№ 1778
гр. Варна, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20213100501864 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е образувано
по въззивна жалба, подадена от Г. В. Г. срещу решение №260022/24.02.2021г по
гр.д.295/20 по описа на РС- Девня, с което е бил уважен предявения от НАП иск за
обявяване на относителната недействителност на сделка с недвижим имот на осн. чл. 216
ал.1 т. 2 и 4 вр. чл. 135 ал.1 ЗЗД и са определени разноски.
Обжалващият приобретател на имота на длъжника - въззвиникът Г. В. Г. , чрез адв.
М., излага оплаквания за допуснати от първа инстанция нарушения при разпределяне на
доказателствена тежест между страните по отношение на значимите на спора факти по
увреждащо действие на длъжник и субективното му отношение към възмездното
разпореждане, като счита че изводите са нелогични и необосновани, а доказателствата са
коментирани превратно, формално и без цялостен анализ. Сочи, че в доклада си съдът не е
указал, че смята за ненуждаещо се от доказване знанието на договарящото се с длъжника
лице, а напротив, указал е на ищеца че следва да доказва този факт и въпреки това е основал
акта си на липсата на оборване от страна на ответника на презумирани факти. Отделно се
излагат оплаквания по претенцията, основана на нееквивалентност на разпореждането,
която е разгледана от съда без да се изследва относимия факт на пазарна цена на имота към
момента на сделката, а не данъчната му оценка в предходен момент, като не са били
отчетени нито обектите, формиращи данъчна оценка и промяната й, нито допълнително
поемане от страна на купувача на вноски по ипотечен кредит, обезпечен със закупения
имот. Въззивникът намира за неправилно и игнорирането на възражението му срещу
легитимацията на ищеца с нестабилен акт за публично вземане. Евентуално съединената
претенция, основана на договаряне с намерение за увреждане на взискателя, въззивникът
намира за недоказана, като счита че няма никакви доказателства сключената сделка четири
месеца след връчване на заповед за ревизия с купувач с инвестиционно намерение да е била
предназначена да увреждане на кредитор, който търси неплатени задължения от предходни
1
периоди и е бездействал до изтичане на давностен срок.
В допълнително становище по същество, въззивникът сочи, че ищецът е предприел
недопустимо предявяване на нов иск в настоящата инстанция, евентуално оспорва новите
твърдения за намерението на длъжника за увреди кредитора си, като счита че не са били
събрани и доказателства за факти, които са установявани от съда в тежест на ответниците
без да е била указана надлежно тежест за това. По същество доводите за неправилното
решаване на спора по неоснователна претенция на публичния взискател се поддържат в
писмена бланкетна пледоария.
Въззиваемата страна НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ като
специализиран държавен орган за установяване, обезпечаване и събиране на публични
вземания (чл. 2 ЗНАП), действащ чрез публичен изпълнител Г., оспорва жалбата с доводи за
правилно установени факти по легитимация на публичния взискател и фактическите
хипотези на увреждане от нееквивалентна размяна при съпоставка на цена и данъчна
оценка, близкото родство на съдружниците в дружеството и купувача и намеренията на
длъжника да възпрепятства публичния взискател при събиране на дълга. Позовава се на
въведено още в първа инстанция допълнително основание за обявяване на относителната
недействителност на сделката, сключена между свързани лица и моли за потвърждаване на
постановения акт след разглеждане на всяка от евентуално поддържаните хипотези.
По същество представителят пледира за възприемане на изводите на съда по
събраните в цялост доказателства както за родството между физическите лица, така и за
поведението на дружеството длъжник, индикиращо намерението му да пренебрегне
изпълнението на публичните си задължения в ущърб на държавата.
Необжалвалият решението задължително необходим другар „РУДИ-90“ЕООД не е
изразил становището по си спора като длъжник - прехвърлител по оспорената сделка.
Страните претендират насрещно за определяне на разноски.
По предварителните въпроси и допустимостта на производството, въззивният съд
се е произнесъл с определение № 2843/11.8.2021г., в което е констатирал процесуални
нарушения по сезиране на съда, налагащи отстраняване на противоречията в посочените от
ищците основания и формулирано искане за защита, както и пропуснато от първата
инстанция произнасяне по искане за изменение на иска с допълване на евентуално
основание на същата претенция. С определение № 3633/13.10.2021г., след изправянето на
нередовностите с молба входящ № 16727/23.08.2021 и становището на ответник с вх.№
19917/06.10.2021г въззивният съд е приел да разглежда допустимата жалба по съдебен акт,
постановен по редовна искова молба.
Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително. Сезиран е надлежно родово компетентен съд. Произнасянето, изявено в
диспозитива на решението обаче не съответства на предявената претенция.
Като зачита обратното действие на изпълнението по чл. 129 ал. 5 ГПК, единствено
възможната квалификация на предявеният първоначално и изменен с допълване на
основание към същото искане е като специален конститутивен иск за обявяване на
недействителност на увреждаща публичен взискател сделка на длъжника, който е основан на
три различни фактически хипотези, които са уредени в закона като взаимно изключващи се
основания за относителна недействителност. Трите основания са разграничени и заявени
евентуално, като ищецът е потвърдил, че претендира за възникнало в негова полза
потестативно право поради нееквивалентна възмездна размяна на оценими престации(което
изисква установяване и доказване на обективно отклонение на договорена цена с пазарната
стойност на конкретното имущество, с което длъжника се е разпоредил), евентуално поради
извършено договаряне на други конкретни условия между свързани лица, до резултат който
обективно уврежда кредитора(което изисква установяване на връзка между физическите
2
лица, формирали и изразили воля за договаряне и ефекта на сделката спрямо възможностите
за удовлетворяване на кредитора), евентуално поради субективното отношение на
праводателя да увреди своя кредитор, като договори възмездното прехвърляне с трето
лице(което изисква доказване на намерението на продавача и целта му да затрудни или
осуети принудителното изпълнение на дълга). И трите хипотези съответстват на отделни
основания по чл. 216 ал.1 т.2, т. 6 и т.4 ДОПК и са уредени като особени потестативни
права на кредитори с публични вземания в допълнение към общата възможност на защита
на всеки кредитор, гарантирана с чл. 135 ЗЗД(така изрично чл. 216 ал. 3 ДОПК). Съответно
всяка от предявените в евентуалност конститутивни претенции е различна от която и да е от
хипотезите на Павлов иск.
В изпълнение на задължението си за следи служебно за допустимост на обжалвания
акт, въззивният съд констатира, че съдът в първата инстанция не разгледал нито едно от
основанията, посочени от ищеца, а се е насочил погрешно към изследване на обстоятелства,
предвидени в чл. 135 ЗЗД. Като факти са установени само стабилният акт за установяване на
публичното вземане в ревизионен акт (като преюдициялна легитимация на ищеца),
констатираните затруднения по принудителното му събиране (като обективно увреждащ
кредитора резултат)и договарянето между управител на задълженото ЮЛ и въззивника –
приобретател( като презумпционна предпоставка на общото им знание за увреждащ
характер на сделката). Тези факти са били и обявени като подлежащи на доказване в
доклада по делото, но липсва каквото и да е правно квалифициране на предявеното право в
трите му евентуални правопораждащи хипотези. Съответно и в акта си по същество
първоинстанционния съд е изложил правни изводи за установена хипотеза по чл. 135 ал. 1
ЗЗД поради доказано увреждане с възмездна сделка, сключена между роднини, чието общо
знание за увреждащи последици за кредитора се презумира. Явно е, че съдът не е разгледал
нито един от предявените специални искове, а неправилно е приел, че е сезиран с типичен
Павлов иск, какъвто ищецът не е предявявал.
В заключение въззивната инстанция намира че с обжалвания акт
първоинстанционният съд се е произнесъл по иск, с който не е сезиран в отклонение от
принципа на чл. 6 ал. 2 ГПК. Предприетите от настоящия съд процесуални действия не
могат да заместят липсващото произнасяне по неразгледаните претенции без да се изготви
нов надлежен доклад на различните факти, относими във всяка от евентуално предявените
хипотези по чл. 216 ал.1 т.2, т. 6 и т.4 ДОПК. Допуснатото нарушение не може да бъде
отстранено в настоящата инстанция доколкото би накърнило правото на защита по новите
факти, изискващи ново пълно съдебно дирене. Постановеният акт следва да се обезсили и
производството да се върне за произнасяне по предявения от ищеца иск след корекция на
устния доклад, включително и с добавеното по реда на чл. 214 ал.1 ГПК евентуално
основание, което не затруднява принципно защита на ответниците, тъй като се основава на
твърдения за родствена връзка, каквато не може да не е била известна на участниците в
договарянето физически лица.
Съответно на задължителна практика, посочена в ПП 1-85 неизгубила значение в
тази част, предявените искове подлежат на разглеждане от друг състав.
Разноски за настоящото производство не следва да се определят, доколкото с акта не
се приключва произнасяне по същество( чл. 81 ГПК) и следва да се посочат отново за
съобразяване според крайния резултат при решаването на спора от първата инстанция( по
арг. сходни с тези изложени в т. 4 на ТР6/2012г на ОСГКТ на ВКС) .
По изложените съображения и на основание чл.269 ГПК въззивният съд
РЕШИ:
3
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение №260022/24.02.2021г по гр.д.295/20 по описа на РС-
Девня, с което е бил уважен иск за обявяване на относителната недействителност на сделка с
недвижим имот на осн. чл. 135 ал.1 ЗЗД и са определени разноски, ведно с акцесорни
произнасяния по разноски, на осн. чл. 270 ал. 3 изр. последно ГПК и ВРЪЩА делото на
първоинстанционен съд за произнасяне от друг състав по предявени от НАП евентуално
съединени искове за обявяване на относителна недействителност по отношение на
държавата, на сключена сделка, договорена след връчването на заповедта за възлагане на
ревизия приключила с установени публични задължения, основани на твърдения за
възмездно даване на права, значително надхвърлящи по стойност получената насрещна
престация ( чл. 216 ал.1 т. 2 ДОПК), евентуално на договаряне във вреда на публичните
взискатели със свързано с длъжника лице( чл. 216 ал.1 т. 6 ДОПК), евентуално на сделка,
извършена от длъжника с намерение да се увреди публичния взискател (чл. 216 ал.1 т. 4
ДОПК).
Разноските за тази инстанция подлежат на определяне при произнасянето по
същество на спора.
Решението не подлежи на касационно обжалване по арг. от чл. 280 ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4