№ 233
гр. Перник, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720102950 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. В. В., с ЕГН: ********** и С. В. В.,
с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния им представител адв. А.А.,
срещу „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, с която се иска да
бъде признато за установено, че ищците в качеството си на наследници на
В.Н.В., с ЕГН: ********** НЕ ДЪЛЖАТ на ответника – всяка по 1/2 част
съобразно участието си в наследството, от следните суми: 1230.11 лева –
главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.1999 г. до
30.04.2001 г. за имот – апартамент 146, находящ се в ***** и 155 лева –
обезщетение за забава за периода от 30.08.1999 г. до 03.07.2001 г., както и
30.70 лева – разноски /или общо 1415.81 лева/, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 407/2003 г. на Пернишкия РС и които суми са
предмет на изп.д. № 4342/2004 г. по описа на ДСИ към съдебно
изпълнителната служба на Пернишкия РС, поради погасяване на сумите по
давност. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че срещу наследодателя на ищците поради
незаплатени от В.Н.В. суми от страна на ответното дружество било
образувано ч.гр.д. № 407/2003 г. по описа на Пернишкия РС. Твърди се, че в
тази връзка бил издаден изпълнителен лист за процесните суми.
На следващо място се твърди, че по молба от дружеството като
взискател и въз основа на посочения изпълнителен лист било образувано
1
изп.д. № 4342/2004 г. по описа на ДСИ към Пернишкия РС. По последното
обаче не били извършвани регулярно изпълнителни действия. В тази връзка
се навеждат подробни доводи, че това изпълнително дело било прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК като не се твърди да са събрани суми.
На следващо място се излагат подробни доводи, че процесните суми са
погасени по давност, доколкото между датата на последното действие по
изп.д. № 4342/2004 г. евентуално между датата на перемиране на същото и
подаване на исковата молба е изминал период от повече от 3 години, каквато
била приложимата в случая давност, предвид характера на вземанията като
периодични плащания – по арг. от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Излагат се доводи и
с оглед приложението на ППВС № 3/1980 г. на ВС и на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС в настоящия случай. В тази връзка се иска предявеният иск да бъде
уважен.
С исковата молба е представено: удостоверение за наследници на
В.Н.В.. В хода на производството по делото е представен изпълнителен лист
от 14.03.2003 г. по гр.д. № 407/2003 г. по описа на Пернишкия РС.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото не е постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание, проведено на 20.09.2021 г., процесуалният
представител на ищците изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за
отхвърляне на исковете. Поддържа, че процесните вземания продължават да
се претендират от наследниците на починалия В.Н.В., доколкото последният
е имал качеството потребител на топлинна енергия.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от изпълнителен лист от 14.03.2003 г. по гр.д. № 407/2003 г. по
описа на Пернишкия РС срещу В.Н.В. от ответното дружество е било
образувано производство пред съда въз основа на несъдебно изпълнително
основание. В тази връзка и съгласно изпълнителния лист В.Н.В. е осъден да
заплати на ответника следните суми: 1230.11 лева – главница за незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.07.1999 г. до 30.04.2001 г. за имот –
апартамент 146, находящ се в ***** и 155 лева – обезщетение за забава за
периода от 30.08.1999 г. до 03.07.2001 г., както и 30.70 лева – разноски.
Между страните не се спори, че въз основа на посочения изпълнителен
лист по молба на ответното дружество е образувано изпълнително дело №
4342/2004 г. по описа на СИС към Пернишкия РС срещу В.Н.В.. Липсват
данни, и твърдения по посоченото изпълнително дело да са събрани каквито и
да било суми. Налице са данни, че посоченото изпълнително дело е
2
унищожено, поради което и не може да бъде представено пред съда. Налице
са обаче отбелязвания на гърба на изпълнителния лист, съгласно които
поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/ е връчена на 04.08.2005 г., а
последното изпълнително действие е от 19.08.2005 г.
На последно място от представеното по делото удостоверение за
наследници на В.Н.В. се установява, че същият е починал на 14.12.2003 г. /т.е.
още преди образуване на изпълнителното дело/ като е оставил за свои
наследници ищците по настоящото дело Д. В. В. /дъщеря/ и С. В. В. /дъщеря/.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявеният иск е отрицателен установителен иск и е с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
вземанията по изпълнителен лист от 14.03.2003 г., издаден по ч.гр.д. №
407/2003 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна
квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от
представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело
относно процесните вземания.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими.
Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на
ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен
иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително
основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното
производство, образувано въз основа на издадения на това основание
изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим
независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително
производство към момента на предявяването му. Това разрешение е
възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз
основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател)
изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз
основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е
издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи.
Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за
иницииране на ново изпълнително производство. Без правно значение за
интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го
като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може
да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане (доброволно
плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността, както
и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на
вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила
на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност).
Даже да не ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по
3
иска винаги е налице възможност за ново изпълнително дело, докато
изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се установи по исков ред
недължимост на сумите по него, което от своя страна обуславя и интереса от
отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална
или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение №
549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
По основателността:
По иска предмет на настоящото производство е налице противоречива
съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали
същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или
петгодишен предвид основанието за издаване на изпълнителния лист. Налице
е и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК /чл.
330, ал. 1, б. „д” от ГПК отм./ – дали от последното изпълнително действие
или от последното поискано от взискателя действие. Предвид възприетата по
настоящото дело фактическа обстановка обаче съдът не намира за нужно да
обсъжда в детайли посочените противоречия.
На следващо място съдът отбелязва, че в настоящия случай ищците
навеждат единствено доводи за изтекла погасителна давност след образуване
на изпълнителното дело, поради което и като предмет на делото не са
въведени твърдения за изтекла давност преди издаване на изпълнителния
лист, нито преди образуване на изпълнителното производство.
В конкретния случай, считано от 13.03.2003 г. /денят, предхождащ
издаване на изпълнителния лист по ч.гр.д. № 407/2003 г. по описа на РС
Перник/, за процесните вземания е започнала да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че въз основа на издадения
изпълнителен лист от 14.03.2003 г. по молба на ответното дружество е
образувано изп.д. № 4342/2004 г. по описа на СИС към Пернишкия РС срещу
наследодателя на ищците В.Н.В. като длъжник /който към този момент вече е
починал съгласно данните от удостоверението за наследници/. В тази насока
следва да се отбележи, че между датата на изпълнителния лист 14.03.2003 г. и
датата на образуване на изп.д. № 4342/2004 г. е изминал период от по-малко
4
от една година. Предвид данните по делото обаче изп.д. № 4342/2004 г. е
прекратено, архивирано и впоследствие унищожено, поради което е налице
обективна невъзможност за приобщаването му като доказателство в
настоящото производство. Не може да се установи и дали наследниците са
конституирани по делото. В тази връзка и съдът не може да изложи доводи
относно периода на висящност на изп.д. № 4342/2004 г., извършените по него
изпълнителни действия, евентуално събрани суми, нито датата на
прекратяването му. По тези съображения и единствената дата, която
обективно може да бъде съобразена от състава е датата 19.08.2005 г. –
отразена на гърба на изпълнителния лист като дата на последното
изпълнително действие. В тази връзка и съгласно чл. 330, ал. 1, б. „д” от ГПК
отм. две години след тази дата или на 19.08.2007 г. е настъпило прекратяване
по право или т.нар. перемция на изпълнителното дело. В тази връзка и най-
късно от 20.08.2007 г. за процесните вземания е започнала да тече нова
давност. Междувременно до 19.08.2007 г. давността относно процесните
вземания е била спряна, поради висящност на изпълнителното дело – по арг.
от приложимото тогава ППВС № 3/1980 г. на ВС.
От 20.08.2007 г., когато за процесните вземания е започнала да тече
нова давност, до настоящия момент не се твърди да са предприемани никакви
действия по принудително удовлетворяване на същите. По тези съображения,
доколкото от 20.08.2007 г. от настоящия момент са изтекли повече от пет
години, то исковете следва да се приемат за основателни. Предвид правилата
на чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството, съгласно които децата на починалия
наследяват по равни части, доколкото В.Н.В. е оставил за наследници две
дъщери, то претенциите са основателни и в предявените квоти от по 1/2 за
всеки ищец.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни. С
оглед изхода на същото основателна е само претенцията на ищците.
Ищците претендират разноски за държавна такса 56.63 лева, за съдебно
удостоверение – 5 лева и за адвокатско възнаграждение 330 лева. Посочените
разноски, видно от представени по делото платежни документи и договор за
правна защита и съдействие са действително заплатени, поради което и
сумата от общо 391.63 лева следва да бъде присъдена изцяло.
С оглед изхода на делото претенцията за разноски на ответника е
неоснователна.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. В. В., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. Перник, **** и С. В. В., с ЕГН: ********** и адрес: *****, ет. 5, ап.
5
146, в качеството си на наследници на В.Н.В., с ЕГН: ********** НЕ
ДЪЛЖАТ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* и със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, всяка по ½
част съобразно участието си в наследството от следните суми: 1230.11 лева –
главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.1999 г. до
30.04.2001 г. за имот – апартамент 146, находящ се в ***** и 155 лева –
обезщетение за забава за периода от 30.08.1999 г. до 03.07.2001 г., както и
30.70 лева – разноски /или общо 1415.81 лева/, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 407/2003 г. на Пернишкия РС и които суми са
предмет на изп.д. № 4342/2004 г. по описа на ДСИ към съдебно
изпълнителната служба /СИС/ на Пернишкия РС, поради погасяване на
сумите по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Д. В. В., с ЕГН: ********** и
С. В. В., с ЕГН: ********** сумата от общо 391.63 лева, представляваща
разноски за държавна такса, адвокатски хонорар и съдебно удостоверение в
настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6