№ 172
гр. Шумен, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500152 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №32 от 20.01.2022г. по гр.д.№1739/2021г. по описа на ШРС, изменено в
частта за разноските с Определение №513/02.03.2022г. по с.д., Районен съд - гр.Шумен е
уважил частично предявеният установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК от "ТИ БИ АЙ
БАНК" ЕАД с ЕИК ... срещу Р. СТ. АТ. с ЕГН **********, като е признал за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1870,38 лева – неизплатена главница по Договор за
потребителски кредит №**********/29.11.2018 год. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 21.01.2021 год. до окончателното изплащане на сумата, и е отхвърлил
иска за разликата над 1870,38 лева до пълния предявен размер от 2113,16 лева, като
неоснователен и недоказан. Признал е дължимостта и на сумата от 483,48 лева –
възнаградителна лихва по договора за периода от 05.03.2019 год. до 05.12.2020 год., както и
на сумата от 597,45 лева, представляваща обезщетение за забава плащането на главницата за
периода от 05.03.2019 год. до 07.01.2021 год., като отхвърлил иска за разликата над 597,45
лева до пълния претендиран размер от 598,58 лева, като неоснователен и недоказан. На
ищеца са присъдени 539,91 лева деловодни разноски, а на ответника 111,98 лева.
Недоволен от така постановеното решение останал ответника, който обжалва
решението на районния съд в частта, с която е уважен иска срещу него, като посочва доводи
за неправилност и незаконосъобразност, и моли съда да го отмени и постанови друго, с
1
което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира присъждане на деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в
който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция по чл.422, ал.1 вр. чл.415,
ал.1, т.1 от ГПК от "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД с ЕИК ... срещу Р. СТ. АТ. с ЕГН **********.
Ищецът сочи, по силата на Договор за потребителски паричен кредит с номер
№********** от 29.07.2019 год. “ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД е отпуснало на ответника паричен
заем в размер на 2265.94 лева, която сума следвало да бъде върната на 24 погасителни
месечни вноски, от които 23 равни месечни вноски, всяка в размер на 118.04 лева и една
изравнителна последна месечна вноска на стойност 117.93 лева. Договорът бил отпуснат при
годишен лихвен процент от 22.43%. На ответника била начислена и такса оценка на риска в
размер на 242.78 лева, която сума била разсрочена и се заплащала заедно с погасителните
месечни вноски. На ответника била начислена и застрахователна премия във връзка със
сключена застраховка „Живот“ в размер на 173.16 лева. С част от сумата по отпуснатия
кредит бил рефинансиран друг кредит на ответницата по договор №********** на стойност
237 лева. Твърдят, че ответницата спряла плащанията по кредита, като падежът на договора
е изтекъл на 05.12.2020 год. За горното вземане по реда на чл.417 ГПК кредиторът поискал
издаване на заповед за изпълнение, която била издадена по ч.гр.д.№144/2021г. на ШРС, и
връчена на длъжника, след което последния подал възражение по чл.414 ГПК. В
депозирания отговор на исковата молба, ответника излага доводи за недействителност на
договора за потребителски кредит, поради липса на представена преддоговорна
информация, нарушение на нормата на 10, ал.1 от ЗПК – неспазване на изискуемия шрифт и
размер, непредставяне на общи условия, погасителен план и др..
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
По силата на Договор за потребителски паричен кредит №********** от 29.11.2018 год.
“ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД е отпуснало на ответника паричен заем в размер на 2265.94 лева,
която сума следвало да бъде върната на 24 погасителни месечни вноски, от които 23 равни
месечни вноски, всяка в размер на 118,04 лева и една изравнителна последна месечна
вноска на стойност 117,93 лева. Договорът бил отпуснат при годишен лихвен процент от
22,43%. На ответника била начислена и такса оценка на риска в размер на 242,78 лева,
която сума била разсрочена и се заплащала заедно с погасителните месечни вноски. На
ответника била начислена и застрахователна премия във връзка със сключена застраховка
„Живот“ в размер на 173,16 лева. С част от сумата по отпуснатия кредит бил рефинансиран
2
друг кредит на ответницата по договор №********** на стойност 237 лева. Твърдят, че
ответницата спряла плащанията по кредита, като падежът на договора е изтекъл на
05.12.2020 год.. В изготвената в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице е посочило, че отпуснатата по договора за кредит сума е била
преведена на ответницата на 29.11.2018 год., а тя е заплатила две месечни вноски на обща
стойност 236,84 лева, съответно 118,04 лева на 05.01.2019 год. и 118,80 лева на 14.02.2019
год. На 15.12.2018 год. от страна на ищцовото дружество е била преведена по сметка на
застрахователя средствата за заплащане дължимата застрахователна премия. Дължимата от
страна на ответницата сума към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 21.01.2021 год. била общо в размер на 3194,09 лева, то която 2113,16 лева –
главница; 483,48 лева – договорна лихва за периода от 05.03.2019 год. до 05.12.2020 год. и
597,45 лева – обезщетение за забава за периода от 05.03.2019 год. до 07.01.2021 год.
Във въззивното производство, с оглед въведените твърдения за незаконосъобразност
на атакувания акт, съдът е допуснал съдебно - техническа експертиза за установяване
възражението на ответника за нищожност на договора поради нарушаване на чл.10, ал.1 от
ЗПК, като на оспорващата страна е възложено и заплащането на определеното
възнаграждение на вещото лице от 200 лева. Ответницата е подала възражение, в което е
счела, че тежестта да доказва горното обстоятелство не била нейна, позовавайки се на
чл.146, ал.4 ЗЗП. С определение от 16.06.2022г. по настоящото дело на жалбоподателя е
указано, на основание чл.161 ГПК, че ако не внесе в срок определеното възнаграждение на
вещото лице по допуснатата по делото експертиза, съдът ще приеме за доказано спазването
на чл.10, ал.1 ЗПК. Жалбоподателя не е внесъл определеното възнаграждение на вещото
лице, и предвид доказателствената тежест, която носи за сочения от него изгоден факт,
следва да се приеме, че договорът отговаря на изискването на чл.10, ал.1 ЗПК. Само за
пълнота следва да се отбележи, че позоваването на чл.146, ал.4 ЗЗП е неоснователно,
доколкото с горната разпоредба се предвижда, че когато търговецът или доставчикът твърди,
че определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада
върху него, пред каквато хипотеза не сме изправени в настоящия случай.
С атакуваното решение, съдът е приел че е неравноправна и съответно
недействителна клаузата в чл.7.1 от договора, която предвижда заплащане на такса „оценка
на риска“ от страна на кредитополучателя, доколкото същата се включва в общата сума на
кредита и се заплаща от страна на кредитополучателя едва при отпускане на кредита, а не
предварително, явявайки се такса за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита, а не такса за разглеждане искането за кредит и евентуална оценка на риска, поради
което и горната клауза е приета за противоречаща на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК,
т.е. неравноправна, съответно нищожна.
Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: В мотивите към т.9
от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 год. по т.д. №4/2013 год. на ОСГТК е посочено, че
по общото правило на чл.235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от
значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от
3
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване
на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК. В случая,
кредитора не се позовава на предсрочна изискуемост, доколкото към подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, падежа на всички погасителни
вноски по кредита е бил настъпил.
Заявените от въззиваемата страна възражения за недействителност на процесния
договор са изцяло неоснователни. Не се установяват сочените несъответствия на договора с
разпоредбите на чл.11, ал.1, т.11, т.20 ЗПК, посочени са и общия размер на кредита, общата
стойност на плащанията, годишния процент на разходите, лихвения процент, условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски. В чл.20 и сл. от договора е предвидено и наличието или липсата на право на отказ от
договора, срока в който може да бъде упражнено и другите условия за неговото
упражняване, както и информация за задължението на потребителя да погаси усвоената
главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, и за размера на лихвения процент на ден.
Отразен е общият размер на кредита, лихвеният процент, който е фиксиран, посочен е
годишният процент на разходите, който не надхвърля размера по чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
съдържа се общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на
договора, приложен е и погасителен план /инкорпориран в самия договор - чл.11.2 от
договора/, подписан от двете страни, в който е посочен броя на погасителните вноски,
падежа и размера на всяка една от тях. По отношение възнаградителната лихва по договора
за кредит. В случая, в договора е уговорен годишен лихвен процент на 22,43 %.
Максималният размер на договорната лихва / възнаградителна или за забава/ е ограничен
винаги от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите
нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелствуване на друг и пр.. Въпреки че не е налице действащо нормативно
ограничение при договарянето на размера на възнаградителната лихва, то съгласно
наложилата се съдебна практика /решение № 906/30.12.2004 г. по гр.д.№1106/2003 г., ІІг.о.,
решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д.№315/2005г., ІІ г.о.; решение № 1270/09.01.2009 г. по
гр.д.№5093/2007 г., ІІ г.о., определение № 901/10.07.2015 г. по гр.д.№6295/2014 г., ІV г.о./ се
приема, че ако договорната лихва надвишава трикратно размера на законната лихва, то е
налице неравноправие, тъй като в този случай предвиденият размер на договорната
възнаградителна лихва, съществено превишава нейната обезщетителна функция по повод
предоставеното ползване на заемната сума. Настоящата инстанция споделя тази практика. В
съответствие с препращащата разпоредбата на чл.86, ал.2 от ЗЗД, размерът на законната
лихва е определен с Постановление № 426 на Министерския съвет от 18.12.2014 г. /в сила от
01.01.2015 г./, съгласно което, годишният размер на законната лихва по просрочени парични
задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка, в сила от
1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Лихвеният
4
процент в сила от 1 януари на текущата година е приложим за първото полугодие на
съответната година, а лихвеният процент в сила от 1 юли е приложим за второто полугодие.
Предвид това и доколкото основния лихвен процент на БНБ по време на действие на целия
договор е 0, то годишния размер на законната лихва се явява 10% или трикратния-30%. В
случая отразеният в договора ГЛП - 22,43% не надвишава трикратния размер на законната
лихва за периода на договора.
Предвид изложеното, съдът намира, предявените установителни претенции за
основателни до установеният им размер, поради което и първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в атакуваната част.
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция, на въззиваемата страна следва да се
присъдят деловодни разноски за въззивното производство - юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лева.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №32 от 20.01.2022г. по гр.д.№1739/2021г., изменено в
частта за разноските с Определение №513/02.03.2022г. по с.д., на Районен съд - гр.Шумен,
САМО В ЧАСТТА , с която е признато за установено, че Р. СТ. АТ., с ЕГН**********,
ДЪЛЖИ НА "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, с ЕИК..., сумата от 1870,38 лева – неизплатена
главница по Договор за потребителски кредит №**********/29.11.2018 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда – 21.01.2021 год. до окончателното и изплащане, сумата от
483,48 лева – възнаградителна лихва по договора за периода от 05.03.2019 год. до 05.12.2020
год., както и сумата от 597,45 лева, представляваща обезщетение за забава плащането на
главницата за периода от 05.03.2019 год. до 07.01.2021 год., и са присъдени деловодни
разноски на ищеца.
В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Р. СТ. АТ. с ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД,
с ЕИК..., направените във въззивното производство деловодни разноски в размер на 100
лева.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6