и в наказателното постановление юридически факти.
Това налага постановеният съдебен акт
да бъда отменен изцяло и делото да бъде върнато на друг състав на същия съд за
ново произнасяне при съобразяване с мотивите на тълкувателно решение № 8 от
16.09.2021г. на Върховния административен съд по т. д. № 1/2020г., ОСС, I и II
колегия.
По аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК,
по направените деловодни разноски в настоящото касационно производство следва да
се произнесе съдебният състав на въззивния съд при постановяването на акта си
относно основателността на жалбата против процесното наказателно постановление.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 161/08.04.2022г. на Районен
съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1753/2021г. по описа на съда.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд - Шумен, съобразно дадените указания.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 06.07.2022 г.