М О
Т И В
И към Н О Х Д N
856/14г..
Производството е по реда на чл.370 и
следващите от НПК.
Срещу
подсъдимия Ю.З.С. е повдигнато обвинение
по чл.216 ал.1 от НК, затова,че на 04.11.2013г. в гр.Казанлък в условията на
продължавано престъпление е унищожил противозаконно чужди движими вещи на обща стойност 1120 лв. собственост на ‘Баргейм’- АД с МОЛ М.Г. М.
В
съдебното заседание след приключване на съдебното следствие представителя на
РП-Казанлък поддържа обвинението и пледира подс.да бъде признат за виновен като
наказанието му се определи при превес на отегчаващите вината обстоятелства.
Преди
започване на съдебното заседание пострадалите от ‘Баргейм’ АД
гр.София предявиха граждански иск в
размер от 1399,99лв. срещу подс.С. за причинените им имуществени вреди.
С
определение съдът прие за съвместно разглеждане предявения граждански иск и
конституира пострадалия в качеството му на граждански ищец в процеса.
В
съдебното заседание подс. Ю.З.С. се признава за виновен и признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за
тези факти.
След
приключване на съдебното следствие защитника на подс. С. назначен на основание
чл.94 ал.1 т.9 от НПК пледира съдът
да не признава предявения граждански иск
в размера в който е предявен.
Съдът
като взе предвид фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и доказателствата събрани на досъдебното производство по реда на НПК и
направеното от подсъдимия самопризнание
приема за установено следното ;
На
04.11.2013г. подс.С. вечерта отишъл в казино ‘Палмс’ в гр.Казанлък
стопанисвано от ‘Баргейм’ АД с МОЛ М. М.
във видимо нетрезво състояние.
Поискал
да му бъде сервиран алкохол но му било отказано.
Тогава
подс. с ръка ударил един тъч скрийн 19 и
го счупил.След това отишъл до монитор с тъч скрийн ’Elo Touch 19’ и също го ударил с ръка и го счупил.
За
извършеното от подс. били сигнализирани органите на МВР.
От
експертното заключение на съдебно-оценъчната оценъчната експертиза се
установява,че общата стойност на унищожените вещи е за сумата от 1120 лв. – 320
лв. на тъч скрийн 19 и 800 лв. на монитор с тъч скрийн ‘Elo Touch 19’.
Така
изложените обстоятелства се подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства – показанията
на св. М. М.,С. И.,Д. М., Р. Й. и З. А. както и от експертното заключение на
съдебно-оценъчната експертиза, които подкрепят
изцяло самопризнанията на подс.С..
Имайки
предвид установената по безспорен начин фактическа обстановка описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт съдът намира,че подс. Ю.З.С. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.216 ал.1 вр. чл.26
ал.1 от НК.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ ;
Чрез
нанасяне на отделни удари със ръка върху всеки един от двата тъч скрийн /физическо въздействие/ е
настъпило тяхното унищожение като по този начин тези вещи са станали негодни по
своето предназначение / наложило се да ги заменят видно от приложената фактура
л.14 от ДП/.
Деянията
извършени от подс.С. са осъществени в условията на продължавана престъпна
дейност по смисъла на чл.26 ал.1 от НК.Продължаваното престъпление е осъществено с две отделни деяния всяко едно от
които осъществява състава на чл.216 ал.1 от НК, извършени са през
непродължителен период и при една и съща обстановка – казино ‘Палмс’ в гр.Казанлък
при което последващото деяние се явява продължение на предшестващото
От
установената фактическа обстановка и от обективираните действия на подс. следва
извода,че към момента на деянието е действувал умишлено.
Подс.
е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си предвиждал е настъпването
на обществено-опасните последици от него-искал е тяхното настъпване и се е
стремил към тях.
Касае
е се за форма на вина-пряк умисъл.
В
този смисъл е и практиката на ВКС- Р-813-73-1,Р-389-80-1
и др..
Имайки
предвид изложените дотук мотиви и на основание цитирания законов текст съдът намира,че
подс. Ю.З.С. следва да бъде признат за виновен и наказан.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид обществената
опасност на деянието и личната опасност на подсъдимия оцени отегчаващите и
смекчаващите отговорноста обстоятелства съгласно изискванията на закона.
Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът приема-извършено е престъпление от
вида-престъпления против собственоста-унищожаване често срешано престъпление в
нашето общество и лошите му характеристични данни.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът приема- чистото му съдебно минало /
реабилитиран/, направените самопризнания и критичното му отношение към извършеното.
Следователно
наказанието му следва да се определи при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и със
оглед постигане целите на чл.36 от НК- една година и шест месеца лишаване от
свобода.
На
основание разпоредбата на чл.373 ал.2 вр. чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК
съдът няма алтернатива и намалява така определеното наказание с една трета на
една година лишаване от свобода.
За
поправянето и преди всичко за превъзпитанието на подс.С. съдът счита,че същото
не следва да се изтърпява ефективно а на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде
отложено за срок от три години и шест месеца.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК И РАЗНОСКИТЕ ;
С
деянието извършено от подс.С. което представлява престъпление на пострадалите
от ‘Баргейм’ – АД гр. София
са причинени имуществени вреди.
На
основание чл.45 и следващите от ЗЗД подс. С. дължи обезщетение което по размера
следва да се определи от съда.
При
определяне размера на обезщетението съдът взе предвид следните обстоятелства;
1.Начина
по който са причинени вредите – чрез престъпление по чл.216 ал.1 вр. чл.26 ал.1
от НК.
2.Формата
на вина- пряк умисъл.
3.Размера
на причинените вреди 1120 лв. експертно заключение на съдебно-оценъчната
експертиза.
Следователно
при анализа на тези обстоятелства съдът счита,че размера на обезщетението
следва да се определи в размер от 1120 лв. предвид експертното заключение на
съдебно-оценъчната експертиза.В тази му част иска е основателен и доказан и
следва да се уважи а във останалата част
до 1399,99 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
На
основание чл.86 ал.2 вр. чл.84 ал.3 от ЗЗД подс.С. дължи и законната лихва
счита от датата на непозволеното увреждане 04.11.2013г. до окончателното
изплащане на главницата.
Подс.
Ю.С. дължими и държавна такса в размер от 50
лв. върху уважената част от гражданския иск – чл.2 от Тарифата за държавни
такси които се събират от съдилищата по ГПК.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК, подс. Ю.С. следва да заплати и направените по делото
разноски в размер от 30лв.-възнаграждение за експерта.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ;