РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2266/11.11.2019г.
гр. Пловдив, 11 ноември 2019 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на десети
октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на прокурора М. П., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2441
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.195б ЗВ и чл.166 ДОПК.
Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Шести
септември“ №250, представлявано от управителя С.Л.Н.против акт за установяване
на публично държавно вземане (АУПДВ) № 84 от 01.07.2019 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район” (БДИБР), с който е установено публично държавно вземане по издаденото в
полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД разрешително № 301588 от
09.10.2006 г. за водовземане от подземни води за
периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. в размер на 19842,50
лева и лихва за забава в размер на 5570,50 лева.
Според дружеството жалбоподател оспореният акт е издаден
в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което счита същия за
незаконосъобразен и неправилен. Иска се отмяна, алтернативно АИПДВ да бъде
частично променен. Твърди се, че в мотивната и диспозитивната част на АУПДВ е налице разминаване на
времевия обхват на задълженията, както и че в АУПДВ не е посочено в правните
основания за издаването му на разглежданите периоди, което е от съществено
значение за прилагането на подзаконовия нормативен акт. В тази насока е
изложено, че в акта изобщо не е цитирана Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект,
приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65
от 8.08.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. и доп., бр. 97 от 13.11.2001 г.,
в сила от 13.11.2001 г., бр. 11 от 10.02.2004 г., в сила от 10.02.2004 г.,
отм., бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г. Според жалбоподателя,
административният орган не е определил правилно дължимостта
на паричното задължение, тъй като в издадения разрешителен документ ползваните
водни количества са определени като 1-ва категория по Тарифата за таксите за
правото на водоползване и/или разрешено ползване на
воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., обн.,
ДВ, бр. 65 от 8.08.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. и доп., бр. 97 от
13.11.2001 г., в сила от 13.11.2001 г., бр. 11 от 10.02.2004 г., в сила от
10.02.2004 г., отм., бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г. Направено е
възражение относно изчисления размер на лихвите по всяка главница за посочените
в акта периоди. Отделно от това сочи, че дружеството е заплатило изцяло
дължимите такси за водоползване за 2011г. и 2012г.,
както и частично за 2013г. Прави се възражение и за правното основание на което
е издаден акта.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, юриск. П., оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли. Подробни
съображения са изложени в представени по делото писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава становище
за неоснователност на жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес, непосредствен адресат на оспорения акт, с който се засягат
неблагоприятно негови права и законни интереси. По делото няма данни на коя
дата е връчен оспореният акт на жалбоподателя, но на лист 14 по делото е
приложено писмо изх. № ПО-02-369(2) от
05.07.2019г., с което на жалбоподателя е изпратен екземпляр от процесния АУПДВ, а жалбата до съда е подадена чрез органа
18.07.2019г., поради което следва да се приеме, че е в преклузивния срок по
чл.149, ал.1 АПК. Ето защо жалбата е допустима, но разгледана по същество е
неоснователна поради следните съображения:
Между страните по делото няма спор, че с разрешително
№ 301588 от 09.10.2006 г. на директора на БДИБР (лист 15-18) на „Водоснабдяване
и канализация" ЕООД – Пловдив е предоставено правото на водовземане с цел питейно-битови нужди от подземен воден
обект – Неогески- Кватернерен
водоносен хоризонт, намиращ се в с.Царацово, община Марица, област Пловдив,
чрез четири броя тръбен кладенец: ТК1, ТК2, ТК3 и ТК4, с разрешено годишно
водно количество до 283 820 куб.м, със срок на действие на разрешителното
– 09.10.2006 г. – 09.10.2031 г.
За използваните годишни водни количества по издаденото
разрешително № 301588 от 09.10.2006 г. са подадени справки, съответно
декларации по чл.194б ЗВ от управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД
гр.Пловдив, както следва: на 30.01.2015 г. за иззетото през 2014 г. количество
вода (лист 55 и сл.); на 29.01.2016 г. за иззетото през 2015 г. количество вода
(лист 61 и сл.); на 25.01.2017 г. за иззетото през 2016 г. количество вода
(лист 73 и сл.); на 30.01.2018 г. за иззетото през 2017 г. количество вода от(лист
84 и сл.). Като в приложени таблици са описани разрешителните, водоизточниците
и съответно иззетото количество вода. По делото е приложено писмо с което се
коригират данните относно подадената вода за 2017г. (лист 95 и сл.), но в
таблицата не фигурира процесния подземен воден обект
в с.Царацово.
След извършена проверка по документи на място в БДИБР
за изчисляване на дължимите такси по разрешително № 301588 от 09.10.2006г. е
констатирано, че за периода 01.01.2011 г. –
31.12.2016 г. дружеството „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Пловдив е
представило в БДИБР справки и декларации по чл.194б ЗВ за добитите количества
подземна вода, както следва: за 2011 г. – 237 900 куб. м и дължима годишна
такса за този период в размер на 4 758,00лева; за 2012 г. – 251 402 куб.м
и дължима годишна такса в размер на 5 028,04 лева; за 2013 г. – 288 868
куб.м и дължима годишна такса в размер на 5 777,36 лева; за 2014 г. – 262
502 куб.м и дължима годишна такса в размер на 5 250,04 лева; за 2015 г. –
235 803 куб.м и дължима годишна такса в размер на 4 716,06 лева; за 2016
г. – 244 339 куб.м и дължима годишна такса в размер на 4 996,78 лева.
Резултатите от проверката са обективирани в
констативен протокол № ПВ3-136 от 16.08.2017 г. (лист 99-101). Отразено е, че дължимата
такса за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. е
изчислена съгласно чл.10, ал.2 от Тарифата за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване (обн.,
ДВ. бр.50 от 01.07.2011 г., изм. ДВ. бр.3 от 10.01.2012 г., в сила от 01.01.2012 г.), като единичният размер на таксата водовземане от подземни води за питейно-битово водоснабдяване
е 0,02 лева. Изчислена е общо дължима сума за такса по разрешителното за водовземане на подземни води в размер на 30 416,28
лева, която не е платена по сметка на БДИБР.
В констативен протокол № ПВ3-056 от 04.04.2018 г. (лист 102-103) е обективирана
проверка във връзка с подадена декларация по чл.194б от ЗВ и е констатирано, че
за 2017 г. иззетото водно количество е 249 481 куб. м, а таксата определена
съгласно Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване (обн., ДВ,
бр. 2 от 6.01.2017 г, в сила от 01.01.2017г.) е в
размер на 4 989,62 лева. Изрично е посочено, че след извършена проверка на
място е констатирано, че на мястото има монтирани измервателни устройства.
С покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-369 от
07.06.2019г. (лист 52-54) „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е поканено да
плати доброволно в седемдневен срок от получаването, задължението си по чл.194,
ал.1, т.1, б.“б“ от ЗВ като титуляр по разрешително № 301588 от 09.10.2006 г.
за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г., в размер на
19842,50 лева ведно с дължимата лихва за периода на забава. В поканата е
включено и уведомление по чл.26 АПК, че при неплащане на дължимите такси, ще
бъде открито производство по издаване на АУПДВ.
С уведомление за започване на производство за издаване
на акт за установяване на публично държавно вземане изх. № ПО-02-369(1) от 21.06.2019
г. (лист 50-51) управителят на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е уведомен,
че на основание чл.26, ал.1, във връзка с чл.34, ал.1 АПК започва производство
за установяване на публично държавно вземане за дължимата от дружеството такса
за водовземане от подземни води, за дължими и неплатени
такси за водовземане за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г.
На 01.07.2019г. е издаден процесния АУПДВ № 84, с който е установено по основание и
размер задължението на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за такси за водовземане от подземни води по разрешително № 301588 от
09.10.2006 г. за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017
г. в размер на 19842,50 лева и лихва за периода на забава в размер на 5570,50
лева.
Към жалбата са приложени платежни
нареждания за платени такси за водоползване, но
същите се отнасят за предходни на процесните години,
а именно 2011г.,2012г. и 2013г. и същите не касаят погасяване на задължения по процесния АУПДВ.
От
така приетото за установено съдът
достигна до следните правни изводи:
Спорният АУПДВ е издаден въз основа на описаните
по-горе доказателства, а именно констативни протоколи, покана към лицето за
доброволно изпълнение и подадени справки и декларации за иззетото количество
вода, което съдът намира, че е в съответствие с нормата на чл.195б, ал.2 от ЗВ.
АУПДВ е издаден от компетентен орган, предвид
разпоредбата на чл.195б, ал.1 във връзка
с чл.152 от ЗВ.
На следващо място АУПДВ е издаден в предвидената
писмена форма, със съдържание отговарящо на изискванията по чл. 59, ал.2, т.1-8
от АПК и въз основа на писмени документи, съгласно чл.195б,ал.2 от ЗВ.
Не се споделя възражението, че в административното
производство по издаване на оспорения акт са допуснати такива съществени
нарушения на административнопроизводствените правила,
които да са основание за незаконосъобразност на акта. За откриване на
процедурата по издаване на АУПДВ, жалбоподателят е бил уведомен с изх. №
ПО-02-369(1) от 21.06.2019 г. (лист 50-51). Т.е., спазени са правилата на чл.26 АПК и на дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото на защита в пълен
обем, като е имало възможност да направи всичките си искания и възражения и да
представи всичките си писмени доказателства.
Отразените в констативни протоколи № ПВ3-136 от
16.08.2017 г. и № ПВ3-056 от 04.04.2018 г. проверки са направени във връзка с подадени от
дружеството жалбоподател справки и декларации по чл.194б от ЗВ.
Безспорно е, че за процесния
период 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. задълженията не
са заплатени, а както бе отбелязано по-горе в настоящото решение, приложените с
жалбата платежни нареждания за платени такси за водоползване
се отнасят за предходни на процесните години, а
именно 2011г.,2012г. и 2013г. и същите не касаят погасяване на задължения по процесния АУПДВ.
Относно възражението, че в мотивната
и диспозитивната част на АУПДВ е налице разминаване
на времевия обхват на задълженията, следва да се отбележи, че в действителност
в мотивната част на стр.3, ред 2 от процесния АУПДВ е посочен период 01.01.2011г.
– 31.12.2016г., но това е във връзка с поканата за доброволно изпълнение. Доколкото
на няколко пъти в мотивната част на акта конкретно са
изброени периодите в които не е заплатена дължимата такса, а именно 01.01.2014г. – 31.12.2017г., така и в диспозитива,
съдът счита, че по този начин в достатъчна степен подробно и ясно са определени
както времевия период, за който дружеството не е погасило задълженията за такси
за водовземане, така и размера на задълженията, поради
което не се ограничават правата и възможността за защита на дружеството
жалбоподател. Освен това подробно са посочени фактическите и правните основания
за издаване на акта. Посочено е разрешителното за водовземане,
въз основа на което са определени публичните задължения и което е част от
административната преписка по издаване на оспорения акт.
Що се отнася до размера на задълженията, настоящият
съдебен състав счита, че същият отговаря на декларирания от самото дружество
размер на ползваното по години количество вода и не се доказа да съществуват
разминавания. При съпоставка на подадените от самото дружество справки за
използваните количества вода и посочените в самия АУПДВ количества, съдът не
констатира разлики.
Съгласно чл.48, ал.1, т.6 ЗВ водоползвателите – титуляри на разрешителни имат задължение
да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води. В изпълнение
на това задължение дружеството-жалбоподател очевидно е извършвало измерване и
отчет, който е представял в БДИБР. По делото не са представени други данни за
ползваните води по процесното разрешително, освен
установените от служителя на БДИБР в констативните протоколи № ПВ3-136 от
16.08.2017 г. и № ПВ3-056 от 04.04.2018 г., въз основа на подадената от самото дружество
информация, която е намерила отражение и в оспорения акт. В тази връзка и във
връзка с възраженията, относно основанието за издаване на АУПДВ, в
действителност е посочено чл.6 ал.2 от Тарифата обн.,
ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм., бр. 3 от 10.01.2012
г., в сила от 1.01.2012 г., отм., бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 1.01.2017 г.,
но преди чл.6 ал.2 е посочен чл.3 ал.1 от същата, съгласно който таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се
определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на
водата, от което следва, че не е налице съществен порок водещ до отмяна на
акта. Още повече, че навсякъде в АУПДВ е описано, че количествата са на
основание отнет обем. А що се отнася до възражението, че като основание за издаване
е посочен чл.7 ал.1 т.4 от Тарифата приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., видно от съдържанието на
оспорения акт, такова основание не е посочено.
Що се касае до Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект,
приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65
от 8.08.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. и доп., бр. 97 от 13.11.2001 г.,
в сила от 13.11.2001 г., бр. 11 от 10.02.2004 г., в сила от 10.02.2004 г.,
отм., бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., същата правилно не е
цитирана в АУПДВ, тъй като не намира приложение с оглед установените периоди на
парично задължение.
Неоснователно е възражението, че административния орган не е определил правилно дължимостта на паричното задължение, тъй като в издадения
разрешителен документ ползваните водни количества са определени като 1-ва
категория по Тарифата за таксите за правото на водоползване
и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65 от 8.08.2000 г., в сила от 1.01.2001 г.,
изм. и доп., бр. 97 от 13.11.2001 г., в сила от 13.11.2001 г., бр. 11 от
10.02.2004 г., в сила от 10.02.2004 г., отм., бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от
1.01.2012 г. Тук следва да се отбележи, че цената на правото на водовземане е определена в съответните тарифи по чл.194 ЗВ за
процесния период, за който с оспорения акт са
определени публичните задължения на дружеството към БДИБР. Това именно са
Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване (отм.), в сила от 01.01.2012
г. до 01.01.2017 г., и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в
сила от 01.01.2017 г. И в двете тарифи (чл.10, ал.2,
т.1 от отменената тарифа и чл.12, ал.2, т.1 от новата тарифа) единичният размер
на таксата за водовземане от подземни води за
питейно-битови нужди е 0,02 лв./куб.м. И по двете цитирани тарифи във формулата
за определяне на таксата не се включва корекционния
коефициент, отчитащ действителната категория на водите във водния обект, така
както е било във формулата дадена в Тарифата Приета с ПМС № 154 от 28.07.2000
г., обн., ДВ, бр. 65 от 8.08.2000 г., в сила от
1.01.2001 г., изм. и доп., бр. 97 от 13.11.2001 г., в сила от 13.11.2001 г.,
бр. 11 от 10.02.2004 г., в сила от 10.02.2004 г., отм., бр. 50 от 1.07.2011 г.,
в сила от 1.01.2012 г., която не намира приложение за процесните
периоди. И по отменената, и по действащата тарифа единичният размер на таксата
за водовземане от повърхностни и от подземни води за
питейно-битово водоснабдяване е еднаква – 0,02 лв./куб.м, поради което дори да
е посочено неправилно правното основание, то самият размер на таксата е
правилно определен.
Съгласно чл.194б, ал.1 ЗВ ежегодно към 31 януари на
следващата година титулярите на разрешителни представят информация за
изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната
среда и водите и съдържащ данните, съгласно тарифата по чл.194, ал.6, въз
основа на които се определят таксите. В настоящия случай дружеството жалбоподател
е подало към БДИБР справки през годините във връзка с процесното
разрешително. Съдът констатира, че посочените количества в тези справки са
идентични със стойностите, установени като задължение с процесния
АУПДВ. В този смисъл неоснователно и недоказано е възражението на жалбоподателя
за неправилно определяне на дължимите суми и на периодите, за които се дължат
такси за водовземане.
В оспорения акт са посочени периодите по години и
размерите на главницата и лихвата за забава, както и общият период на
задължението – 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г.
Съдът счита за неоснователно и възражението във връзка
с начислените лихви за забава. На първо място следва да бъде посочено, че
съгласно чл.15, ал.1 от отменената тарифа от 2012 г. и чл.21, ал.1 от действащата
тарифа от 2017 г. таксите за водоползване са годишни
и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. Така уреденият краен
срок за заплащане на задължението обуславя изпадането в забава при неплащане и
началният момент, от който се дължи законната лихва върху установеното
задължение за периода 2014 г. – 2017 г., а именно от 01 април на съответната
следваща година. За да изпадне в забава носителят на правото на водовземане е достатъчно изтичането на определения в закона
срок и не е необходимо или задължително директорът на съответната басейнова дирекция да издава нарочен акт. А що се отнася до
изчисляването на размера на законната лихва, съдът намира, че същият е правилно
определен съобразно чл.1 от Постановление № 426 от 18.12.2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения, който установява,
че годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е в
размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1
януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта.
Неоснователно и недоказано е твърдението за нарушение
на процедурата по издаване на акта, направено в жалбата. Нормата на чл.194б,
ал.4 ЗВ е претърпяла законодателна промяна, в сила от 27.11.2018 г., и към
момента на издаване на оспорения акт за директора на басейновата
дирекция не е съществувало задължение да уведомява писмено титуляра
на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и
сметката, по която таксата следва да бъде заплатена.
Поради изложените съображения, съдът намира, че
обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в определената от закона
форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с целта на закона,
без противоречие с материалноправни разпоредби и при
отсъствието на съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се
явява законосъобразен, а жалбата против него е неоснователна и като такава ще
следва да се отхвърли.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ №250, представлявано от управителя
С. Н. против Акт за установяване на публично държавно вземане №84 от 01.07.2019
г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, с който е установено публично
държавно вземане по издаденото в полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД
разрешително № 301588 от 09.10.2006г. за водовземане
от подземни води за периода 01.01.2014 г. –
31.12.2017 г. в размер на 19 842,50 лева и лихва за забава в размер на 5570,50
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: