Р Е Ш Е Н И Е
№223
гр. Велико Търново, 2.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ БАНЕВ
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
При секретаря Д.С.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 219/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закон за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Й.-Е.Г. М. *** против Решение № 335/23.6.2020г. постановено по НАХД 409/20г. по описа на Районен съд В. Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ №19-0319-000805 от 7.1.2020г. издадено от Началник Група в РУ П.Тръмбеш, при ОД на МВР В. Търново, с което на касатора за извършено административно нарушение по чл. 78 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 184, ал.1, т. 1 предл. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на тридесет лева.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните норми, което се субсумира под нормата на чл. 348, ал.1,т.1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН. Основните оплаквания на касатора са, че ВТРС не е установил вярната фактическа обстановка като е допуснал в решението си противоречиви изводи: че водачът на МПС не е видял животните на пътя които не са били обозначени по съответния от закона ред, а по- късно, че е видял същите и е намалил скоростта, въпреки това е настъпило ПТП. Съдът се е позовал в решението си на преразкази на свидетели, които не са очевидци на ПТП, напротив смята , че е доказано, че касаторът се е движил пред стадото животни и е ползвал фенер, за да предупреди евентуално насрещно движещ се автомобил. Освен това съдът невярно е приел, че АУАН е подписан без възражения, поради което не е обсъждал направените такива. Не е бил разпитан водачът на друго МПС, което е било на пътя, като е налице и противоположни показания на свидетелите за наличието на мантинели, като съдът не е изискал и разгледал снимките направени от свидетелите, както е поискал в жалбата. От наличието на мантинели е видно, че няма как животните да се движат извън пътното платно и „изненадващо“ да излязат пред автомобила. Неправилно не е санкциониран водачът на другото МПС на основание чл.20, ал.2 от ЗДвП
По тези съображения от съда се иска да отмени обжалваното решение и както се посочи по горе за нарушение на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл. 102 от НПК да се върне за ново разглеждане или да постанови друго по съществото на спора, с което потвърди НП. В съдебно заседание се явява и поддържа така подадената касационна жалба.
Ответник жалба РУ на МВР П. Тръмбеш към ОД на МВР В. Търново не изпраща представител, не заема становище по спора.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на така подадената касационна жалба. По същество в нея се твърди неправилна преценка на доказателствата довела до невярно установена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Счита ,тези оплаквания за несъстоятелни, като намира, че съдът е установил всички факти от значение за правилното решаване на делото. Действително в писмените си обяснения касаторът е посочил, че е сигнализирал стадото с фенер, но в подкрепа на тези твърдения липсват каквито и да било доказателства. Нещо повече, те се опровергават от показанията на разпитаните свидетели и возещите се в пострадалия автомобил. Поради това , същите следва да се ценят като защитна версия. С оглед на изложеното намира, че съдът правилно е потвърдил издаденото НП и предлага да бъде оставено в сила обжалваното решение.
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство, а по същество е неоснователна.
При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН съдът не установи пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Предмет на настоящото производство е Решение № 335/23.6.2020г. постановено по НАХД 409/20г. по описа на Районен съд В. Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ №19-0319-000805 от 7.1.2020г. издадено от Началник Група в РУ П.Тръмбеш, при ОД на МВР В. Търново, с което на касатора за извършено административно нарушение по чл. 78 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 184, ал.1, т. 1 предл. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на тридесет лева.
Въз основа на наличните в делото доказателства, въззивният съд установил следното: На 08.12.2019 г. около 18 часа екип от служители на РУ - П. Тръмбеш, които са актосъставител и свидетел и са разпитани в хода на въззивното производство са били изпратени по сигнал за настъпило ПТП на път ІІІ-504 в района на км. 25. При пристигане на място служителите заварили лек автомобил "Фолксваген Голф" с рег. № ВТ 8801КМ с материални щети по него- счупено предно панорамно стъкло и деформации в предната част на автомобила. На място присъствали водача на автомобила и двама пътници, които са се возили в същия които са заявили пред контролните органи, че при движение на автомобила, на пътното платно срещу тях се е движило стадо животни - биволи, като водачът намалил скоростта. Внезапно едно от животните навлязло в лентата за движение на автомобила, при което последвал удар между него и автомобила. От удара по автомобила са настъпили горепосочените щети, а животните, включително и удареното животно продължили пътя си. Водачът на МПС и двамата пътника твърдели, че животните са се движили самостоятелно без придружител и не са били обозначени по никакъв начин, за да се виждат в тъмната част на денонощието. Поради което водачът не ги е забелязал навреме и в резултат е настъпило ПТП.
Полицейските служители след като установили собственика на животните, го извикали на мястото на ПТП и същият е дал обяснения, че винаги придружавал стадото биволи със собствения си автомобил, като се движел след стадото с включени аварийни светлини, както и че животните били обозначени със светлоотразителни каишки. Заявил, че и сега придружавал животните, но продължил пътя си, тъй като трябвало да прибере стадото. От водача на автомобила, двамата пътника и М. били снети писмени обяснения.
При така установеното мл. автоконтрольор в присъствието на колегата си и на нарушителя, съставил на последния АУАН № 97985 от 08.12.2019 г., затова, че на 08.12.2019 г. около 18: 00 часа на път III - 504 при км. 25-ти извършва следното нарушение: Като водач на стадо животни (биволи) придвижващо се по платното за движение извън населено място през нощта, допуска придвижването без да го обозначи със запален фенер или друг светлинен сигнал от страната на движението. Едно от животните излиза внезапно пред минаващ автомобил "Фолксваген Голф",вследствие на което реализира ПТП с материални щети описани в протокол за ПТП номер 1702864. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 78 от ЗДвП.
АУАН е бил връчен по съответния ред на касатора, като ВТРС е приел неправилно, че е подписан без възражения, след като върху съставената бланка касаторът изрично е посочил, че прави възражения.В законоустановения тридневен срок, пред наказващия орган били депозирани допълнителни писмени възражения от страна на нарушителя. Във връзка с подадените възражения и в изпълнение на задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН АНО назначил допълнителна проверка за разследване на спорните обстоятелства. Същата приключила със писмено становище от мл. Автоконтрольор Пламенов, че действията на контролните органи са законосъобразни и правилно са констатирали описаното в АУАН нарушение по чл. 78 от ЗДвП, поради което предлага възражението да не бъде вземано под внимание и да се издаде наказателно постановление.
Въз основа на описания АУАН, Началник група при РУ - Полски Тръмбеш, е издал атакуваното НП № 19-0319-000805 от 07.01.2020 г., което е било връчено лично на касатора на 24.02.2020 г., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.
При така установените факти, ВТРС е формирал правен извод за законосъобразност на оспорваното НП. Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването и връчването на АУАН, които да го правят негодна основа за издаване на НП, като такива липсват и при издаване на атакуваното НП. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са законосъобразни, съставени в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити - чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Съдът е намерил за неоснователни доводите на касатора, , че атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като наказващия орган не изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН въпреки подаденото срещу АУАН възражение. Както вече бе посочено, от материалите по административно-наказателната преписка е видно, че след депозиране на възражението му, АНО в изпълнение на задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН е извършил разследване на спорните обстоятелства, като е назначил допълнителна проверка на служител от РУ - Полски Тръмбеш. Въз основа на изготвената докладна записка от актосъставителя, снетите писмени обяснения от водача на автомобила, свидетелите и касатора, извършващият проверката е изготвил становище, че при установяване на нарушението и съставяне на АУАН няма допуснати нарушения и фактическата обстановка правилно е възприета от контролните органи, поради което предлага на наказващия орган да се издаде НП за допуснатото нарушение по чл. 78 от ЗДвП. Именно въз основа на това становище наказващия орган е издал процесното НП, като е изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и в случая няма нарушение на процесуалните правила в тази насока.
Неоснователни и недоказани съдът е намерил и другата група възражения, че не е налице административно нарушение, тъй като са животните, движещи се по пътното платно били обозначени със светлоотразителни каишки. Видно от показанията на разпитаните свидетели, както и от писмените обяснения на водача на автомобила и неговите спътници, съдът е приел, че категорично се опровергава това твърдение, както и това, че след стадото е имало автомобил, който да се движи с включени аварийни светлини. Съдът е намерил посочените твърдения на касатора за защитна версия от негова страна.
Съдът е счел, че дори да се приемат за достоверни твърденията на жалбоподателя, то в случая е осъществено от обективна страна нарушението по чл. 78 от ЗДвП, тъй като никой от свидетелите, очевидни на нарушението ,включително и самия касатор не е посочил в дадените обяснения, че е е имало включен фенер. Съгласно горната разпоредба при движение през нощта и при намалена видимост извън населените места водачът на стадо, придвижващо се по платното за движение, трябва да го обозначи откъм страната на движението със запален фенер. След като стадото не е било обозначено със запален фенер от страната на движението, каквото е изискването на закона, то касаторът е извършил посоченото нарушение.
За неоснователни е приел съдът и доводите на касатора, че водачът на пострадалия автомобил е виновен за настъпилото ПТП, като е следвало неговата административно- наказателна отговорност да се ангажира за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
ВТРС е намерил, че правилно е посочена и санкционната норма на чл. 184, ал. 1, т. 1, предл. 6 от ЗДвП и наложеното наказание е в точно определения и предвиден в закона размер, поради което не може да бъде намалено. Така наложеното наказание според ВТРС е съответно на извършеното нарушение и с размер необходим за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 ЗАНН.
Настоящата инстанция намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено при точно прилагане на материалния закон.
При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. ВТРС е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил мотиви по всички наведени от жалбоподателя доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Не се констатират съществени процесуални нарушения в хода на въззивното производство, които сами по себе си да водят до отмяна на обжалваното решение. Неоснователно е твърдението на касатора, че ВТРС е допуснал съществено процесуално нарушение по чл. 84 от ЗАНН във вр. с ч. 102 от НПК. Районният съд, който в това производство разглежда делото като въззивна инстанция, проверява изцяло правилността на постановения от наказващия орган санкционен акт, независимо от основанията, посочени от страните. Напълно възможно е съдът да отмени или измени атакуваното наказателно постановление на основания, непосочени от страните, дори когато по делото не се спори досежно авторството и виновността на наказаното лице, например ако констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или неправилно приложение на материалния закон, което не може сам да отстрани.Освен това районният съд, упражнявайки правомощията си по чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 316 от НПК, може да установява нови фактически положения в сравнение с възприетите от наказващия орган и дори с тези, твърдени от страните. Предвид това, че се явява последна инстанция по фактите, районният съд всякога е длъжен да положи всички необходими и възможни процесуални усилия да попълни преписката с доказателствения материал, който да му позволи да установи по несъмнен и категоричен начин всички факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по смисъла на чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 102 от НПК. Настоящата инстанция намира, че ВТРС е изпълнил така вмененото му от закона задължение като е разпитал всички свидетели, поради което е формирал извод, че твърдението на касатора, че животните са били със светлоотразителни ленти е негова защитна теза и липсват каквито и да било доказателства за това. Съдът правилно е приел, че не са налице противоречия в показанията на свидетелите- актосъставител и очевидци на нарушението, в какъвто смисъл са оплакванията на касатора. Това, че съдът е посочил неправилно ,че актът е подписан без възражения по никакъв начин не се е отразил на правилността на неговото решение, тъй като след това са постъпили от касатора писмени възражения, които същият подробно е обсъдил. Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на ВТРС, че никой от свидетелите, нито самият касатор е твърдял, че е обозначил с включен фенер по посока на движението преминаващото стадо, като такова твърдение се навежда едва с въззивната жалба. Не могат да бъдат споделени и доводите му , че всички разпитани свидетели са били заинтересовани,доколкото доказателства в тази насока липсват. Правилно съдът не е ценил поведението на водача на МПС, тъй като то е ирелевантно за настоящото производство, и има значение единствено в обезщетително такова за преценка дали има наличие на съпричиняване. От факта дали има мантинела или не се променя обстоятелството, че ПТП е настъпи платно в тъмната част на денонощието. Освен това касаторът не може да се позовава на своето виновно поведение, доколкото не е останал на мястото на ПТП след неговото настъпване.
По приложението на материалния закон съдът намира следното: Съгласно чл. 184 ал.1, т.1 от ЗДвП(Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) се наказва с глоба 30 лв.:водач на пътно превозно средство, което не е моторно, както и водач на организирана група пешеходци, на впрегатни, товарни или ездитни животни или на стада, който наруши правилата за движението по пътищата. По делото няма спор, че касаторът има качеството на водач на стадо животни ,по смисъла на легалното определение по § 6, т. 25 от ДР от ЗДП. Освен , че правилно е посочена съответната санкционна норма, така и нарушената материално- правна такава, а именно: чл. 78 от ЗДвП. Същата гласи : При движение през нощта и при намалена видимост извън населените места водачът на стадо, придвижващо се по платното за движение, трябва да го обозначи откъм страната на движението със запален фенер. След като от доказателствата по делото съдът е установил по несъмнен начин че нарушението е извършено, то същият не е допуснал твърдяното нарушение на материалния закон. ,
Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на ВТРС, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях. Ето защо, фактическите констатации и правните изводи на районния съд, се споделят и от настоящата съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне. Наведените в касационната жалба оплаквания, се явяват неоснователни. Във връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че същите са несъответни на събраните доказателства в хода на въззивното производство, по които решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение.
Или в обобщение с оглед изложените съображения, съдът намира, че не са
налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като
валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на
закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено
в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение 2-ро от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 335/23.6.2020г. постановено по НАХД 409/20г. по описа на Районен съд В. Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ №19-0319-000805 от 7.1.2020г. издадено от Началник Група в РУ П.Тръмбеш, при ОД на МВР В. Търново, с което на Й.-Е.Г. М. *** за извършено административно нарушение по чл. 78 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 184, ал.1, т. 1 предл. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на тридесет лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.